Фред Колвин
Превъзходен път (4) (Любовта и библейската употреба на духовните дарби)

Тази вечер ще говорим на една тема, по която християните са на различно мнение. Миналата вечер се опитахме да разискваме по тези въпроси в любов. Започнахме с темата „Тялото и духовните дарби на неговите части“.

Днес между християните съществуват проблеми по въпросите за Светия Дух и Неговите дарби. Тези различни мнения са предизвикали много разцепления. Аз лично намирам голяма утеха в това, че този проблем е разгледан в Писанието. В три глави от Светото Писание се разглеждат въпросите, които съществуват от 90 години насам — откакто се е появило Петдесятното движение сред християните, и след това, от 60-те години — Харизматичното движение, а вече се говори и за „Трета вълна на Светия Дух“ в наши дни.

Аз не съм дошъл тук, за да критикувам други вярващи. Имам си достатъчно работа в Австрия. Някои християни ме поканиха да дойда тук, за да говоря за тълкуването на Светото Писание. Съществува един въпрос, по който всички сме единни ние искаме да разбираме Светото Писание и искаме да вършим това, което то ни казва. Аз ще се опитам да говоря тази вечер за някои тълкувания на Писанието, които са разпространени в християнския свят и се поддържат от хора, които наричат себе си петдесятници или харизматици. За мен е ясно, че и в техните среди има много различия и оттенъци, но ми е невъзможно да разговарям с всички онези, чието мнение се различава в една или друга степен от това на най-популярните от тях. Ние искаме да разгледаме тези мнения в светлината на Светото Писание.

Вчера говорихме за тялото на Христос, как сме приети в това тяло чрез кръщението в Светия Дух и за разнообразието на частите в това тяло. Всичко това се съдържа в 1 Коринтяни 12 гл. Днес ще говорим за кръщението или изпълването със Светия Дух. Ще напуснем 1 Коринтяни и ще се посветим през по-голямата част от времето на Деянията на Апостолите. Извинете ме, че ще цитирам германски, американски и английски представители на харизматичното движение.

Искам да започна с едно изложение на д-р Волфхард Маргис, съработник на по-известния американец Кенет Хеген. Д-р Маргис е публикувал една диаграма в своята книга, за да обясни какво разбира той под духовно кръщение (фиг. 2). Той казва: „Ние вярваме, че кръщението със Светия Дух е едно преживяване, което се различава от новорождението. Обикновено то се извършва след новорождението. Човек се новоражда, расте отначало бавно във вярата и ако търси това преживяване, ще получи някога чудесната опитност на духовното кръщение. Тогава духовното развитие се изкачва стръмно нагоре. Ако човек е последователен християнин, ще напредне духовно много бързо. Чрез духовното кръщение човек получава една необикновена сила на Духа, едно въоръжаване със способност за служение, една способност за водене на християнски живот в радост и сила, и разбира се — придружаващия белег — говорене на език“. Маргис казва още: „За съжаление, има много християни, които не преживяват духовното кръщение. Те четат своите Библии, молят се, Господ изпълнява някои от молитвите им, те напредват в християнския си живот, но не така бързо, както духовно кръстеният християнин. Животът им е усилен. Той прилича на поливане на една ливада. Такива християни отиват при помпата за вода, изпомпват вода в една лейка, взимат лейката и поливат тревата, ако са верни. За разлика от тях харизматикът завърта кранчето и полива градината с маркуч. Два вида християни — духовно кръстени и такива без това мощно преживяване на Светия Дух“.

Фиг. 2. Из „Geistestaufe?“ от д-р Волфурт Маргис.

Харизматиците казват, че те имат пълното Евангелие. Те сигурно са те питали: „Доволен ли си от своя християнски живот? Такъв ли е, какъвто трябва да бъде? Доволен ли си от живота във вашата църква? Имаш ли сила, радост, власт при преодоляване на проблемите си? Струва ми се, че нещо ти липсва. Приел ли си Светия Дух, след като си повярвал? Ти имаш нужда от говорене на език, за да можеш ежедневно да растеш и да поддържаш силата на Светия Дух в себе си“. Обърнете внимание, приятели, тази диаграма не е моя идея. Тук са показани два вида християни, две нива на духовно преживяване. Има едни, които притежават тази сила, и такива, които я нямат.

Днес ще задам няколко въпроса и ще се опитам да им отговоря: Какво е кръщение с Духа? Трябва ли да го преживеем след новорождението си? Трябва ли да го търсим? То еднакво ли е с изпълването с Духа, или не? Ще разгледаме всички стихове от Новия Завет, които се занимават с тези въпроси. Тази вечер ще се опитаме да наблюдаваме нещата в една още по-голяма взаимна връзка, отколкото вчера, а именно: взаимната връзка на тези стихове с целия Нов Завет и със спасителния Божи план. Ще се опитаме да обърнем внимание на всеки важен стих от Новия Завет, който харизматиците споменават по тези въпроси и ще го разгледаме в неговото оригинално текстово обкръжение. Моля, въоръжете се с търпение. Няма да е лесно.

Нека се спрем на трите основни мнения на харизматиците и петдесятниците, а именно че кръщението в Духа се извършва след новорождението; неговият външен белег е говоренето на езици; духовното кръщение трябва да се търси.

В. Маргис и други известни учители четат Светото Писание и наблюдават, че в няколко случая кръщението в Духа е последвало повярването. Учениците на Господ Иисус са вярвали в Него; те са чакали обещания Свети Дух в Ерусалим до Петдесетница и значи Светият Дух е дошъл на Петдесетница след тяхното новорождение. Следователно християнинът трябва да чака своето лично Петдесятно преживяване. Това е мнението на тези уважаеми братя; аз обаче нямам задачата да ги критикувам като личности. Само ще разгледам под лупата на Библията това тяхно основно твърдение. Кръщението със Светия Дух е пророчески предсказано. В Матей 3, Лука 3, Марк 1 и Йоан 1 четем как Йоан Кръстител предсказва четири пъти това кръщение като пророк. Когато говори на своите ученици, той им казва, че ще дойде Един, който кръщава със Светия Дух (Йоан 1). Това се среща и в Матей 3 и в Марк 1. Но тук, в Матей и Лука, той говори вече пред една смесена аудитория: пред народа — в Лука, и пред фарисеите и садукеите — в Матей. Нека прочетем какво казва той в Матей 3:7-12:

„(7) А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, им каза: Рожби на усойница! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? (8) Затова, принасяйте плодове, достойни за покаяние; (9) и не мислете да си казвате: Авраам е нашият баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне деца на Авраам. (10) А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня. (11) Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, който идва след мен, е по-силен от мен, и на Него не съм достоен да поднеса сандалите. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. (12) Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън“.

Виждаме, че тук става дума за един Кръстител. Той няма да кръщава като Йоан. Йоан взима един човек и го потапя във водата. Този Кръстител ще потапя хората в Светия Дух и в огъня. Някои вярващи си мислят за огнените езици в Деяния 2. Мислят си за очистване чрез огън. Аз съм присъствал на такива молитви на християни, които казват: „Господи, кръсти ме с огън!“. Искам в тази връзка да ви обърна внимание, че това не е никак приятно! „Фарисеи и садукеи, защо бягате от идещия гняв? Брадвата лежи вече при корените на дървото.“ За какво си мислиш обикновено, когато видиш брадвата при корена на дървото? Това, че на дървото не му остава много време. Това е заплашително. Защо бягаш? „Оня, който идва след мен, ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той ще отвее житото. Зърната ще прибере в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.“ Твоето кръщение с едното или с другото зависи от това, дали си жито или плява. Той не изгаря житото. Ние видяхме, че Той обединява тялото Си чрез кръщението, потапянето в Духа. „Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.“_ Той ще изгори плявата. Приятели, тук се говори за един Кръстител и две кръщения. Като Спасител Той кръщава със Светия Дух, но един ден, като Съдия, Той ще кръщава с неугасим огън! Никога не моли Бога да те хвърли в пъкъла!

Но не само Йоан предсказва кръщението със Светия Дух. Самият Господ Иисус го предсказва. Може би е важно да забележим дали дадено изказване на тази тема е направено преди или след Петдесетница. Иисус казва в евангелието от Йоан: „Когато Той (Светият Дух) дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд“. И: „Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века“. В Стария Завет Светият Дух не е бил непрекъснато с хората. В Псалм 51 Давид се моли: „Да не отнемеш от мен Светия Си Дух“. На път е да се случи нещо ново: Светият Дух ще да остане да пребъдва завинаги с вярващите. Йоан 7: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат, защото Светият Дух още не беше даден, понеже Иисус още не се беше прославил «; »… ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен“ — се казва в Деяния 1 гл. Искам на това място да кажа, че аз вярвам в силата на Светия Дух. Удивлявам се как Бог може да употребява един толкова слаб човек като мен. Искам на това място да подчертая, че силата на Светия Дух е определена за нас. „Плътта нищо не ползва. Духът дава живот.“ Всичко това е казано преди Петдесетница. В Матей 16:18 Той казва: „Аз ще съградя Своята църква“. Църквата е основана, когато Светият Дух слиза от небето върху хората и ги събира в едно тяло. За този час говори Иисус в Йоан 4 гл: „Иде час…“, и този час е бил началото, когато те вече щели да могат да се покланят на Бога не само в Ерусалим, но и на всяко място, също и тук, сега, защото след този час човек вече може да се покланя с Дух и истина. Божият Дух вече щял да присъства навсякъде. Тук виждаме зазоряването на една нова ера.

И сега нека се спрем на кулминационната точка. Деяния 2 гл. На Петдесетница се е чувал звук — едно мощно фучене. Светият Дух е слязъл и е изпълнил цялата къща, където са били учениците. Когато чета този пасаж, си мисля за онова, което четем в Стария Завет — как Бог е слизал от небето и е изпълвал скинията или храма. Ние сме един храм. Както прочетохме, ние сме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, една единица и същевременно едно множество. Езиците, подобни на огнени, са се разделили по един на всеки от тях. Има различия между отделните части и това е подчертано по този начин. Те са били кръстени в един Дух, за да съставляват едно тяло и в същото време, както четем, всички са били изпълнени със Светия Дух. И започнали да говорят на чужди езици, не на своя собствен език. Това е знамение — знамението на рождения ден на Църквата. Това е огромна крачка напред в историята на човечеството.

Това ми напомня на Битие 11 гл., защото става дума за единство. Всички хора говорели на един език. Те си построили един град и една кула. Искали да достигнат Бога в небесата, но Бог ги наказал чрез едно знамение, а именно многото езици. Те си говорели, но не се разбирали. Тяхното единство, единството на хора без Бога, е било объркано от езиците. Моля ви, обърнете внимание на този текст от Библията!

И така, Бог взима четиринадесет езика от езиците на Римската империя и ги дава на хора, които никога не са учили тези езици. И хората от тези четиринадесет националности ги слушат да говорят на собствения им диалект! Светият Дух е дошъл да засвидетелства едно единство извън езиковата бариера. Петър тълкува пророчеството на Йоил, който е предизвестил изливането на Светия Дух над всяко същество, като казва, че това знамение е сбъдването на пророчеството.

Но това е било и едно знамение на съд, защото, когато Светият Дух идва, Той изобличава света за грях, защото светът е разпънал Иисус; за правда, защото Иисус има право и Той ще обвинява пред Божия съд. Идването на Светия Дух е било едно знамение на съд над юдеите, защото те са убили Иисус. В Деяния 2:37-38 се казва:

„(37) Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя? (38) А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух“.

Те са чакали в Ерусалим започването на една нова ера. Светият Дух е дошъл. Три хиляди души са се покаяли и са приели Светия Дух, без да чакат. Този библейски текст доказва, че човек не трябва да чака. Разбира се, сто и двадесетте е трябвало да чакат, защото Иисус им е казал, че настъпва нова ера. Той е бил издигнат до Божията десница, изпратил е Светия Дух и Го е излял върху тези хора. Това е един прекрасен момент: юдеи, приети в Христовото тяло. А останалите юдеи — те не е трябвало да чакат.

Една друга група от хора: Деяния 8:14. Филип отива в Самария. Той проповядва Евангелието, хората го приемат, кръщават се, но не получават Светия Дух. Тогава идват апостолите, помолват се за тях, полагат ръце на тях и те приемат Светия Дух, след като са се покаяли и са повярвали. Мнозина виждат тук един типичен пример за вярващите: най-напред обръщение и след известно време — получаване на Светия Дух. Признавам, че на пръв поглед това е едно възможно тълкуване.

Нека разгледаме нещата по-отблизо. Защо те не могли да получат Светия Дух? Юдеите апостоли още не се били помолили за тях, те не се били приравнили с тях. Кои били тези хора? Това били самаряни, един особен народ, една смесица — полу-юдеи, смесени със сирийци и други народи. Те искали да строят храма заедно с юдеите. Но не — „Вие нямате дял в това служение!“. Те били раздразнени. Те имали Мойсеевото Петокнижие, но променили в него няколко стиха. Във Второзаконие, петата Мойсеева книга, е отбелязано едно място, където трябвало да бъде настанено Божието Име. Те знаели, че това място е Ерусалим, но го променили Написали: „… хълма Гаризин“. И така, те отивали да се молят на своя хълм и там служели на идолите си; нямали истинска връзка с Бога, въпреки че Го наричали Бог — Йехова и четели Писанията. Когато Иисус разговарял със самарянката, Той й казал, че започва ново време. Тя Му казва: „Нашите бащи в този хълм са се покланяли“. Защо тя използва минало време? Защото юдейски зилоти вече били разрушили този храм. „А вие, юдеите, казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.“ Но Иисус и отговаря: „Иде час“, т.е. настава ново време. То няма да е свързано нито с Ерусалим, нито с хълма Гаризин. Бог ще бъде навсякъде и човек ще може да Му се покланя в Духа. Но, казва й Той, не забравяй истината — спасението е от юдеите! Юдеите имат истината. Самаряните трябвало да признаят това.

И тъй, самаряните повярвали. Сега би трябвало да приемат Светия Дух. Но не преди да признаят Истината. Какво казва текстът? От Ерусалим идват мъже и самаряните трябва да признаят и Ерусалим. Юдейски ръце биват поставени върху главите им. Вярващи юдеи се приравняват с вярващи самаряни. Знаеш ли кои юдеи са били това? Единият от тях, Йоан, е казал: „Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби?“ (Лука 9:54). Той искал за тях огнено кръщение. Но Иисус му казва, не, не огнено кръщение. И ето, не след дълго Йоан стои на същото място, с ръце, положени върху самаряните и се моли Светият Дух да дойде върху неговите братя. В противен случай това щяха да бъдат две расистки църкви! Но Светият Дух идва след обръщението им, за да има само една църква. Ето защо Светият Дух идва върху тях по-късно. И така вярващите самаряни влизат в тялото на Христос.

Но ние не сме самаряни. Ние сме вярващи от езичниците. Какво казва Библията за нас? Нека прочетем Деяния 10 гл., обръщението на първите езичници.

Корнилий е търсел Бога. Един Ангел идва при него и му казва: „Бог има благоволение към теб. Изпрати да доведат Петър. Той ще ти каже думи на вечен живот, за да се спасиш ти и целият ти дом“. Докато Корнилий изпраща пратениците, Петър е в молитва. Той е гладен и вижда едно видение. За какво може да сънува един гладен човек? — За ядене. Но неговият сън е едно нечисто ястие. Бог му казва да яде от него, но той възразява: „Никак, Господи, защото никога не съм ял нещо мръсно или нечисто“. Бог трябва да му каже три пъти: „Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто“. Така Петър бива изпратен при Корнилий. Корнилий повярва в Иисус и получава Светия Дух. Волфхард Маргис, Кенет Хеген и други казват, че това е едно изключение от правилото, а именно — да получат веднага Светия Дух. А един друг писател заявява: „Корнилий е бил вече вярващ“. Това не е вярно. В 11-та глава виждаме ангелът да казва на Корнилий, че той трябва да се спаси (ст. 14): „Той (Петър) ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом“. Значи до този момент той не е бил вярващ. Това не помага на Кенет Хеген. В Деяния 15:7 Петър казва: „… Бог избра мен, така че чрез моите уста езичниците да чуят (в дома на Корнилий) словото на благовестието и да повярват“. Те още не са били вярващи. Петър проповядва Евангелието и Светият Дух идва веднага върху тях и ги кръщава.

Но нека да си представим това по друг начин, без ангели и без видения Петър проповядва на пазарния площад, Корнилий го слуша и си казва: „Интересно. Трябва да науча повече по въпроса. Господин Петре, заповядайте на обяд“. Петър отговаря: „Много съжалявам, но не мога“. „Вие сте апостол и сигурно имате много работа, тогава ще можете ли да дойдете във вторник? Или другата седмица?“ Петър отговаря: „Не мога нито във вторник, нито когато и да било, защото ние, юдеите, сме свети, а вие, езичниците, сте нечисти. На мен не ми е разрешено да влизам в твоята къща“. Бог е трябвало да преодолее една бариера, за да може светът да бъде евангелизиран. И Той преодолява това чрез един сън и чрез осезателното идване на Светия Дух. Днес и ти нямаше да си тук, ако тогава това не бе станало. Петър се връща в Ерусалим, апостолите го оглеждат и Яков му казва: „Петре, твоята евангелизация беше прекрасна, но се говори, че си влизал при езичниците и дори си ял с тях“. Как да се аргументира Петър? „Духът ми каза да отида с тях, без да се двоумя… И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас отначало… Кой бях аз, че да можех да се противопоставя на Бога? Като чуха това, те се успокоиха и славеха Бога.“ (Деяния 11:3, 12, 15, 17, 18)

Какво стана до този момент? Юдеи, самаряни, езичници — кръстени в Светия Дух.

В глава 19 четем една друга история. Имало един човек на име Аполос. Той бил страстен проповедник и бил напътен в Господния път, т.е. в евангелието. Познавал обаче само Йоановото кръщение. Акила и Прискила го чули, извикали го настрана и му го обяснили по-добре. Той продължил да проповядва евангелието и убеждавал юдеите, че Иисус е Христос. Гл. 19:1-7:

„(1) А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици. (2) И им каза: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух. (3) И каза: А в какво се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. (4) А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, който щеше да дойде след него, тоест в Иисус. (5) И като чуха това, се кръстиха в Името на Господ Иисус. (6) И когато Павел положи ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха на езици и пророкуваха. (7) И те всички бяха около дванадесет мъже“.

Този текст е един от най-важните градивни елементи в аргументацията на харизматиците. Павел се среща с ученици. В Библията „ученици“ означава вярващи. Той забелязва, че нещо не е както трябва. И в стих 2 той ги пита: „Приехте ли Светия Дух, като повярвахте?“. След това те приемат кръщението в Духа и това е придружено с говорене на езици. Ето, това е духовно кръщение, което е настъпило по-късно от повярването!

Причина за това тълкуване е думата „ученици“. По правило, в Новия Завет ученик означава вярващ човек. За това тълкуване спомага и въпросът на Павел: „Приехте ли Светия Дух, като повярвахте?“. Нека да отговорим с други два въпроса: Чии ученици са били те и в какво са повярвали? Кой ги е кръстил? Иисус? Те Иисусови ученици ли са били? Не. Също както Аполос, така и те са познавали само Йоановото кръщение. Те са били Йоанови ученици. Може би са проповядвали като Аполос; може би са знаели и за Иисус; не можем да кажем със сигурност. Но е имало Йоанови ученици, които били такива вече от години, но дори не познавали кръщението в името на Иисус. В кого вярвали? Те познавали само Йоановото кръщение. Иисусовите ученици са започнали да кръщават (Йоан гл. 3 и 4). Те знаели много малко за Иисус, ако въобще знаели нещо. Павел казва така: „А в какво се кръстихте?“ — „В Йоановото кръщение“. И Павел започва оттам, където свършват техните познания. Йоан е проповядвал едно кръщение на покаяние и е казвал на хората да вярват в Този, който ще дойде след него, т.е. в Иисус Христос. Приятели, ако те не са чули нищо за станалото на Петдесетница, за това, че Светият Дух е слязъл, то те не са знаели и за възкресението, не са знаели нищо и за разпъването. На тях трябвало да им бъде казано в кого да вярват — в Иисус. Това били подготвени хора, които са се покаяли от греховете си, но не са знаели нищо за евангелието. И Павел им го казва. Той започва от основата на Йоан Кръстител, изгражда върху нея Евангелието на Иисус Христос и те повярват в него. Тогава Светият Дух идва върху тях. Аз вярвам, че текстът ясно говори за това. Първо: те не са били Иисусови ученици, а ученици на Йоан. Те не са познавали Евангелието, а само са знаели, че човек трябва да се покае за греховете си и да чака Един, който ще дойде. И когато са повярвали в Него, са получили Светия Дух.

Но защо по един такъв видим начин? Защо покаяние, вяра, после кръщение, ръкополагане и тогава Светия Дух? Тези хора са били членове на едно елитно юдейско движение, което е съществувало почти 20 години. Те също са смятали, че юдеите са привилегирован род и са имали нужда да чуят как Бог може да бъде прославен и на езиците на другите народи. В продължение на 20 години те са проповядвали, че ще дойде „Един“. „Ние кръщаваме с вода, но идва Един, който ще кръщава със Светия Дух.“ И едва след толкова години те са разбрали, че Той вече е дошъл. И като потвърждение на това са могли да го преживеят по един чуден начин.

Това е една интересна история: юдеи, езичници, враговете на юдеите и ултрадесни вярващи юдеи — това са четири съществуващи и днес деноминации. Но когато Светият Дух дойде, Той ги събра в едно (фиг. 3). И както четем в Коринтяни 12:13, след тези събития Павел пише на коринтяните: „Ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух, за да съставляваме едно тяло и всички от един Дух се напоихме“.

Приятели, искам да ви кажа нещо много важно. Познавам християни, които не споделят моето мнение по този въпрос, и аз ги обичам. Не е необходимо и ти да си съгласен с мен, за да те обичам. Но християни, които не са разбрали какво желае да направи Бог за Своята църква, са развили теории, които разделят християните на две групи, на два вида обикновени християни и такива, кръстени в Духа, или както ги наричат — изпълнени с Духа. Две класи християни, и то на какво основание? На основание на кръщението в Духа! Приятели, това е направо перверзно; защото кръщението в Духа е извършено именно със следната цел — да направи всички да бъдат от един вид. Аз мога да те обичам и без да бъда съгласен с теб, но учението за двете класи християни не е от Бога.

1 Кор. 12:12-13: „Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос“. Всички са кръстени в един Дух, напоени от един Дух. И както Павел пише в Римл. 8:9: „Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов (на Христос)“.

Фиг. 3. Създаване на Църквата на Господ Иисус: кръщението в Светия Дух на четирите основни световни деноминации.

Няма два вида християни. Или Христос кръщава със Светия Дух като Спасител, или с огън, като Съдия. Различни дарби, но едно тяло. Това писмо е написано (гл. 1:1 и 2) към християните на всяко място, които наричат Господа с името „нашия Господ“. Той пише до всички. Спасението е едно свършено, приключено дело — всички са кръстени в един Дух. Това е основата на нашето единство в тялото, а не едно по-късно преживяване на духовно кръщение. Ние сме напоени с един Дух. Кога? Йоан 7:38-39: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие… а това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат“. И ако вярваш, тогава и ти пиеш. Колко е тъжно, че хората са направили от учението, което е фактически основата на духовното единство, едно учение, което разделя християните на две класи. Приятели, това е обида за Светия Дух.

Духовното кръщение и изпълването със Светия Дух едно и също нещо ли са? Кръщението в Духа се извършва един-единствен път в живота ни. Ние всички сме кръстени един път. Когато четем Деяния на апостолите, забелязваме, че хората биват изпълвани с Духа многократно. В Ефес. 5 се казва: „Изпълвайте се с Духа“. Но защо е важно да различаваме тези две неща? Затова, защото някои християни казват, че кръщението в Духа и изпълването с Духа са едно и също нещо. Словото ни препоръчва да търсим изпълването с Духа, а те говорят за изпълнени с Духа християни, като смесват това с кръщението в Духа. Това е много характерно за тяхното учение. Никъде в Библията обаче не ни е заповядано да търсим кръщението с Духа, а ни се заповядва да търсим изпълването с Духа. Духовното кръщение е нещо, което се е случило на Петдесетница с юдеите, както и с църквата в различните стадии на изграждането й в Новия Завет, но човек може да прочете на много места в Стария Завет за хора, които са били изпълвани със Светия Дух. Изпълването е както новозаветна, така и старозаветна опитност. В Новия Завет кръщението в Светия Дух отначало е придружено с говорене на езици, но такава заповед — да бъдем кръстени в Духа — няма; затова пък съществува съвсем ясно заповедта да се изпълваме с Духа. Всички са кръстени в един Дух, но изпълването с Духа — това е опитност на християните, които живеят в Духа, или, накратко казано, на духовните християни.

Павел пише на плътските коринтяни: „… ние се кръстихме в един Дух“. Обърни внимание: тези две неща са различни в основата си. Изпълването с Духа е една много важна тема, издигната от харизматиците и петдесятниците. Аз съм благодарен, че чрез тях ми беше напомнено колко съществено е то за нашия живот; но тук ние говорим за едно объркване на понятия от Светото Писание.

И тъй, аз се опитах да отговоря на три въпроса:

1. Дали духовното кръщение настъпва след новорождението? Павел пише: Не.

2. Дали говоренето на езици е доказващото явление за духовно кръщение? Обърни внимание на следното: На същите хора, коринтяните, на които пише: „Ние се кръстихме в един Дух“, той казва: „Не всички от нас говорят езици“. (гл. 12.) Това оборва горното твърдение и отговорът на въпроса е: Не.

3. Нужно ли е да търсим духовното кръщение? Не. Единствено, ако ти смяташ, че духовното кръщение и изпълването с Духа са едно и също нещо. Но ние показахме, че те не са идентични.

Надявам се, че ти ще провериш всичко, което казах дотук, тъй като аз се опитах честно да говоря върху Божието слово и отново подчертавам любовта си към онези от вас, които мислят различно от мен.