Джуди Кей
Магията на Ариана (8)

Осма глава

Следващите няколко дни в дома на Марк Адамс цареше напрегната атмосфера. След като се беше уверил, че Ариана не е травматизирана от инцидента пред школата, той повече не се върна към този въпрос. Не споменаваше и поканата за вечеря. Или бе забравил, или беше решил, че няма смисъл.

Лия не се бе отказала да развива у Ариана чувството за самостоятелност. След като Марк беше забранил посещенията в школата, това ставаше още по-наложително. Когато госпожа Брайт взе почивен ден, Лия реши да даде първия урок по домакинство — приготвяне на шоколадови бонбони.

Съмненията й обаче, че изборът на разтопен шоколад е тактическа грешка, се потвърдиха от плачевния резултат. Ентусиазираната Ариана превърна безобидното занимание в невъобразим хаос. Когато и последният бонбон беше готов, шоколадови следи се виждаха навсякъде из кухнята.

— На Марк много ще му хареса! — С доволен вид Ариана изтри ръце в изцапаната си с шоколад блуза.

— Какво ще хареса Марк? — стресна Лия мъжки глас.

Явно Марк бе в настроение. Лия погледна отражението си в стъклото на печката. Кафяви капки имаше дори по косата! Огледа виновно кухнята. Какви бели могат да станат от триста грама шоколад!

— Ариана, госпожа Брайт ще си дойде да приготви вечерята след малко. Иди и се преоблечи, докато опитам да почистя.

Лия грабна парцала и се зае да трие масата. Под ръката й попадна листче от ученическа тетрадка. Това пък какво беше? Разгъна го. На него се мъдреше ред, изписан с главни букви: „ЛИЯ ОБИЧА МАРК“. Точно щеше да го смачка, когато Марк дръпна вещественото доказателство от ръката й. Веждите му се вдигнаха учудено, когато прочете трите думи.

— Какво ще кажеш за това? Или написаното говори само?

— Ариана ме помоли да й покажа нови думи. — Лия усети, че се задушава. — Аз… Сигурно се е упражнявала.

— Какви други думи й показа?

— Никакви! Само тези… Но в друг ред…

Идеше й да потъне вдън земя от срам. Вече не се съмняваше какво си мисли Марк за нея. Той явно се насили да смени темата. Лапна бонбон и млясна.

— Май заслужават да ги изядем всичките. Ариана ли ги направи?

— Аз щях ли да рисувам с шоколад по стените?

— Знам ли? От теб мога да очаквам всичко! — Марк запретна ръкави и изми ръцете си. — Ще ти помогна в чистенето. Знам как реагира госпожа Брайт, когато й омърлят кухнята.

Заета с изстъргването на шоколада, тя трепна от побутването на рамото му.

— Опитай! — Пръстът му докосна устните й и тя го близна.

— Малко и за мен?

Той прокара показалец по ръба на купата и го пъхна в устата си, като примижа от удоволствие. — М-м-м! — Погледна я и с пръст в уста й се усмихна. Лия усети познатото желание.

— Твой ред е! — вдигна той купата към нея.

Тя топна пръст в гъстата маса и го поднесе, но не към своите, а към неговите устни. Почувства топлината на устата и езика му, приемащ подаръка й. Опита да се освободи, но не успя. Той задържа ръката й и целуна връхчето на пръста.

— Марк… — Тя заекна и усети, че няма сили да се отдръпне.

— Ш-ш-т. Още не съм свършил!

Докосна с устни всички пръсти поред, след това прокара език по дланта, надолу към китката. Лия потрепери. Той нежно я целуна там, където биеше пулсът, после пусна ръката й.

Едва тогава тя вдигна бавно очи и го погледна.

— Винаги съм готов да почиствам кухнята с теб. — Гласът му беше променен, напрегнат. Притисна я плътно към себе си, така, че тя усети с тяло ударите на сърцето му. — Лия, аз…

Вратата на гаража се хлопна.

— Госпожа Брайт! — извикаха едновременно.

Марк се оказа неочаквано пъргав за внушителните си размери. Когато жената бутна вратата на кухнята, той седеше в невинна поза, с вестник в ръка. Лия обаче, порозовяла и едва поемаща си дъх, се държеше за масата, за да не загуби равновесие.

— Извинете, че закъснях. — Госпожа Брайт се засуети, без да подозира в какъв момент бе влязла. — Ей сега ще приготвя вечерята. А, какво е това? Бонбони?

— Ариана ги направи! — обясни Лия замаяно.

— Мили Боже! — Жената притисна ръце към гърдите.

— Какво е станало? — разтревожи се Марк.

— Нима не разбирате? Ариана… става голяма. Прави такива неща — да не повярва човек! Нали е чудесно?

Лия неусетно се измъкна от кухнята. Не желаеше да чуе какво ще каже Марк. Скъпо й бе крехкото разбирателство между него и нея, особено в този момент. Ако не беше съгласен с госпожа Брайт, тя не искаше да узнае това.

По-късно същата вечер Марк я спря пред вратата на дневната.

— Не ти ли се струва, че се преуморява? — Той кимна към стаята, откъдето се носеше ритмична мелодия. — От обяд не е спряла.

— Не ми дава сърцето да я спра — безпомощно вдигна ръце Лия. — Сега, като не ходи на курс, трябва да й запълвам времето.

Ядосваше се на себе си, че отстъпи пред неговата забрана. Желанието й да угоди на Марк бе взело връх над професионалните й задължения. При намека за школата Марк сви устни неодобрително. Повдигна от масичката в антрето малък пакет и го подаде на Лия.

— Доктор Кармайкъл остави това за теб в кантората. Касети с упражнения. Не очаквах да приеме идеята ти.

Лия едва сдържа напиращото „Нали ти казах!“ и подхвърли:

— Той препоръча също и курса по танци! — Вдигна рамене и въпросително го погледна. — Нещо за делото срещу школата?

— Засега няма, но… — Той се сепна. — Защо мислиш, че зная?

— Само се надявам, че… — Лия въздъхна и смени темата. — Може би още утре ще използваме касетите. Ариана ще покаже какво е научила, когато се върнеш.

Марк разтри слепоочията си.

— Добре. Ще се прибера по-рано. С Мелани доста напреднахме по случая, върху който работим. Трябва ми да отпочина, а най-ободряващо ми действа Ариана.

— Много я обичаш, нали?

— Научих се — откровено призна Марк. — След развода мислех, че съм забравил какво е да обичаш някого. Но тя ми показа.

Той се облегна на стената и затвори очи. На Лия й се искаше да разтрие уморените му рамене, но се отдалечи на пръсти. Не беше сигурна в реакцията му.

В стаята си тя се отпусна отчаяна на леглото. Защо се случва точно на нея? Стисна очи и една сълза се отрони по лицето й. Мислите й отново и отново се връщаха към Марк Адамс. Бе безнадеждно влюбена. Работата на гувернантката се оказа по-опасна, отколкото си беше представяла!

 

 

— Ариана? Лия? Тук ли сте?

Гласът на Марк едва се чу от ритмичната музика. Той влезе в кухнята и видя Ариана, пляскаща в такт е музиката. Крачолите на лъскавото й трико бяха мокри. Лия пълзеше по плочките и около коленете й лениво потрепваха валма сапунена пяна.

— Какво, по дяволите…

— Видя ли моята нова касета, Марк? — обади се Ариана.

— Какво става тук?

— Изпрах дрехите — отвърна Ариана, като че правеше това всеки ден. След това се плесна по бедрата. — И се намокрих!

— Лия!

Тя изпълзя заднешком в кухнята, обирайки пяната по пода.

— Да?

— Стани и ми кажи какво става тук!

— Не можеш ли да почакаш малко? Почти свършвам…

— Какво свършваш? Затова ли се прибрах? За да видя сестра ми мокра до уши да танцува в кухнята, а теб — да се виеш съблазнително из сапунени мехури?

Лия приседна и го погледна предизвикателно:

— Наистина ли смяташ, че съм съблазнителна?

Марк отчаяно разпери ръце и се обърна към сестра си.

— Ариана, бързо да се преоблечеш!

Момичето затича към стълбите. Лия продължи да попива водата.

— Хайде, казвай! — намръщено я подкани Марк.

— Ами… Стана техническа грешка, това е! — обясни Лия. — Докато показвах на Ариана как се пере.

— За тази работа имаме прислужница!

— Няма значение! За Ариана това е полезно. Показах й как да отмерва праха, преди да пусне водата. Първият път мина нормално. Само че Ариана реши, че щом малко прах е добре, много ще е по-добре, и сипа още три чаши. Не бях виждала толкова пяна в живота си!

Марк тежко се отпусна на стола и въздъхна тежко.

— Какво да правя с вас двете? Преди да дойдеш ти, живеехме спокойно. Никога не съм заварвал Ариана, танцуваща в пяна…

— Значи ли това, че се радваш на идването ми? — с изкусителна усмивка попита Лия.

Лицето му омекна и трапчинката се появи на бузата.

— Може би ще свикна да очаквам неочакваното. Да не бях видял как пърха Ариана край теб, щях да те изхвърля за ухото! — Не откъсваше очи от устните й. Лия разбираше, че й говори така по-скоро по навик, но си мисли друго. — Надявам се, че за днес си привършила изненадите?

— Не позна! — Тя посочи масата. — Ариана приготви вечеря!

Той остана с отворена уста. Масата беше украсена с оригинално сгънати салфетки и свещи.

— Какво е станало с госпожа Брайт?

— Отиде на свиждане. Нейна приятелка си е счупила крака. Казах й да не се безпокои за вечерята. И съм права, нали?

— Разбира се, само че Ариана…

Сестра му сякаш бе чакала този момент, за да се появи, облечена в джинсите и лъскавата блуза.

— Искаш ли да ядеш, Марк? — Тя побърза да измъкне една тенджера от хладилника. Сложи я на масата, заедно с мляко в картонена опаковка. След това подреди филийки хляб в чинийка. — Ето! Можем да започваме!

— Сигурно е нещо вкусно! — Марк вдигна капака. — Това е…

— Риба-тон! — завърши вместо него Лия. — Специалитетът на Ариана.

— Аз й сложих майонеза и зеленчуци, Марк! Сама! Направи си сандвич.

Марк бодна парче и го стисна между филийки хляб. Двете с Ариана внимателно следяха как отхапва. Когато се усмихна, въздъхнаха с облекчение.

— Чудесна е. Браво на готвача!

Момичето засия. Вечерята мина чудесно. Лия докосна ръката на Ариана:

— Вече можеш да си починеш. Днес работи много. Какво искаш за награда?

— Може ли видео?

— Погледай малко сама. — Тя я изпрати до вратата. — Докато брат ти и аз измием съдовете.

— Той мие ли чинии? — недоверчиво погледна към него Ариана.

— Днес — да!

Когато останаха сами, Марк сложи ръце на раменете на Лия и с престорена заплаха поклати глава:

— Нямам думи за това, което заслужаваш!

— Надявам се, че не е уволнение? — Тя оправи вратовръзката му. — Не сме прекалили много днес, нали? Няма нищо лошо за нея от това, че се научи да прави салата от риба?

Марк въздъхна и се опря на плота.

— Вече не знам, Лия. Ариана се справи с такива изпитания, без да й мигне окото, че… Но все още си мисля, че според моите родители би било по-добре да…

Той млъкна и посегна към чиниите. Работеха мълчаливо, но Лия пееше в себе си, докато му ги подаваше една по една. Обърна се да премести мократа купчина. Внезапно усети две широки мокри длани на кръста си, а меките устни ухапаха възглавничката на ухото й.

— Марк, аз…

Той я накара да млъкне с целувка. Зарови пръсти в бухналата й коса и долепи лице до нейното. По ъгълчето на устните му Лия усети, че се усмихва. Затвори очи и се извърна, докато гърбът й се опря във високия шкаф.

Когато Марк неохотно я пусна, по блузата й бяха останали уличаващи мокри петна. Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Дали трябва да правим това? Имам предвид… При положение че работя при теб, и… всичко останало? — Заекването й не оставяше съмнение какво чувства в действителност.

— Права си. — Марк милваше лицето й. — Не трябва. — Паузата му бе достатъчно дълга, за да я обземе разочарование. — Май ще е добре за известно време да ви разделя с Ариана.

— Недей, Марк! Повече няма да перем, няма да…

— Утре двамата ще вечеряме навън. Как ти се струва това?

— Добре… Много хубаво… Отлично… Чудесно! — Лия се прехласна от възторг.

— Облечи нещо по-екзотично. Ще те заведа на специално място.

 

 

— Лия, ти си чудесна! — плесна с ръце възхитената госпожа Брайт, като я видя да слиза по стълбите.

— Колко е хубава! — възкликна и Ариана.

Лия не се бе чувствала така от вечерта на бала при завършването на колежа, когато всички вкъщи я аплодираха при тържественото й появяване като облаче от атлаз и воали. Сега си сложи тъмносиня вечерна рокля, а къдриците й бяха прихванати със златна шнола над едното рамо.

Марк се появи след нея, пристягайки вратовръзката си. Косата му още бе влажна от душа. Когато приближи, тя усети фин аромат на тоалетен сапун и мъжки парфюм.

— Тази вечер си прекрасна, Лия!

Гласът бе сдържан, но очите му ненаситно поглъщаха изящната й фигура. Съпроводи я до колата под внимателните и доволни погледи на Ариана и госпожа Брайт. Едва когато се отдалечиха от тях, Марк се отпусна.

— Господи! Не съм се чувствал така от…

— От бала по случай завършването?

— Мислех, че съм го забравил. А ти ме накара да се почувствам като тогава. Как го постигаш?

— Нищо особено не съм направила!

— Да, разбира се! — възкликна Марк, спирайки на паркинга. — Съвсем нищо, освен че обърна живота ми с главата надолу!

Специалното място на Марк отвън имаше съвсем скромен вид. Даже нямаше неонов надпис като други ресторанти. Изглежда беше известен само на отбрани хора. Луксозната обстановка вътре явно бе предназначена да подсилва разточителството и могъществото на хората, които влизаха тук. Марк избра маса по-встрани, удобна за наблюдение на знаменитостите.

— Това да не е сенаторът, който не слиза от първите страници цяла седмица? — дискретно попита Лия. Марк кимна с малко отегчен вид. Безразличието му я засегна. — Не е ли интересно за теб? Аз нямам достъп до такива места и всичко ме удивява.

Марк взе ръката й между дланите си. Топлината им проникна в нея. Лия усети как пулсът й се ускорява.

— Лия, чудя се дали изобщо да те връщам вкъщи?

— Вече ще бъда добра, обещавам!

— Слава Богу, че си така великодушна! — Той се засмя и изопнатите от умора черти на лицето му омекнаха. После продължи, като внимателно подбираше думите: — Наистина ценя твоята привързаност към сестра ми, Лия.

„Ако знаеш какво изпитвам към теб, Марк!“ Това ли бе всичко, което можеше да й каже? Тази чудесна вечер само израз на благодарност ли беше? Дали Марк изобщо се интересуваше от нея? Или само й се отплащаше за грижите, които полагаше за Ариана?

„Не се поддавай на илюзии. Никога не си вярвала в чудеса. Не го прави и сега!“ Свела поглед, Лия несъзнателно галеше с пръст кристалната чаша.

— Изглеждаш тъжна. — Марк я гледаше нежно. Погали къдрицата, паднала край ухото й. В такива моменти се чувстваше толкова беззащитна. — Искаш ли да танцуваш? Дочух, че са открили някакъв клуб, където си струва да се отиде. — Той опипа джобовете си. Търсеше нещо. — Да намеря ключовете и тръгваме… Това пък какво е? — Марк измъкна ръката си с листче от тетрадка в нея. Хвърли му поглед и развеселен, го подаде на Лия.

„МАРК ОБИЧА Лия.“

Докато тя сведе очи смутено, той го сгъна и го пъхна обратно. Пак тази Ариана! Какво ли още можеше да й хрумне?

На Лия й стана приятно, че Марк се бе поинтересувал от заведенията, където свиреха добри групи. Кракът й сам започна да отмерва ритъма на музиката, докато стояха на входа и гледаха дансинга, пълен с танцуващи двойки.

— Помниш ли, че говорехме за бала по случай завършването? Това беше върхът на танцовата ми кариера. Искаш ли да танцуваме тук?

„Повече, отколкото можеш да си представиш!“, отговориха очите й. Когато я завъртя по дансинга, тя усети силата и увереността му. Веднага влезе в такт с него, сякаш бяха танцували заедно цял живот.

— Искаш ли питие? Нещо друго? Само ще танцуваме ли? — Той допря лице до сияещите като злато къдрици и погали рамото й.

— Благодаря. — Тя притисна лице до гърдите му и се усмихна. — Толкова е хубаво!

— Миришеш на праскови — прошепна той, като ловеше с устни косата й. Съвсем естествено след това склони глава и потърси устните й. Целувката му беше неуверена, проучваща. Втората — по-настойчива. Зави й се свят. Марк спусна ръце към бедрата й и я притегли към себе си. Трябваше да мине дълъг, опияняващ миг, преди да осъзнаят, че музиката е спряла.

— Май сме сами на дансинга — огледа се замаяно Лия.

Марк прошепна така близо до ухото й, че кожата й настръхна:

— Май е по-добре да отидем вкъщи — и я погледна замислено. — За да завършим започнатото.

По обратния път й се струваше, че плува в мъгла. Марк мълчеше. Неговата ръка на раменете й казваше всичко, което искаше да знае. Той копнееше за нея. Желаеше я. Тази нощ! Трепна в сладостно вълнение, когато спряха пред входа.

Докато Марк отключваше, тя направи крачка към прозорчето, за да надникне в преддверието. Повдигна се на пръсти.

— Май госпожа Брайт е оставила лампата да свети. Колко е…

— Не пипай!

Лия залитна и се хвана за масивната желязна решетка. Остър пулсиращ вой раздра нощната тишина. Марк изруга.

— Спокойно, няма нищо, Лия! Това е алармената система.

Блъсна вратата и се спусна към кабинета. След миг воят спря. От стълбите долетя гласът на госпожа Брайт:

— Господин Марк? Вие ли сте?

— Ние сме! Обадих се в полицията, че тревогата е фалшива.

— Ама как? — удиви се жената. — Нали включих само едната…

— Лия пипна решетката — обясни той. — Не е знаела, че има отделни инсталации за вратите и за прозорците. — Марк се обърна към Лия. — Преди лягане госпожа Брайт включва системата за прозорците. За вратите има отделен ключ, така че когато закъснея, да не събуждам всички. — Той поклати глава. — Извинявай. Трябваше да ти кажа още в началото.

— Е, като съм станала, да направя кафе. — Госпожа Брайт се загърна в халата си. — Нали? Има и ябълкова торта. За отпускане на нервите. Иначе няма да можем да заспим.

Марк дълго и с копнеж изгледа Лия, преди да се обърне.

— Права сте. Добре, торта! Въпреки че се съмнявам дали някой от нас изобщо ще затвори очи тази нощ.

 

 

— Препечени филийки? Виенски кифлички? Яйца?

Лия унило се взираше в чашата, докато госпожа Брайт опитваше да я разсее. От няколко дни не можеше да събере мислите си, а стомахът й постоянно бе свит на топка. Знаеше, че ще е така, докато не си изясни отношенията с Марк.

— Много са подранили — отбеляза госпожа Брайт и побърза да сложи чудесния омлет в чинията. — Хапни, това…

Прекъсна я втурналият се Марк и разтревожено съобщи:

— Теб търсят, Лия. По-добре се обади от кабинета.

Когато се върна, Лия бе крайно притеснена.

— Беше баща ми. Баба ми си е счупила крака вчера. Явно е сериозно. Днес ще хванат костта със златен гвоздей.

— Усетих, че беше разстроен? — отбеляза Марк.

— За татко няма нищо по-страшно от болница. Да не бях толкова далеч, щях да отида да я видя…

— Защо да не отидеш?

— Чак в Уисконсин? — изненада се Лия.

— Какво от това? Има по няколко полета на ден.

— Как така? А вие? Не искам да прехвърлям задълженията си на теб и госпожа Брайт.

— Глупости! Да не би да останеш там завинаги? Заминаваш днес и се връщаш в неделя. Ние с Ариана ще издържим толкова, нали, Ариана?

Ако Марк се надяваше на нейната помощ, се беше излъгал. Ариана го изгледа покъртително, сякаш казваше, че едва ли би могла без Лия, та ако ще и един ден.

— Благодаря ти, само че не мога да замина, освен ако… — Внезапно я осени идея. — Ако тя не дойде с мен!

— Да, да! — Ариана скочи от стола. — О, Марк, моля те!

— Ще се запознае с Мери, моята братовчедка, и ще види всички домашни животни. И майка ми ще се зарадва. Помисли какво преживяване ще е за Ариана!

— Марк, искам да се возя на самолет!

— В никакъв случай. Лия, добре знаеш, че не биваше да питаш.

— Тогава няма да пътувам. Нали аз отговарям за нея?

— Това е несериозно. Аз ти давам отпуск!

— А аз не го искам! Вкъщи ще минат и без мен. Поела съм задължения тук и ще ги изпълня, въпреки че обичам баба си.

Тя вирна брадичка. Можеше да бъде не по-малко инат от Марк Адамс! Рано или късно ще го накара да свали оковите на Ариана, за да види и тя нещо на този свят. Лия стана:

— Хайде, Ариана. Обещах ти днес да научим нова песен.

От антрето долетя жалния глас на момичето:

— Но аз искам да се возя на самолет!

Същата вечер Лия четеше, излегнала се напряко на леглото, когато се чуха стъпките на Марк пред нейната врата. След дълга пауза се почука.

— Да? Влез!

Тя прегърна колене. Искаше й се да не бе сваляла грима. Марк влезе, изряден и делови в официален костюм.

— Донесъл съм ти нещо.

Първо огледа стаята, после спря поглед върху свитата на леглото Лия. Мълчаливо й подаде някакъв плик.

— Самолетни билети?

— Смятам, че трябва да заминеш. По-точно, като твой работодател, ти нареждам това.

— Казах, че няма да тръгна без Ариана.

— А аз ти казах, че не може. Не ми противоречи, Лия! Знам колко искаш да видиш близките си.

— За Ариана това първо пътуване ще е чудесно, Марк! Мама ще се постарае да й хареса, ще се сприятелят с Мери, изобщо…

— Не искам да слушам! Вече уредих Ариана да ходи в школата, докато те няма. Трябва да си доволна. Аз ще я водя. Само за да пътуваш спокойно, Лия. Така добре ли е?

Тя погледна тъжно билетите. Не беше виждала родителите си от две години. Жестът на Марк беше повече от щедър.

— Ще те посрещна на летището в неделя. — Той погали къдрите покрай лицето й. — Тръгвай, Лия. Ще те чакаме с нетърпение да се върнеш.

 

 

Събуди я мирисът на кафе и пържен бекон. Навън кукуригаше петел. Пусна крака от леглото и посегна за любимия си стар пеньоар, който носеше от петнадесетгодишна. С прозявка влезе в кухнята, където седяха баща й и тримата й братя.

— Изглеждаш ужасно! — не се стърпя здравенякът Люк, който обикновено мълчеше.

И другите й отправиха шеговити забележки. Лия не им обърна внимание. Целуна баща си, със сънлив вид си наля кафе и се отпусна на стола. След полета и среднощното бъбрене с баба й едва държеше очите си отворени.

— Вие, батковците, какво сте подранили? Не вярвам да сте се измъкнали от леглата, само за да ми кажете „Добро утро“?

— С татко ще препокриваме навеса. — Люк посочи с очи постройката оттатък плевника. — Ще дойдеш ли да помагаш?

— Оставете я на мира, момчета! — намеси се госпожа Брок.

— Нали си говорим! — запротестира Рик.

— Какво толкова, мамо — подкрепи го Клейтън и посегна към топлите кифлички на госпожа Брок.

— Чудя се как ви търпят жените ви! — Лия взе маслото от Клейтън. — Сигурно си запушват и ушите, и очите?

— О, Марта е луда по мен — похвали се той. — Чакаме още едно бебе напролет.

Лия скочи и се хвърли да прегърне брат си:

— Честито! Много се радвам.

— Хм-м — промърмори Рик. — Още едно клейтънче!

Думите му предизвикаха нов взрив от закачки. Лия се отпусна. Приятна й беше тази шумна и весела компания, но й липсваше семейство Адамс.

Сменяха тема след тема, докато Лия я заболя корема от смях. Дори не се сети да ги попита защо не започват покрива.

— Я ни разкажи какво работиш, Лия — сети се накрая Люк, любопитно блещейки зелени очи, съвсем приличащи на нейните. — И какъв е твоят шеф!

Рик и Клейтън захихикаха.

— Не виждам нищо смешно! Господин Адамс е добър човек, адвокат. Много е тих, пък и не го виждам често. През цялото време съм със сестра му.

— Добър, тих призрак. Идеално! Стар ли е или млад?

— Нито стар, нито млад.

Тя се учуди на себе си. Запъваше се да отговори, въпреки че знаеше точно на колко години е Марк. Въпросът я смути.

— Значи — спокоен, на средна възраст. Сигурно оплешивява?

— И има шкембенце?

— И широки панталони с презрамки?

Портретът на Марк, който братята й си представяха, беше неправдоподобен, но Лия не се захвана да ги разубеждава.

— Какво толкова ви интересува? Заразпитвали сте като…

И тримата направиха такива невинни физиономии, че Лия се ядоса. Какво целяха? Не беше отсъствала чак толкова дълго, за да забрави този предупредителен знак. Но преди да почне да ги разпитва, майка й се засуети около нея.

— Не искаш ли да се облечеш, Лия? Да сложиш нещо по-хубаво?

— Защо? Така ми е добре! Ще чистя, преди да отидем при баба.

— Иди си сложи нещо, моля те!

— Много съм си добре, мамо! — Лия се учуди, но майка й демонстративно погледна часовника.

Точно беше решила да поиска разяснения за странното поведение на всички вкъщи, когато отвън се чу шум от кола.

— Тук са! — съобщи Люк.

Всички в кухнята се хвърлиха да разтребват.

— Кой е тук? — разтревожи се Лия. Каква беше тази суматоха?

Достатъчно бе да хвърли поглед навън. Пред входа бе спряла червена кола и от нея излизаше позната мъжка фигура. Марк!

— Твоят тих шеф е тук, Лия. — Клейтън потри доволно ръце. — Само че никак не прилича на моя портрет.

— Ама как? Защо?

Марк, във всекидневни черни панталони и червен пуловер, отвори другата врата на колата. И за да бъде пълно изумлението на Лия, оттам се появи Ариана! Беше облечена в джинсите и бледорозова блуза. На лявото й рамо бяха окачени малки авиаторски крилца — свидетелство за първи полет.

Преди тя и Марк да влязат, при тях дотича домашният пес Боско. Засмяна, Ариана му позволи да я близне по лицето.

Лия замръзна. Марк! Тук? Ето защо майка й я караше да се облече! Във Вашингтон никога не бе изглеждала така.

Хвърли се към своята стая, но вече беше късно. На врата се сблъска с Марк.

— Лия? — Очите му се разшириха. — Какво е станало с теб?

— Колко е смешна! — изкиска се Ариана. — Рошава.

— Вие какво правите тук? — атакува ги на свой ред Лия.

— Познай! Познай! — Ариана грабна Лия за ръката. — Нали те изненадахме?

— Разбира се! — установи с усмивка Марк. — Иначе щеше да е сресана.

— Лия, сигурна ли си, че това е твоят шеф? — обади се Рик и съвсем я смути. — Никак не отговаря на описанието ти.

Докато се чудеше от кого да почне, спаси я майка й.

— Лия, иди да се облечеш, докато гостите се нахранят.

— Ти си знаела, че идват? И не ми каза?

— Решихме да е изненада. И ти не разбра, нали? Отивай! И да не идваш, докато не заприличаш на хубава млада жена.

Още не беше стигнала стълбите, когато Марк и Ариана се озоваха заобиколени от роднините й. Заваляха въпроси за Вашингтон, за нея — опитваха се да разберат защо ги е заблудила. Докато се преоблече и прихвана с шнола косата си, Марк и Ариана бяха успели да унищожат солидната закуска и да очароват цялата фамилия, даже и Люк, който трудно харесваше някой. Когато се върна, Ариана възторжено погледна Клейтън.

— Лия, той има крави! Знаеш ли? Ще ме заведе да ги видя!

— Вече на такава въдица ли ловиш момичетата, Клейтън? Какво стана със старата примамка с гравюрите?

— Май че кравите са по-привлекателни. — Клейтън се усмихна над чашата с кафе. — Ако Марк няма нищо против, още сега ще заведа Ариана. Ще й покажа и котенцата.

От начина, по който Клейтън гледаше Ариана, Лия разбра, че момичето е постигнало поредното завоевание.

— Не се притеснявай — успокои тя Марк, когато двамата излязоха. — Клейтън ще я пази. — По-късно, когато ги оставиха сами, го попита: — Чия беше идеята?

— Ариана не ме остави на мира, след като се обади баща ти. И госпожа Брайт взе, че спомена колко е хубаво сега на село. А когато се обади и майка ти…

— Мама се е обаждала?

— Каза, че се разкъсваш между Ариана и баба си.

— Как е могла да разбере това…

— Покани ни на гости. И ето, пристигнахме!

— Да, идеята е чудесна. Въпреки че ме свари в такъв вид.

— Ариана бе права. Малко приличаше на плашило.

— И ти се съгласи!? — обиди се на шега Лия. Беше й хубаво да го вижда в родния й дом, спокоен, загорял и толкова желан! — Хайде да видим какво прави брат ми с Ариана. Ще вземе да я научи на нещо, което не би харесал.

— Какво искаш да кажеш? — скочи Марк.

— Спокойно! — Лия го докосна по ръката и се усмихна. — Най-много Клейтън да се увлече и да й обясни тънкостите на изкуственото осеменяване или пък…

Марк се спусна към вратата. Когато ги намериха, Ариана вече бе успяла да се запознае с крави, коне, котки, прасета и дори с ято шумни гъски. Седеше на някакво буре и държеше в ръце котенце.

— Виж бебето, Марк.

— Късно се родиха — обясни Клейтън. — Но са добри мишеловки и лесно ще ги раздадем. Вие не бихте ли искали…

Той въпросително погледна Марк.

— Няма да ни трябва, Клейтън — меко отказа Лия.

Пред входа спря кола.

— Хайде, Ариана. — Клейтън взе котенцето от ръцете й. — Да идем да се запознаеш с Мери.

Марк стоеше настрана, докато Лия не го представи на шумната група. Запозна го с чичо си и леля си. След това го поведе към млада жена, която слизаше последна от колата. Усети как той затаи дъх.

— Марк, запознай се с моята братовчедка Мери.

На ръст Мери Брок бе колкото Ариана. Косата й бе малко по-тъмна. Освен общите външни особености на синдрома на Даун, и във всичко останало двете много си приличаха.

— Върна ли се!

Мери с такава радост се хвърли да прегърне Лия, че едва не я събори. Когато се поздравиха, двете се обърнаха към любопитно гледащата ги Ариана.

— Обичаш ли котенца? — попита я Мери, и когато Ариана кимна, я хвана за ръка. — Ела.

Отправиха се заедно към плевника. Госпожа Брок сложи ръка на рамото на Марк, който гледаше след сестра си.

— Не се безпокой. Клейтън ще ги наглежда, а и Мери знае правилата тук. Нищо няма да им се случи. — Тя се усмихна. — От Лия знам, че много се боиш за сестра си. Всичко ще е наред.

— Цялото семейство ли сте такива? — прошепна той на Лия по-късно.

— Какви?

— Способни да ме убедите във всичко. — Марк разтревожено огледа двора. — Виж я само. Ариана дава хляб на гъсока!

— Това е паролата тук. Гъсокът Гандер взима хляб само от ръката на наши приятели. Останалите ги хапе.

— Хапе?

— Почакай, кавалеристе! — спря го със смях Лия. — Не разбра ли, че той няма да ухапе ръката, която я храни? Успокой се. При толкова хора, готови да угаждат на Ариана, не ти остава нищо, освен да се отпуснеш… О, Боже, само това не!

Лия уплашено се взираше надолу към пътя. Един сив джип зави към тях и изскърца със спирачките. От облака прах изскочи млад мъж и изтупа тесните си панталони. Люк така остро изсвири, че Боско приседна и се заоглежда.

— Я гледай, кой се появява! Покривът вече е готов, Брейди. Къде се дяваш цяла сутрин?

— Носиш ли си чук? Или май се каниш да ни надзираваш? — подхвана Рик.

— Дошъл съм да помагам само от добро сърце. — Брейди нахлупи шапката над кестенявите си къдрици.

— Както виждам, сети се за това, когато чу, че Лия си идва — изръмжа Люк. — Сигурен ли си, че идваш от „добро сърце“?

— Кой е този? — побутна я Марк. — Още някой роднина?

— Не съвсем.

Лия затвори очи и пожела Брейди Еймс да изчезне. Но той си остана насред двора, вперил поглед в нея и Марк.

— Няма ли да ме поздравиш, Лия? — попита Брейди. Очите му похотливо се плъзгаха по тялото й. — Разхубавила си се!

Но Лия не помръдна. Тогава той решително се приближи, прегърна я и нахакано я целуна под аплодисмента на братята. След това се обърна към Марк:

— Този кой е?

— Брейди, това е Марк Адамс. — Лия се изчерви, но гласът й остана спокоен. — Работя при него.

— А няма ли да му кажеш аз кой съм? — Брейди я огледа, като че беше негова собственост. — Нали съм твой приятел!

— Бивш. Един от многото, забравил ли си?

Кой ли беше поканил Брейди да й досажда?

— Лия ходеше с мен, преди да замине — обърна се той към Марк. — Не ти ли е казвала?

— Брейди, престани! Дръж се прилично.

Тревожеше я изражението на Марк. Този шут, Брейди, щеше да развали всичко!

— Е, виждам, че ви е приятно така — намеси се баща й, — но покривът нас чака. Кой ще помага?

Всички мъже тръгнаха с него.

— Марк, къде отиваш? — догони го Лия.

— И аз ще помогна. — Той й намигна хитро. — Ще се запозная с Брейди Еймс. И ще му покажа, че не бива да ме подценява.

Лия разпери ръце и въздъхна. „Какво нещо са мъжете!“ Остави го и се запъти при Ариана и Мери в плевника.

Не беше трудно да ги намери. Бяха се качили на сеното при котката. Ариана се смееше. Едно коте се бе покатерило на рамото й и я гъделичкаше с мустаци по ухото.

— Какво, смешни ли са? — Лия коленичи до тях. Отвърнаха два чифта сияещи очи. — Ако не възразявате, идвам при вас.

В слънчевия лъч, проникващ през капандурата, танцуваха прашинки. Скоро бърборенето на децата я унесе. Щеше да заспи, ако не я гъделичкаше някаква сламка. Бутна я от брадичката си и скри лице в ръце. Гъделът се премести на ухото. Тръсна глава и накрая отвори очи.

— Крайно време беше, сънливке! — Марк прокара сламката по устните й. — Да не мислиш да спиш до довечера?

— Ариана и Мери! — Лия се заоглежда. — Ей сега бяха тук!

— Искаш да кажеш — преди два часа? Отдавна помагат в кухнята за обяда.

— Толкова дълго ли съм спала?

— Покривът е почти завършен — каза Марк и се изтегна до нея.

— Какъв срам за мен. Какво още съм проспала?

— Приятелят ти Брейди каза, че работя неочаквано добре за градски господинчо.

— Какво, какво? Откога Брейди се изразява така? Завършил е агротехника и медицина. Не ти ли каза?

— Не, но ми каза, че е кръстил любимата си крава като теб.

— Глупак! Ще ми падне той…

Марк се засмя и започна да маха сламките от косата й.

— Знаеш ли, той те обича?

Тя се търкулна по гръб, закрила очи с шепи.

— Надявах се, че вече ме е забравил!

— Не си жена, която мъжете лесно забравят. Поне аз не бих могъл.

Тя не посмя да го пита защо. Пъхна ръце под главата и се загледа в гредите.

— Брейди е страшен егоист. Искаше или да се занимавам само с него, или да скъсаме. Запознахме се в техникума. Когато завършихме, предложи ми да се оженим. Планирал бе заедно да постъпим в университета, след това — да имаме деца. Изобщо, бе отишъл далеч с плановете си. — Марк мълчеше и тя реши да продължи: — Брейди не можеше да ме разбере. Даже не се и опита. Бе против това да постигна нещо сама, без роднини и приятели… Аз пораснах. А Брейди си остана същият.

— Според теб да си самостоятелна е много важно, нали, Лия?

Марк я гледаше с одобрение.

— Да, така е. В живота винаги става така, че няма на кого да разчиташ, освен на себе си. Няма благодетели и рицари, които да спасяват хората в трудни моменти.

Вече не знаеше дали говори за себе си, или за Ариана. Погледна към Марк. Какво ли си мислеше? Лежеше отпуснат, със затворени очи и се усмихваше.

— За какво мислиш? — попита Лия и се надвеси над него. — Усмихваш се странно.

— Чудех се какво значи „да се отъркаляш в сеното“.

Изведнъж я дръпна към себе си. Когато твърдите му устни намериха нейните, тя усети как се разтапя. Краката и ръцете им се преплетоха. Лия отметна глава, когато целувките му се спуснаха надолу по шията й.

— Мразя да прекъсвам нечия целувка, но мама каза да ви повикам за обяд.

Марк и Лия се разделиха със светкавична скорост, но засмените очи на Клейтън показваха, че нищо не е пропуснал.

— Приятно е човек да се отъркаля в сеното, нали, Лия?

— Значи аз съм отгатнал! — промърмори засмян Марк.

— По-добре идвайте, преди да са изпратили още някой. — Клейтън намигна на Марк. — Освен това, колегата трябва да получи поздравления. Всички, даже и Брейди, са единодушни — много го бива, Лия. — Подаде ръка на сестра си. — Може да го приемат в екипа за бързи ремонти. Довечера ще видим.

Едва в четири следобед Марк успя да завари Лия сама, за да разбере какво значи това „довечера ще видим“.

— А, не му обръщай внимание. Може да не отидем.

— Къде?

— Братята ми са направили малък оркестър. Довечера ще свирят с благотворителна цел. Наш съсед ще се оперира. Уреждат танци с пожертвувания, за да покрият разходите за болницата.

— А ако искам да ги чуя как свирят? Брейди ще бъде ли там?

— О, без него нищо не минава.

— Тогава отивам и аз.

 

 

Голямата барака буквално се тресеше от народ и шум, когато Марк и Лия пристигнаха. Въпреки всекидневните си дрехи Марк изглеждаше официален в сравнение с повечето от струпалите се на входа.

— Чудя се как се съгласих майка ти да доведе и Ариана. Марк опъна шия да ги види наоколо. — Къде може да са?

— Бас държа, че тя и Мери вече са вътре и лудеят. Нали си виждал Ариана в школата — чуе ли музика, започва да танцува.

— Това съвсем не е школата!

Като че предусетила страховете на Марк, госпожа Брок се приближи още щом прекрачиха прага.

— Ето че дойдохте. Момичетата се забавляват прекрасно. Ариана е страхотна танцьорка. — Жената се вгледа в него и го потупа по ръката. — Хич не се страхувай за сестра си. Няма да я изпусна от очи.

— Искаш ли да го разкарам? — попита я Марк, след като Брейди за пети път ги раздели. — Нещо ме засърбяха юмруците!

— Няма да свърши добре. Брейди е опитен като боксова круша. Все пак, ласкателно е да знам, че си готов да се биеш за мен. Не бях очаквала.

— Самият аз не бях очаквал нищо от това, което правя или виждам в последно време — засмя се Марк. — Ариана лудува сред тълпа от двеста души, а аз се готвя да натупам първия срещнат! Как ти изглежда всичко това?

— Просто се отпусна! Благодарение на специалитетите на семейство Брок — самостоятелност, твърдост и настойчивост.

— Три качества, които не отиват на жените — въздъхна той и я притегли към себе си. — И то всички заедно в такава прекрасна опаковка!

Лия отпусна глава на гърдите му. Да можеше да остане в прегръдката му завинаги!

— Време е за пеперудата! — извика Клейтън в микрофона. — Всеки да си избере партньорите!

— Само не се стягай пак! — успя да каже тя, преди Брейди да застане пред тях. Той грабна ръката й. Черните му къдрици се люлееха, а очите му святкаха.

— Нали нямаш нищо против да е за двамата?

— Той говори за пеперудата, Марк! — побърза да обясни тя, забелязала, че очите му заплашително се свиват. — Първо се въртя, хваната за дясната ти ръка, после — за неговата лява. Описвам осмица около вас двамата. Като детската игра, само че оркестърът свири все по-бързо и по-бързо.

— И какво?

— Започваме така да се въртим, че не виждаме лицето на другия. Целта е да не паднеш. — Тя сви рамене. — Просто така се прави. Как да ти обясня?

Отначало танцът бе бавен и тържествен. Когато се ускори, лицата на мъжете се изопнаха. Скоро Лия се почувства като на въртележка, увиснала на ръката ту на единия, ту на другия. И напрежението, и смехът се усилваха. В последния момент тя пусна ръката на Брейди и той отхвръкна в скута на седналата до дансинга закръглена дама.

— Брейди не се кани да стане оттам скоро — отбеляза Лия, доволна, че е насочил вниманието си другаде. — Хайде да се махаме, докато не се е залепил пак за нас.

Навън ярки звезди бяха обсипали кадифеното черно небе. Преди да се качат в колата, Марк я дръпна към себе си.

— Винаги съм искал да целуна красива жена под звездите.

Устните му така нежно докоснаха нейните, че Лия си помисли дали не халюцинира. Ръцете му страстно я прегърнаха и тя повече не се съмняваше къде е. Притисна се към него, сякаш бе единствената опора в този лудо въртящ се свят.

 

 

На сутринта чувстваше само умора и неясна тревога. Време бе да се връщат във Вашингтон. Беше се видяла със семейството си. Беше се влюбила още по-лудо в Марк. Ариана бе щастлива. Стигаше й за два почивни дни.

— Довиждане, довиждане, мила, пак да дойдеш! — изпращаше майка й готовата да заплаче Ариана. — Да накараш брат си пак да те доведе. — Когато момичето кимна, тя се обърна към Марк: — Ах, да — вие с Лия не останахте да чуете. За операцията снощи са събрани над пет хиляди долара!

— Прекрасно! — възкликна Лия.

— Още по-интересното е, че имаше и чек за хиляда долара. От някаква компания „Адамс, Форестър и Грант“. Знаеш ли ги? — вгледа се господин Брок в Марк. — Щедър подарък! Тоя, дето го е пуснал, трябва специално да му благодарят.

Марк сви рамене и загадъчно се усмихна.

— Ако ги видя някога, ще им предам.

— Така, така, синко! Човек никога не знае кой точно присъства на тия вечеринки. И свестни люде попадат понякога.

Марк топло се усмихна, докато се качваше в колата. Лия остави за миг багажа, за да изтрие скришом една сълза.