Джуди Кей
Магията на Ариана (3)

Трета глава

— Ти и господин Марк нали не сте се… — подхвана угрижено госпожа Брайт в събота сутринта.

— Дали сме се карали? Разбира се, че не!

— Но не си говорите вече от седмица…

— Нищо няма, просто свикваме един с друг — въздъхна Лия и мислено добави: „И се избягваме, откакто той ме целуна“.

— Не е хубаво това. Тази седмица Ариана беше толкова весела.

— А той къде е?

Погледна натам, накъдето кимна жената. Външната врата бе широко отворена. Слънчевите лъчи се пречупваха в излъскания под. На двора забеляза Марк — бос и гол до кръста, да мие червеното си порше. Гледката я примами навън.

— Рок, рок, рок! Ще играя рок, и не казвай стоп — посрещна я фалцетът на Ариана. — Рок! Стоп! Рок! Стоп! — подскачаше тя, захласната около колата, в такт с музиката, разнасяща се от касетофона, оставен в цветната леха. — Ела да танцуваме, Лия!

От деня, в който беше получила касетата с аеробика и записите на класически рокендрол, Ариана прекарваше всяка свободна минута в подскоци, пируети, в танцови стъпки или в поклащане под звуците на музиката.

— После, мила. Първо искам да поговоря с Марк. Не би ли намалила малко музиката?

— Марк каза, че ще събудя и умрелите. — Ариана се огледа, сякаш очакваше да види наоколо танцуващи призраци. — Ако ги събудя, дали ще дойдат тук?

— Не, просто така се казва. — Лия едва сдържа усмивката си. — Събудиха се само мързеливците като мен. — Тя погледна Марк. — Много мило, че ме оставихте да поспя до късно.

— Сметнах, че ще ти се отрази добре.

— Марк, виж! — извика Ариана.

Лия ахна. Момичето поливаше лъснатата кола. По бляскавата червена повърхност течаха искрящи капки. Напръскани бяха и кожените седалки.

— И аз помагам!

— Помогна ми предостатъчно.

Лия вече бе грабнала суха кърпа и триеше кожената тапицерия.

— Не се безпокой. — Той я прихвана за кръста. — Импрегнирана е.

— Нека помогна и аз. Нали днес се успах…

Лия продължи да се труди, докато Марк наблюдаваше танцуващата Ариана.

— Доста е пластична — отбеляза Лия.

— Майка ми беше грациозна жена. И музикална. Като млада, даже е изнасяла концерти. Не предполагах, че и сестра ми може да харесва музиката.

— Защо? Ариана може да е наследствено обременена, но усеща ритъма. — Лия огледа отстрани резултата от работата си. — Май са останали още няколко капки.

Тя се пресегна през капака на мотора. Ръката й неволно докосна голата кожа на Марк и за миг я заля сладостно замайване. Марк, явно не забеляза нищо и продължи да лъска колата, тананикайки си.

— Рок, рок, рок! Рок без край! — не спираше Ариана.

— Кой ли й показа тази щуротия? — избоботи Марк с поглед, впит в Лия.

— Вината е моя! Но това май й харесва.

— Сигурно ще й хареса да бие и барабан, но това вече няма да позволя! — Гласът бе строг, но усмивката му говореше друго.

— Даже и аз не бих препоръчала барабан… — наклони се закачливо към него Лия.

— Слава Богу!

— Но едно-две барабанчета, може би…

— Шегобийка — засмя се той и я погали леко по косата.

Всяко неволно или преднамерено докосване я разтърсваше като електрически ток. Дали и той изпитваше същото? Или това непреодолимо привличане беше еднопосочно? Уплашена от въздействието на Марк върху себе си, Лия реши повече да не приказва. Пеещата Ариана обаче я принуди да го стори.

— Марк? Какво ще кажеш, ако й купя микрофон играчка?

— След което ще я поведеш по широкия свят? — изкриви устни той. — На турне? Или из нощните заведения?

— Много хубав подарък ще бъде! Нали си ги виждал по витрините? Сигурна съм, че ще й хареса.

— Но защо й е?

По лицето му се изписа удивление. Като че бе поискала билет за космическата совалка! Лия отчаяно вдигна ръце:

— За да се зарадва, ето защо! Защо хората обичат музиката? Тя просто им доставя удоволствие. Ариана е като всички!

— Може и да е така — неохотно се съгласи той. — Само че моите родители…

— Сигурно биха въвели друг ред, ако са знаели, че музиката й харесва. Това не би ли зарадвало майка ти, например?

— Трябвало е да станеш адвокат — намръщено отбеляза Марк. — Никой съдия не би устоял на доводите ти.

— И още една дреболия — атакува Лия, въодушевена от успеха, — на Ариана й трябва трико. Много е удобно.

— Дамите не се показват така!

— Какво? — възмути се тя.

— Казах: дамите не носят трика. Чувал съм го от майка си неведнъж. Тя намираше за неприлични всякакви трика, шорти…

— А ти?

— Аз ли? Е, на мен ми харесват.

— Тогава за какво спорим?

— Става дума за сестра ми. Майка би се обърнала в гроба, ако узнае, че Ариана се разхожда полугола.

— Но в това няма нищо лошо, нали? А майка ти я няма. Сега ти трябва да се грижиш за Ариана.

— Отивате много далеч, госпожице Брок. — Веждите на Марк се събраха и лицето му потъмня — явен знак, че е прекалила. Но той постепенно се успокои. — Добре, само чифт шорти. Не ме радва тази идея, но щом те интересува реакцията на Ариана…

— Разбрано, само един чифт! Ще избера много хубави и… подходящи за дами!

— Микрофони и шорти! — недоумяващо повтори той. — След това сигурно ще кажеш, че й трябват мотоциклет и каска?

— Засега няма смисъл да купуваш. Нали Ариана още няма книжка… — иронично подметна тя.

— Господин Адамс!

Гласът на госпожа Брайт спаси Лия от гюдерията, с която Марк се бе прицелил в нея!

— Да-а-а, госпожа Брайт?

— Остава ми само да наглеждам фурната. Откакто Лия… госпожица Брок е при нас, остава ми много свободно време. Следобед ще мога да наглеждам Ариана. Нека Лия се поразходи… И вие също, господин Марк.

— Благодаря, госпожа Брайт. Но не искам да поемате моите задължения. Мога да изляза утре…

— Съгласен съм с госпожа Брайт — прекъсна я Марк. — Трябва ти малко разнообразие.

— Ще я заведеш ли някъде, Марк? — обади се Ариана.

— Всъщност, нямах предвид да…

— Чудесна идея! — присъедини се към момичето госпожа Брайт. — Ако с госпожица Брок обядвате навън, ще отложа печенето за утре. А ние с Ариана ще хапнем палачинки или супа.

— Заведи я, Марк! — повтори Ариана и неочаквано притисна дланта на Марк върху ръката на Лия, подпряна на колата. Засмяна, погали събраните ръце. — Аз обичам палачинки!

Двамата замръзнаха безмълвни, вгледани един в друг. Явно смутен, пръв отстъпи Марк.

— За да избегнем по-нататъшни разисквания, бихте ли искала да разгледате скулптурния кът до нашата кантора, госпожице Брок? Госпожа Брайт и Ариана явно са решили да се освободят от нашето присъствие.

— Може би си струва да се види…

— Хайде, тръгвайте! — заповяда Ариана.

И Марк, и Лия погледнаха с надежда към госпожа Брайт, но не получиха съчувствие. Тя дори изглеждаше доволна:

— Хубаво. И на двамата ви е нужна почивка. А ние с Ариана ще прекараме чудесен следобед, нали, сладката ми?

— С палачинки!

— Май ни изхвърлят — безпомощно вдигна рамене Марк, изненадан като Лия от развитието на събитията.

— Няма друго обяснение.

— Тогава — да се приготвим. — Той се погледна. — Поне да облека нещо!

Смаяна, Лия тръгна към стаята си. Каква бе тази внезапна прищявка на Ариана? Когато слезе долу, още не бе дошла на себе си. Той я чакаше вече в колата. Потеглиха.

— Чувствам се доста неловко… — промълви тя.

— А аз какво да кажа? — Марк отметна от челото разрешената си от вятъра коса. Долната му челюст бе решително стисната, очите присвити. Явно беше напрегнат. — С тези диктаторки вкъщи?

— Това си беше чист заговор! — отбеляза Лия. — Не може да е моментна прищявка, както изглежда на пръв поглед. — Тя се загледа в красивата околност. — Все пак, не им се сърдя много. Следобедът започва да ми харесва.

— Щом госпожа Брайт и Ариана се чувстват чудесно без нас, защо да не прекараме приятно деня и ние?

Градината със скулптурите се оказа обширна и живописна, с много храсти и цветни алеи. Криволичещи пътечки завършваха пред оригинални пластични фигури и композиции. На два пъти Марк и Лия се губиха сред тях като в лабиринт.

— Нали тази градина е част от комплекса, където е и твоята кантора? Как може да не знаеш пътя?

— Досега не съм имал време да я разглеждам. Приятно място, нали? Отдавна не съм правил нещо ей така, за удоволствие.

Лицето му изразяваше съжаление, сякаш едва сега бе разбрал, че му е липсвало нещо много важно.

— Значи идеята на госпожа Брайт е добра. Наистина си имал нужда да промениш ежедневието си.

Върнаха се в колата. Без да проговори, Марк спря пред известен ресторант с мексиканска кухня. Решителният му израз трябваше да й покаже, че прави това само заради Ариана.

Докато седяха на бара, Лия се чувстваше все по-неудобно. За Марк явно бе крайно неприятно да го виждат в компанията на гувернантката на сестра му. Това й подозрение се потвърди от нервно изречените му фрази и блуждаещият из заведението поглед. За него тя беше като неудобен багаж — прекалено обемист, за да го напъха под масата, и прекалено необходим, за да го захвърли.

Поолекна й, когато получиха питиетата, които си бяха поръчали и кошничка с хрупкави царевични питки — вече имаше с какво да се заеме, вместо да се чуди къде да си сложи ръцете. Продължаваха да мълчат, но Лия почувства стоплящото действие на мексиканската ракия.

Едно от момичетата ги отведе до най-отдалеченото сепаре. Меко канапе плътно опасваше кръгла масичка. Като за влюбени, помисли си тя. Усети рамото на Марк, докато той се наместваше до нея. След като им подаде менюто и напълни чашите им, момичето загърна плътната кадифена завеса.

Отначало Лия изпитваше неудобство. Магията на меката светлина, уединението и чашката текила обаче подействаха.

Марк също стана разговорчив, когато откри колко общи теми имат с Лия — ездата и конете, старите филми, фотографията, баскетбола. А и тя непрекъснато го изненадваше.

— Досега не бях срещал жена, която да цитира статистиките на баскетболните първенства като таблицата за умножение!

— Нали ти казах за Мери. Нейните и моите братя направиха от мен специалист по баскетбол. Все не им стигаше човек за пълен отбор. Заканваха се, че ако не се науча да играя с тях, ще ме намотаят на кълбо и ще ме използват вместо топка. Изглежда съм попила и всичките им запалени спорове.

— Навярно е хубаво децата да израстват сред много роднини — Братовчеди, лели и чичовци. — Марк се замисли. — Баща ми нямаше братя и сестри. Майка ми имаше една сестра, която остана стара мома. Семейните събирания бяха пълна скука.

Лия се опита да си представи Марк като малък. Сигурно е бил хубаво сериозно момче, узряло прекалено рано. Раснало сред възрастни, задължения и напрежение. Не му завиждаше за охолството — беше платил най-високата цена — с детството си.

Той посегна към чашата и ръцете им се докоснаха. Лия усети как невидими импулси трептят помежду им. Но едва на излизане от ресторанта осъзна, че нещо се е променило. С какво Ариана бе омагьосала брат си? Или и двамата? Вече се държаха като двойка!

— Да се поразходим ли с колата? — предложи Марк. — Още няма девет часа. Не искам да се връщам вкъщи, преди Ариана да си е легнала.

— А утре ще се измъкнеш, преди да се е събудила, и ще оставиш аз да отговарям на въпросите й! — вдигна обвиняващо пръст Лия.

Марк го хвана, внимателно притегли китката й към устните си и я докосна в нежна целувка. Дъхът на Лия спря. Съзнаваше, че трябва да дръпне ръката си, но нямаше сили да го направи. Едва успя да проговори:

— Като стана дума за Ариана… Исках да поговорим за нейния дневен режим.

— Май се опитваш да смениш темата? — засмя се той, докато й помагаше да влезе в колата.

— Бих искала от време на време да излиза от къщи. Трябва да види и света навън.

— Защо? — Брадата му отново бе вирната упорито, докато се наместваше зад кормилото. — Това ще й донесе само страдания.

— Тази вечер и двамата разбрахме защо. Ти и Ариана нямате никой на този свят. А ако нещо се случи с теб, Марк? Ако не можеш да я закриляш? Представи си какъв ужас ще изпита, ако трябва да напусне топлото гнездо, а ти не я държиш за ръка?

— Ще се погрижат за нея. Има достатъчно пари за това.

— Нямах предвид парите. Тя трябва да опознае света, да не се бои от него. Много деца като нея получават професия…

— Ариана? — Тонът му стана рязък. — Да работи? Къде?

— Където устройват инвалиди — има много специализирани малки фирми…

— Те не са подходящи за сестра ми!

— Трябва да помислиш още по този въпрос, Марк!

— Обещах на родителите си да се грижа за нея също като тях — Той вдигна глава и Лия трепна, като видя страданието, изписано на лицето му. — Обещах! И държа на обещанието си. Гордея се с него. Майка ми посвети живота си на Ариана. Нямам намерение да руша направеното от нея.

— Даже и ако то не е най-доброто за сестра ти?

— Не настоявай, Лия! — Лицето му се изопна. — Не мога да го направя. Наистина не мога!

 

 

Дните от седмицата течаха спокойно, докато в петък вечерта входната врата се отвори с такъв трясък, че акварелите по стените около Лия се люшнаха. Обикновено сдържаният глас на Марк този път прокънтя по стълбите, чак до нейната стая:

— Госпожа Брайт! Ризите ми! Не са ли ги донесли още?

Лия надникна тревожно надолу. В центъра на фоайето видя Марк и госпожа Брайт. Жената кършеше ръце, докато Марк с една ръка дърпаше вратовръзката, а с другата трескаво търсеше копчетата на ризата си. Две от тях отхвръкнаха и се търкулнаха по пода.

— По дяволите!

Той се обърна да погледне нагоре и тя видя бронзовата кожа под разтворената риза.

— Да не се е случило нещо? — неодобрително попита Лия, докато слизаше по стълбите. Марк я изгледа, готов да излее раздразнението си върху нея.

— Ще откъсна главата на секретарката за този гаф! — Издърпа ризата от панталоните си и пак се зае с вратовръзката. — Откога съм й казал да уреди вечеря с един важен клиент. А тя да забрави… И да ми каже само преди половин час, че вечерята е днес! — Той погледна часовника си. — До срещата с Харингтън остава един час, а аз даже нямам чиста риза!

— Не можеш ли да отидеш с тази?

— Под смокинга? В никакъв случай. Семейство Харингтън са изискани хора. Ще поседнем с тях за малко, след това отиваме на театър. А след това — на прием. — Той направи отегчена гримаса. — Никак не обичам тези приеми — там всички са като надути петли и се надпреварват да смаят останалите. Бих предпочел да го пропусна поради задръстване по пътя.

— Вече позвъних в пералнята — обади се госпожа Брайт. — Момчето е тръгнало с ризите.

Марк преценяващо огледа Лия от глава до пети:

— Харингтън каза да доведа и приятелката си…

Тя едва не подскочи. Сърцето й заби в неясно предчувствие.

— Знам, че съвсем не е в реда на нещата да искам това от теб, Лия… Но какво да се прави. Харингтън е май точно този човек, от когото се нуждае фирмата. Бих искал да остане с добро впечатление. — Погледът му стана по-топъл. — Знаеш ли, беше много приятно с теб в градината и в ресторанта след това. Ще бъдеш ли същата и тази вечер?

Беше поласкана от такова признание. И театърът беше нейна страст. А и Марк изглеждаше съвсем откровен, когато спомена за съботната разходка. Дали наистина не искаше да я вземе със себе си? Или я ласкаеше с комплименти, само защото нямаше време да намери друга за тази вечер?

— Марк, косата ми е разрошена — подръпна тя къдриците си. — Току-що се връщаме от двора. Погледни само на какво приличам! Знаеш ли колко време ще ми трябва да се приготвя? И какво да облека? Нямам нищо подходящо… — Напрегнатото му лице обаче й подсказа, че е по-добре да приеме поканата въпреки всичко. — Наистина, обичам театъра — замечтано въздъхна тя, — не мога често да гледам постановки… Имам една черна рокля, може би ще стане…

— Побързай! Остават ни петнайсет минути! Ще те чакам тук — грабна той ръцете й в горещите си длани. — Благодаря ти, Лия! Наистина! — Устните му нежно докоснаха челото й. — Значи — след четвърт час. Нито минута повече!

Той хукна нагоре. Тя го последва зашеметена, сякаш понесена от вълшебен вихър към страната на чудесата.

Душът й отне две минути. За гримиране й бяха нужни пет, а за косата — още седем. Навлече роклята, нахлузи обувките и затича надолу. Ципът на гърба й заяде. Почувства как ръцете на Марк отместват нейните и го издърпват догоре. Когато я завъртя с лице към него, усети, че й се вие свят.

— Великолепна си! — Одобрителният му поглед се плъзна по ефирната дреха. Пръстът му погали искрящия диамант на ухото й. — Безупречна!

— Косата ми ще изсъхне в колата. Дано домакините нямат нищо против естествено рошавите прически.

Марк също бе направил чудеса. Беше успял гладко да се избръсне и да вземе душ. Изглеждаше като изваден от витрина в смокинга и огледално лъснатите си обувки. Снежнобялата риза подчертаваше гарвановата му коса и черни очи. Никога не й бе изглеждал по-привлекателен. Поколеба се, когато я покани да го хване подръка. С Ариана бяха копали в двора и не бе останало време да си направи маникюр. Един вътрешен глас й напомни, че не е възможен щастлив край, както в приказката за Пепеляшка. Обидно бе да се чувства като приятелка под наем. Като от онези съмнителни агенции.

Тази мисъл я извади от равновесие. Кого заблуждава тя, издокарана, седнала до Марк? Клиентът — Харингтън, може и да бъде подведен, но човекът, който бе от значение за нея, много добре знаеше, че тя е негова „приятелка“ само на думи.

— Защо се умълча? — сепна я гласът на Марк. — Хайде, съвземи се — усмихна се окуражаващо той. — Да ти призная, омръзнали са ми подобни ангажименти, но тази вечер ще е ми по-приятно от всеки друг път. Благодаря ти, Лия, че дойде с мен!

Тя се отпусна в кожената седалка и въздъхна. Защо пък тази вечер да не се случи нещо, поне едно малко вълшебство?