Синтия Идън
Горещо след полунощ (17)

Епилог

— Джейк Донъли, престъпник, известен с прозвището Нощният Касапин, беше убит миналата нощ. Отвлечената от него Наталия Смит, главен съдебен патолог, го простреля точно в гърлото.

След тази новина избухна врява от гласове.

Но МакНийл спокойно продължи изявлението си.

— Събраните улики доказват, че Джейк Донъли се явява убиецът на Джилиан Нимънт, Престън Майерс и Дарла Митчъл. Също така подозираме, че точно той е причината за смъртта на четиримата неразпознати млади мъже, чиито тела бяха открити неотдавна.

Часовникът на китката на Емили завибрира. Погледна го и видя, че почти е настъпило времето за прием на последния й пациент за този ден. Марвин си записа час за сеанс и тя бе нетърпелива да узнае как вампирът се справя с проблемите си.

Измъкна се от офиса си, за да присъства на пресконференцията. Беше й интересно как МакНийл ще обясни смъртта на Донъли.

Изстрел в гърлото. Готина версия.

Колин стоеше точно зад МакНийл. До него Брукс. И двамата гледаха право напред, съсредоточили цялото си внимание към тълпата.

Трябваше да тръгва.

Направи крачка назад. Обърна се…

И за малко не се блъсна в Смит.

Патоложката изглеждаше уморена, очите й бяха зачервени, върху лицето и ръцете й се виждаха драскотини. Но брадичката й беше гордо вирната, а върху лицето й бе изписана решителност.

— Колко от тях… — прошепна тя, оглеждайки тълпата, — … са хора?

Емили хвърли поглед към журналистите.

— Около две трети.

Узнавайки истината, човек никога няма да може да спре подозренията си.

Смит изненадано си пое дъх.

— Ти ги виждаш, нали?

Прекалено сложно беше да обясни как точно успява да разпознае Другите затова просто кимна.

— Нима те… не те плашат?

Пред очите й проблесна образът на Найл.

— Само някои от тях. — Емили срещна погледа на Смит. — Но от друга страна някои хора ме плашат повече.

Смит се съгласи, кимайки с глава.

— Просто… Какво да правя сега? Когато аз…

Зная.

— Просто продължавай да правиш това, което си правила и преди. — И разбира се, сега на МакНийл ще му бъде по-лесно да обяснява аномалиите, с които се среща Смит при огледа на телата. — Всичко е както преди. Нищо не се е променило.

Погледът на Смит все още беше прикован в тълпата.

— Не, не се е променило.

— Чудовища е имало и преди. Ти просто не си ги виждала и не си знаела за съществуването им.

Но сега Смит щеше да ги вижда и да отбелязва всяка разлика. И винаги щеше да подозира. Капаците върху очите й бяха паднали.

Но оставаха върху очите на останалия свят. Някой път те ще разберат. Ще се огледат и най-накрая ще разберат.

Чудовищата не са просто в приказките, с които се плашат малките деца. Не са просто истории, разказвани по тъмно.

Те са реални.

И бяха навсякъде.

Емили отвори чантата си, извади визитка и я подаде на Смит.

— Ако искаш да поговориш за това, което се случи, просто ми се обади. Не е толкова просто да свикнеш с мисълта, че за малко не те е убило създание, излязло от кошмарите ти. — И ако тя можеше да помогне на Смит, щеше да го направи. Без да се съобразява с това, че патоложката не спада към обичайните й пациенти.

Пръстите на Смит се свиха около визитката.

— Благодаря. — Тя преглътна и се отдалечи.

Емили наблюдаваше как жената бавно се придвижва през стаята. Смит беше извървяла дълъг път, но беше истински борец. Щеше да се справи.

И щеше да се научи да живее с чудовищата около нея.

Вниманието на Емили се върна към журналистите. Хората се наведоха напред, а по лицата им се четеше неподправен интерес. Докато „Другите“… „Другите“ се облегнаха назад, сякаш съгласявайки се, че е по-добре някои детайли от разследването да си останат неизяснени.

Да, един ден хората ще се огледат и ще разберат, че са заобиколени от Другите.

Но днес… днес времето за това още не бе настъпило. Не днес…

Алармата на ръката й отново завибрира.

Време беше да се върне на работа. Трябваше да говори с пациента си. И да разбере как вървеше кръвната му диета.

А след това… тя леко обърна глава и пресрещна яркия поглед на Колин. Видя страстта в очите му.

След срещата с вампира, имаше среща с вълка.

Още една тежка нощ за Доктор Чудовище.