Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Стефанова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Фред Колвин
Заглавие: Превъзходен път
Преводач: Красимира Стефанова
Година на превод: 1993
Език, от който е преведено: английски; немски
Издание: второ (не е указано)
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: беседи
Националност: не е указана
Редактор: Ясен Дамянов
ISBN: 978-619-7015-74-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10502
История
- — Добавяне
Въпроси от аудиторията
— От това, което казахте за езиците, би трябвало да се разбира, че това трябва да са говорими, човешки езици, а не ангелски езици. Защо се казва тогава, че те не се разбират от нашия мозък, а от сърцето, от душата ни? И защо е необходимо да имаме преводачи — дарбата за тълкуване на езиците?
— Това е много добър въпрос и аз трябва да кажа в името на добрите чувства, които имам към вярващите, имащи друго мнение по въпроса, че много сериозни християни вярват в това, че тези езици са неразбираеми. Това мнение ще го разгледаме в следващата лекция и ще видим как Павел показва, че най-ефикасният и оптимален начин да се молим, е да се молим и с чувствата си, и с разума си.
Невинаги е възможно за човешките същества да общуват само с разума си. Мои добри приятели загинаха, като се катереха в една планина. Подхлъзнали се и паднали. Трябваше да отида при децата им — четири на брой, за да поговоря с тях за смъртта на родителите им. Когато ми отвориха вратата, аз не можех да кажа нито дума. Не можех да общувам с тях с разума си. Разхълцах се, заплаках и ги прегърнах. Говорех само с чувствата си, но се радвам да ви кажа, че след няколко минути ние вече седяхме на масата и бяхме отворили Библията. И тогава имах възможност да им говоря с разума си. Това беше истинската помощ. Аз можех да им кажа какво мисли Бог за надеждата на техните родители и за техния живот.
Виждате, че е възможно да общуваме с чувствата си, но по-ефективно е да общуваме с разума си, като потвърждаваме това с чувствата си. Виждате, че Павел не казва «или — или». И може би тук харизматичното движение е работило във вакуум, защото в много християнски църкви няма никакви емоции. Там е така студено, сякаш седиш в иглу. Понякога си мисля, че тези християни са студенокръвни. Но ние говорехме за най-добрия начин да се молим: с чувствата си и с разума си. Ако едно момиче ти казва, че те обича, но не разбира какво говори, ще бъдат ли от това думите й по-ценни за теб? Няма ли да е по-добре за теб тя да разбира това, което казва, и че думите й вярно потвърждават чувствата й? Мисля, че и Бог предпочита такава молитва.