Керелин Спаркс
Коледно желание (8)

Глава 8

Тя се скова леко, но той не се отказа. Иън премести устата си върху нейната, увещавайки я нежно да му отвърне. И тя го направи. Отпусна се и се облегна върху него. Сърцето му запя и той я придърпа по-близо.

Иън захапа леко долната й устна. Устата й се отвори с тиха въздишка, приканвайки го вътре. Той прокара върха на езика си по влажните й сладки устни.

Зад тях изсвири клаксон и двамата подскочиха. Тони ахна и се отдръпна. Иън се обърна напред и осъзна, че светофарът е станал зелен. Натисна газта.

По дяволите, какво правеше? През последните няколко дни се бе убедил, че малко флиртуване няма да навреди на никой. Но целувки? Вече не можеше да отрича. Нарушаваше правилата за необвързаност с персонала и Тони щеше да си навлече големи неприятности, ако това се разчуеше.

Той погледна към нея. Лицето й бе бледо и тя притискаше ръка към устата си.

— Добре ли си?

— Да. Не!

Тони свали ръката си. Той забеляза лекия й трепет, преди да сплете пръсти.

— Не трябваше да… те целувам. Съжалявам.

Тя затвори очи за миг.

— Няма да мислим за това. Или пък да говорим за него. Никога не се е случвало.

Той остана мълчалив, защото знаеше, че не може да се съгласи с това. Щеше да мисли за този миг. Щеше да се повтаря в съзнанието му отново и отново.

— Така или иначе не е от значение — продължи тя задъхано. — Ти си търсиш вампирка. Ние изобщо не си подхождаме. Това бе просто… грешка.

Грешка, друг път. Би го направил отново на секундата. Въпреки това се надяваше да не я е изплашил. Напоследък тя бе преминала през много перипетии.

Внезапно тишината бе прекъсната от гръмка музика. Тони го погледна объркано, след това се огледа из колата. Музиката се повтори отново и Иън започна да схваща думите, които пееше певицата.

— Мисля, че идва от чантата ти.

Той посочи към чантата й, която стоеше в краката й.

— О, това е телефонът ми. — Тя издърпа чантата в скута си и го извади. — Карлос смени мелодията. Явно си пада по Пат Бенатар.

— Любовта е бойно поле?

— Мисли се за остроумен — измърмори тя и отвори телефона. — Ало? Карлос! Как може да постъпиш така с телефона ми?

Иън се опита да чуе какво си говорят, но наблизо звучеше полицейска сирена, която му пречеше да долови думите на Карлос.

— Не знам откъде ти е дошла тази идея. — Тони трепна и погледна към Иън. — Връзката ни е чисто професионална.

Вече наближаваха „Палави дяволи“, така че Иън започна да се оглежда за място за паркиране.

— Добре — продължи тя, шепнейки. — Ще говорим по-късно. Чао.

Тони приключи с разговора и прибра телефона в чантата си.

— Нещо не е наред ли? — попита небрежно Иън.

— Не, всичко е наред.

Тогава защо сърцето й все още препускаше?

— Карлос ми изглежда малко… странен.

Тя сви рамене.

— Той е гей.

Иън си припомни огорченото изражение на лицето на Карлос, когато бе излязъл от стаята на Тони.

— Той ли ти каза, че е гей?

— Е, не. Ние решихме, че е, защото се държи като такъв.

— Кои сме ние?

Тя го погледна предпазливо.

— Сабрина и аз. Тя е моята съквартирантка. В момента е на гости при роднини.

Нещо не беше наред; Иън можеше да го усети. Нещо, освен забранената целувка, която бяха споделили. И бе напълно убеден, че Карлос е повече от това, за което се представя.

Той забеляза място за паркиране и отби до бордюра.

— Тони, преди да влезем, трябва да знам — защо имаш апартамент?

Тя отключи предпазния си колан.

— По-добре е от това да живееш на улицата.

— Ти каза, че си приела работата, за да имаш безплатна храна и подслон, но това няма смисъл, щом вече имаш апартамент.

— Да, плащам наем, но договорът е почти изтекъл. Повярвай ми, да имам добре платена работа с всички покрити разходи ме устройва идеално за момента. Това ми дава възможност да си изплатя студентските заеми.

— А съквартирантката ти?

— Тя не е… без пукната пара като мен. Има си хубава сума, която й отпускат всяка година, а щом завърши имаме план да започнем бизнес заедно.

— Значи виждаш тази работа като нещо временно?

— Да. Най-много година. — Тя го погледна разтревожено. — Това не е проблем, нали?

— Конър не ти ли обясни какво става, когато някой смъртен напусне МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс?

— Каза, че ще изтрие спомените ми за вампирите.

— Той ще изтрие спомените ти за всичко. Ще изгубиш цялата година, сякаш никога не се е случвала.

Тони го погледна шокирана.

— Това е… прекалено.

Тя притисна ръка към гърдите си.

Иън знаеше, че трябва да я подтикне да напусне сега. Така щеше да изгуби само няколко дни. Но мисълта да не я види никога повече бе болезнена.

— Ти… ти трябва да напуснеш и да се върнеш към нормалния си живот.

Очите й се изпълниха с непролети сълзи.

— Животът ми не е много нормален. — Тя премигна и изпъна рамене. — И така, отиваме ли в този клуб, или не?

— Отиваме.

Заля го облекчение. Все още не се налагаше да я изгуби. Но успокоението бързо премина в страх. Нещо наистина не бе както трябва. Един смъртен не отхвърля цяла година от живота си просто така. Тя бе намислила нещо. И, по дяволите, той щеше да открие какво е то.

 

 

Щеше да изгуби цяла година от живота си? Тони бе вцепенена от шок, докато вървеше заедно с Иън. Хвърли бърз поглед към него. За бога, беше го целунала! Бе целунала вампир. И бе останала жива, за да го разкаже.

Той дори нямаше вкус на кръв. О, по дяволите. Тя можеше да изгуби цяла година от живота си? Това бе прекалено, за да се поеме наведнъж. Как можа да го целуне? Отблъсна мисълта настрани и се съсредоточи върху другото нещо, което я подлудяваше — това, че щеше да изгуби цяла шибана година от живота си!

Проклет да е Конър. Той покри тази част. Сигурно бе решил, че тя щеше да остане на тази работа завинаги. Но двете със Сабрина имаха планове. Големи планове, по дяволите.

А тя бе целунала Иън. Една внезапна мисъл я накара да трепне. Дали Карлос я бе видял през малката си шпионска камера? Нищо чудно, че се обади след това. Вероятно е искал да се убеди, че тя е добре. Все пак, току-що бе сключила устни с един вампир. И какви устни само. Този мъж със сигурност знаеше как да се целува. Разбира се, бе имал векове да усъвършенства техниката си.

След това бе толкова мил и й се извини. Защо не можеше да е смъртен? Щеше да се влюби в него на секундата. Отново погледна към Иън. Дали можеше да се влюби в него, въпреки че бе вампир?

Той я поведе към една тъмна алея.

— Входът е скрит, за да не се опитат да влязат смъртните.

Тя забеляза една червена врата на приглушената светлина с огромен пазач отпред. Охранителят кимна на Иън и отвори вратата.

— Чакай малко — каза той и вдигна мускулестата си ръка. Малките му очички се фокусираха върху Тони и мъжът сякаш подуши въздуха. — Момичето не може да влезе. Тя е…

— Тя е с мен, Хюго.

Иън сложи ръка върху раменете й и я вкара в клуба.

Силна музика заглуши слуха на Тони, а мигащите светлини я заслепиха за момент. Значи това бе нощен клуб за вампири. Изглеждаше напълно като обикновен клуб. Тя се завъртя така, че камерата да може да изпрати картина в апартамента на Карлос. Той записваше всичко там.

Тони видя група леко облечени жени, които се притискаха близо до сцената, където се въртеше един здравеняк, а блестящата му червена прашка искреше под светлините. Е, Карлос щеше да се зарадва да види това. Освен танцьора, почти всички в клуба бяха жени. Дори барманът и диджеят.

Забеляза няколко вампира да стоят на масите и да пият нещо червено от чаши. Кръв, без съмнение, но дали една снимка щеше да е доказателство за съществуването на вампирите? Можеше да изглежда като снимка на обикновени хора, пиещи червено вино.

— Мога ли да ти взема нещо за пиене? — Иън се усмихна, когато тя направи физиономия. — Тук имат и некървави питиета.

— Тогава може една диетична кола. Утре имам изпит. — А сега беше на мисия, затова трябваше да е с бистро съзнание. — Не мога да остана много дълго. До десет трябва да съм си вкъщи.

— Мога да те телепортирам, когато пожелаеш.

Той я поведе към масите.

До бара внезапно се появи една жена с телефон до ухото. Тя затвори и се втурна към сцената.

— Какво беше това?

Тони се обърна, за да проследи движението, но не бе сигурна дали камерата бе хванала всичко.

— Когато някой вампир се телепортира тук за първи път, се обажда по телефона — обясни Иън. — Използват го като маяк, за да са сигурни, че ще дойдат на точното място.

— О! — Тя се зачуди дали се е обърнала достатъчно бързо, за да хване вампира в действие. — Тук има ли дамска тоалетна?

— Да, ето там. — Той докосна рамото й. — Бъди внимателна.

— Мислех, че тези вампири се хранят само със синтетична кръв.

— Така е, но след няколко чаши Криски и Кървава бира, може да са пияни и да не са на себе си.

— Страхотно.

Щом се запъти към тоалетната, тя улови погледите, хвърлени крадешком и лекото трепване на ноздрите на вампирите, щом улавяха миризмата й. Почувства се като ходещо предястие.

Влезе в тоалетната и откри една красива блондинка да се конти пред огледалото. Не, това не бе огледало, а голям телевизор. На стената имаше две камери, които бяха насочени към мивките. Разбира се. Дигиталната технология бе единственият начин, по който вампирите можеха да се видят.

Блондинката се обърна към нея и сбръчка вирнатия си нос.

— Господи, как влезе тук? — попита тя с високомерен британски акцент.

— Беше невероятно. Бутнах вратата и тя се отвори.

— Нямах предвид тази стая, глупачке — продължи русокосата вампирка. — Аз съм една от собственичките на това заведение и тук не допускаме от твоя род.

— О, прощавайте, Ваше Височество. — Тони се сдържа да направи реверанс. — Мислех, че това е свободна държава.

— Какво става тук? — една червенокоса жена излезе от една от кабинките. — Здрасти, Памела — тя погледна към Тони и подуши. — Как е успяла да влезе тук?

— Точно това искам да знам и аз — изсъска Памела. — Казала съм хиляда пъти на Хюго да не пуска смъртни вътре.

— Дойдох с Иън МакФий. — Тони погледна към арогантните вампири. — Аз съм охраната му, което означава, че мога да сритам нечий задник.

Памела се разсмя.

— Иън никога не би позволил една жена да му бъде охрана. Всъщност никога не би му трябвала охрана.

— Иън МакФий ли каза? — попита червенокосата. — Не е ли това онзи великолепен мъж от „Свободни в града“?

— О, боже мой! — от другата кабинка изскочи една брюнетка. — Иън МакФий е тук? — тя погледна към Тони. — Може ли да се запозная с него?

— Аз също искам да се запозная с него — червенокосата се приближи до Тони. — Можеш ли да го уредиш?

По дяволите, вече не се чувстваше като предястие, а като сводник. Бодна я ревност, но тя не й обърна внимание. Онази целувка бе грешка. Иън не бе нейният тип. Предпочиташе мъже, които бяха живи, по дяволите. Затова трябваше да приеме факта, че той щеше да излиза с други вампирки. Някоя от тях щеше да го целува от сега нататък.

— Аз познавам Иън прекрасно — похвали се Памела. — Той ме охраняваше, когато бях част от харема на Роман Драганести.

Брюнетката се обърна към Памела.

— Наистина ли е толкова хубав?

— И богат? — добави червенокосата.

— Елате с мен. Ще ви запозная. — Памела се ухили победоносно на Тони и тръгна към вратата. — Знаете ли, имам интересна теория, що се отнася за Иън.

— Каква е? — попита брюнетката щом тръгна след нея.

— Вярвам, че той е петстотингодишен девственик — обяви Памела.

— Не за дълго — прошепна червенокосата.

Щом трите жени излязоха от стаята, след тях се разнесе кикот.

— Не си измихте ръцете! — извика след тях Тони.

Тя стисна зъби. Как можеше Иън да ги предпочита? Сега поне стаята бе празна и тя бе съвсем сама. Премести се извън обхвата на камерите и се обади на Карлос.

Можеше да изгуби година от живота си. Тази мисъл не спираше да я преследва. Това не бе честно, по дяволите! Тези вампири живееха в продължение на векове, а нейният живот бе прекалено кратък. Как можеха да й откраднат година от него?

— Ало? — отговори Карлос.

— Видя ли как се телепортира вампирът?

— Menina, в клуба ли си вече?

— Да. Не гледаш ли?

— Не, ще видя видеото по-късно. Сега пътувам към Уестчестър.

Тони ахна.

— Отиваш в къщата на Проктър?

— Не се тревожи. Няма да разберат, че съм там. Приключих с проверката на финансовото им състояние. Чичо Джо има лошия навик да ходи до Атлантик сити.

— Откъде знаеш?

— Кредитните карти оставят следи, скъпа.

— Но откъде ти знаеш как да…

— Харесва ли ти новата ти мелодия? — прекъсна я той.

— Не. Смъртта ти ще е бавна и болезнена.

Той се разсмя.

— Сега не се притеснявай за видеото. Записвам го в апартамента си. Ти просто хвани тези немирни вампири да правят нещо вампирско, става ли?

— Добре. — Значи той не бе видял как Иън я целуна. — Карлос, когато приключа да работя за тях, те ще изтрият паметта ми. Няма да си спомням нищо!

Последва пауза.

— Копелета — измърмори Карлос. — Не се тревожи. Ако изтрият нещо, аз ще ти кажа какво е станало. Ти само намери доказателството, което ни трябва възможно най-бързо. Така ще изгубиш само няколко дни.

Тони щеше да загуби много повече от няколко дни. Щеше да изгуби всичките си спомени за Иън. И онази целувка. По някаква странна причина това караше сърцето й да се свива в гърдите.

— Добре ли си, скъпа? — попита Карлос.

— Това наистина е много гадно.

Тони затвори телефона и се върна в клуба.