Фред Колвин
Превъзходен път (2) (Любовта и библейската употреба на духовните дарби)

Моята тема е „Библейската харизматична църква“. Аз съм харизматик, тъй като имам духовна дарба. Всеки християнин според Библията има дарба от Светия Дух. Всеки християнин има „харизмата“, т.е. той е харизматик. По мое време започна едно движение, наречено харизматично движение. Много от тези хора са истински християни, мили, верни християни. И тези мили християни издигат преди всичко останало учението за Светия Дух.

Искам да ви кажа най-напред нещо. Това движение се зароди естествено. Това трябваше да се случи. Когато днес влезем в някоя голяма църква^[1], веднага ще забележим, че там е мъртвило, че там няма живот; не забелязваме нищо от Светия Дух. Някои църкви са мъртви като камък и студени като корем на змия в ноемврийско утро. Обратната реакция е разбираема. Надявам се, че в тези пет лекции ще мога да се обърна единствено към Библията и да разгледам тези неща в един библейски контекст, тъй като съм искрено убеден и казвам това с любов: тук се е появило едно неравновесие, едно залюляване на махалото от дясно на ляво.

Аз вярвам, че Библията сочи истинския път. В тази лекция ще направя някои основни разсъждения относно духовните дарби. Ще прочетем заедно 12-та глава на 1 Коринтяни и ще изтълкуваме това, което апостол Павел казва за тях. Ако ти нямаш Библия тази вечер, можеш да получиш една. В Католическата църква в Австрия човек няма нужда от Библия. Сигурно и при вас, в Православната църква, хората не се нуждаят от Библии. Но тук, през следващите пет вечери ще имаме доста работа с нея.

Нека прочетем 1 Кор. 12:1-3: „Що се отнася до духовните дарби, братя, не искам да не разбирате. Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха. Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Иисус; и никой не може да каже: Иисус е Господ!, освен със Светия Дух“.

А сега нека прочетем и 1 Кор. 14:1: „Стремете се към любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате“. В 1 Кор. 14:1 Павел обобщава три глави. Той казва най-напред „Стремете се към любовта“ и след това: „копнейте и за духовните дарби, особено за дарбата да пророкувате“.

Духовните дарби са разгледани главно в 12-та глава, а библейското търсене или копнеж той разглежда тук, в 14-та. Един още по-добър път Павел ни показва в 13-та глава. Това е пътят на любовта. Знаеш ли, че навсякъде в Новия Завет, където се споменават духовните дарби — Римляни 12, Ефесяни 4, 1 Коринтяни 12 до 14 — навсякъде се говори за любовта? Защо? Защото духовните дарби са — както тогава, така и сега — един от спорните въпроси между християните. Ние имаме различни дарби, различни качества и без любов винаги ще има търкания. Ето защо ние трябва да копнеем за духовните дарби — гл. 12, но трябва да се стремим към любовта — гл. 13 и гл. 14 — да копнеем особено много за онези духовни дарби, които служат за растежа на другите ни братя и сестри.

Току-що прочетохме стиховете в 1 Кор. 12:1-3. Павел пише: „Не искам да не разбирате за духовните дарби“. Коринтяните са имали опит с духовните дарби. В първа глава на 1 Кор. се казва, че те са имали всяка дарба. В 12:2 се казва, че духовни сили са ги привличали към идолите. Светият Дух не е единствената духовна сила. Има и други духовни сили, които искат да ни отдалечат от Бога и да ни привлекат към един фалшив бог. Те искат да ни отклонят от истинското богослужение и да ни въвлекат в едно неправилно богослужение. Сатана действа днес в Божията църква точно така, както и по онова време в Кор.

Ако би могъл да попиташ някого от коринтяните дали знае нещо за духовните дарби, щеше да получиш следния отговор: „Да, разбира се, ние всички говорим на езици. Ние тук имаме всички дарби. Ние определено сме една харизматична църква“. Те са имали опит с тези неща, но въпреки това Павел е трябвало да им пише: „Не искам да не разбирате и за духовните дарби“. Аз също искам да подчертая това тази вечер. Оставил съм си семейството и съм дошъл тук, защото желая християните в София да разбират тези неща. Това, че ти имаш някакви опитности в тази насока, не означава, че това са библейски опитности. Това, че имаш някакви духовни преживявания в никакъв случай не означава, че това непременно са преживявания със Светия Дух.

Как може да се прецени кой дух е в действие? Според стиховете от 1 до 3 това се преценява по неговите изявления. Ако пророкът говори под влияние на определен дух, какво е неговото послание? Никой не може да каже: „Да бъде проклет Иисус“ под влияние на Светия Дух. Никой не може да каже: „Иисус е Господ!“ под влияние на зъл дух. Но, приятели, един лъжлив пророк може съвсем спокойно да каже „Иисус е Господ!“ и от себе си.

Ето един пример. Аз имам един приятел в Индия, който се казва Бакхт Синг. Той и неговите приятели са основали там 600 църкви. Един ден при него дошъл един мюсюлманин и му казал: „Нали пише, че никой не може да нарече Иисус Господ, освен със Светия Дух?“. „Да, правилно“ — му отговорил Бакхт Синг. Другият продължил: „Много добре. Аз съм мюсюлманин, е, имам ли Светия Дух?“. Бакхт Синг: „Не“. Тогава онзи казал: „Иисус е Господ“. Бакхт Синг се засмял и отвърнал: „Почакай малко“. Той примъкнал една товарна количка и го помолил: „Качи се на количката“. След това извикал: „Внимание, внимание! Един мой приятел мюсюлманин иска да ви съобщи нещо“. И после към него: „Моля!“. Мюсюлманинът се огледал наоколо и… изчезнал като дим.

Едно е да кажеш: „Иисус е Господ“, а друго — да кажеш „Иисус е Господ“ чрез силата на Светия Дух. Познавам някои хора, чието учение изглежда библейско, но когато те говорят чрез силата на някой дух и думите им бъдат проверени, се оказва, че са проклинали Иисус. И съвсем в началото нещо много важно. Йоан пише: „Не вярвайте на всеки дух. Изпитвайте духовете дали са от Бога“. Предварително в своята лекция ви казвам следното: преценката дали една дарба е от Бога, или не, зависи не от твоите чувства, тъй като коринтяните, както пише в стих 2, са били завличани към идолите. За да прецениш духа у някого, трябва да изпиташ какво изповядва той. Това е един проблем при говоренето на езици; тогава не знаеш какво говориш и значението на това, което казваш, не може да бъде проверено.

Мога да кажа с голямо прискърбие, че много хора на Запад — в Америка, в Германия, там, където аз работя, претендират, че са пророци, но аз мога да докажа, че те изговарят лъжливи пророчества. В Германия има един такъв голям пророк, Фолкарт Шпицер. Той пророкуваше съвсем определени неща, но те никога не се сбъднаха. Той обаче никога не се покая; напротив — продължи да пророкува. Джон Уимбър е пророкувал лъжливо. Други проповядват Светото Писание и го тълкуват очевидно неправилно. Как е възможно тези хора да са говорили от Светия Дух и техните пророчества да се окажат лъжливи?

И така, много е важно да се изпита изказването на духа. Стихове 1 до 3: Всички те трябва да изповядат, че Иисус е Господ, но стиховете от 4 до 11 ни говорят, че има различни дарби, но Духът е същият. Нека да ги прочетем.

„(4) Дарбите са различни, но Духът е същият. (5) Службите са различни, но Господ е същият. (6) Различни са и действията; но Бог е Същият, който върши всичко във всички. (7) А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза, (8) защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг — слово на познание чрез същия Дух; (9) на друг — вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез същия Дух; (10) на друг — да върши чудеса, а на друг — пророчество; а на друг — разпознаване на духове; на друг — разни езици; а на друг — тълкуване на езици. (11) А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.“

Обърни внимание на това: различни дарби — същият Дух; различни служби — същият Господ; различни проявления — същият Бог. Всичко това се причинява от един и същи Дух. Има различия между дарбите, но всичко се дължи на същия Дух. За мен е много интересно разбирането на много християни, че едни дарби са по-чудодейни от други; че някои дарби са по-необикновени от други. Например едни хора от Залцбург ме попитаха: „Имате ли във вашата църква духовните дарби?“. Аз отговорих: „Да, разбира се“. „Да, ама говорят ли езици?“ Аз отговорих: „Не бихме попречили на това, ако има тълкуване“. „Е, а говорят ли?“ — ме питат. „Още не се е случвало“ — им казах. „Аха, значи нямате духовните дарби.“

В представите на тези хора някои дарби са някак си по-необикновени. Да говориш на някакъв език, без да го разбираш — това е чудесно! Изцеление — това е необикновено! Чудеса — прекрасно! Почакай: Павел казва, че има различни дарби, но Духът е същият! Приятели, всички дарби, които са истински, са от Светия Дух и никоя не е по-необикновена от другите.

Аз няма да правя тази вечер никакво шоу. Можех да помоля Здравко: „Здравко, би ли потанцувал пред нас тази вечер?“. Но не вярвам, че някой би дошъл да гледа как Здравко танцува. Или: „Здравко, би ли ни попял малко?“. Но не вярвам, че хората щяха да бъдат повече, ако трябваше да слушат неговото пеене. Ти може би си казваш: „Каква скука, тоя проповядва. Неговата дарба е учител и евангелизатор“. Няколкостотин души са се обърнали чрез мен в Австрия и на няколкостотин им е било помогнато чрез моето проповядване, но това не е шоу и звучи някак си обикновено. Аз съм дошъл тук да ви кажа точно обратното: Това е необикновено. Никоя автентична, истинска дарба на Светия Дух не е обикновена. Това е едно основно правило.

Какво е имал предвид Бог, когато ти е дал тази дарба? Ст. 7: „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза“. Това е много важно. Всеки, който е новороден, има духовна дарба — всеки вярващ. Ефес. 4:7 казва това, Римл. 12 го казва, и този стих също го казва. Не само някои, а всеки има духовна дарба. С каква цел? — За обща полза!

Това е целта на всички духовни дарби — за полза на църквата. И всъщност Павел казва следното в 14-та глава: „Колкото е по-голяма ползата за църквата, толкова е по-голяма и дарбата“; и ако другите нямат полза от моята дарба, аз трябва да мълча. Това е много важно и в 14-та глава ще говорим повече за това. Бог не ми е дал дарба за моя личен растеж. Той не ми е дал някакви способности, за да изпъкна като способен. Бог ми е дал дарби, за да ти служа — на теб. Бог е дал дарби на теб, за да служиш на мен. Това правило е много важно.

Ст. 11:_ „А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска“_.

Каквато и да е твоята дарба, това е решение на Светия Дух. Това е Негова привилегия. Той решава кой каква дарба ще получи и е много важно християните да оценяват дарбите според Неговия начин на мислене.

Ст. 12 и 13: „Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото всички ние — било юдеи или гърци, било роби или свободни — бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени“.

Човешкото тяло се състои от много части. Така е и с тялото на Христос. Всички части на тялото споделят един живот. Отдели ли се една част от тялото, тя умира. Тялото на Христос е един жив организъм.

Какво свързва отделните части в Христовото тяло, за да не се разпадне? Тук четем, че сме кръстени в един Дух. Ние сме напоени с един Дух. И двете неща са свързани с вода. Когато повярвах в Христос, аз бях кръстен във вода. Един проповедник ме потопи, т.е. кръсти във водата. Това е кръщението в Библията — „кръщение“ означава потапяне под повърхността на водата. На гръцки език за потъващите кораби се казва, че се „кръщават“. „Ние всички… бяхме кръстени в един Дух… и всички с един Дух бяхме напоени.“ Когато се напоя, или напия с вода, това означава, че водата е в мен. Когато се кръщавам във вода, тогава аз съм във водата. За истинските християни и двете неща са в сила. Нека прочетем Римл. 8:9: „Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух“, т.е. вие сте в Духа, ако Духът е във вас. И двете неща са необходими.

Думата „дух“ може да означава дъх или въздух. Нека да използваме това за пример: аз се нуждая от въздух около себе си и трябва да се намирам във въздушна среда. Ако нямам въздух в дробовете си, ще умра. Но ако ти ме изстреляш в космоса с една ракета, тогава ще имам въздух в себе си, но около мен ще е безвъздушно пространство. Тогава какво ще стане? Ще се пръсна. Аз трябва да имам въздух в себе си, но трябва и да се намирам във въздушна среда. Павел пише: „Вие сте в Духа (това е кръщението или потапянето в Духа) и Духът е във вас“. И нека прочетем по-нататък: „Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов“. Ако нямаш Светия Дух, тогава не принадлежиш на Христос. Тук няма средно положение.

Някои учат, че като повярваме, това било добре. Тогава ставаме вярващи. Но ни трябва една втора опитност, която те наричат духовно кръщение, и ако ти нямаш това духовно кръщение, което се удостоверява с говорене на език, то ти нямаш Светия Дух. Приятели, това е невъзможно. Ако нямаш Светия Дух, ти не принадлежиш на Христос, ти си изгубен поради греховете си и Той ще те кръсти с огън, в пъкъла.

Павел казва: „Ние всички бяхме кръстени в един Дух… и всички с един Дух бяхме напоени“. В деня на големия празник Иисус застава пред всички юдеи в Ерусалим и казва: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му“. И Йоан пише по-нататък (Йоан 7:39): „А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Иисус още не се беше прославил“. „Всеки, който вярва в Мен, който пие от Мен, от него потичат реки от жива вода.“ Когато ти повярваш в Иисус Христос, Той сравнява твоята вяра с пиене от Него; и Той те взема и те потапя (или кръщава) в Светия Дух. Ти си приет, обгърнат от Светия Дух, приет в Тялото на Христос. Това е темата на следващата ни лекция: „Кръщение със Светия Дух и изпълване със Светия Дух“. Забележи: не Светият Дух те кръщава, а Христос те кръщава в Светия Дух, както Йоан Кръстител. Йоан е казвал: „Аз ви кръщавам с вода“ и е потапял хората един след друг във водата. Той казва по-нататък: „Но иде Онзи, който ще ви кръсти със Светия Дух“. Какво става тогава? Помислете: Аз съм кръстен в Духа, ти си кръстен в Духа, различни хора с различни дарби, различни способности, съвсем различни личности — в един Дух и заедно с Христос, Главата, съставляват една свръхличност, нещо съвсем ново. В Стария Завет не си срещал такова нещо; една чудесна тайна — хора, приети в Божия Дух, едно ново същество — Христовото тяло. Какво чудесно нещо!

Змията казва на Ева в градината: Ако направите това, което ви казвам, „ще бъдете като Бога“. А какво казва Евангелието? — Ако слушаш Иисус, Неговата блага вест, ти ще бъдеш приет, потопен в Божия Дух. Искам да ви кажа, че кръщението в Светия Дух е една от най-чудните истини в цялата Вселена. Обърни внимание на текста: „ние всички бяхме кръстени в един Дух да съставляваме едно тяло и всички от един Дух бяхме напоени“.

Ст. 15 до 20: „(15) Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? (16) И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? (17) Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? (18) Но сега Бог е поставил частите — всяка една от тях — в тялото, както е искал. (19) Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото? (20) А сега наистина частите са много, а тялото — едно“.

Всяка част трябва да функционира, за да може и тялото да функционира. Някои си мислят, че нямат никаква съществена дарба; че не могат нищо съществено да допринесат. А стихове 21 и 22 говорят за духовна гордост. Някои се смятат за толкова надарени, че не се нуждаят от другите християни. Това са двата пречещи фактора в тялото на Христос.

Познавам християни, които имат определени проблеми. Например, познавам една жена, която от години се опитва да говори на езици. В нейната църква са й казали: „Ако не говориш на език, нямаш пълнотата на Светия Дух“. Тя не можеше да постигне това и казваше: „Аз не съм от тялото“. Познавам и други хора, които не могат да проповядват. Те казват: „Кой съм аз? Какво мога аз? Аз не съм от тялото“.

Но, приятели, нашата принадлежност към тялото не зависи от нашите духовни дарби. Обратно, нашите духовни дарби зависят от принадлежността ни към тялото. Ще използвам един пример: едно ухо започва да говори. То казва: „Аз съм едно ухо. Аз не съм око и понеже не съм око, не съм от тялото“. Почакай малко! Ти си ухо, явно не си око, но си от тялото, иначе нямаше да си ухо. Нека предположим, че както си ходим, виждаме едно ухо, което лежи на тротоара. Казваме му: „Ако си добро ухо и чуваш добре, ще те взема и ще бъдеш част от моето тяло“. Ще може ли да стане това? Едва ли.

През моето студентство учех ембриология. Знам много неща за развитието на бебето. В началото, когато ембрионът се появи, не се вижда никакво ухо. След това тялото започва да се развива и да нараства, но ухото все още не се вижда, а се забелязва само една издутина. С течение на времето ухото се развива — понякога по-голямо, като моето, понякога не чак толкова.

Така е и при християните. Често появяването на някоя духовна дарба е въпрос на развитие, но да мислиш, че не си от тялото, понеже нямаш някаква определена функция — това е безсмислено. Какво щеше да стане, ако ухото би било око? Човек щеше да има четири очи. За един шофьор би било практично, може би, но къде щеше да е тогава слухът? Това е аргументът на Павел: не само гледането е важно, чуването също е важно и все едно каква дарба имаш, принадлежността ти към тялото не зависи от твоята дарба, а ти просто изпълняваш тази функция, понеже си от тялото.

В това е и проблемът: някои учат, че може да си вярващ, но получаваш духовно кръщение едва тогава, когато започнеш да говориш на езици. Без тази дарба ти нямаш духовно кръщение. Прочети обаче стих 13. Ако не си кръстен духовно, ти не си от тялото.

„Ако не говориш езици, ти не си от тялото.“ Приятели, това е погрешно! Ако всички говореха езици, какво щеше да стане тогава? Размислете! Аз имам един език, две уши, две очи. Очите ми не са езици, ушите ми не са езици. Трябва ли всички да говорим на езици, защото иначе не сме от тялото? Какво би било тогава тялото Христово? Осемдесет килограма езици!

Павел се опитва да каже именно това. Всички дарби са необходими и колко прекрасно е, че аз си имам своята дарба. Стих 19: „Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото?“. Това е една прекрасна психологическа отправна точка. Аз няма нужда да бъда друг — например някой може много добре да организира, а при мен това е безнадежден проблем. Понякога ми се иска да бъда като него, понякога се отчайвам от себе си, но този стих ми помага. Бог ми е дал моята дарба и Той иска аз да имам тези способности. Все едно каква е твоята дарба, която си получил от Бога, не си мисли: „О, аз нямам дарбата на другия“. Ти имаш дарбата, която Бог желае да имаш и Той се радва, когато я употребяваш. Но някои казват: „Аз имам само една малка дарба. Аз съм само една малка маргаритка. Искам да бъда дъб. Жалко, че не съм дъб, а една малка маргаритка“. Но защо искаш да си дъб? Защо искаш да си голям? За това ли Бог ни дава дарби? За да изглеждаме големи и важни? Не! Бог ти е дал дарбата, която Той е искал. И ако ти наистина искаш да Му угодиш, употребявай своята дарба в служба на другите.

Има още един проблем: стих 21 до 26: „(21) И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими. (22) Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими; (23) и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почтени, тях обграждаме с по-голяма почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие, (24) а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава; (25) за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга. (26) И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея“.

Всички дарби са необходими, но никоя не е толкова важна, че да е достатъчна сама за себе си. Това е много съществено. Някои части от Христовото тяло са видими. Аз съм говорил пред хиляди хора. Говорил съм пред високопоставени личности. Жена ми обаче, ако трябва да говори пред трима души, започва да се притеснява. Тя има други способности. Понякога на тези, които са с такива изявени дарби, им се струва, че са толкова важни, че започват да говорят сами за себе си. Те си мислят: „Този там е един най-простичък брат“. Но Павел казва: „Чуй урока на собственото си тяло“. Някои от твоите части са видими. Ръцете ми винаги се виждат. Има части, които са винаги покрити. През лятото по-малко, но например никога не съм ходил без панталони на обществено място; може да са къси, но са панталони. Така е и в България, нали?

Като си помисля само колко много пари дават хората, за да се обличат красиво! Като ви гледам оттук — червено, жълто, синьо… това е толкова красиво. Някои части на тялото почиташ, като ги обличаш със скъпи дрехи. Павел иска да каже следното: служението в църквата на някои от нас може да не бие на очи, но това не означава, че те не са важни. Ние трябва да почитаме особено много тъкмо тези членове на църквата, тъй като видимите части не се нуждаят от това. Защо? Защото ние сме едно тяло. Ние сме свързани един с друг. Когато единият страда, всички страдат. И тъй, всички членове са важни, всички трябва да бъдат почитани, но някои дарби са по-важни — стихове 28 до 31:

„(28) И Бог е поставил някои в църквата — първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици. (29) Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса? (30) Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли? (31) Копнейте за по-големите дарби. Но аз ви показвам един още по-превъзходен път“.

Стихове 21 до 27 ни казват, че всички дарби са необходими, а стихове 28 до 31 — че някои дарби са по-необходими.

Мога ли да ти взема назаем малкия пръст? Не ти се ще, но без пръст няма да умреш. А мислиш ли, че ще можеш да живееш без глава?

Някои части са по-важни за живота от други и тук има известна градация. Всички са важни, но някои дарби са по-важни. Ако ти дойде на ум да ме поканиш на вечеря и ми сервираш картофи, моля те, не забравяй солта, защото картофи без сол… Да, но ако трябва да се избира между картофите и солта — тогава, моля те, дай ми картофите. Солта не е без значение, но картофите са основното!

Нека погледнем стих 28: „И Бог е поставил някои в църквата — първо апостоли, второ пророци, трето учители…“ и чак тогава той говори за останалите дарби: „чудеса, изцеления, помагания, управлявания“ — и накрая — „разни езици“.

Забележете, че много от християните искат да притежават именно тези дарби, които Павел поставя на по-задно и дори на последно място! Вършенето на чудеса не е толкова важна дарба, колкото поучаването; изцелителната дарба е също по-маловажна от поучаването и т.н. Някои дарби са по-важни и от това как са изброени тук, става ясно кои са най-важните.

„Копнейте за по-големите дарби“ (ст. 31). Аз съм обезпокоен, тъй като виждам в църквата на Бога, която обичам, един небиблейски, недуховен стремеж към по-малките дарби. Хората се стремят да говорят на езици, но когато прочетем този стих, виждаме, че това е най-малката от всички духовни дарби.

Второ, тук при мен, в моите записки, имам изброени 18 причини, които съм събрал от различни писатели — известни учители като Кенет Хеген, Волфхард Маргис, Джордж Мелон и др. (фиг. 1). Те изброяват тези 18 причини като отговор на въпроса защо трябва всички християни да говорят на езици; 18 причини, поради които всички християни трябва да търсят тази дарба. Но когато чета Павел, аз разбирам, че това е дарбата, която най-малко трябва да търся. Това ме обезпокоява.

Фиг. 1. Основания за това, че всеки вярващ трябва да се моли на нови езици по Кенет Хеген (К. Х.), Волфхард Маргис (В. М.), Джордж Мелон (Дж. М.):

1. Езиците са началният белег за духовното кръщение, респ. приемането на Светия Дух, „началото на всичко“. (К. Х.)

2. Молитвата на езици (МЕз) е за собствено изграждане. 1 Кор. 14:4. (К. Х., В. М., Дж. М.)

3. МЕз ни напомня за присъствието на Св. Дух, респ. на Бога. (К. Х., Дж. М, В. М.)

4. МЕз изгражда вярата ни, Юда 20. (К. Х.)

5. МЕз е в съответствие със съвършената Божия воля. „Като автостоп при молитва.“ (Дж. М., Римл. 8:26-28; К. Х., В. М.)

6. МЕз ни пази чисти от омърсяването на света. (К. Х., В. М.)

7. МЕз ни дава способността да се молим за неизвестни неща. (К. Х.)

8. МЕз освежава духа ни. Исая 28:11-12. (К. Х.)

9. МЕз за благодарение. 1 Кор. 14:15-17. (К. Х.)

10. МЕз обуздава езика ни. Яков 3:8. (К. Х.) „… отдавам езика си на Светия Дух.“ (В. М.)

11. Говорещият на езици бива „освободен“. „В стремежа си към Бога не е поробен от тялото и личността си.“ (Дж. М.)

12. МЕз пречиства ума, „отхвърляне на грижите и стреса“ (Дж. М.), „огнени езици — пречистване“ (В. М.).

13. МЕз дава възможност за ефикасно духовно воюване. Ефес. 6:18. (Дж. М.)

14. МЕз повдига нивото на нашето хваление. Падат задръжките, ограниченият речник се разширява, повърхностното хваление се задълбочава. „Можем да произнесем непроизносимото в нашия език на любовта.“ (Дж. М.)

15. Чрез МЕз самият Св. Дух може да се моли. Нашите мотивации и нечисти мисли не могат да попречат на молитвата. „Кръговрат на Божиите думи без каквото и да било прекъсване, перчене, примес.“ (В. М.)

16. Чрез МЕз говорещият става по-силен. „… обуздаване на разума… Харизматикът мисли по-добре.“ (В. М.)

17. МЕз е чудо. (В. М.)

18. МЕз подпомага „постоянното изпълване“ със Светия Дух. (В. М.)

„Всички говорят ли езици?“ Какво казва Библията? Нека прочетем тези стихове по-бавно. Стих 29: „Всички апостоли ли са?“ — Не. „Всички пророци ли са?“ — Не. „Всички учители ли са?“ — Не. „Всички вършат ли чудеса?“ — Не. „Всички имат ли изцелителни дарби?“ — Не. „Всички говорят ли езици?“ — Да?! — Не!

„Копнейте за по-големите дарби.“ Библията ни казва да не забраняваме говоренето на езици и ние не го забраняваме. Ние искаме да търсим по-големите дарби; и по-големите дарби са от по-голяма полза за моите братя и сестри. Може да изглежда, че най-важните дарби не са толкова фантастични в очите на хората. Тази вечер не са дошли 20 000 души, но това, което ви казвам, е много важно. Искам да ви кажа заедно с Павел: „Стремете се към любовта“ — №1. Това е най-препоръчителният път — стих 31. Има нещо по-важно от твоята дарба — това е любовта! Стреми се към любовта, особено при упражняването на духовните дарби. „Търсете духовните дарби, особено дарбата да пророкувате“. Или казано другояче: търсете онази дарба, с която най-много ще помогнете на другите. Може да се окаже, че най-важните дарби не са най-добри за правенето на шоу, но с течение на времето те допринасят най-много за църквата. Надявам се, че тази седмица ще се задълбочим в изследване на тази важна тема в светлината на Библията.