Фред Колвин
Превъзходен път (6) (Любовта и библейската употреба на духовните дарби)

Преди десет години пътувахме с един мой приятел от Австрия из Щатите, като обръщахме особено внимание на църковните сгради. Един ден, минавайки покрай една от тях, за малко щях да катастрофирам. На една табела пред църквата стоеше голям надпис „Първа Коринтска Баптистка Църква“. Не можех да повярвам на очите си. Мислех си: „Да не би да имат блудодеяние в църквата? Или имат жени, които се държат неприлично, както онези необуздани жени в Коринт? Или ходят по храмовете и ядат идоложертвено? Може би се карат помежду си и се съдят по съдилищата? Да не би, като следват своите духовни водачи, да казват: «Аз съм от тези на Петър!», или: «Аз съм от тези на Павел!», или: «ОК, вие сте второ качество, аз пък съм Христов!». Или може би не вярват, че възкресението на мъртвите вече е станало? Или злоупотребяват с Господната вечеря? Може би са плътски християни? Или злоупотребяват със своите духовни дарби?“. Казвам ви, Коринтската църква е последната, която бих желал да посещавам!

Интересно е да знаем, че ние научаваме как трябва да изглежда библейската църква главно от Първото Послание на апостол Павел към Коринтяните. Там той е трябвало да коригира почти всеки проблем, който би ни дошъл на ум за една църква. Чудех се как са могли да се нарекат „Първа Коринтска Баптистка Църква!“. И след няколко години, когато разказвах този случай на някого, изведнъж ми дойде на ум, че те може би са имали предвид 1 Кор. 13-та глава!

Знаете ли, това е една от десетте върхови точки в Библията. Всеки обича 1 Кор. 13 глава. Това е велика ода на любовта, най-точната дефиниция за любовта в цялата Библия. И трябва да ви кажа, че аз я считам за прекрасна. Тя е като оазис в пустинята. Във всички останали глави на това послание се говори за проблемите на коринтяните. И тогава идва тази глава, в която се говори за любов. В действителност, любовта е част от решението на проблемите.

Коринтяните са злоупотребявали с всичко, което са притежавали. Те са злоупотребявали със своята духовна свобода — гл. 6, гл. 8 до 10. Злоупотребявали със светите символи — символа на покриването на жената, символите на хляба и виното, и на водата; злоупотребявали със своите духовни дарби. И едно от главните средства за коригиране на грешките се намира в 13-та глава.

В средата на дискусията за духовните дарби ние четем за централната роля на любовта в едно живо, функциониращо тяло. Всеки път, когато се говори за духовни дарби в Библията — било в Римл. 12, 1 Петър 4, Ефес. 4, 1 Кор. 12–14 — централната роля се играе от любовта. Апостолите не споменават духовните дарби, без да споменават любовта. Защото голямото разнообразие от части в тялото — извинете, че ще го сравня с машина — изисква смазване, което е любовта.

Имаше една популярна песен в Щатите, в която се пее: „Любовта кара света да се върти“. Аз не знам дали е така. Мисля, че парите го карат „да се върти“, но съм сигурен, че любовта прави Христовото тяло на тази земя — църквата — да функционира правилно. Нека прочетем 13-та глава, мислейки за централната роля на любовта при употребяването на духовните дарби. На първата лекция ние споменахме гл. 14:1. Този стих концентрира всичко, което Павел иска да ни каже в три глави: „Стремете се към любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате“.

„Следвайте любовта“ — това е посланието на 13-та глава; „копнейте и за духовните дарби“ — това е посланието на 12-та глава. На следващата лекция ще четем 14-та глава — предпочитането на пророческата дарба — тя представлява най-доброто средство за изграждане на Божиите деца. А любовта ще ви води, ако копнеете за духовните дарби, да изграждате Божиите деца, вместо себе си. Ние видяхме, че основната причина за съществуването на духовните дарби е изграждането на Христовото тяло. Любовта е насочена към моя брат или сестра. Библията отрича себелюбието. И така, когато мислим за духовните дарби, нека нашето желание и нашето поучение да бъде продиктувано от любов към християните и нека мислим как да изграждаме другите със способностите, които Бог ни е дал.

Сега ще говорим за това, което Павел нарича „по-превъзходен път“^[1] (1 Кор. 12:31).

Всички дарби са необходими, но някои дарби са по-необходими от други. Ние говорихме на първата лекция, че някои от частите на нашето тяло са по-необходими от други. Аз се радвам, че имам палец. Някои биолози казват, че това било различието между мен и маймуната. Много е трудно да се работи без палец. Исторически факт е, че по време на война са били осакатявани и обезвреждани цели армии, като на пленените просто им отрязвали палците. Защото, как биха могли без палци да си служат с оръжие? Приятели, моят палец е по-необходим от малкия ми пръст. Когато пия от чаша, аз използвам малкия си пръст, за да държа в равновесие ръката си, но палецът е по-важен. Някои дарби са по-големи. Те са по-големи, защото вършат по-голяма работа при изграждането на другите. Павел казва, че най-голямата е апостолството, след това — пророчеството, след това — учителството. И най-последна от всички — дарбата на езика. Той казва: „Копнейте“ — като църква — „за по-големите дарби!“. Ако вие търсите духовни дарби, търсете дарбите, които са за най-голямо благо на вашите братя и сестри; а има и един по-добър път — това е пътят на любовта. И накъде води той? Той ще ви води да търсите дарба, която ще изгражда вашия брат или сестра.

Павел започва своите аргументи, като показва погрешната мотивация при използването на духовните дарби. Когато един човек прави нещо за Бога или за Неговия народ, и използва дадените му от Бога способности или финансови средства без правилната мотивация — без любов — тогава какво става? Павел казва три пъти: „Ако върша нещо и го върша без любов, то нищо не ме ползва“. А аз питам: „Павле, ако говорим за любов, защо споменаваш самите нас?“. Щом като говорим за любов, тогава трябва да мислим за ближния си, за своя брат — а Павел започва да говори за нас, за нашата полза! Защо? Защото е реалист. Ако искате да се борите срещу егоизма, да направите нещо срещу себелюбието, най-добре е да използвате самото себелюбие. Най-добрият начин да победим егоизма е да покажем на себичния човек, че егоизмът му няма да го доведе до никъде.

„Ако говоря с човешки и ангелски езици“, ако съм красноречив като Цицерон, ако мога да проповядвам на дузина езици, ако думите се леят от устните ми както при Шилер или Шекспир, или ако имах дори езика на ангел от небето, „а нямам любов“, цялото ми красноречие е като… китайски гонг!

В Америка имаме хамбари по фермите, но голям брой малки ферми са изоставени поради появяването на големи ферми. И така, ние имаме много сгради — все хамбари. Повечето от тях имат ръждясали ламаринени покриви. Когато вятърът духа през старите покриви, можете да чуете как ламарините дрънкат. Всичкото ти дар слово, братко, без значение колко добре можеш да проповядваш, и цялото ти пеене на език, сестро, независимо колко прекрасно е то — ако не е движено от любов към твоите братя и сестри, е просто вдигане на шум. Металът не обича никого; той не е личност. Металът само вдига шум. Ако искаш да бъдеш личност в Божието дело, твоята работа трябва да бъде движена от любов.

„И ако имам пророческа дарба“ — най-напред той говори за езиците, а сега — за пророчеството — „и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра“ — дарбата на вярата — „така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм“.

Тук ще кажете: „Фред, в първия пример нищо не се случи, а само шум. Но тук става нещо — една планина се премества!“. Да, нещо се случва: преместила се е една планина. Нека помислим върху това… Когато вали дъжд, аз нося шапка. Тя ме прави да изглеждам по-стар и жена ми не ме харесва с нея; но когато вали, аз си я нося. Понякога обаче духва вятър, който може да ми отнесе шапката. Това се случва понякога, но какво е един полъх на вятъра? Един полъх е нищо. Дори и да правите много за Бога — може би това, което правите, е важно, но без любов — вие сте нищо. Това е интересен аргумент за един самолюбив човек, който иска да бъде „нещо“.

Трето: сега ще говорим не само за нещо, което се е случило, а за нещо, което хем се е случило, хем помага на другите. „И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните“ — за бедните това ще има полза; и ако съм толкова привързан към истината, че съм готов дори да бъда изгорен за нея, но нямам любов — това може би помага на бедните, но мен не ме ползва. Никак не ме ползва. Това е кръгла нула. Нищо! Помисли за момент. Това е сериозен аргумент, нали? Искаш ли да има полза от живота ти? Искаш ли да има от него някакъв резултат, който да можеш да покажеш през вечността? Искаш ли да си някой? Искаш ли твоята работа да се зачита пред Бога? Без любов ти не си казал нищо, не си направил нищо, ти си нищо и нищо не те ползва.

Приятели, в църквата на Иисус Христос любовта е всичко! Любов! Ако искаш да си някой, да си истинска личност, ти трябва да се научиш да служиш на другите и на Бога, движен от любов, защото в Божието царство любовта ще пребъде.

Сега ще разгледаме един въпрос, който произлиза от текста: аз бих предпочел да не говоря по въпроси, по които няма единомислие. Предпочитам да говоря по въпроси, по които всички сме съгласни. Но някои мили вярващи и тълкуватели на Божието Слово казват, че имало два вида езици. Те казват, че има езици, които са дадени като белег, човешки езици, както в Деяния на Апостолите глава 2 или 19, където хората слушат и разбират на собствения си диалект това, което Господ иска да им каже чрез говорещите. Но в модерното харизматично движение хората говорят езици без превод и казват неща, които не могат да бъдат преведени, а когато пък има превод, се доказва, че той е неверен. Тогава те излизат с една друга идея, че има и друг вид езици — собствени духовни молитвени езици. Такъв език не може да бъде разбран, не може да бъде преведен; той е различен от дарбата на езиците, описана в Деяния на Апостолите. И един от стиховете, привеждан в подкрепа на този аргумент, е 1 Коринтяни 13:1 — за говоренето на човешки и ангелски езици. Някои казват (но не всички): „Вие не можете да разбирате моя език, защото това не е човешки език, това е ангелски език“.

Аз питам: В Библията има примери за говорещи ангели. На какъв език говорят те? Арамейски, персийски, еврейски, гръцки… Предполагам, че ангелът, който е говорил на Корнилий, е говорил на гръцки или на латински. Искам да отбележа нещо: Когато са ни говорили ангели, те са говорили на нашия език. И освен този стих, в Библията никъде не е отбелязано, че ангелите говорят на друг език, когато говорят помежду си. Но, приятели, дори и да си имат свой език, тогава техните думи също имат някакво значение, което може да се преведе на нашия език. В Исая 6:3 четем: „И викаха (серафимите) един към друг, и казваха: «Свят, свят, свят е Господ на Войнствата! Славата Му изпълва цялата земя». Първо: това е речник, в който има най-малко десет думи, Второ: ако това е било казано на ангелски език, то Исая е бил способен да го преведе на еврейски. Ангелите са интелигентни същества. О, аз зная, че и делфините също са интелигентни и че и те си имат език, но не съм чувал да имат граматика. Мислите ли, че интелигентни същества, толкова интелигентни, колкото са ангелите, може да нямат граматика? И ако вие сте интелигентни, то трябва да намерите по-интелигентен аргумент от този, с който да защитавате непреводимите езици.

Нека преминем сега на по-важни стихове — стихове 4 до 7. И така, надарените хора се нуждаят особено много от любов. Да си много надарен не означава непременно, че имаш благороден характер. Да си надарен не означава непременно, че си много духовен. Ти може да си много надарен и много недуховен. По-големите дарби носят със себе си и по-големи изкушения. Ако например аз можех да проповядвам на десет езика и всеки път идваха десет хиляди души да видят и чуят как проповядвам, и казваха: «Той е такъв голям проповедник. Не съм чувал някой да проповядва като него!» — това можеше да бъде изкушение за мен. По-големите дарби носят по-големи изкушения: да станеш горд, арогантен, нетърпелив към другите. Специално учителите се нуждаят от много любов, от много доброта. Чел съм за един много известен учител от миналото столетие, имам и всичките му книги, които са излезли на бял свят — около шестдесет; той е съставил един цял курс за християнско обучение. Един ден, когато водел библейски час, един брат му казал: «Братко, би ли обяснил това още един път?». Той изгубил търпение и отвърнал: «Хм… извинявай, аз имам дарбата да бъда учител, но не и способността да разбирам вместо теб!». Виждате един човек, който схваща много бързо, който, четейки текста, разбира всичко, но се нуждае да научи, че «любовта дълго търпи и е милостива» и когато води други към познание на Божието слово, трябва да работи с такава скорост, че другите да могат да го следват. За един учител с бърз ум това означава, че трябва да бъде и милостив. Любовта е милостива към някой, който схваща бавно.

«Любовта не завижда.» О, това е доста важно за много надарените хора. Представете си, че аз свиря на пиано във вашата църква. Е, има и по-добри пианисти от мен. В повечето случаи уцелвам мелодията, понякога избързвам, понякога забавям, но обикновено се справям горе-долу. Ето че в неделя идва една пианистка и някой ми казва: «Фред, добре е, че свириш на пианото, но не мислиш ли, че е по-добре днес да ни свири Бистра?». «Да, да, разбира се.» И Бистра сяда на пианото и свири, но какво става в сърцето ми? Това е огромна опасност, която показва каква голяма нужда от любов имат надарените хора. О, слушал съм как си говорят библейски учители и как разговарят евангелизатори, и е трябвало отново и отново да си припомням, че любовта не завижда на дарбите на другия.

«Любовта не се превъзнася, не се гордее.» Когато съм слушал как учителите и евангелизаторите си говорят помежду си, ми се е струвало, че си гледат паспортите. Някои казват: «Погледни тук! Бях в София. Поканиха ме в Киев. Поканиха ме в Сейнт Андрю в Шотландия.», «Аз пък бях в Лондон, Дортмунд, Мюнхен, Дюселдорф, Ню Йорк, а когато проповядвах в Сидни, Австралия, се обърнаха еди-колко си души! А освен в Австралия, през последните месеци бях в този и този град…». Но знаете ли, има една много коварна опасност в сърцата на много учители и евангелизатори, а именно да мислят за нещата, които те са направили за Бога, и да забравят, че Бог е направил тези неща чрез тях, да забравят, че те са само получатели на дарбите. Познаваме големите и даровити мъже: Павел, Аполос и Петър! Какво казва Павел в това послание? «Какво имаме, което да не сме получили?»

Приятели, не колко работа вършите, е от значение. Спомняте си когато Иисус е стоял при съкровищницата на храма. Някои идвали с голяма торбичка с пари и пускаха парите от малко по-височко, така че да се чува, като падат. Големи монети! Това било забележително! О, те правели нещо голямо за Бога! Тогава дошла една вдовица с две медни монетки. Човек не можел дори да ги чуе как паднат на дъното на съкровищницата. Тогава Господ Иисус казал: «Тя пусна повече от всички!». Кой знае, може би другите са пуснали пари на стойност хиляди долари, а тя — няколко цента. Но виждаме, че в небесния софтуер Бог има един метод за преизчисление на тези стойности. Не колко даваш, се оценява, а колко задържаш. Не колко даваш, а отношението на сърцето ти. Ще запомним ли този простичък урок? Нека да не се превъзнасяме за това, което вършим в Божието дело.

«Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи.» Има един евангелизатор в Африка, който също така пътува и в Европа. Той е германец, няма да споменавам името му. Казва за себе си, че е един от дванадесетте апостоли на съвременната църква. Той е много арогантен човек и има един известен лозунг: «Ние ще обръснем мутрата на дявола! Ние ще го гоним от Кейптаун до Кайро!».

Ето и още един човек. (Тук авторът има предвид Робъртс Лиардън, основател на сектата «Воини на Христа» в България. Колвин предполага, че той е авторът на анонимните материали в първия брой на в. «Небесни новини», които се цитират по-надолу). Какво казва той за дявола? Той рисува карикатури за него. За него дяволът не е нищо друго освен един глупак. Той е умен, а дяволът — глупав. Нека прочетем какво пише: «Другото важно нещо от демонологията, което трябва да знаете, е, че дяволът е ненормален и луд. Когато говорим за демони, ние говорим за едни абсолютно ненормални личности». Този вестник излезе тази седмица, на 1 април. Дали това е първоаприлска лъжа? Добре би било, но лошото е, че той е имал предвид точно това, което е казал. С това не искам да кажа, че трябва да обичаме дявола. Но аз твърдя, че любовта не е арогантна и не безобразничи. Тук той се хвали колко книги е написал. (Колвин има предвид рекламата на Лиардън: «Най-четеният автор в историята на християнството».) Аз съм чел доста книги, но никога не съм чувал за този човек. Той счита себе си за доста важен, щом говори по този начин за дявола. Бих желал да прочетем заедно няколко стиха за този човек от Посланието на Юда, стих 8 до 10: «При все това, и тези със съновиденията си оскверняват плътта, презират властта и хулят славните същества. Но архангел Михаил, когато в борба с дявола спореше за тялото на Мойсей, не посмя да произнесе против него хулителна присъда, а каза: Господ да те смъмри! Тези обаче хулят всичко, което не знаят; а което естествено, като диви животни разбират, в това погубват себе си». Хора, които говорят така, са като животни, които погубват себе си. Това казва Библията. Той ругае ангелски величия. Висок метър и седемдесет, и счита, че е в състояние да хули ангелски величия! Дори светият архангел Михаил не говори по този начин с дявола, а казва: «Господ да те смъмри!». Той не се държи арогантно, не е като животно без разум. Той не е личност, която отрича властта. «Тези обаче» — се казва в стих 10, — «хулят всичко, което не знаят». Те имат инстинкт, като животни без разум, които се обричат на погибел. Сигурно ще кажете: «Фред, това е много остро, ти би трябвало да говориш за любов!». Но, приятели, «любовта се радва заедно с истината». Вие трябва само да прочетете какво казва този човек, и след това — какво казва Библията. Той сам се категоризира. И нека научим, че няма значение колко книги сме написали, какво сме направили, колко сме популярни; ако станем горди и арогантни, то ние сме като животни без разум!

«Любовта не търси своето.» Това ще бъде една интересна тема за следващата лекция. Има една дарба и много хора мислят, че тя служи за собствено изграждане, като че ли Бог ни е дал дарба, за да се самоизграждаме. Ние ще се занимаваме пак с този текст, но аз ви напомням, че Павел пише да следваме любовта. И когато мислим за духовни дарби, винаги трябва да доминира любовта. «Любовта не търси своето», тя търси доброто на другия. Любовта не търси да изгражда себе си, тя цели да изгражда другия.

«Любовта не се раздразнява, не мисли зло.» Предполагам, че бихме могли да кажем: «Любовта е дебелокожа». Ако вие сте човек, който лесно се засяга, човек, с когото трябва да се внимава как му се говори, то вие трябва да понаучите нещо за любовта. Любовта не се засяга. Любовта не си позволява да се огорчава.

«Любовта не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината.» Помислете си за някой брат или сестра, които са ви накърнили с нещо. Може би за някой, с когото не сте на едно мнение, някой, за когото не обичате да се сещате. Какво ще стане, ако той си счупи крака при някоя катастрофа? Как ще се почувствате? «Е, така му се пада! Бог му даде да разбере. Той е невъзможен!» Това ли е любов? — Това не е любов. «Обичайте неприятелите си — казва Господ Иисус, — за да бъдете деца на вашия небесен Отец».

Какво прави нашият небесен Отец? Нека предположим, че имате селски двор и вашият съсед ви открадва едно от пилетата. Вие не можете да докажете това, но виждате, че зад къщата му има перушина и че пилето ви го няма. След един месец ви изчезва друго пиле. След това едно прасе. Сега, ако можехте да го докажете, щяхте да го дадете под съд, защото кражбата е престъпление. Но какво чувствате към този човек? Падате ли на колене вечер пред Бога и казвате ли: «Господи, изпрати градушка на нивата му! Нека мишки изядат цялата му реколта! Изпрати, моля ти се, охлюви в градината му!»? Така ли трябва да се молим? «Любовта не се радва на неправдата.» Как се отнася Бог към враговете Си? Господ Иисус казва, че Той им дава дъжд, прави слънцето Си да грее и за тях, прави да расте житото им, така че, като видят изобилието на реколтата си, да могат да кажат: «Това е прекрасно!», да паднат на колене и да Му кажат: «Господи, аз досега съм бил Твой враг! О, Боже, благодаря ти за тази изобилна реколта!». Мислите ли, че не можем да се учим да обичаме от нашия Небесен Баща?

«Любовта не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината.» В нашето общество в САЩ се казва така: «Всичко върви, но нищо няма значение». При вас чух обратното: «Нищо не върви, но всичко има значение». Това, което ние в Америка искаме да кажем, е че там всеки е толерантен. Например, аз мога да тръгна гол по улиците и никой дори няма да ме погледне. Не те забелязват — те са толерантни. Много хора мислят, че трябва да са толерантни. Няма значение какво правят другите, няма значение какво мислят: «Ние ви обичаме всякак!» Приятели, «любовта се радва заедно с истината». Любовта иска най-доброто за другия. Любовта има и своята твърда страна. Моите деца познават бащинската любов, въпреки че тя невинаги се изразява в това, да им купувам сладоледчета — защото аз се радвам заедно с истината. Разбирате какво имам предвид, нали?

Как бихме могли да бъдем оптимисти в този ужасен свят? Как можем да имаме надежда? Любовта е оптимистична, но не и нереалистична. «Любовта всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.» Какво означава това: «На всичко вярва»? Означава ли, че преставам да мисля? — Не! Мисля, че любовта предполага, че този, който е неин обект, е прав. Ако направиш нещо, което не разбирам, въпреки че не го одобрявам, не бързам да преценявам твоите мотиви. Това означава, че аз не държа непременно да знам какво става в сърцето ти, но се надявам, че е положително. Ако се окаже, че не съм прав, винаги ще имам време да си променя мнението за теб, но няма да се поставя в положението на Бог да съдя мотивите ти. Ние трябва да се носим един друг, да даваме на другия втори шанс. Това е любов. И мисля, че една от причините за толкова много конфликти между християните е тяхната убеденост, че са в състояние да съдят мотивите за действията на хора, които не познават добре, дори на хора, с които не общуват!

Когато мисля за любовта, аз мисля за Бога, за Божията любов към такова несъвършено създание като мен. Мисля си за писаното в Йоан 13: «… като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби». Любовта има свойството издръжливост. Любовта ще доведе човека до своята крайна цел. Такава е за мен Божията любов. Мисля си, че ако ние имахме такива отношения един към друг, тогава щяхме да можем да живеем с различията, които имаме помежду си. И при цялото разнообразие от части в Христовото тяло, от хора, които виждат нещата различно, всички тези остри ръбове щяха някак си да се изгладят в смазката на Божията любов. Любовта е по-важна от нашите дарби, защото нашата надареност е нещо временно — средство за постигане на целта. Любовта е вечна. Приятели, тя е Целта. А когато целта бъде достигната, от средствата вече няма да има нужда. «Любовта никога не преминава» — стих 8. Това означава «не пада». Тази дума на гръцки се употребява за «листопад». Когато листата са на дървото, те са красиви, зелени, пълни с живот… И после идва листопадът! Те стават жълти, кафяви, червени… и започват да падат! Въпреки цялата си слава и живот, които са имали, идва денят на листопада и заедно с тях падат: пророчеството, езиците и знанието. Но любовта остава. Тя никога не пада. И това е една от причините любовта да бъде по-добрият, по-превъзходният път. Тук се споменават дарбите, които един ден няма повече да бъдат необходими, те са средствата към целта. «Пророчества ли са, ще се прекратят.» И тук има една трудност в българския текст — вероятно преводачите не са мислили за всичко и нито един превод не е съвършен — на гръцки са използвани две думи, както и две глаголни времена. Там, където става дума за пророчеството, е «то ще бъде прекратено», «ще бъде отменено». Това на гръцки е в страдателен залог — то няма да изчезне от само себе си, а ще бъде отмахнато. Аз имам в гардероба си няколко стари ризи и много се страхувам, че някога, когато съм в чужбина, жена ми ще вземе любимите ми ризи и ще ги изхвърли оттам. «Езици ли са, ще престанат.» Тук е употребена друга гръцка дума, която означава спирам, свършвам, преставам. Тя е в действителен залог — т.е. «ще престанат от само себе си». Въпросът е: кога? Стих 10 казва: «когато дойде съвършеното». Тогава пророчеството ще бъде прекратено, ще бъде прекратено от Бога. Но какво е «съвършеното», което ще дойде? Много тълкуватели на Библията казват, че «съвършеното» е канонът на Новия Завет. И те се аргументират с това, че пророчеството е било необходимо до момента, в който е бил завършен Новият Завет. И сега, когато имаме завършеното Божие Слово, ние не се нуждаем повече от пророчества, тъй като имаме всичко, което Бог е искал да знаем. Наистина, аз съм съгласен, че вече имаме всичко, което трябва да знаем: вярата ни е била предадена веднъж завинаги и прибавянето на нещо към Божието откровение би ни докарало проклятие: Откр. 22. Аз разбирам този аргумент и уважавам хората, които го защитават, но не съм съгласен с тях. Нашето познание е частично и пророкуването ни е частично, но когато дойде съвършеното, това, частичното ще бъде прекратено и ние ще (Го) видим, ние ще (Го) познаем — той има предвид Господ Иисус — по начина, по който Той ни познава: напълно. Искам да ви задам един въпрос: колко е знаел Павел за християнската вяра, когато е написал Първото послание към коринтяните? Мисля, че той е знаел толкова, колкото и при завършването на Новия Завет. Христовото тяло и всички онези чудесни истини са споменати вече в 1 Коринтяни. Така че аз не вярвам това да е вярното тълкувание на «съвършеното». Аз мисля, че идва времето, когато Господ Иисус ще дойде. Ние Го познаваме сега, ние Го виждаме като в огледало (тогава в огледалата не се е виждало така добре, както виждаме днес), ние не можем да Го виждаме и познаваме така ясно, както когато Той дойде, но не сте ли съгласни, че и сега Го виждаме достатъчно добре, за да се влюбим в Него? Това е, което Павел иска да каже. Ние не Го виждаме и въпреки това вярваме в Него. Не сме Го видели, но въпреки това Го обичаме. Искам да попитам присъстващите момичета: мислите ли, че бихте могли да се влюбите в някого, когото никога не сте виждали? Аз вече съм го направил! Аз обичам Господ Иисус. Не Го познавам така добре, както бих желал, но ние се нуждаем от духовни дарби, които да ни помогнат да узряваме, докато Той дойде. А когато дойде, дарбите пророчество и знание ще бъдат премахнати. Те няма да са необходими повече. Но се казва, че дарбата за говорене на езици ще престане — от само себе си. Какво означава това? Ще говорим по-подробно за това на следващата лекция.

Целта на знанието и на пророчеството все още не е достигната, но, както ще се опитам да докажа това, целта на говоренето на езиците е вече постигната и църковните историци подкрепят моето твърдение. Защото, ако се обърнете към Ориген или Августин, или Юстин Мъченик, те ще изяснят, че дарбата за говорене на езици е престанала в края на апостолската църква. Езиците се появяват от време на време в църковната история, но винаги във връзка с един контекст: със самозвани пророци, като гореспоменатия човек или надути жени-пророчици. И така до началото на нашия век, 1906 година, когато в Лос Анжелос, Калифорния, се ражда петдесятното движение. Но на днешната лекция искам да кажа, че има няколко неща, които ще останат в тази Вселена, докато тя съществува. Докато сме живи, ние ще имаме едно бъдеще: и така, надеждата е вечна. Някои хора казват: «Вярата ни дава начин да виждаме», или с други думи, вярата ще остане до идването на Иисус; след това няма да имаме повече нужда от вяра. Приятели, тази дефиниция може да се основава на философията, но не и на теологията. Ние никога няма да доживеем такова време, в което не ще има нужда да се доверяваме и да поверяваме живота си на нашия Творец и Спасител. Но най-великата от всичко, и най-висша от всичко; крайната цел, към която се движи Вселената, е любовта. Господ ви иска. Господ иска да се радва на вашата любов. И ние ще видим през цялата вечност, че любовта никога не преминава.