Синтия Идън
Горещо след полунощ (8)

Глава 8

Колин пристигна при Емили след осем, но в минутата, в която той прекрачи прага, тя разбра, че нещо не е наред. По дяволите, нямаше нужда да притежава някакъв дар, за да разбере, че мъжът беше ядосан.

Колин мълчаливо премина покрай нея, събличайки старото си и поизносено кожено яке.

— Привет и на теб — измърмори Емили, затваряйки вратата. След страстната им целувка в нейния офис очакванията й бяха за съвсем различно приветствие.

Малка поправка — тя всъщност очакваше едно по-въодушевено приветствие.

— Нека да позная — неприятности на работата, нали? — И тя го последва. Само след едно посещение в дома й Гит се държеше така, сякаш това е неговият дом, не нейният.

Колин хвърли якето си върху дивана и започна да ходи напред-назад пред камината.

— Лош ден, ли? Може и така да се каже. — Върху скулите му мускулите му играеха. — Трябва да ти задам няколко въпроса, Док.

Колин беше сериозен. Много сериозен. От неприятното предчувствие в стомаха й нервно запърхаха пеперуди.

— Ами, казвай. — Отмести якето му и седна. Опита се да не обръща внимание на факта, че явно тази среща нещо не вървеше така, както я бе планирала.

— Защо не ми каза, че познаваш Джилиан Нимънт?

Емили преглътна.

— Какво?

Колин тръгна към нея:

— Чу ме.

Емили поклати глава.

— Не съм ти казала, защото не я познавам. — Нима бе решил, че тя крие информация от него?

— Имала е уговорен час при теб миналия петък — в един часа.

— Не, не е вярно — отвърна тя, гледайки право в пронизителните сини очи на Колин. — Няма такова нещо.

Той наклони глава.

— Твоето име е в бележника й. Както и твоят адрес.

— Пак ти казвам, че аз не познавам тази жена. Защо просто не я попиташ и…

— Не мога да го направя. Джилиан Нимънт е изчезнала.

— Изчезнала е? — О, това изобщо не прозвуча добре.

— Съседите й разказаха, че за последен път са я видели миналата сряда — хвърлила куфара си в багажника на колата и заминала. Направила го е много бързо. — Колин следеше Емили с безизразно изражение на лицето си, очаквайки нейната реакция. — Оттогава не се е появявала и на работа.

Емили усещаше подозренията на Колин, насочени към нея.

— Слушай, Колин, аз не познавам тази жена и…

— Тя не ти е пациентка, така ли?

— Току-що ти казах, че не познавам тази жена.

— Но ти би защитила пациента си, нали така, Док?

Намекът бе прекалено ясен, за да го пренебрегне. Емили скочи на крака.

— Да, бих защитила конфиденциалната информация. Бих го направила. Но не бих защитила никой, който е замесен в убийство, ако питаш за това. — Разпитваше я, правеше онова, с което всъщност се занимаваше тя като психотерапевт.

Сърцето и туптеше лудо, докато ръцете й бяха свити в юмруци. Колин смяташе, че тя го мами, че прикрива убиеца.

В тази ситуация нямаше дори спомен от доверие.

Но ти също не му вярваш, не и напълно. В противен случаи щеше да правиш любов с него миналата нощ, заядливо й припомни вътрешният й глас.

Изглежда, че и двамата имаха проблем с доверието. А това беше лош знак.

— Ако не ми вярваш, защо просто не попиташ Ванеса? Тя ще потвърди, че не съм лекувала Джилиан.

— Партньорът ми го прави в момента — и Колин скръсти ръце на гърдите си. — Така че, ако имаш нещо да признаваш, Док, сега е моментът.

Ах, че задник!

— Участвам с теб в разследването — припомни му тя, в случай че е забравил. — Аз не съм една от твоите заподозрени и съм сигурна, дяволите да го вземат, че не оценявам начина, по който разговаряш с мен като с такава.

От кухнята се разнесе звън. Вечерята.

Емили го заобиколи, чувствайки се като глупачка. Като пълна идиотка. Сега вече нямаше никакъв начин двамата да седнат на романтична вечеря. Този задник смята, че тя…, о, по дяволите, тя дори не знае какво мисли той.

Отвори фурната и извади лазанята, която приготви с такова старание. Със сигурност не беше майстор готвач, но с течение на годините се бе усъвършенствала да приготвя няколко блюда просто страхотно. И лазанята беше едно от тях.

Остави горещата тава върху плота на печката и се обърна…

Колин стоеше със смаян поглед на вратата на кухнята, оглеждайки подредената маса за двама — двете чинии, двата прибора, двете свещи…

Страните й порозовяха, но не от топлината, идваща от печката.

— Ти си готвила?

Да, и това ако не е Капитан Очевидност.

А тя не е ли кралицата на глупаците? Той й каза, че ще дойде, за да продължат разговора за Другите, не е споменал за среща.

Но въпреки всичко, тя отдели време, за да приготви вечеря. Което сега вече й се струваше тъпо. Отдели време за душ и преобличане. Дори остави косата си пусната… Не че Колин забеляза нещо.

— Ами да, понякога и аз трябва да ям — промърмори кръстоса ръце. Как да го изгони от дома си?

Колин вдъхна аромата.

— Мирише вкусно.

— Аха. — Емили започна да потропва с десния си крак. Реши да го кара направо. — Искам да си вървиш.

Колин премигна.

— И то сега. Искам да си тръгнеш точно сега. — Докато не се е ядосала още повече.

Той поклати глава.

— Трябва да поговорим по случая…

— Искаш да кажеш, че още не си приключил с разпита ми ли? — От профайлър в заподозрян само за двадесет и четири часа. Можеше да поспори, че това не се случва често.

Всъщност, можеше да се обзаложи, че това се е случвало единствено на нея.

Доктор Чудовище отново нанася удар.

Устните на Колин се присвиха в тънка линия.

— Просто си върша работата. Аз съм длъжен да попитам…

Думите му бяха прекъснати от приглушения звън на мобилния му телефон.

Емили въпросително повдигна вежди.

— Обзалагам се, че това е Брукс — изрече той.

О, ама разбира се! Звъни, за да докладва за разговора си с Ванеса.

Колин изръмжа и извади телефона от джоба си.

Емили гледаше право в него в нетърпеливо очакване.

— Да, Брукс, вече съм тук. — Пауза. — Значи, тя потвърди насрочената среща?

Какво? Едва ли. Нямало е никаква насрочена среща с Джилиан Нимънт.

— Хм… Аха, това е интересно.

Интересното щеше да бъде, ако тя не помнеше клиентите си. Да, с това определено е съгласна.

Колин удивено се разсмя.

Смях ли? О, този мъж започваше да й лази по нервите.

— Мисля, че това е доста любопитно. — Малка пауза, след което последва — Ще говорим утре. В осем, нали? — И той натисна бутона за прекъсване на връзката, след което наклони глава и изучаващо я погледна. — Изглежда, че миналия петък наистина си имала уговорена среща.

— Аз. Не. Съм. Имала. Уговорена. Среща. С. Джилиан. Нимънт — Тя бавно отдели думите и наблегна на всяка една от тях напълно съзнателно.

— Не, не си имала.

Внезапното му съгласие я изненада.

— Имала си среща с Мишел Том. Ванеса е отбелязала, че това е среща за „опознаване“. — Колин прибра телефона си пак в джоба. — Може би ще ми кажеш, какво означава „опознаване“.

Емили отговори наизуст.

— Аз винаги правя първа опознавателна среща с този, който иска да се възползва от услугите ми. Преди да се съглася да работя с него в качеството си на психотерапевт, аз правя една опознавателна среща с него — седим, разговаряме и…

— И ти използваш дара си, за да разбереш кой седи пред теб обикновен човек или Друг.

Емили кимна. И още — на тези срещи тя отпускаше менталната си защита, за да разбере степента на сила на клиента си. Ако усетеше отпечатък от тъмна или неконтролируема сила, тя вежливо му съобщаваше, че графикът й е препълнен и няма възможност да включи нов пациент в него.

— Ванеса е казала на Брукс, че Мишел Том така и не се е явила на уговорената среща.

И Гит смяташе, че Джилиан Нимънт и Мишел Том са едно и също лице.

— Защо й е да използва измислено име? Имам предвид, че така или иначе не се познаваме.

— Не зная. Има и други неща, които не зная за госпожица Нимънт.

— Мислиш ли, че ще успееш да я намериш? — И то жива.

— Ще направя всичко възможно. — Това определено не беше отговора, на който се надяваше Емили.

Опита се да си спомни миналата петъчна вечер. Беше раздразнена, когато Ванеса й съобщи, че пациентката й не се е явила в уговорения час. Сега се засрами от самата себе. Беше се раздразнила, когато Джилиан… какво? Била е в опасност? Бягала е, за да спаси живота си?

Била е убита?

Емили преглътна. И защо Джилиан е искала да се срещне с нея?

Навярно никога нямаше да разбере.

— Док, Емили, аз трябваше да те разпитам за нея. — Колин пристъпи крачка напред и разкри обятията си.

О, сега пък започна да се прави на мил. Когато престана да я подозира в съучастие в убийство.

Дяволски много я дразнеше това, че го разбираше. Колин е ченге, работещо над най-нашумялото убийство в града. Намерил е името й в бележника на Джилиан. И ако не започнеше да работи в тази насока, то Емили щеше да изпитва сериозни съмнения относно качествата му на детектив.

Както и в моралните му такива.

Но той се бе хванал за тази нишка. Беше успял да я извади от кожата й, да я оскърби и да прецака романтичната й вечер, но си бе свършил работата.

— Следващия път, Гит, не нахълтвай, размахвайки значката си. — Тя игнорира протегнатите му ръце и му обърна гръб.

Колин въздъхна тежко.

— Прецаках всичко, нали?

Хм. Капитан Очевидност явно отново се появи. А може би трябваше да му даде още един шанс? Емили се обърна към Колин, стиснала нож в ръката си.

— Не ми харесват методите ти, Гит, но разбирам защо трябваше да ми зададеш въпросите си. — И защо Брукс трябваше да разпита Ванеса. Емили предполагаше, че нейната помощничка едва ли е оценила прекъсването — сряда вечер беше сборът на ковена на магьосниците. И това вечерно събиране си имаше ритуал, изискващ пълна голота под нощното небе.

Затова имаше доста добра представа какво беше казал Брукс, за да предизвика учудения смях на Колин малко по-рано.

— Разбираш, така ли? — Колин разсеяно хвърли поглед на блестящото острие на ножа в ръката й.

— Аха… И още нещо, Гит. Следващия път — а тя искрено се надяваше, че няма да има такъв, — се опитай да играеш ролята на доброто ченге. Поне при мен това върши по-добра работа.

И започна да разрязва лазанята. Колин продължаваше да стои на мястото си, но Емили усещаше напрежението, излъчвано от тялото му. Стоеше неподвижно, мълчеше и просто я гледаше. Настоятелно я гледаше.

След няколко минути се предаде, наблюдавайки го с крайчеца на очите си.

— Е, ще вечеряме ли? — измърмори тя. И махвайки към масата, заповяда: — Сядай! Няма смисъл да се отказваме от хубавата вечеря. Освен това, не сме приключили разговора си за Другите. — Тя също можеше да се държи като професионалистка.

И трябваше да довършат урока си по Друговъведение.

И искаше Колин да остане.

Изглежда, че и двамата имаха проблеми с доверието, но никой не е съвършен.

Нито Доктор Чудовище, нито шифтърът.

А пък съвършенството… Емили разбра, че съвършенството може да бъде много скучно. И след като беше изживяла част от живота си в строг режим, разписан минута по минута, Емили беше готова да оцени и малкото несъвършенство.

И щеше да бъде по-добре, шифтърът да го бе разбрал. Даваше му последна възможност и се надяваше той да не се издъни.

И така, той се облажи по царски. Накрая докторката все пак му разреши да остане за вечеря. Вечеря. Жената беше готвила за него. Сложила свещи на масата. И дори извадила красиви чинии. Не помнеше, някой друг да го е правил.

Разбира се, жените в живота му бяха предостатъчно, но обикновено той ходеше с тях до ресторанта. И такива отношения не продължаваха по-дълго от няколко търкаляния в легло то и няколко ефектни вечери.

Никога не е имал такава уютна и отпускаща среща. И да, въпреки че първия половин час от нея прекара, разпитвайки Емили, той все още го броеше за среща.

Втора по ред.

Чудеше се, дали докторката ще го допусне до втора база.

Поне все още можеше да се надява.

— Така, и това е главната разлика между вълшебници и магьосници — магьосниците притежават същите сили, но използват черна магия. И ако ти направиш някога грешката да наречеш вълшебника магьосник… — Емили направи пауза и отпи от виното. — … то те очакват големи неприятности, защото по този начин ще си им нанесъл голямо оскърбление.

— Разбрах. Ще се постарая да го запомня. — По време на вечерята Емили говореше само за Другите.

Сега вече Колин знаеше, че заклинателите могат да разговарят само с един вид животно, затова някои бяха свързани със змиите, други с птиците и т.н. Че имаше два вида вампири — едните родени като такива и наричани Чистокръвни, а вторите — създадени, или Преобразени. За да се превърнеш във вампир, не трябва три пъти да обменяш кръв, както е написано в книгите. Вампирът трябва да обезкърви жертвата си почти до сухо, след което бъдещия вампир трябваше да отпие от своя „родител“ — така Емили наричаше такива вампири, и хоп, готово — имате си чисто новичък вампир.

Колин я разпита и за шифтърите. Емили бе права, че той трябваше да разпознава себеподобните си по миризмата. И той наистина го можеше. Зад такива, като него, се носеше богата и дива естествена миризма. За пръв път Колин я беше усетил, когато бе на деветнадесет, още съвсем зелен. Натъкна се на шифтър-мечка и така се удиви, че едва не изпусна оръжието си.

Мечокът беше нахлул в пустеещ дом в търсене на храна. Когато Колин пристигна, шифтърът почти пред очите му се превърна — леко и бързо — от животно в човек.

След което се извини за причинените щети.

— Извинявай, приятел, звярът просто се освободи — и му намигна. — Ти знаеш, как стават тия работи.

— И така… — мекият глас на Емили извади Колин от спомените му. — Искаш ли да знаеш още нещо?

— Да — той отпи от виното си. Всъщност не обичаше вино. Дайте му бира и ще е един щастлив мъж. Но виното, което Емили му предложи, му хареса. Сладичко. И мъничко тръпчиво.

За Колин вкусът му наподобяваше вкуса на самата Емили.

В този момент разбра, че бяха минали повече от осем часа, откакто я целуна за последен път. А това бе дяволски много време.

Опита се да се намести по-удобно на стола. Откакто влезе в дома й, ерекцията му не беше намаляла. Косите на Емили бяха пуснати и меките копринени кичури леко обгръщаха раменете й. Беше облечена в лека рокля със съвсем тънички презрамки. Едно леко подръпване и Колин бе сигурен, че ще може да ги скъса.

Освен това, беше готов да заложи месечната си заплата, че Емили не си е сложила сутиен, защото можеше да види очертанията на зърната й. Нейните сладки, идеални зърна.

Колин все още ги усещаше на езика си, виждаше порозовелите ореоли…

— Хм, Колин?

Той премигна и усети, че Емили току-що го бе хванала да разглежда гърдите й.

О, супер! Това определено беше начинът да очарова такава жена като нея. Да се държи като джентълмен… не беше точно онова, което му се отдаваше добре.

Колин с усилие отмести поглед от съблазнителните хълмчета, надничащи от деколтето на роклята й. Осмели се да я погледне в лицето и му стана ясно, че тя го наблюдава внимателно. Зелените й очи зад стъклата на очилата изглеждаха големи и загадъчни.

— Каза, че искаш да ме питаш за още нещо.

— Да, точно така. — И с лек звук остави чашата на масата. — За шифтърите-вълци.

Тя се напрегна.

— Какво по точно? — попита, докато прокарваше пръсти по ръба на чашата си.

— Те действително ли са толкова ужасни, колкото твърдят за тях? Другите шифтъри, с които съм се срещал, всички ми повтаряха едно и също — да се държа настрани от вълците, и обясняваха колко са опасни. — Опасни. Да, това бе най-лекото от определенията, които беше чул. Другите бяха психопати, родени убийци, примитивни.

Емили спря да поглажда чашата си и напрегнато впи очи в неговите.

— Шифтърите-вълци са изключително опасни, Колин. Дори не мога да ти опиша колко. Техният вътрешен звяр… той винаги се опитва да подчини тези, които го носят — и мъжете и жените.

— Някои ги наричат психопати.

— Защото някои от тях в действителност са такива.

Някои, но не всички.

Емили потърка носа си под очилата:

— Шифтърите като цяло са много емоционални създания. Предполагам, че ти това вече го знаеш, нали? — И тя му се усмихна леко. — Шифтърите-вълци обаче могат да бъдат в пъти повече емоционално интензивни. А когато вълкът намери своята половинка, своята сродна душа, той ще направи всичко за нея. И като казвам всичко, имам предвид действително всичко, за да я защити. Може да нападне и дори да убие, ако сметне, че половинката му е в опасност.

— Да, не всички. — Емили се наклони напред със сериозно изражение на лицето. — Аз смятам, че точно поради тази причина, нивото на психозата при тях е толкова високо. Тези създания се нуждаят от своята половинка толкова силно и толкова отчаяно, че когато изгубят надежда да я открият, губят контрола над самите себе си.

Е, това вече беше доста интересно.

— Искаш да кажеш, че шифтърът-вълк, който е открил половинката си, се избавя от този психологичен проблем?

— Не точно. Те остават спокойни дотогава, докато няма заплаха за нея. — Емили поклати глава и се изправи на стола.

— Разбира се, това е моето лично мнение, основано по-скоро на инстинкта ми, предполагам. Не че съм имала възможност да изучавам тези момчета.

— Разбрах. — Освен това, популацията на шифтърите-вълци не беше толкова обширна.

— Но моето мнение се основава на контакта ми с други шифтъри — продължи Емили със сериозен и професионален глас. — И аз съм действително убедена, че това би обяснило много неща за психологията на шифтърите-вълци.

Колин разбра, че е длъжен да зададе още един въпрос.

— Ти каза, че си се срещала с шифтър.

— Да — червенината плъзна по бузите й.

— Но когато се срещнахме за пръв път, останах с впечатление, че не харесваш такива като мен. — Направи пауза, достатъчно дълга, за да я погледне изпитателно в очите. — Или точно мен не хареса?

— Аз… аз… — Тя се запъна, търсейки правилните думи. Ух! Доста необичайна ситуация за Доктор Чудовище.

— Та, точно кое е, докторке? Имаш нещо против всички шифтъри или конкретно към мен?

Емили му хвърли мрачен поглед.

— Нито едното, нито другото… — И тя присви леко рамене. — Истината е, че когато се срещнахме, аз малко… се поколебах. Ти знаеш, че шифтърите имат определена репутация в свръхестествения свят. Сред „Другите“ точно шифтърите са най-силните в заблужденията и манипулациите. Имам предвид… добре де, вие, момчета, живеете, като постоянно криете от заобикалящия ви свят своята истинска същност.

— А ти не, така ли? — тихо се поинтересува Колин. — Да не би да искаш да ми кажеш, че ти не заблуждаваш хората? Не ги лъжеш? Не се криеш? — В това и двамата толкова си приличаха, че Колин беше прав, подозирайки, че тя не искаше да си го признае.

— Аз никога не съм твърдяла, че съм съвършена. — Емили примигна стреснато, осъзнавайки, какво призна току-що.

— Нито пък аз.

— Така е. — В очите й се появи някаква тайнственост. — Но аз и не искам да бъдеш съвършен.

И в този момент Колин осъзна, че докторката дори и да не вярва на такива като него, че дори да не иска да му се довери, го желаеше. Успя да види, как в ярките й изумруденозелени очи свети страст.

Неистова, всепоглъщаща страст — същата като тази, която чувстваше и той.

Не, тя не се доверяваше напълно на шифтърите. Може би никога нямаше да го направи. На Колин не му пукаше за отношението й към другите от неговия вид. Всичко, което имаше значение, бяха чувствата й към него. И може би, само може би, — тя щеше да успее да му се довери.

Без повече игри.

— Желая те. — Грубо. Силно.

Тя преглътна.

— Аз… аз зная.

Докосна ръката й. Усещането на гладката, копринена кожа под пръстите му беше страхотно.

— Ти също ме желаеш.

Емили кимна. Зърната на гърдите й се напрегнаха и издуха плата над тях. Колин усети как във въздуха се понесе ароматът на възбудата й.

Да, докторката наистина го желаеше.

Само ако можеше да завоюва доверието й.

Емили стана от масата и отнесе чашата си до мивката. Погледът му проследи краката й…, м-м-м толкова дълги и голи, а и така му се искаше да докосне нежната им кожа. Беше обула сандали с тънки каишки. Черни.

— З-защо не се преместим в гостната?

Той, разбира се, би предпочел спалнята, но както се казваше в онази стара поговорка — когато няма риба и ракът е риба. А след издънката му в началото, разбираше, че няма право на избор.

Стана бавно и я последва, любувайки се на приятната извивка на дупето й. О, Боже, докторката имаше страхотно дупе. Твърдо. Стегнато. Просто създадено за ръцете му.

Емили се задържа на вратата и се обърна, за да го погледне. Не си направи труда да прикрие желанието си. И, по дяволите, нали току-що й призна чувствата си, а и четеше същата страст и в нейните очи.

Без повече игри. Думите изплуваха в съзнанието му. Колин я хвана за китката, придърпа я към тялото си и намери устните й.

Тих стон се отрони от гърлото й, когато тя отвори устни срещу неговите. Господи, толкова беше сладка. Колин не можеше да разбере кой вкус преобладава — на виното или на Емили, но усещаше, че трябва да им се наслади докрай.

Езикът му потъна в топлината на устата й, а ръцете му притиснаха дупето й. Притисна я към възбудения си пенис и започна да се търка в нея.

Наситеният й аромат обгърна Колин — опияняващ и изкушаващ, който пробуждаше в него звяра.

Пръстите й стиснаха раменете му. Но не в отблъскващ жест. Тя се опитваше да се притисне към него.

Времето за игра определено беше свършило.

Нуждаеше се от нея. Искаше тялото й под своето, голо и готово да го приеме.

Точно сега.

Явно не ставаше за джентълмен, просто не беше в природата му.

Преплете език с нейния. Леко я ухапа за устната, след което с усилие повдигна глава.

— Ако не искаш това, мен, — по добре го кажи сега, Емили. — Докато все още можеше да спре.

Страстта беше замъглила очите й. Под напора на всепоглъщащото, диво желание, докторката, опитваща се да се контролира, бе изчезнала.

— Аз… аз — Емили опита да поклати глава.

Колин стисна челюсти. Тялото му застина. Членът му набъбна гладен, увеличи се и се втвърди от желание.

Тя се канеше да каже „не“.

„А ти какво очакваше? — мислено се наруга той. — Миналата вечер тя ти каза, че всичко става прекалено бързо. А ти я притискаш. Трябва да й дадеш повече време и възможност да бъдете просто заедно.“ Колин вдигна ръце. Чудеше се дали Емили ще му разреши да използва банята й. Защото, за да преживее тази нощ, определено щеше да има нужда от студен душ.

А може би от и помощта на ръката си.

— Не — Емили го хвана за ръцете. — Аз не искам да спираш.

 

 

Д-р Дрейк не бе сама.

Той наблюдаваше къщата от скривалището си в храстите. Стоеше отвън, наблюдаваше и чакаше повече от два часа.

Видя пристигането на ченгето — високото, добре изглеждащо копеле, което за малко не го хвана първата нощ. Задържа дишането си, когато мъжът изскочи от джипа.

Все още не беше сигурен как полицаят се досети, че той се крие в храстите през онази нощ. Затова и сега се побоя, че онзи ще усети присъствието му.

Но не, мъжът на бегом изкачи стълбите и започна да удря по вратата. След което влезе вътре.

Какво прави тук ченгето? Трябваше да разбере. В тази ситуация не искаше да поема излишни рискове.

Мъжът можеше да бъде приятел, любовник, клиент. Трябваше да изясни това.

Трябваше да узнае всичко за д-р Дрейк.

— Спечели си още една нощ — прошепна той, разбирайки, че не може да се добере до нея, докато в къщата й има някои друг. Да, това определено не му влизаше в плановете.

Трябваше да издебне момента, когато е сама.

И ще го направи. Беше въпрос на време.

 

 

— Не казвай да, ако наистина не го искаш — тялото на Колин, притиснато до нейното се напрегна. — Опитвам се толкова силно, колкото мога, да бъда джентълменът, който ти искаш, но не ме притискай, Док. Всеки мъж си има предел, който може да понесе.

И имаше толкова много, което една жена можеше да изтърпи. Толкова самотни и безсмислени нощи. Проклятие, тя се умори да се страхува, да се крие от живота и от страстта си.

— Аз не искам повече да бъда внимателна — Емили осъзна, че говори истината.

Преди се опитваше да избягва рисковете. През всичките последни десет годни.

След срещата си с Колин тази сутрин тя се замисли за много неща. Осъзна, че се отнасяше към него така, както се отнасяше и към Травис. Не го допускаше близо до себе си, не му се доверяваше напълно. Все стоеше в очакване на идеалния момент, за да му сподели тайните си.

Но този идеален момент така и не настъпи. Травис я напусна, докато тя все още внимаваше. И Емили стигна до извода, че ако не рискуваш, животът ти става много скучен.

А тя искаше вълнение, искаше живот, искаше… Колин.

Освен това, Колин вече бе наясно с тайните й или поне с голяма част от тях. И не я смяташе за психически нестабилна заради нейния дар. Не, той определено не я смяташе за ненормална.

Отнасяше с нея, като с жена. Неговата жена.

И това й харесваше. Много.

И затова госпожица Не-по-малко-от-шест-срещи преди леглото свали очилата си, хвърли ги на близката маса и пое риска. Гледайки право в искрящите очи на Колин, Емили произнесе тихо, но ясно:

— Искам да бъда с теб тази нощ.

— Емили…

Стомахът й се сви от неприкритото желание, прозвучало в гласа му. Никой никога не беше произнасял името й с такава неприкрита страст.

— Емили, аз не съм като мъжете, с които си била преди.

Благодаря ти, Боже!

Тя застана пред него с тяло, треперещо в очакване. Знаеше, че той не е като другите. Притежаваше дива, доминираща сексуалност, която никой от другите й любовници нямаше.

— Няма да мога да бъде нежен. Не и първия път.

Първия път ли? Тялото й потръпна. А колко пъти всъщност смяташе да го направят?

— Не искам да си нежен. — А и „нежен“ не беше дума, която му подхождаше. Тя искаше да бъде грубо и бързо, искаше да крещи от удоволствие и дива страст. Искаше всичко.

Един мускул затрепка на челюстта му. Колин огледа коридора и попита:

— Къде е спалнята?

Емили вдигна ръка и посочи към втората врата.

Устните му се извиха в хищна усмивка, в която за секунда проблеснаха остри зъби. Техният вид я уплаши миналия път. Накара я да спре. Сега обаче те само усилиха възбудата й.

Аз не съм като мъжете, с които си била преди. Бикините й вече бяха влажни от страстното очакване.

Колин я повдигна и с лекота я отнесе в спалнята. По-рано тя бе оставила нощната лампа включена и сега меката светлина заливаше стаята. Когато Колин я хвърли върху леглото, роклята й се повдигна и откри бедрата й.

Очите на Колин се присвиха при тази гледка, и преди Емили да успее да направи някакво движение, той беше върху нея. Легна на леглото върху й, разтваряйки краката й и плъзна дългите си силни пръсти по бедрата й.

Тя трепна от докосването на топлите му ръце.

— Леко, скъпа, успокой се. Аз просто искам да те почувствам. — Колин дълбоко вдиша. — Боже, колко обичам аромата на възбудата ти. — Пръстите му се добраха до сърцевината й и започнаха да я галят през бикините.

Емили прехапа устни и притисна тялото си към неговото. О, по дяволите, толкова приятно беше да усеща пръстите му! Но искаше повече, искаше да…

Колин силно дръпна, разкъсвайки тънката материя. Пръстите му намериха нежната й плът, изследваха влажните гънки, разтвориха я и погладиха клитора й.

Емили падна върху възглавницата, усещайки как оргазмът й се приближава, все по-близо и по-близо…

Колин вкара два пръста в нея… И тя свърши, викаща името му, докато тялото й се тресеше от удоволствие.

— О, да, Емили, ти си дяволски сексуална.

Тя все още не беше на себе си след преживяното удоволствие и с пулс, който продължаваше да барабани в ушите й. Никога не беше свършвала толкова бързо, и то само от няколко докосвания.

— Искам да те опитам на вкус.

Тялото й все още трепереше от преминалия през него оргазъм. Пръстите на Колин бяха още вътре в нея, като той ту ги вадеше, ту ги вкарваше обратно във влудяващ ритъм, който отново разпалваше желанието й.

Отне й известно време, докато думите на Колин стигнаха до съзнанието й и още един момент, докато тя осъзнае, че той…

Колин извади пръстите си от нея и ги доближи до устните си. Гледайки я право в очите, без да отмества лазурносиния си поглед, той облиза влагата от пръстите си.

След което й се усмихна.

— Искам още.

Тя също. Искаше повече от него.

Но Колин все още беше облечен. Върху него имаше прекалено много дрехи.

— Колин…

Той склони глава и Емили почувства топлия му дъх върху сърцевината си.

Всеки мускул в тялото й потръпна в очакване. Тя искаше устните му върху плътта си. Искаше да усети неговия умел и палав език.

Колин я облиза — бавно и чувствено. И това движение накара Емили да се извие към него, забивайки токчетата си в мекия матрак.

Той изръмжа при движението й, като вибрацията от звука премина през сърцевината й.

Емили силно стисна с бедра раменете на Колин, и забивайки пръсти в косата му, притисна главата му към себе си.

Той направи още едно движение върху плътта й, след което лизна клитора й. И още веднъж. По-силно.

— Колин… — тя усещаше приближаването на втория оргазъм. Тялото й се бореше да го забави, но…

Той пак вкара езика си в нея, продължавайки да гали клитора й.

Бедрата на Емили отново се извиха към него.

Новият оргазъм настъпваше, о Боже, тя…

— Не така бързо, скъпа, не сега. — Колин се отмести и тя чу звука на сваляне на цип. — Този път ще свършиш заедно с мен.

Дочу се звук от разкъсана опаковка. Презерватив. Шифтърът беше дошъл подготвен.

В същия миг Емили отново почувства ръцете му върху себе си. Как разтваря гънките на плътта й срещу твърдия си и топъл член.

Твърде късно… Вълна от удоволствие заля тялото й.

— Колин, аз…

Той сложи ръце на раменете й, прекара пръсти под тънките й презрамки и прошепна:

— Фантазирах за теб цялата вечер.

А тя фантазираше за него от миналата вечер.

— Представях си зърната ти — Колин сви пръсти и деликатните презрамки се скъсаха. — Исках да ги видя — той дръпна роклята й надолу. — Исках да ги докосна. — Пръстите му ги докоснаха и тя се изви към него задъхана. — Да ги опитам. — Главата му се наклони и устните му се сключиха около зърното. Пое го с уста и започна да го смуче.

Колин леко одраска чувствителната и нежна кожа със зъби, но без болка… о, да, нямаше болка. А удоволствие.

Повече нямаше страх. Само желание.

Докато Колин ласкаеше с език едната й гърда, измъчваше другата с пръсти. Стискаше, поглаждаше, караше я да губи контрол от неутолено желание и ненаситна нужда, която все нарастваше и нарастваше.

Емили се извиваше под него, опитвайки се да се наниже на твърдия му член, притиснат точно на входа на нежното й лоно. Тя искаше той да проникне в нея. Дълбоко. Оргазмът й отново приближаваше. Беше толкова близо. Имаше нужда той да изпълни тялото й.

Ръцете на Емили се спуснаха към бедрата му, пръстите й опряха в грубия дънков плат и тя ги смъкна надолу. Обхвана стегнатите му задни части, усещайки топлината на кожата му, приспа го към себе си и го принуди го да се задвижи срещу нея.

Гит повдигна глава — устните му блестяха от влага — и се разсмя. Но смехът му бе напрегнат и груб.

— Нетърпелива си, така ли?

Проклятие, да, нетърпелива беше! Тялото на Емили се гърчеше от желание, а от дългоочаквания оргазъм я делеше едно движение на пениса му.

Присви очи, взирайки се в него. Тази игра може да се играе от двама.

Пръстите й се спуснаха по бедрото му, плъзнаха се по корема и се спряха върху тъмните косми под него. Колин рязко пое въздух, когато почувства докосването й и целия се напрегна.

Емили обви пръсти около пениса му и започна леко стискайки го, да го гали бавно по цялата дължина — от основата до нежната плът на самия връх, опрян в нея.

С рязко движение Колин хвана китките й и притисна ръцете й към леглото. От гърлото му се чу ръмжене.

В очите му гореше желание и Емили разбра, че няма да чака дълго.

Колин отново се нахвърли върху устните й, езикът му проникна в устата й…

И той нахлу в тялото й с едно-единствено рязко движение.

В същия миг оргазмът я заля. Тялото й трепереше, мускули, за които дори не знаеше, че съществуват, плътно стискаха члена му, когато, о Боже, да, вълната от удоволствие премина през нея. Колин продължаваше да се движи с резки и дълбоки тласъци, които разтърсваха нея и от които се тресеше леглото.

Пръстите му стиснаха китките й по-здраво, докато бедрата му продължаваха да се движат в неистов ритъм. Колин напълно беше изгубил контрол над себе си.

И това й харесваше.

Страшно много.

Главата му се повдигна и Емили видя проблясването на зъбите му. След което устните му се преместиха на гърлото й.

Дишането й се забърза, сърцето й заблъска в гърдите й, а бедрата й обхванаха здраво неговите.

— Обичам да усещам как свършваш — прошепна Колин. — Обичам да усещам как ме стискаш. Обожавам жарките обятия на плътта ти.

Думите му я обгърнаха, допълвайки оргазма й, който и още трептеше в нея.

Пенисът му беше каменно твърд и толкова голям, че Емили усещаше как я разтяга отвътре. Дълъг, разгорещен, идеален.

Вълната от удоволствие се оказа безкрайна. Такова с нея не се бе случвало преди, никога и…

Колин я ухапа. Заби дългите си кучешки зъби във врата й, при което Емили възкликна и се изви срещу тялото му, изпитвайки неописуемо удоволствие.

— Моя. — Той вдигна глава, а в очите му блестеше неистов син огън. Заби се в нея, един, два пъти, след което затрепери, отметна глава назад, стисна зъби и замря под силата на собственото си освобождение.

Когато всичко свърши, когато мускулите им се отпуснаха и треперещите им тела се успокоиха, Колин прегърна Емили. Пусна китките й, след което взе ръцете й и преплете пръсти с нейните.

После я целуна. С дълга, нежна и страстна целувка.

Аз не съм като мъжете, с които си била преди.

О, мъжът върху тялото й определено казваше истината.

И след тази вечер, прекарана с него, Емили се боеше, че никой друг мъж няма да може да се сравни с Колин.