Керелин Спаркс
Коледно желание (26)

Глава 26

Тони се материализира насред престрелка. Юри се притисна към пода, издърпвайки я със себе си, докато куршумите летяха над главите им. Тя се огледа бързо наоколо. Корки и Тифани бяха паднали на пода и се опитваха да се измъкнат.

Йедрек стреляше по Джак и Золтан. Вероятно двамата току-що бяха нахлули в студиото. Джак скочи зад бюрото на Стоун Кауфън, докато Золтан се спусна в обратна посока, скривайки се зад една камера. Операторът се бе свил на пода до своята камера.

Пистолетът на Йедрек издаде празен звук. Проклинайки, той го хвърли настрани и извади меча си. Золтан се спусна напред, за да го посрещне, докато Джак хукна към Иън и му даде един кинжал.

— Спри! — Надя се спусна към Джак с изваден меч.

Джак нанесе удар, принуждавайки я да отстъпи.

— Не! — Юри хукна напред, за да помогне на Надя.

С бърз удар, Джак почти преряза ръката на Юри. Шурна кръв. Надавайки писък, Юри падна на пода. Джак го превърна на пепел и се спусна към Надя.

Тони преглътна трудно. Не можеше да остави това насилие да я уплаши. Мечът на Юри лежеше на пода и тя го сграбчи. Изправи се на крака, залитайки, но леденостуден пристъп я върна на пода. Познатите смразяващи вълни преминаха през нея, замразявайки тялото й.

Не можеш да се движиш. Командата на Йедрек прозвуча в главата й.

Той се спусна с вампирска скорост към нея.

— Ще пуснете мечовете си!

Насочи собственото си оръжие към сърцето на Тони.

Тя се вгледа в острия край, готов да я убие. Тялото й не можеше да помръдне. Дори главата си не можеше да завърти. С края на окото си видя ужаса изписан върху лицето на Иън.

По пода изпопадаха мечове. Джак и Золтан се предадоха.

О, господи, ами ако Йедрек ги убие? Ами ако убие Иън? И всичко това само защото тя не бе способна да функционира на тяхното ниво. Стар, познат срам премина през нея. Винаги недостойна. Никога достатъчно добра.

— Вържи ги — нареди Йедрек.

Надя метна сребърно въже около китките на Джак.

Йедрек тръгна към тях.

— Какво да правя с вас двамата? Да ви убия ли сега? Джакомо, прочутият син на Казанова. — Той застана пред Золтан. — И могъщият господар на сборището на Източна Европа. Трябва да вържа и двама ви на някой стълб и да оставя изгрева да ви изгори до смърт.

Тони забеляза, че Иън е прерязал сребърното въже около гърдите и китките си. Той прибра част от въжето в спорана си. Надя бе прекалено заета с връзването на новите заложници, а Йедрек бе твърде ангажиран да им се надсмива, за да забележи.

Тя трябваше да помогне на Иън. Горките му гърди и ръце бяха покрити с червени белези. Господ да й е на помощ, не можеше да лежи безпомощно тук, докато той се опитваше да спаси всички. И как можеше да спаси някой от тях, докато Йедрек държеше положението под контрол, като заплашваше да я убие? Налагаше се да се бори с това. Някак трябваше да отхвърли контрола на Йедрек.

Тони се съсредоточи върху Иън. Върху това колко го обича. Колко силно иска да му помогне. Пръстите й трепнаха. Погледна към Йедрек и Надя. Те бяха с гръб към нея, докато измъчваха Джак и Золтан. Ръката й отскочи странно към дървения кол на колана й. Бавно тя затвори ръката си около него.

Обърна глава и видя, че Иън я наблюдава. Той кимна леко.

Разчиташе на нея. Тони се съсредоточи още по-силно. Любовта й към Иън трябваше да е по-могъща от силата на Йедрек.

— Йедрек, откри ли как бе изигран? — попита Иън и полякът се обърна към него. — Наистина ли си мислиш, че ти дадох лекарството „Остани буден“? В онова шишенце имаше обикновена енергийна напитка.

Лицето на Йедрек стана червено от гняв.

— Сега ще те убия!

Бунтовникът се спусна с вдигнат меч към Иън, който се сниши, за да вземе меча на Джак и скочи на крака, за да се защити от първия удар на Йедрек.

Сега, когато умът на поляка бе съсредоточен в битката, Тони се пребори по-лесно с контрола му. Тя се изправи на крака.

Мечът на Иън се движеше със светкавична скорост и бе ясно, че Бунтовника е по-слабият противник. С рязко движение на китката, Иън изпрати меча му във въздуха.

Йедрек заотстъпва назад.

Със свободната си ръка Иън извади сребърното въже, което бе прибрал в спорана си.

— Не, този път няма да се телепортираш.

Той пусна меча си и се хвърли напред, мятайки въжето около Йедрек. Издърпа Бунтовника до гърдите си.

Полякът се въртеше и риташе, но Иън го държеше здраво.

— Сега, Тони!

Докато тичаше напред, тя видя шока изписан върху лицето на Йедрек. Обикновен смъртен бе на път да го убие.

Той я нападна с вълна от психическа сила. Ти си под мой контрол. Пусни този кол веднага!

Ръката й трепна. Ледена сила премина през нея, заплашвайки да я замрази на място. Тя насили краката си да вървят напред. Една стъпка. Две.

Очите на Йедрек се разшириха.

— Не! Ти ще се страхуваш от мен! Ще изпиташ силата на страха!

— Ще ти покажа какво е страх, копеле!

Тя прониза сърцето му с кола.

Викът му замря, щом тялото му се разпадна.

Умът й бе свободен. Тя пусна кола и той падна върху купчината пепел.

Иън хвърли сребърното въже настрани.

— Тони — той я придърпа в обятията си. — Ти беше невероятна.

Тя се облегна на него, затваряйки очи с облекчение. Йедрек бе мъртъв.

— За да доставя удоволствие на господаря, аз ще убия блондинката — прошепна един глас зад нея.

— Не!

Иън издърпа Тони настрани.

Тялото й се разтърси, когато един кинжал я прободе отстрани. Изумена, видя как Иън сграбчи Надя, но тя се телепортира. Тони погледна към кинжала, който се бе забил в нея. Колко странно. Тогава през тялото й премина изгаряща болка и я прати в безсъзнание.

 

 

Паниката сграбчи Иън. Той вдигна Тони на ръце и кинжалът падна на пода. Явно раната не бе прекалено дълбока. Това бе добър знак. Но тя губеше твърде много кръв.

Той погледна умоляващо към камерата.

— Роман, Конър, ако ме чувате, елате в Роматех. Моля ви.

Вратата се отвори с трясък и Финиъс, Дугъл и Карлос нахлуха вътре. Иън знаеше, че те могат да се оправят със заложниците, затова се телепортира направо в Роматех.

— Ласло! — той се придвижи с вампирска скорост в операционната.

— Тук съм! — Химикът му отвори вратата. — Видях какво се случи по телевизията. Остави я на масата.

Той изтича до мивката, за да измие ръцете си.

Иън постави Тони на операционната маса. Пред него се раздвижиха фигури. Роман се материализира, държейки Шана, докато Конър се появи, носейки Константин на ръце.

— О, благодаря на бога — издиша Иън. — Тя… тя губи прекалено много кръв.

Чаршафът под нея вече бе станал червен.

Роман и Шана отидоха до мивката да се измият. Конър изчезна, след това се появи с Радинка.

Ласло сложи чифт хирургически ръкавици.

— Осъзнаваш ли, че може да се наложи да иде в болница?

— Да, разбира се.

Иън не знаеше как да помогне. Той свали обувките и чорапите на Тони.

Ласло взе чифт ножици и започна да реже ризата й. Иън откопча колана й и го измъкна изпод нея.

— Иън, отдръпни се.

Роман сложи ръкавиците си.

— Не мога да я изгубя.

Иън трепна, когато Конър го сграбчи и го издърпа настрани.

— Отдръпни се от пътя им, момко. Остави ги да си свършат работата.

— Тони лошо ли е наранена? — попита Константин, а долната му устна потрепери.

— Тя ще се оправи — каза Конър.

— Как е тя? — попита Радинка.

— Тя ще се оправи — повтори Конър, докато й подаваше Тино.

Радинка се насили да се усмихне.

— Разбира се, че ще се оправи — тя излезе от стаята с малкото момче. — Нека да почакаме отвън.

Иън наблюдаваше безпомощно, докато Тони лежеше на масата, кървейки.

— За бога, не мога да я изгубя.

— Тя ще се оправи, момко — прошепна Конър.

Иън се обърна към него.

— Обичам я и няма да ти позволя да я уволниш. Не ме интересува какво казват правилата.

— Успокой, се момко. Никой не иска да я уволнява. Видяхме какво направи тя по телевизията. Надви контрола на вампир и заби кол в един ужасен Бунтовник. Това наистина бе невероятно постижение за един смъртен.

— Тя е невероятна. — Иън погледна към Роман. — Трябва да я излекуваш!

— Ще направим всичко по силите ни — спокойно каза Роман. — Раната е повърхностна. Не са пострадали жизненоважни органи. — Той погледна към монитора, който Шана бе закачила, за да показва жизнените показатели на Тони. — Кръвното й налягане е много ниско, но това не е необичайно.

Той хвърли една окървавена превръзка в металното кошче.

Ласло му подаде друга.

— Можем да й направим преливане. Тя е АБ положителна.

— Направете каквото трябва! — настоя Иън. — Няма да я изгубя!

— Успокой се. — Шана се отправи към него, носейки поднос с марли и някакво шише, което без съмнение съдържаше нещо ужасно. — Изгорен си. Нека те почистим.

Иън махна ръка с пренебрежителен жест.

— Не ме интересува. Ще се излекувам по време на сън.

— Иън — остро каза Шана. — Тези рани трябва да зараснат добре.

Той изръмжа.

— Добре.

Изтърпя щипещото лекарство, което тя използва върху раните му. Така му се падаше като се бе провалил в това да защити Тони. Бе толкова облекчен, да я държи в обятията си, че не бе забелязал как Надя се промъква към тях.

— Всичко това е по моя вина.

Той не откъсваше поглед от Тони, лежаща на операционната маса. Изглеждаше толкова бледа.

— Не я издърпах достатъчно бързо.

— Видяхме всичко по телевизията — каза Шана. — Беше ужасно. Всичко се случваше толкова бързо.

— Да — съгласи се Конър. — Ти се справи добре, момко. Бунтовниците изгубиха около десет мъже, а ние не изгубихме нито един.

Но той не бе успял да опази Тони. Иън я погледна тъжно.

— Можеш ли да я оправиш?

— Опитваме се — каза Роман. — Но ние не сме хирурзи.

Ласло кимна.

— Никога не ни се е налагало да лекуваме вътрешни наранявания. Вампирите винаги се лекуват естествено вътрешно.

— Заради вампирската кръв — Роман погледна към Ласло. — Винаги съм бил любопитен относно това, колко лековита всъщност е кръвта ни. Ами ако и прелеем вампирска кръв вместо обикновената синтетична кръв?

Ласло се заигра с едно от копчетата на престилката си.

— Може да й дадем успокоително, за да я държим в безсъзнание. Това може да симулира мъртвешкия сън достатъчно, за да може вампирската кръв да започне да я лекува вътрешно.

— Да не би да планирате да я превърнете? — попита Шана. — Трябва да имаме позволението й.

— Това няма да я превърне — обясни Роман. — Трябва да е пресушена напълно и във вампирска кома. А след това трябва да пие от вампир и да погълне кръвта, за да се превърне. Това ще я остави смъртна, но ние ще разберем дали вампирската кръв ще я излекува.

Ласло кимна.

— Ще е много интересно да разберем дали ще проработи.

Шана погледна двамата мъже със съмнение.

— Искате да експериментирате с нея. Няма ли да е по-безопасно да я заведем в болница?

— В болницата ще трябва да я оперират — започна да спори Роман. — Ако теорията ни проработи, тя ще се излекува естествено и по-бързо.

— Наистина — Ласло изви копчето си. — Много бързо ще може да кажем дали теорията ни работи, или не. Ако не работи, тогава ще я заведем в болница.

— Тогава нека да започваме. — Иън се отправи към операционната маса. — Ще й дам от моята кръв.

— Трябва да се убедим, че кръвта ти е съвместима с нейната. — Ласло намаза ръката на Иън с антисептик.

— Би трябвало да е. През цялото време пия АБ положителна.

— Ясно.

Роман погледна към следите от ухапване по шията на Тони и се намръщи на Иън.

— Аз… аз не съм я принудил.

— Кога? — Ласло почисти ръката на Тони и постави иглата.

— Преди около девет часа. — Когато Иън получи няколко объркани погледа, той обясни. — Взех от лекарството „Остани буден“, за да имаме малко време насаме.

Конър измърмори някакво проклятие под носа си.

Роман размени развеселен поглед с жена си.

— Е, тъй като твоята кръв е дошла от Тони ще е напълно съвместима.

Ласло избута второ легло до операционната маса.

— Качвай се.

Иън легна: скоро кръвта му се вливаше директно в Тони. Роман и Ласло наблюдаваха отблизо раната й, докато Шана следеше жизнените й показатели.

— Кървенето спря — прошепна Роман.

Ласло се заигра с копчето си.

— Това е добър знак.

— Кръвното налягане все още е прекалено ниско — измърмори Шана.

— Сър, мисля, че тъканта се затваря — възкликна Ласло.

— Да, получава се — обяви Роман. — Нека я зашием.

Тридесет минути по-късно, раната на Тони продължаваше да се оправя, но жизнените й показатели все още бяха проблемни. Преливането бе оставило Иън слаб и гладен, затова той лежеше на леглото, докато изпи няколко чаши синтетична кръв. АБ положителна, в случай че Тони се нуждае от още преливане.

От чакалнята се чу радостен вик. Съобщението на Конър за възстановяването на Тони се бе приело добре.

Шана поклати глава.

— Все още не трябва да празнуваме. Тя има температура.

Иън отправи безмълвна молитва за Тони, докато слизаше от леглото. Конър му бе донесъл една синя риза от офиса на охраната. Той я облече и надникна през вратата, за да види кой е в чакалнята.

Остана с отворена уста. Всички бяха там. Жан-Люк и Хедър от Тексас. Ангъс, Ема и Роби. Золтан и Джак също. Изгорените им китки бяха превързани от Ласло. Дугъл бе там, ненаранен.

Рамото на Финиъс бе превързано.

Иън отиде до него.

— Наранили са те?

— Това е нищо — Финиъс махна пренебрежително с ръка. — Стан успя да ме бодне леко, това е всичко.

— Приключи ли с него?

— Ще ми се — Финиъс се намръщи. — Когато Карлос се превърна в пантера, той откачи и избяга. Изтича направо на паркинга и жените там почти го разкъсаха на парчета, преди да успее да се телепортира.

— Значи все още е жив.

— Да — Финиъс сви рамене и трепна. — От сега нататък ще трябва да си пазя гърба.

— Не се тревожи — каза Дугъл. — Ние ще ти пазим гърба.

Иън забеляза Карлос да стои между Сабрина и Теди. Той сигурно им се бе обадил.

Теди се ухили, когато той ги приближи.

— Ей, човече, чух, че сте победили злите сили.

— Тони уби Йедрек — каза Иън. — Тя бе невероятна.

Сабрина изсумтя.

— Можеше да се убие. Казах й да стои настрана от вас… вампирите. Около вас не е безопасно.

— Смъртният свят също е опасен — каза й Карлос.

— Но Тони няма работа да се опитва да се бие със зли вампири — настоя Сабрина. Тя се вгледа в Иън. — Кълна се, ако нещо се случи с нея, ще те съдя до дупка. Аз ще…

Тя млъкна, щом Константин се качи на стола до нея.

— Господи, момченце как влезе тук? Какво правиш с тези… хора?

— Това са моите приятели — каза Константин. — Притеснявам се за Тони.

— Тони ще се оправи — каза Иън на малкото момче.

Просто се надяваше това да е истината.

Константин се усмихна на Иън с една от ярките си ангелски усмивки.

— Добре. Аз харесвам Тони.

— Кой си ти? — прошепна Сабрина.

— Аз съм Константин. Мама е като теб, а тати е вампир.

Очите на Сабрина се изпълниха с ужас.

— О, боже мой.

Тя трепна, когато Константин докосна ръката й.

Детето я погледна с големите си сини очи.

— Всичко ще се оправи.

Ужасеното изражение на Сабрина бавно се стопи. Тя погледна надолу към ръката на Константин.

— Какво направи?

— Ти бе наранена — каза Тино. — Сега по-добре ли се чувстваш?

— Да — Сабрина го погледна учудено. — Така е.

Това даде една идея на Иън.

— Тино, искаш ли да видиш Тони?

Константин скочи от мястото си.

— Да! Аз харесвам Тони.

Иън взе момчето на ръце.

— Все още я боли. Мислиш ли, че можеш да я накараш да се чувства по-добре?

— Ще се опитам.

За краткото време, което отне да занесе Константин до операционната, Иън забеляза, че болката от изгарянията му бе намаляла.

— Здравей, мамо! Здрасти, тате! — Константин се усмихна на родителите си.

— Господи — Шана го взе от Иън. — Мислих, че досега си заспал.

— Искам да видя Тони — обяви Тино.

Шана се поколеба.

— Тя не се чувства много добре, скъпи.

Константин засмука долната си устна.

— Искам да й помогна. Аз харесвам Тони.

— Добре, скъпи.

Шана го остави на леглото, до това на Тони.

Той се протегна да я докосне, но издърпа ръката си.

— Боля я много.

Той легна до нея и обви малките си пръсти около ръката й.

— Вижте това.

Роман посочи към мониторите, следящи жизнените й показатели.

— Температурата й спада — прошепна Шана.

Константин се прозя, докато гледаше Тони.

— Тя ще бъде като мен — клепачите му се затвориха и той заспа дълбоко.

— Благодаря ти, Тино — Иън поглади русите къдрици на малкото момче.

 

 

Тони щеше да се оправи.

Тя се събуди бавно, сякаш излизаше от дълбока, тъмна дупка.

— Виж. Събужда се.

— Благодаря ти, боже.

Чу гласа на Карлос, последван от този на Сабрина. Очите й се отвориха. Лицата им изплуваха пред нея, очертанията им бяха размазани и неясни. Тя забеляза друг човек до края на леглото. Иън? Премигна, опитвайки да се фокусира. Какво не бе наред с очите й?

— Здрасти, Тони — каза третият човек.

— О — тя преглътна огорчението си. — Здрасти, Теди.

— Как се чувстваш, menina? — попита Карлос.

— Добре съм, поне така мисля. — Тя вдигна ръка, за да потърка очите си. — Очите ми парят.

— Опасявах се, че това ще се случи — каза Сабрина. — Те не са осъзнали, че носиш лещи. — Тя зарови из чантата си и извади едно малко огледало.

Тони седна.

— Внимателно — Карлос хвана дистанционното за леглото. — Нека да наглася леглото ти.

С механично бучене, горната част на леглото се вдигна, за да подкрепя гърба й.

— В болница ли съм? — попита Тони.

— Не, това е операционната стая в Роматех — обясни Карлос. — Иън те доведе тук.

Тони се опита да се съсредоточи върху огледалото. Тя свали една от лещите и я подаде на Сабрина.

— Къде е Иън? Колко е часът?

Тя свали и другата леща.

— Малко след пет.

Сабрина хвърли лещите в кошчето.

— Сутринта? — Тони премигна.

— Следобед — каза Теди. — Спа цял ден.

Тони го погледна. След това насочи погледа си към Карлос и Сабрина, преди да огледа стаята.

— О, господи!

— Какво не е наред?

Сабрина побърза да дойде до нея.

— Зрението ми. То е… перфектно е. Без лещите.

Тя подаде огледалото на Сабрина и се огледа отново из стаята. Зрението й бе повече от перфектно. Можеше да прочете ситния шрифт на плаката от другата страна на стаята над мивката. Там се описваше правилната процедура за миене на ръце.

Тони улови как Карлос и Сабрина си разменят притеснени погледи. Нещо не бе наред. Тя повдигна чаршафа и одеялото, за да се погледне отстрани. Последния път, когато го бе направила, в нея имаше забит кинжал. Докосна леко мястото, очаквайки да усети някаква болка. Нищо.

Под чаршафа тя издърпа болничната нощница и погледна. Там имаше лек белег, едва забележим. Докосна го. Нямаше болка или чувствителност. И всички следи от ухапване по гърдите й бяха изчезнали.

В нея се надигна тревога. Трябва да е спала седмици, за да бъде толкова възстановена.

— Колко време бях в безсъзнание? В кома ли съм била?

— Menina — Карлос докосна ръката й. — Беше ранена миналата вечер.

— Миналата… но това няма смисъл — тя хвана ръката му. — Кажи ми какво се случи.

Той трепна.

— Тони, успокой се. На път си да строшиш костите ми.

Тя пусна ръката му. Безпокойството й нарасна в пълна паника.

— Нараних ли те?

Карлос размърда пръстите си.

— Изглежда си доста по-силна.

— О, боже мой.

Сабрина отстъпи назад с разширени от страх очи.

— Някой ще ми каже ли какво се е случило?

Тони хвана преградата на леглото, за да я свали и да стане от леглото. Натисна я леко и тя се чупи цялата.

Сабрина ахна.

— Тя е Суперуомън! — обяви Теди, ухилен.

— Какво?

Тони пусна преградата на леглото и тя падна на пода.

— О, не.

Превъзходно зрение, суперсила. Дали още беше жива? Тя докосна зъбите си, за да види дали няма да намери остри кучешки зъби.

— Успокой се, menina — Карлос я потупа по рамото. — Ти не си вампир.

Тя въздъхна с облекчение.

— О, слава на бога. Не че имам нещо против тях. В действителност ги харесвам и обичам Иън. Но наистина не би ми харесало да умра и да пропусна живота. Имам предвид радвам се, че все още съм жива. Наистина обичам да ям. — Господи тя бърбореше като идиот. — Просто съм толкова объркана. Как оздравях толкова бързо?

Точно тогава Иън влезе в стаята, носейки две вази с цветя. Той се ухили на Тони.

— Будна си. Как се чувстваш?

— Зрението ми е перфектно.

Тя го огледа. Той изглеждаше прекрасно в дънките и синия си пуловер, който подчертаваше очите му.

— Това е добре.

Иън остави вазите на шкафа.

— Преди нямах перфектно зрение — каза Тони.

— Какво си й направил? — настоя да узнае Сабрина. — Тя… тя разкъсва мебели с голи ръце!

— Тя е Суперуомън — обяви Теди.

Иън погледна към счупената преграда на пода.

— Беше случайност — каза Тони. — Не исках да го направя. Просто я натиснах леко и…

Иън кимна.

— Мислихме, че нещо подобно може да се случи. Може да имаш повишени сетива и способности.

Тони преглътна трудно.

— Какви способности?

— Ще бъдеш много силна и бърза — Иън тръгна към нея. — Константин бе този, който ни накара да го осъзнаем, когато каза, че ще си като него — смъртна, но със специални сили. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Да има нещо против? — попита Теди. — Това е страхотно! Тони ще бъде като биомеханичната жена^[1], но без металните части.

Тони стоеше там изумена. Погледна към Сабрина, а приятелката й я наблюдаваше шокирана.

— Как… какво направихте?

— Направихме ти преливане на кръв — Иън приседна на края на леглото. — Моята кръв.

— Напълни ли сте я с вампирска кръв? — попита Карлос.

— Страхотно — прошепна Теди.

— Да не се опитваш да я превърнеш във вампир? — попита Сабрина.

— Не — Иън сложи ръка на крака на Тони. — Просто се опитвахме да я излекуваме. Вампирите се лекуват естествено по време на сън, заради кръвта си. Решихме, че моята кръв може да помогне на Тони да се излекува. Така и стана. Почти. — Той сви рамене. — Константин също помогна.

Сабрина се приближи до леглото.

— Онова мило момче е помогнало да излекувате Тони? Той… той помогна и на мен.

— Срещнала си Константин? — попита Тони.

Сабрина кимна.

— Ти беше права. Той наистина е много специално дете. — Тя се обърна към Иън в края на леглото. — Значи Тони все още е смъртна?

— Да. Напълно нормална, като изключим това, че има някои допълнителни способности. Не сме напълно сигурни какви сили ще има.

Тони легна назад в леглото. Дали щеше да може да левитира, или да се телепортира?

— Аз… аз наистина съм Суперуомън?

Иън се усмихна.

— Просто съм доволен, че не те изгубих. Никога не съм бил толкова уплашен през живота си.

— О, Иън. — Тя протегна ръка към него и той се плъзна по леглото, за да хване дланта й и да я целуне. — Ти как си? Имаше толкова много ужасни изгаряния.

— Всички заздравяха.

Той се наведе още по-близо и целуна челото й.

— Сигурно си гладна. — Карлос кимна на Теди и Сабрина да дойдат с него. — Ще ти намерим някаква храна.

— Ще се върнем — Сабрина я погледна притеснено и излезе от стаята.

Иън я огледа внимателно.

— Как се чувстваш, съкровище?

— Прекрасно — тя обви ръце около врата му и го прегърна. — Толкова се радвам, че всичко свърши. И обичам тези цветя. Мога да ги подуша оттук.

— Да, имаш по-развити сетива. Белите лилии са от мен, а червените рози са от Ванда.

— Ванда?

Иън се ухили.

— Излъчиха как уби Йедрек Янов по ДВК. Ти си герой. А Ванда е много щастлива от смъртта му. Мисля, че има някаква лоша история с него. Както и да е, тя искаше да ти предам, че е грешала за теб. Каза, че сме идеални един за друг и трябва да ми се нахвърляш при всеки удобен случай.

— Това ли каза?

Устата на Иън трепна.

— Е, аз добавих последната част.

Тони изсумтя.

— Радвам се, че Ванда е решила, че съм достатъчно добра. Поне сега ще е така, когато имам някои вампирски способности. Винаги ме е дразнило това, че вие момчета сте по-силни.

— Тони, не казвай това. Аз никога не съм те считал за нещо друго, освен достойна. Ти винаги си била смела и безстрашна. Спаси приятелката си от алчния й чичо. И виж какво направи миналата нощ. Ти победи контрола на Йедрек. Той отчаяно се опитваше да те спре да не го прободеш с кола, а ти не спираше да приближаваш. Беше невероятно. Не знам как го направи.

— Ти не знаеш как? — тя докосна лицето му. — Беше много просто. Любовта ми към теб бе много по-силна от неговата омраза.

Иън хвана ръката й и я целуна.

— Обичам те, Тони. Възхищавам ти се и те уважавам. Точно такава, каквато си. Не се нуждаеш от вампирска кръв, която да тече във вените ти, за да бъдеш достойна. Ти винаги си била супержена.

Сълзи изпълниха очите й. Заслужавам да бъда обичана.

Иън стисна леко ръката й.

— Трябва да ти кажа, че новите ти способности може и да не са постоянни. Телата ни подменят кръвта си с времето. Разбира се, ако искаш да останеш с някои вампирски сили, аз ще бъда щастлив да споделя кръвта си с теб.

— Аз също ще споделя моята с теб — тя се усмихна. — Стига любовта ни да е постоянна, това е всичко, което има значение.

Той я придърпа в обятията си.

— Винаги ще имаш моята любов.