Фред Колвин
Превъзходен път (3) (Любовта и библейската употреба на духовните дарби)

Въпроси от аудиторията

— Вие казахте: „Търсете по-големите дарби“, но споменахте също, че сам Иисус решава на кого каква дарба ще даде. Искам да обясните това.

— Това е един много добър въпрос. На гръцки, както и на немски, и на български думата „търсете“ показва съвсем ясно кой и какво трябва да търси. „Търсете“ — това се отнася не за една-единствена личност; апостолът говори на цялата църква. Ние живеем в един свят, в който индивидуализмът е много силно изразен и за някои определени духовни течения той е много важен. „Моята дарба е говорене на езици.“, „Моята дарба е поучението“ и т.н., но тук ни е нужна една поправка. Ние трябва да се научим да мислим за себе си като за църква. Какво е необходимо в нашата църква, за да расте? Колкото дарбата е по-голяма, толкова по-голяма е ползата за църквата (глава 14). И така, говорим за това какво търси една църква, но сега обръщаме въпроса — какви дарби търсите вие във вашата църква?

Аз имам приятели, в чиито църкви се твърди, че ние нямаме Светия Дух, понеже не всички говорим на езици, и те се опитваха да ни повлияят, така че всички да проговорим на езици. Имам един приятел, който винаги говори с мен за езиците, щом се заприказваме. Той иска непременно всички да говорим на езици, както се проповядва в неговата църква, т.е. както в направлението на неговата църква и движението, към което тя се числи — те търсят говорене на езици.

Павел ни казва, че ние като църква трябва да търсим по-големите дарби. Когато Павел говори за отделните членове, той казва, че Бог дава дарби на всеки поотделно, както Той желае. От една страна той говори за Божията инициатива, а от друга — какво трябва да смятаме за важно в нашата църква, в нашето църковно направление.

— Писано е, че ние сме запечатани със Светия Дух. Възможно ли е понякога да имаме повече или по-малко от Светия Дух?

— Това е един много важен въпрос. В Ефес. 1:13-14 четем, че ние сме чули благовестието или евангелието, повярвали сме и сме запечатани със Светия Дух. В стих 3 от същата глава се казва, че Бог ни е благословил още в миналото с всяко духовно благословение. Понякога се говори за едно второ благословение. Веднъж ме попитаха: „Братко, получил ли си второто благословение?“. Аз отговорих: „Не знам точно колко са на брой, може би хиляди; аз имам всяко благословение в Христос“.

Ако си вярващ, ти си кръстен в Духа, ти си напоен с Духа. Тук съществуват проблеми на езика: Библията говори за изпълване с Духа, така че човек си мисли, че може да има повече или по-малко от Него, но това не е така. В Ефес. 5:18 се казва буквално: „И не се изпълвайте с вино,… а се изпълвайте с Духа“. В Деян. 13:45: „… изпълниха се със завист“; 13:52: „… изпълниха се с радост“, и на много други места в Библията. Всички тези примери означават, че човек бива завладян от нещо. Един човек, който е завладян от гняв, яд, завист и пр., върши неща, които нормално не би вършил. Човек, „изпълнен“ или завладян от алкохол, върши неща, които нормално не върши. Това повлиява на неговия говор, неговото пеене и неговата походка. В Ефес. 5:18-21 се казва:

„Изпълвайте се с Духа; като си говорите с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате в сърцето си Господа; като винаги благодарите за всичко на Бог и Отец в името на нашия Господ Иисус Христос. Подчинявайте се един на друг в страх от Христос“.

Тук получаваме заповед да не се напиваме с вино, а да се изпълваме с Духа; нашето говорене, пеене и вървеж да бъдат повлияни от Светия Дух. Както говоренето, пеенето и походката се влияят от виното, така нашето говорене, пеене и вървеж, т.е. отношенията помежду ни могат да бъдат повлияни от Светия Дух. Не че ти получаваш повече от Светия Дух, а Светият Дух получава повече от теб! Това е въпросът: не колко ти като християнин имаш от Светия Дух (защото Библията казва, че Бог не дава Духа Си с мярка и ти имаш всяко духовно благословение), а колко има Божият Дух от теб!

— Апостол Павел казва, че ние трябва да се стремим към дарбата да пророкуваме. Какво се има предвид тук: да предсказваме бъдещето или нещо друго?

— Това също е един важен въпрос. В Стария Завет има много пророци, но малко предсказване на бъдещето. По-голямата част от пророчествата са упълномощено от Бога тълкуване на закона. На немски език има две понятия за пророкуване: предсказване и оповестяване или прокламиране. Пророкуването обхваща и двете понятия.

а) Упълномощеното от Бога изявяване на Божието послание на една определена група слушатели. Ако човек има Божието послание и го изявява или проповядва на определените слушатели, то сърцето на тези хора ще бъде засегнато и Бог ще им говори за тяхното състояние.

б) Второто значение на пророкуването е предсказване. Това означава да се каже Божието послание и за неща, които засягат бъдещето, но с ударение върху това, което тези слушатели трябва да правят в момента на пророкуването.

Тази дума има две значения Аз може би не съм най-добрият пример, но понякога, когато проповядвам Божието Слово, усещам една особена нужда или подтик да говоря по някоя определена тема пред някоя определена група хора. Аз обаче проповядвам това, което е в Библията. Никакви тайни послания. Имах веднъж следното преживяване: едни братя ми казаха: „Фред, но ние не сме ти казвали предварително как стоят нещата при нас!“. Не беше възможно да знам в какво състояние бяха те, но това, което проповядвах, засегна сърцата им. Това е една форма на пророчество.