Фред Колвин
Превъзходен път (5) (Любовта и библейската употреба на духовните дарби)

Въпроси от аудиторията

— Не е ли Лука 11:13 едно напътствие да търсим Светия Дух?

— Това е един много важен въпрос. Най-напред искам да кажа какво не казва текстът, тъй като много често съм срещал християни, които се молят на Светия Дух. Те искат да имат нещо от Светия Дух, изпълването с Духа или духовните дарби, и се молят: „О, Свети Душе…“. Искам да обърна внимание, че това не се среща никъде в Библията. Това е една практика, която няма библейско покритие. Искам да кажа и нещо повече по това: ако желаеш нещо от Светия Дух — казва този стих — ти трябва да се молиш на Отец, а не на Светия Дух. Това е една от многото небиблейски практики на хората, които говорят много за Светия Дух.

Нека да разгледаме текста малко по-подробно: Ние се молим на Отец: „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които искат от Него!“ (Лука 11:13). Моят отговор е от две части: Кога е било казано това? Тогава, когато строителите на храма са получавали Светия Дух, за да строят храма, когато Светият Дух е слизал върху пророците, когато не всеки вярващ е имал Светия Дух. Времето, в което Иисус говори — искам да подчертая това — е същото онова време на Стария Завет — времето преди Петдесетница. Това е едно учение на Новия Завет, но преди Петдесетница. Жена ми понякога ме пита: „Имаш ли пари?“ Аз й отговарям: „Да“. Или: „Мога ли да ползвам кредитната ти карта?“. Тогава аз й я давам, защото тя иска да пазарува. Ние имаме осем деца и много нещо й е на главата, затова тя забравя и след малко пак ми казва: „Моля те, дай ми картата си“. Как ви се струва това? Аз имам само една кредитна карта и тя вече е у нея. Тя не би трябвало да иска от мен нещо, което вече е у нея. Приятели, ние вече видяхме, че Светият Дух е дошъл на Петдесетница, която е началото на едно преходно време, а в края на това преходно време, а именно времето на Павел, той пише, че този преход вече е завършен и че юдеи, гърци, роби и свободни — всички вече имат Светия Дух. И така, първо: моленето на Светия Дух не е библейско; и второ: да се молиш за нещо, което вече имаш, също не е библейско. Това ми прилича на нещо, което самият аз понякога правя: слагам си ключа от колата винаги в един и същи джоб. Но понякога се случва да го сложа в другия джоб и после цял час го търся. Много християни търсят решението на своя проблем, въпреки че вече го имат. Имало един просяк в Бомбай. Той просел десетки години на един и същи ъгъл на една улица и когато (вече като старец) умрял, решили да го погребат на същото място, на същия онзи ъгъл. Когато започнали да копаят гроба, се натъкнали на сандък със злато. Той буквално седял върху съкровището и просел. Ако ти, който имаш Светия Дух, се молиш за Светия Дух, ти си един просяк, който седи върху съкровище.

Можем ли да се молим за нещо от Светия Дух? Да! Ефес. 1:13: „В Него и вие, като чухте словото на истината — благовестието на вашето спасение — и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието“. Светият Дух е залог за нашето наследство (ст. 14). Стих 15 до 17: „Затова и аз, като чух за вярата ви в Господ Иисус и за любовта към всичките светии, не преставам да благодаря за вас и да ви споменавам в молитвите си; така че Бог на нашия Господ Иисус Христос, Отец на славата, да ви даде дух на мъдрост и откровение, в познаването на Него Самия“. И така, първо: Бог иска да ни даде дух на мъдрост и на откровение. Това не означава, че ние нямаме Светия Дух — ст. 13 и 3 преди това казват, че ние имаме Светия Дух. Стих 17: „Той да ви даде дух на мъдрост и откровение“, за да можем лично да Го познаем. В 1 Кор. 2:12 се казва, че Бог ни е дал Светия Дух, за да познаем какво има за нас в Божиите дълбочини. Познаваш ли Бога лично? Това е най-голямото от всички богатства.

Второ: Светият дух да просветли очите на сърцето ни, за да познаем каква е надеждата на нашето призвание и колко богат се чувства Бог от това, че ни има като наследници. В Ефес. 3:14-19 се казва:

„(14) Поради това аз прекланям коленете си пред Отца (на нашия Господ Иисус Христос), (15) от когото носи името си всеки род на небесата и на земята, (16) да ви даде според богатствата на Неговата слава да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, (17) чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, (18) да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината (19) и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“.

Понякога моите очи са твърде слаби — имам предвид очите на сърцето си, че не познавам Бога, както би трябвало, и не разбирам какви са Неговите намерения за мен. Сърцето ми е твърде тясно, тъй че Павел моли Бога да укрепи сърцето ми чрез Светия Дух. Той ме обича толкова много. Той ми дава особена сила да разбера и позная Неговата любов към мен. Неговият план е толкова голям, че в него е цялата Му църква; височината — чак до небесните места; дълбочината — Той е стигнал до дълбочините на земята; ширината — Той е обхванал юдеи и гърци (езичници); дължината — от преди създаването на света до идещия век. Тази вечер тук присъстват и някои физици. Можете ли да си представите четири измерения? Божият план е четириизмерен, а нашето сърце е толкова малко! Затова Павел се моли на Отца, Ефес. 1:18 — Той да просветли очите на сърцето ни и да укрепи сърцето ни — глава 3, за да можем да разберем всичко, което Бог ни е дал в Иисус Христос.

И тъй, братко, този въпрос беше много важен и полезен за мен. Аз се моля не за Духа, не за духовно кръщение — това вече е станало, а за Неговото просветление, за Неговата сила, тъй като моето сърце е толкова малко, а моят Бог е толкова голям. Аз се нуждая остро от Светия Дух, за да мога да схвана това.

— От днешната лекция видяхме, че днес има два вида християни — духовни и плътски, т.е. такива, които вярват в Бога и са кръстени в Светия Дух, и такива, които вярват, но не са кръстени в Неговия Дух. Моят въпрос е следният: Каква е разликата между тези християни?

— Братко, искам да повторя нещо. Това не е моето мнение! Според мен това е едно опасно и перверзно лъжеучение. Това е учението на Кенет Хеген и на други хора, които са известни и тук. Това не е учението на Словото. Има само един вид християни, що се отнася до кръщението в Светия Дух. Но Павел ни обръща внимание, че има духовни и плътски християни. Не искам да ме разбирате криво. Коринтската църква изглежда е държала на харизматичното учение. Павел обаче ги определя като плътски християни — в глава 3. Те може би са говорели повече от някои други за Светия Дух, но са били плътски християни, бебета в Христос, които в началото са получавали духовно мляко, но след това, според духовната си възраст е трябвало да се хранят с твърда храна, която за съжаление те не можели да разбират; това са били християни, които не били напреднали в учението на вярата. Християнин, който е поизоставил своята Библия и е малко свободен по отношение на послушанието, не се стреми да води духовен живот, в живота му не се забелязват плодовете на Духа, е един плътски християнин. Духовен християнин е този, в чийто живот се вижда напредък, учение; човек, който е изпълнен със Светия Дух. Това е един пункт, в който искам да се идентифицирам с някои мои приятели-харизматици (отбелязвам, че имам приятели, които са харизматици). Те искат всичко, което Светият Дух иска да им даде. Някои от тях искат да водят духовен живот, това искам и аз. Изпълването с Духа е не само важно, то е жизнено необходимо! Плодът на Духа е не само важен, той е най-важното в нашия живот. Аз имам и други приятели харизматици, които не са повлияни от Христос чак толкова, в чийто живот плодът на Духа не е така видим. Те винаги считат, че имат право, търсят караници, опитват се да внасят раздори в църквата и говорят непрекъснато за духовните дарби. Тук има една основна разлика: дарбите на Духа и духовността — това са две различни неща. Коринтяните не са били духовни християни, а плътски, но очевидно най-важната тема в църквата им е била темата за духовните дарби! Обърнете внимание какъв е случаят при вас.