Фред Колвин
Превъзходен път (8) (Любовта и библейската употреба на духовните дарби)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Фред Колвин

Заглавие: Превъзходен път

Преводач: Красимира Стефанова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски; немски

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: беседи

Националност: не е указана

Редактор: Ясен Дамянов

ISBN: 978-619-7015-74-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10502

История

  1. — Добавяне

Лекция 4
Дарбата говорене на чужди езици

Нашите лекции са посветени на духовните дарби, на тяхната правилна и неправилна употреба. По този въпрос много добри християни имат различно мнение. Разбирам, че това е една тема, която съдържа много противоречия. Затова се опитах да я разгледам с любов, при което видях, че тя е дори по-противоречива, отколкото съм си мислел.

На предишната лекция ви прочетох нещо от един вестник; вероятно коментарите на един човек, който се нарича Лиардън. Тогава не ви казах името му, но сега ви го казвам. Ние говорихме за това как той обижда, как хули ангелски величия. Прочетох ви един ясен пример, а също и това, което Юда казва по този въпрос в Новия Завет. Той казва, че хора, които говорят като Лиардън, не знаят за какво говорят. Те нямат уважение, те хулят славни ангелски същества и даже архангел Михаил не е говорил по този начин. Когато е бил в борба с дявола, той е казал: «Господ да те смъмри!». Самият той не е искал дори да го смъмря, нито да използва такъв грозен език. Юда казва, че хора, които правят това, са опасни. Те са като животни без разум. Те са осъдени на унищожение.

В Стария Завет виждаме, че когато някой има бик, който е наранил човек, тогава собственикът трябва да плати обезщетение за това нараняване, а бикът трябва да бъде убит, защото представлява опасност за хора и животни. Но ако бикът е наранявал и други хора, а собственикът не го е убил, и ако той нарани отново някого, така че да умре, то не само говедото, но и собственикът ще трябва да бъде убит, съгласно Стария Завет, поради това, че е пренебрегнал опасността от едно диво животно.

Аз не искам да пренебрегвам опасността. Мистър Лиардън, моят сънародник, е като диво животно и според Библията той е осъден на унищожение. Бог ще го унищожи. Досега не съм разбирал колко опасни са тези хора и ви уверявам, че за пръв път в живота си говоря по този начин. Никога не се е налагало да го правя. Но тук се сблъскваме с диво животно на свобода. Днес говорихме с тези хора по телефона. Те са скъсали почти всичките ни плакати, а пасторът на църквата, която посреща г-н Лиардън, каза: «Няма нужда да идваме при вас, за да гледаме дявола!». Не зная дали и вие мислите, че аз съм дявол. Той обаче мисли. После каза: «Не ми говорете за любов! Не ми говорете за търпение! Аз държа в едната си ръка Библията, а в другата — нож! Ние говорим за война!». И аз ви казвам: Тези хора са опасни. Какво е името на тази така наречена «църква»? «Воини на Христа.» Чуйте го добре. Това е начинът, по който говорят там. Аз ви цитирах какво казва този човек и че той се класифицира — съгласно Библията — като диво животно.

Както казах, ние ще говорим по една тема, по която християните нямат единомислие. Досега се опитахме да проследим аргументите от книгата Деяния на апостолите, внимателно да очертаем хода на мислите. Ще довършим в настоящата лекция всичко това, като ще се спрем и на 1 Кор. Една лекция беше посветена на 1 Кор. 12 гл., когато говорихме общо за дарбите в тялото. На миналата лекция говорихме за любовта при използването на духовните дарби. Сега ще говорим за най-противоречивата от всички дарби — дарбата за говорене на езици. Снощи един брат от вашия град говори с мен за езиците. Той искаше да сподели с мен как се чувства. И спомена четири стиха от 1 Кор. 14. Нека ги прочетем заедно: 1 Кор. 14:4: «Който говори на език, изгражда себе си»; ст. 5: “Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате „; ст. 18: “Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас"; и ст. 39: „… и не забранявайте да се говори на езици“. Моят мил брат знаеше тези стихове наизуст; той ги цитира и каза, че одобрява говоренето на езици. Съвсем сигурно е, че това е едно честно мнение на базата на тези стихове. Ние обаче ще разгледаме тези стихове в общия ход на мислите. Контекстът е много важен.

Ще ви дам един пример. Чуйте това изречение и ми кажете дали го разбирате: „Без значение какво е времето, дъждовно или слънчево, всяка събота можете да видите Иванов да се качва на Витоша“. Разбирате го, нали? Няма нищо сложно. Нека го поставим в следния контекст: „Ръководството на една фирма е започнало да провежда нова политика за намаляване на загубите от заболявания на служителите чрез профилактични прегледи и осигуряване на време и условия за спорт. Петров е започнал да вдига тежести. Димитров тренира бягане, а Иванов, без значение какво е времето, дъждовно или слънчево, можете всяка събота да го видите да се качва на Витоша“. Сега разбирате какво имам предвид, нали? След медицинския преглед той прави нещо за своето здраве… Но почакайте малко — ще опитам отново в друг контекст: „В един туристически клуб от възрастни хора вече не всички са толкова сериозни. Много от тях са престанали да ходят по планините, но въпреки това всички се събират да пият бира след ежеседмичната сбирка. Но всяка събота, независимо дали времето е дъждовно, или слънчево, можете да видите Иванов да се качва на Витоша“. Това звучи по-различно, нали? А думите са същите. Нека опитаме още веднъж, този път пред съда: „Господин съдия, аз трябва да се разведа с Иванов. Той ме пренебрегва, никога няма време за мен, няма време за децата, излиза от работа в 5 часа и независимо какво е времето, дъждовно или слънчево, всяка събота можете да го видите да се катери по Витоша“.

Едно и също твърдение, нали? Но с три различни значения. Бъдете внимателни, когато четете Библията.

Тази вечер ще прочетем тези четири стиха в техния контекст. Нека прочетем заедно 1 Кор. 12, стихове 30 и 31 и след това глава 14, стихове от 1 до 25. В 12-ти стих Павел казва на Коринтяните: „…понеже копнеете за духовните дарби…“. Те сериозно копнеели за духовните дарби, особено да говорят езици. Павел им казва, че не е лошо да копнеят за духовни дарби. В гл. 13 той им говори за мотивацията и се опитва да пренасочи техния стремеж към духовни дарби в правилната посока. Той им казва: „Ако сте ревностни да имате духовни дарби, то търсете по-големите! Търсете ревностно дарбите, които изграждат другите!“.

Както вече казахме, 14:1 обобщава посланието на тези три глави: „Стремете се към любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате“.

„Следвайте любовта“ — посланието на 13-та глава;

„Копнейте и за духовните дарби“ — 12-та глава;

„… но вдигнете погледа си по-нагоре, към пророкуването“ — 14-та глава.

Той казва: „Копнейте за по-големите дарби“, а в стих 5 изяснява кое качество прави дарбите големи: колкото е по-голямо изграждането на твоя брат или сестра, толкова е по-голяма дарбата в Божиите очи. Направи ли ви впечатление, докато четяхме, че ударението пада върху изграждането на другите? В 12-та глава видяхме най-общо каква е причината и целта на духовните дарби. Дарбите ни се дават за обща полза. В 13-та глава прочетохме, че любовта не търси своето, тя търси това, което е най-добро за другия. В 14-та глава 3-ти стих се казва, че пророкът говори за изграждане на другите. И докато този, който говори езици, изгражда себе си, пророкът може да изгражда цялата църква. Павел казва в стих 6: „Ако дойда при вас и говоря на непознати езици, какво ще ви ползвам?“ — той иска да има някаква полза от него. Стих 12: „Търсете изграждането на църквата!“. Стих 17: недостатъците на говоренето на езици: „… другият не се изгражда“. И стих 26: най-важният принцип за събранието на местната църква: Всичко да става за изграждане“. Ето кое е важното за Павел. Забелязахте ли как е наблегнато на любовта? В 12:31 се говори за един по-превъзходен път. Този превъзходен път е любовта — 13-та глава — любовта във връзка с духовните дарби и служението.

„Стремете се към любовта!“ — 14:1; и: „Любовта не търси своето“ — 13:5. Тези две неща са събрани в две думи в 8:1: „Любовта изгражда!“. Най-високата от всички добродетели е любовта; и най-голямата от всички дарби е дарбата, която изгражда другите.

И така, стих 1 — ние следваме любовта и ако желаем да имаме духовни дарби, то любовта трябва да е движещата сила; и ако движещата сила е любовта, то тя ще ни кара да изграждаме другите, а не себе си.

Сега ще разгледаме предпочитанието на Светия Дух по отношение на тези дарби, според стиховете от 1 до 5. Какви са Неговите предпочитания? Той предпочита дарбите, които да изграждат църквата. Защо Той предпочита пророкуването? В стих 2 е даден отговорът: „… защото, който говори на език, той не говори на хора…“. Виждаме, че пророчеството е по-голяма дарба, защото е насочена към хората, а не към Бога. Бог не ни дава дарби, за да изграждаме Него. Бог ни дава дарби, за да служим с тях на другите и това Го прославя — така казва апостол Петър. Павел ни говори за превъзходството на пророчеството по отношение на изграждането на частите на Христовото тяло — църквата. Езиците са насочени към Бога; пророчеството е насочено към хората. Когато говорим на езици, ние не разбираме какво казваме; това е тайна за нас. Не става дума за говорене на големи „тайнства“, както мислите, ако сте православни християни. Когато един католик или православен чуе думата „тайнства“ или „сакраменти“, той си представя нещо много тайнствено или странно.

Когато говоря на езици, аз говоря тайни и не разбирам какво говоря, и ако ти не разбираш този език, това, което чуваш, е тайна и за теб. Но човекът, който пророкува, говори за изграждането на други хора. Той ги окуражава и утешава. Не зная дали вие се нуждаете от това, но аз се нуждая. Аз имам нужда от утеха. Едно от децата ми почина. Бях много благодарен, когато един брат дойде и ме утеши със Словото. Аз се нуждая и от насърчение, а понякога и от изобличение. Ето затова ни е дадена дарбата пророкуване. Виждаме, че „който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата“ (ст. 4). И именно затова пророчеството стои по-високо от говоренето на езици. Това е предимството на дарбата, която може да бъде разбрана.

Много хора смятат, че езиците са специална дарба и те трябва да я имат. Аз съм питал много от тях: „Защо?“. И те казват: „Защото… защото това е свръхестествено! Аз не зная и не разбирам как става, но то е толкова тайнствено! Аз говоря големи тайни! И аз се изграждам чрез това!“. Не е ли парадоксално! Павел говори за слабостта и недостатъците на тази дарба, докато хората виждат точно в това причина да я търсят! Стих 1 казва: „Търсете пророкуването!“. Хората четат причините за търсене на пророкуването и след това търсят говоренето на езици! Те не обръщат внимание на контекста.

Прочел съм много книги за духовните дарби. Не зная колко страници са това; те са написани от харизматици и петдесятници. Чел съм най-различни автори: Кенет Хеген, Джордж Малоун, д-р Маргис и др. и те изтъкват много причини, поради които всеки християнин би трябвало да говори на езици. Извадил съм някои от тези причини: това е белегът, че човек е получил кръщението в Светия Дух; дарбата била дадена, за да се изграждаме сами; тя ни напомня за присъствието на Светия Дух в нашия живот; тя означава да се молим заедно със Светия Дух (вж. фиг. 2).

Дж. Малоун казва, че тя била все едно Светият Дух да те вземе на автостоп. Ти нямало нужда да караш собствената си кола, качваш се в Неговата и Той кара. Аз съм извадил много причини, нека погледнем например №6: тя ни държи далеч от света. №8: Тя освежава духа ни. №10: Пази езика ни от грешки, т.е. когато говориш на език, ти не можеш да кажеш нещо лошо. №11: Тя ни освобождава. Малоун пише, че нашата личност робува на тялото ни. Говоренето на езици освобождава моята личност от тялото ми. Приятели, това е хиндуизъм! Или будизъм. Това няма нищо общо с християнството.

№12: То пречиства моя разум; №14: То приповдига хвалението ми; прави ме по-смирен; това е чудо; Изпълва ме със Светия Дух…

Кенет Хеген пише: „Когато получих дарбата на езиците, преживяването беше по-прекрасно от самото спасение“. (!) А Малоун пише, че даже когато жена му щяла да ражда и вече имала болки, говорила на езици и родила така; и той препоръчва на жените при родилни болки винаги да говорят на езици.

Можете да прочетете какви ли не неща за говоренето на езици и всички тези автори са единни в това, че всеки отделен християнин би трябвало да говори на езици. Но всички тези причини се свеждат до едно и също нещо; това са различни начини да се каже, че „… който говори на езици, изгражда себе си“.

Но трябва да знаете, че употребяването на всяка една духовна дарба изгражда освен другите и самите нас. Един мой стар приятел ми каза веднъж: „Вие всички прекалено много се притеснявате. Трябва само да посещавате хора в болницата и толкова ще се развълнувате, ще се зарадвате и ще се насърчите!“. Знаете ли как се чувствам, когато се върна от посещение в болницата? Аз съм като болен. Каква е разликата между мен и моя брат? Той има дарбата на милосърдието. Бог му е дал способност да се грижи и да помага на слаби и болни. И когато той използва тази дарба, той самият се изгражда.

Ако дойдете у нас и преди да почукате на вратата на стаята ми, ме чуете да проповядвам така: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще бъдеш спасен! Уповавай се на Него! Той е умрял за твоите грехове!“ — тогава ще си помислите: „Сигурно слуша касета“. И тъй, вие се втурвате в стаята и виждате, че аз съм се изправил до бюрото си и проповядвам Евангелието. Тогава ми казвате: „Фред, какво правиш?“ — „Изграждам се!“. За това ли ми е дадена моята дарба? За да изграждам себе си? — Не.

Понякога наемаме в някой хотел някоя голяма зала, която се напълва с хора. Тогава проповядвам по същата тема и някои от слушателите се спасяват. Когато се прибера у дома, не мога да заспя от вълнение. Толкова съм насърчен! Жена ми ме пита: „Защо не си легнеш?“. А аз й казвам: „Много съм щастлив!“.

Вижте, Павел не говори за предимствата на говоренето на езици, той говори за недостатъците. Как е станало така, че от недостатъците християните са направили предимства? Павел казва, че недостатъкът и причината да търсим пророкуването вместо говоренето на езици е следната: който говори на езици, изгражда само себе си. Разберете коя е вашата дарба и независимо каква е тя, когато я упражнявате, вие ще изграждате и братята си, и себе си; с изключение на една дарба: дарбата езици. И това е причината, поради която няма нужда да я търсите. Докато предимството на пророческата дарба се състои в огромната й стойност за насърчаване и изграждане на другите.

Някои хора търсят дарбата на езиците толкова упорито! Познавам един човек, който се молеше в продължение на месеци. При него идваха хора и полагаха ръце на него, а той плачеше, че не може да говори на езици. Най-накрая получи това, което той нарича говорене на езици. Те го научиха как става — всеки може да говори, ако се упражнява достатъчно дълго. Те положиха ръце на него и му казаха: „Сега започни да говориш!“. Той попита: „Какво трябва да кажа?“. Те казаха: „Кажи нещо. Просто почни да изговаряш думи!“. И той започна да казва думи. Те се молеха за него, а той казваше все повече и повече думи и преди да разбере какво става, извика: „Получих го!“. И наистина, той го имаше! Можеш да го включиш по всяко време и да го изключиш по всяко време. Аз съм го чувал. Това не е език.

Защо хората така търсят говоренето на езици, когато Павел ни казва, че това е нещо, което няма нужда да търсим? Това е заради хора, които пишат такива книги. Очевидно. Първо Послание към Коринтяните не е имало успех. Хората го четат и изнамират в него причини да търсят говоренето на езици, докато Павел казва, че не трябва. Защо? Защото те не са разбрали какво е любов. „Любовта не търси своето.“ Любовта иска да изгражда другите. Любовта ще намери начин да ти послужи и чрез езика, ако можеш да го разбираш и превеждаш, но само тогава.

Стих 5: „Желал бих всички вие да говорите на езици…“. А сега какво ще правим? Май ще трябва да си събирам багажа и да си тръгвам. Но все пак може би ще мога да кажа нещо.

Какво казва Павел малко преди това? — Търсете друга дарба. Ако ще търсите, не търсете точно тази! В 12:29 той задава риторичния въпрос: „Всички говорят ли езици?“. Риторичният отговор гласи: „Не“. В 12:11 той казва: „Светият Дух разделя на всеки поотделно, както иска“. Проблемът на християните в Коринт е бил, че те всички са търсели езици. И той просто налива масло в огъня, като казва: „Бих желал вие всички да говорите езици“. Означава ли това, че наистина желае ние всички да говорим езици, след като самият той ни казва да търсим нещо друго? Не казва ли, че Светият Дух ни дава това, от което се нуждаем, и че не всеки от нас има тази дарба? И че това е проблем при коринтяните? Дали наистина той желае това? Моля ви, четете контекста! „Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате!“. Това е предпочитанието на Светия Дух. Светият Дух дава дарбите, но Той има предпочитания. Езици — добре. Всяка дарба, която изгражда другите, е добра. Искате ли да сте духовни? Тогава уважавайте Светия Дух! Това е Неговата воля за живота ви: „… а повече да пророкувате“.

Не зная дали сте женени, но това е малко сложно. Съвсем скоро с жена ми имахме годишнина от сватбата си — 20 години. Казвам на жена си: „Бих желал да ти купя цветя!“. (Не знам защо жените толкова обичат цветя, след като не се ядат.) Тя отговаря: „О, прекрасно!“. Тогава казвам: „Да ти купя ли лалета?“. „О, обичам лалета, но… предпочитам розите.“ Добре. И тъй, връщам се вкъщи с букет: „Скъпа, донесох ти цветя! Лалета!“. Какво мислите, че ще ми каже жена ми? „Лалета? Нали ти казах, че обичам рози!?“. „Но ти каза, че обичаш лалета!“ „Казах ти, че обичам лалета, но предпочитам рози!“

Виждате, че хората имат своите предпочитания, нали? Ако домакинята, при която живея в момента, знаеше колко обичам черен дроб и ми сервира черен дроб, как ще се почувствам? Виждаме, че и Светият Дух си има предпочитания и Павел ни казва какви са те. Той няма да започне да говори срещу някоя дарба на Духа. Той казва: „Ще бъде добре, ако всички говорехте на езици! Но предпочитанието на Светия Дух е това — да не мислите за себе си, а за братята си“. И в стих 5: пророкуването е по-добро! То е по-голямо, защото изгражда другите. И ако не се тълкува (стих 5), за да се изгражда църквата, няма абсолютно никакъв смисъл да говорите на езици.

Искате ли да бъдете духовни? Тогава е добре да имате такова отношение към говоренето на езици, каквото е и отношението на Светия Дух.

Стихове 6 до 13: Ако искате да насърчавате другите, то те трябва да разбират какво се говори. Това е принцип в живота: аз не бих могъл да ти помогна, ако ти не можеш да ме разбираш. Павел ни изяснява колко важно е да бъдем разбирани в църквата. Аз мога да говоря прекрасни неща, но ако вие не ме разбирате, няма да имате никаква полза от мен. Но, мили надарени братя, това се отнася и за другите дарби — нека да поговорим за дарбата учител. Там, откъдето идвам, от немскоговорещия свят, да поучаваш означава да говориш колкото може по-сложно. Големи думи „харматология“ — знаете ли какво означава? Това означава доктрина, свързана с греха. „Соториология“? Това означава учение за спасението. „Еклесиология“ — сигурно знаете какво означава. И те излизат пред хората, оправят си връзките и започва едно теологично говорене на езици. А хората не ги разбират. Ако ти си учител по Божието слово, тогава не си добър учител, ако не те разбират. По-добре се постарай да говориш просто. Нивото на хората, на които говориш, може да се познае по вестниците, които те си купуват. Най-продаваните вестници в Германия са написани на едно четвъртокласно ниво. Чудя се на какво ниво са вашите.

Вкъщи имаме пиано и китара. Това са чудесни инструменти. Но имаме също и осем деца, и всички обичат да свирят на пиано. Едно пиано може да бъде чудесен инструмент, а така също и много успешно средство за изтезание! Радвам се, че нямаме и цигулка! Знаете ли, музикалните инструменти са прекрасни, но ако те просто издават звуци, без ред и мелодия, те не помагат на никого. Това е казано в стих 8: Войникът чува звука на тръбата: „Тра-та-ра-ра-а-а“. И казва на друг: „Да нападнем ли?“. „Мисля, че трябва да отстъпваме!“ Друг казва: „Време е за лягане!“. Би било ужасно, ако тръбата свиреше така. Никой нямаше да знае какво трябва да прави. Мислите, че е смешно, нали? Прочетете 8-ми стих. Това е говоренето на езици. Никой не знае какво да прави. Те чуват звуците, но без превод не може да им се помогне. Не можете да помогнете на някого, който не може да разбере какво казвате! „Защото, ако дойда при вас и ви говоря на непознати езици, какво ще ви ползвам“, ако не ме разбирате? — казва Павел в 6-ти стих.

Миналата вечер стоях пред залата и един човек с доста странен вид дойде при мен, погледна ме и ми каза: „Зъпрофомчфълаожпъзипваяр!“ После ме попита: „Какво ще кажете за това?“. Аз попитах: „Какво беше това?“. Отговори: „Аз говорих на език“. Тогава му казах: „Ако бях на ваше място и на вашата възраст, щях да си държа устата затворена“.

Но тук има едно голямо възражение: „Павле, но ти не знаеш какво казвам“. Както каза веднъж един петдесятник: „Жена ми говори такъв прекрасен език! Трябва да е много красноречива! Може би изговаря много дълбоки неща!“. Но Павел казва в ст. 10: „Има толкова вида езици на света; и никой от тях не е без значение“. Но ако аз не разбирам значението на езика, тогава ще съм варварин за този, който говори. И той ще е варварин за мен. Чували ли сте тази дума? Варварин — „вар-вар“; на немски тази дума е „Барбар“ — „Бар-бар“. Точно от това произлиза и думата. Гърците са си имали техния език и са били много цивилизовани, както знаете; и те наричали всички останали варвари.

Сега това означава нещо лошо, но в началото не е означавала нищо лошо. Някой, например от България или Македония, е отивал в Гърция и е започвал да говори. Той може да е бил поет или голям писател. Но знаете ли какво са чували гърците? „Вар-вар-вар-вар.“ И са ги наричали варвари. Интересно, нали?

Спомням си, когато чух една поема на Шилер. Аз ходех в една Лютеранска църква, за да се науча да разбирам немски. Проповедникът я рецитираше и знаете ли какво чувах? — „Вар-вар-вар-вар.“ Друг път аз бях този, който стоеше отпред и трябваше да говори. Една украинка ме помоли да прочете едно стихотворение, което беше написала. Петстотин души ме гледаха, докато тази жена декламираше прекрасното си дълго стихотворение. Беше ужасно: да стоиш пред петстотин души и… да заспиваш! Аз заспивах! Не разбирах думичка. Трябва да е било много хубаво стихотворение, но аз не се изграждах от него.

Това също е проблем за харизматиците: те са ревностни да търсят дарби и… злоупотребяват с тях. Много от тях виждат в езиците доказателство за кръщението със Светия Дух и затова смятат, че всеки трябва да говори на език. Това е проблем! Павел казва, че не е нужно всеки да говори на език. Второ: техните езици не могат да се превеждат. И ако преводите се проверят, те често се оказват неверни. Така че разрешението на този проблем е било създаването на една нова теология, една нова идея: два вида говорене на езици. Едното е дарбата, която е за знамение — говорене на нормален език, както това е описано в Деяния 2 глава — език, който може да се превежда и разбира. Чуйте, хората, описани в Деяния 2, никога нямаше да бъдат впечатлени, ако апостолите им говореха на неразбираем език. Това са били познати езици.

Но после в 1 Кор. 14:2 те четат за един непознат език, за говорене на тайни, за ангелски езици — гл. 13:1, и излизат с идеята за молитвения език. Те казват: „Ние нямаме дарбата на езици като знамение, но ние всички имаме нужда от молитвени езици. И това е доказателство за наличието на Светия Дух и най-добрият начин да изграждаме сами себе си“. Но Павел има няколко възражения по този въпрос, по-точно шест.

1. 1 Кор. 14:2 — непознат език, говоренето на тайни — това е преводимо: ст. 5: трябва да се превежда; ст. 13: трябва да се превежда; ст. 27: трябва да се превежда. Така че той не говори за несъществуващ, непреводим език; той говори за преводими езици.

2. 1 Кор. 12 — когато Павел говори в 12-та глава за „разни езици“, той дефинира собственото си понятие в 14 глава, стих 10 и 11. Има голямо множество непознати езици, но той има предвид гръцки и варварски, или просто два човешки езика — разбираем за слушателите и неразбираем, ако говорим без превод. Когато той използва „разни езици“, той ги дефинира като човешки езици.

3. Ангелски езици — вече говорихме за това в миналата лекция.

4. И Павел, и Лука (авторът на Деяния на апостолите) използват едни и същи думи. Не би било честно да казваме, че те говорят за две различни неща. Лука се е учил от Павел и Павел е бил учителят на Лука.

5. Разликата между Деяния 2 и 1 Кор. 14 не е в природата на езиците, които са се говорили, а в липсата на преводачи. В Деяния 2 виждаме юдеи и прозелити, събрани в Ерусалим „от всеки народ под небето“. Това означава, че там са били представени всичките 14 различни езика на римската империя. Имало е цяла тълпа от преводачи. И когато тези хора са говорели на 14 различни езика, преводачите са присъствали и са разбирали какво са говорили хората на техния собствен диалект. Но в Коринт това не е било така. Всеки е говорел гръцки. Говоренето на друг език в Коринт е било автоматично един неразбираем език за хората в църквата, които не са знаели този език или не са имали дарбата за тълкуване. И така, разликата, приятели, не е била в природата на езиците, а в природата на хората, които са присъствали там.

6. Аз съм готов да призная, че в Коринт са се говорели несъществуващи езици. Това не са били истински езици. Същите езици, с които съм се сблъсквал отново и отново през живота си. Павел говори много за превод. Мисля, че това е много важно. Една наша сестра каза преди няколко дни „Ако не можеш да преведеш един език, ти не можеш да знаеш дали той е от Бога, или не“. И това е истина.

Един мой приятел отиде в една Петдесятна църква. Трябва да ви кажа, че имам много приятели петдесятници. Те са идвали у нас на вечеря и аз съм бил у тях на вечеря; те са идвали в нашата църква и аз съм ходил в тяхната църква; аз ги обичам, хвалили сме Бога заедно, но този мой приятел е теолог и се опитва да разбере цялата тази работа с езиците. И така, той отишъл в църквата, вдигнал ръцете си много развълнувано и започнал да цитира Римляни 10-та глава на гръцки, но не в Гърция, а в Канзас. Една жена станала: „О, слава на Бога…“ — и тя превела колко много Господ ни обича, колко много иска да ни насърчи, как Той е между нас… Ако сте харизматици, вие знаете за какво говоря, сигурно сте чували такива преводи. Проблемът е, че в Римляни 10 не се говори такова нещо. Той опита и по друг начин: Помолихме един известен говорител да запишем езика му. После помолихме двама, които имаха дарба за тълкуване, да преведат езика. Никога не получихме два пъти един и същи превод.

Предпочитанието на Светия Дух — ст. 12 и 13 — „Понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата“.

Какво става, когато говоря на езици? Бях на молитвено събрание с мои приятели харизматици. Този до мен се молеше на език. Ние се молехме за една болна жена и той се молеше на език. Попитах го: „Фолкмар, за какво се молиш?“. Той отговори: „Ние се молим за тази жена!“. Аз му казах: „Откъде знаеш това? Как разбираш за какво се молиш?“. Настъпи дълго мълчание. Той каза: „Знаеш ли, по този начин е по-ефективно“. „О, така ли? И защо?“ „Защото Светият Дух се моли в мен“ — каза той. Добре, това може да е една основателна причина за такава молитва. Тогава го попитах: „Фолкмар, може ли да ти покажа един стих от Библията? Нека прочетем заедно стих 14: “Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод". Той погледна в моята Библия: „Наистина ли?“ — попита той. Аз му казах: „Това не е Светият Дух, Фолкмар! Той може да ти е дал тази дарба, но този, който се моли, не е Светият Дух, а ти самият“. Тогава той каза: „Да, но аз се моля в Духа! — Ефесяни 6!“. „Но, Фолкмар, ти сам каза, че не разбираш това, което казваш в молитва! Може би се молиш този път австрийският футболен отбор да бие германския. Бог знае, те може би наистина имат нужда от твоята молитва. Как разбра, че се молиш в Духа?“ Той обърна на Ефес. 6 и разбра какво означава да се молиш в Духа. Там пише: „Молете се в Духа… за всички светии и за мен, да ми се даде слово, когато отворя устата си, с дръзновение да известявам тайната на благовестието,… както подобава да говоря“. Казах му: „Фолкмар, хората, които се молят в Духа, знаят за какво се молят“. Той каза: „Тогава това, което правя, е глупаво“. „Да, без превод, си прав.“ Мислите ли, че това беше нелюбезно? Това е точно онова, което казва Павел. Но той не би казал, че е глупаво. Той би казал, че е детинско.

По-добре ли е да се молим или да пеем, след като сме неутрализирали ума си? Да пеем и да се молим с духа си, когато умът ни не дава плод? Това трансцендентална молитва ли е, духовна опитност от по-високо ниво? Извинете, но това звучи будистки! И Павел казва: „Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си“ по същото време! „Ще пея с духа си, но ще пея и с ума си“ по същото време.

Търсете по-голямото благословение! Търсете го! Вашият дух и вашият ум! Елате и се изграждайте! Насърчете и нас, и себе си едновременно! Павел казва, че това е по-добрият начин. Ако ще говориш на Бога, ще е много добре, ако знаеш какво Му казваш, ако и мислиш точно това, което изговаряш.

Стих 18: „Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас“. О-о-о! Какво ще кажеш сега, Фред?

Мога да ви кажа, че много дълго време съм мислил по този въпрос. Как е възможно той да говори толкова дълго за езиците и да помага на хората да видят, че те не са толкова важни, колкото си мислят, а сега да благодари на Бога, че самият той говори повече езици от тях? Това е интересна биографична бележка! Павел е знаел за какво говори. Той е имал истинската опитност в говорене на езици. Аз нямам тази опитност. Аз говоря двата най-важни езика за моята работа — английски и немски, но не съм говорил езици по начина, за който той пише. Знаете ли защо? Защото това, което той пише за тази дарба, не ме накара да я търся, а да не я търся. Той ме накара да се отнасям скептично към модерното движение на езиците. Но ако имах тази дарба, щях да я използвам по библейския начин. Радвам се, че човекът, който е написал това за езиците — Павел, може да каже: „Аз благодаря на Бога за това! Аз зная за какво ви говоря. Аз говоря повече езици от всички ви“. Той е познавал нещата. Той е бил истински апостол и е имал всички дарби-знамения.

Стихове 20 до 25: Едно зряло отношение към говоренето на езици ще ви доведе до въпроса за Божията цел на езиците. Той казва: „Не бъдете деца по ум! Мислете с главите си! Бъдете деца по злобата, но бъдете зрели в разсъжденията си! Бъдете зрели по въпроса за тази духовна дарба!“. Коринтяните са се държали детински, в глава 2 и 3 — „плътски“, „бебета“. Вземете вашето малко дете, сложете го на масата, поставете в чинията му месо, картофи, зеленчуци… и нещо сладко, с хубав цвят. То е нищо, само захар и вода. Но оставете детето да яде каквото иска. Откъде ще започне? Разбира се, от десерта. Това е детинският начин на хранене. И коринтяните са се отнасяли с духовните дарби по този начин. Той им казва: „Бъдете пълнолетни по ум“. Къде би ви довело това? Зрялото мислене ще ви доведе при Божието Слово и Божието слово ще ви покаже целта на говоренето на езици. Стих 21: „В закона е писано: «Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така ще ме послушат, казва Господ».“. Кой е „този народ“? Павел казва, че това са невярващите. Исая изяснява (Исая 28:10-11), че това са невярващите юдеи. Ето какво казва Бог за евреите (Исая 28:12-13): „… но те не желаеха да слушат. Затова словото ГОСПОДНО ще стане за тях заповед след заповед, заповед след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко“. Може ли да го кажа на еврейски? „Завла зав, зав лазав, кав лакав, кав лакав, сеир шам, сеир шам.“ Звучи като бебешко говорене, бебешки език. Бог им е дал закона Си да го чуят простичко, чрез бебешко говорене, но те са отказали да Го послушат. И затова Той им говори чрез чужденци. Той им говори на чужди езици. Този път това е бил езикът на асирийците. Те са слушали езика на своите поробители. Те не са разбирали думите, но са разбрали посланието. Ще ви кажа, че и австрийците са разбрали посланието. Днес сред тях нацистите не са много. Бог ги е научил чрез езика на руснаците, чрез езика на англичаните, чрез езика на французите, които те не са разбирали, но са живели под един език на осъждение. И така, Павел казва: „това е език на осъждение“. Това е знамение за юдеите, за невярващите юдеи. Господ Иисус казва: „Когато Светият Дух дойде, ще обвини света за… съд (осъждане)…“, за надвисналото осъждение над тези хора. Петнадесет години след написването на Посланието към Коринтяните осъждението е дошло върху евреите. Приятели, това е била причината за говоренето на езици. Той казва: „Езиците са белег не за вярващите, а за невярващите (евреи)“. А коринтяните казват: „О, това е белег за невярващите, тогава нека говорим на езици в църквата“. А той: „Не правете това, защото, ако дойдат някои в църквата ви, които нищо не знаят за тази работа с езиците, ще си кажат, че «вие сте полудели!». А думата «полудял» има двойно значение. Тя означава луд, но също и «обладан от демон», т.е. хората ще си помислят, че във вас има демон, че сте луди. Отиваме в църквата в Коринт, там се говори гръцки, хората стават и… «вар-вар-вар». Ще си помислите, че са луди.

Веднъж заведох сина си в Петдесятната църква. Те започнаха да говорят, знаете как. И знаете ли какво ми каза той? «Татко, тия хора луди ли са?» Това е една нормална реакция. Искате ли хората да ви мислят за луди? Християнството не е такова нещо.

Пророчеството е разбираемо говорене. Бог иска хората да идват в църквата и да слушат Божието слово, а не шум.

Искам да завърша с един въпрос. Защо да говорим днес на езици? Без превод това не изгражда другите. То не е предназначено дори да изгражда и самите вас. То е едно по-ниско средство за общуване. Това е един белег, знамение, което е изпълнило своето предназначение.

Иисус казва: «И тези знамения ще придружават повярвалите:… нови езици ще говорят». Два стиха по-нататък Марк пише: «… и Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха (които следваха)». Пишейки това, Марк използва минало време, т.е. това вече е било минало за него.

Аз не намирам причина за търсенето на тази дарба. Не намирам причина за използването й без превод, и за да съм съвсем искрен с вас, мисля, че истинската дарба за говорене на езици е отмряла още през първото столетие, когато нейната цел е била постигната.

Но ние можем да бъдем деца, затова Павел казва: «Братя, не бъдете деца по ум».

Мисля си за моите деца. Жена ми има чифт много хубави сребърни лъжици. Те са предназначени за сервиране. Малкото ни момченце ги вижда, взима едната, излиза от къщи, отива право на пясъчника, пълен с негови играчки, и започва да копае тунел с нея. Тя наистина става за правене на тунели и е по-добра от пластмасовата лопатка. И тогава жена ми го вижда да копае в пясъка с нейната сребърна лъжица! Детинско, нали? По същия начин много хора използват дарбата на езиците по детински. Затова Павел казва: «Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското». (13:11). Когато станах мъж, аз престанах да злоупотребявам с инструментите. Помислете върху това. Бъдете зрели в мисленето си — особено по отношение на духовните дарби.