Керелин Спаркс
Коледно желание (6)

Глава 6

Иън се приближи до леглото, където спеше Тони. Сърцето й биеше нормално, лицето й бе спокойно. Надяваше се тя да сънува хубави сънища. Конър бе описал нападението, което бе преживяла. Щеше да е щастливка, ако не й е докарало кошмари.

Той се замисли за последния път, когато бе сънувал. Беше в навечерието на битката при Солуей Мос през 1542 година. Бе спал неспокойно в нощта преди първата си битка и бе сънувал плитки планински ручеи, които ставаха червени от пролятата кръв. Той бе паднал в ручея, който се бе превърнал в бездънен вир и го засмукваше надолу, давейки го в кръв. На следващата нощ той се присъедини към редиците на неживите, когато Ангъс го откри, умиращ на бойното поле.

Иън изсумтя. Поне през последните четиристотин и шестдесет години бе подобрил значително бойните си умения. Никога след онази първа съдбовна нощ не бе сериозно нараняван. И вече не го навестяваха кошмари в нощта преди някоя битка. Вече изобщо не сънуваше.

Той започна разследването си от Роматех, карайки Конър да му разкаже за нападението в понеделник вечер. Конър бе дочул как Бунтовниците контролират Тони и използвал гласовете им, за да се телепортира на мястото.

Когато Иън прегледа личното й досие, остана изненадан да открие, че тя има апартамент в Грийн Вилидж. Изненада се и от бакалавърската й степен по търговия и почти получената й магистратура по социология. Защо толкова образована жена ще приеме такава непродуктивна работа като охрана на неживи? Да не би да провеждаше някакво проучване?

Конър не вярваше, че ги използва за проучване. Все пак тя нямаше откъде да знае за съществуването им, преди да я нападнат Бунтовниците. Той се бе поразровил и единственото й нарушение, което успя да открие, бе фиш за превишена скорост. Също като Дугъл, Конър го бе помолил да не я пропъжда. Докато Фил се върнеше от Тексас, те се нуждаеха отчаяно от дневна охрана.

Това, което Иън бе премълчал е, че се намираше в по-голяма опасност да я привлече към себе си, отколкото да я отблъсне.

— Не я тормози — бе наредил Конър. — Девойчето се нуждае от време, за да се възстанови.

Така че Иън бе отишъл в Палави дяволи за двете си срещи. Жените бяха достатъчно красиви, но умът му не спираше да се връща на Тони и несъответствията между досието й и това, което му бе казала тя.

Той погледна към часовника до леглото й. Шест и половина. Четвъртък сутрин. Нямаше ли да се събуди скоро? Той се разходи из стаята. Погледът му продължи да се връща на нея, сгушена уютно в леглото си. Със своето свръхразвито зрение можеше да я вижда добре, дори и в тъмната стая. Тя бе прекрасна — начинът, по който златната й коса се бе разпиляла по възглавницата, как бе свила нежните си ръце близо до лицето си.

По дяволите! Той се отдръпна. Трябваше да престане да мисли за нея по този начин. Вече бе решил, че иска вампирка, която да бъде честна, лоялна, интелигентна и красива. Тони не бе вампирка. И той имаше сериозни съмнения за честността и лоялността й.

Но тя бе много интелигентна и красива. Да не споменаваме интригуваща. Сякаш възпламеняваше всичките му сетива наведнъж и чувството бе толкова опияняващо, че той си търсеше всякакво извинение, за да бъде с нея.

Иън замръзна. За това ли чувстваше тази нужда да я разследва? Прехвърли наум подозренията си. Не, въпросите му бяха основателни. Привличането му към нея не бе правилно. Тя бе охрана. Бе забранена.

Щом алармата на часовника се включи, той стигна бързо до масичката и я изключи.

Тя се протегна с тих стон. Очите й се отвориха.

— Добро утро, девойче.

Тони ахна и издърпа завивките до брадичката си. Бързо се огледа из стаята, след това се вгледа в него.

— Какво правиш тук?

— Трябва да поговорим.

— Сега? — Тя погледна с присвити очи към вратата, която все още бе затворена и заключена. — Как влезе тук?

— Телепортирах се. Вратата ти не е повредена.

— Не в това е въпросът. Нахлул си в личното ми пространство.

Той повдигна едното си рамо.

— Ти не ме ли наглеждаш, когато спя?

— Това ми е работата.

— А разследването е моята работа. Имам няколко въпроса, отнасящи се до формуляра ти за постъпване на работа. Първо, забелязах, че не си дала цялото си име.

Тони го погледна ядосано.

— Трябва да ида до банята. А ти трябва да изпълниш изпаряващия си номер. — Тя се измъкна от леглото и му махна с ръка. — Фокус-мокус, изчезни.

Той отстъпи назад, щом тя се запъти към банята, без да може да се спре да забележи как гърдите й подскочиха леко под червената й тениска. Не носеше сутиен. Със свръхразвитото си зрение можеше да види точното място и форма на зърната й. Щом тя го подмина, той се обърна да я наблюдава отзад. Долнището на пижамата й бе червено с малки черно-бели пингвини. То прилепваше плътно около бедрата и задника й. Когато тя се спря на вратата на банята, Иън бързо вдигна поглед, за да не го хване как я оглежда. Тони го погледна.

— Защо си още тук?

— Още не сме говорили.

Със стон тя влезе в банята и затвори вратата под носа му. Иън започна да обикаля из стаята. Не желаеше да я разпитва през вратата. Искаше да може да вижда лицето й, за да разбере дали говори истината. Погледна часовника. Нямаше много време преди слънцето да се покаже на хоризонта.

Той повиши глас, за да може да го чува.

— Исках да ти благодаря за краткото упражнение. Беше ми много по-лесно да разговарям на срещите си.

Никакъв отговор.

Иън се приближи до вратата и чу как тя пусна водата.

— Беше много приятно да разговарям с дамите. Насладих се на компанията им, но нещо… просто не бе както трябва. Нещо липсваше, нещо… je ne sais quoi^[1].

— Химия — каза тя, след това тихо се наруга. — Идиотка. Не говори с него — прошепна на себе си.

Той се ухили.

— След срещите си се прибрах, за да се оправя с телефонните съобщения. Намерих три, в които дамите признаха, че са вампирки. Затова им се обадих и си уговорихме срещи за тази вечер.

Отново не последва отговор.

Чу се четкащ звук, последван от плюене. Той реши, че тя си мие зъбите.

— Ще си доволна да разбереш, че се обадих на всички смъртни, които ме бяха потърсили през деня. Казах им, че съжалявам много, но вече не съм свободен.

Вратата се отвори и тя го погледна, красивите й зелени очи бяха огромни от изненада.

— Обадил си се на всичките?

— Да. Някои от тях не си бяха вкъщи, затова им оставих съобщения.

— Те бяха стотици.

— Знам. Отне ми няколко часа. — Той потърка наболата си брада. — Наскоро ми казаха, че съм груб, арогантен сноб, затова се опитвам да се поправя.

Тя изсумтя.

— Твърде късно.

Подмина го, отиде до гардероба и извади бельо от едно шкафче.

Нещо синьо и дантелено, забеляза той.

— Оставих нов запис на телефонния секретар, така че всеки, който се обади днес, ще чуе, че вече не съм свободен.

— О, това е добра идея.

— Да. — Той почувства внезапно дръпване, сякаш прахосмукачка издърпваше енергията му. Слънцето трябва да бе почти на хоризонта. — Искам да обсъдим формуляра ти за постъпване на работа.

— Не съм лъгала в него. — Тя постави ръка на кръста си. — И съм обидена, че въобще го поставяш под въпрос.

— Не казвам, че си излъгала.

Той се прозя, докато вървеше към нея.

Тя погледна към часовника.

— Времето ти почти изтече, а? Трябва да си взема душ, така че изчезвай.

Той усети още едно дръпване от съня и сграбчи облегалката на леглото, за да се задържи прав.

— Ох, чувстваме се леко сънени, а? Време е да кажем лека нощ?

Той се противопостави на слабостта.

— Все още имам малко време. Отговори на въпросите ми и ще си тръгна.

Тя отвори гардероба и свали една блуза от закачалката.

— Така, както го виждам аз, трябва да те избягвам само още около две минути.

Тони взе чифт панталони и тръгна към банята.

Той мина напред с невероятна скорост и я хвана в ръце. Тя ахна.

Иън наклони глава близо до нейната.

— Можеш ли да ме избягваш сега?

Тя притисна с една ръка дрехите до гърдите си, а с другата го отблъсна.

— Няма да говоря с теб.

Иън с голямо удоволствие забеляза, че тя го отблъскваше много леко. Не възразяваше толкова, колкото показваше. Тялото й бе топло и меко. Той плъзна ръце по гърба й и я придърпа по-близо.

— Можем да намерим други начини да прекараме времето.

Очите й блеснаха от гняв.

— Ах, ти… лъжец такъв!

Тя го блъсна по-силно и той я освободи.

— Никога не съм те лъгал, девойче.

— Каза, че искаш само вампирки. — Тя отстъпи назад и притисна дрехите си още по-близо до гърдите си. — Защо да ти казвам каквото и да е, щом не заслужаваш доверието ми?

Иън не можеше да повярва. Тя извърташе нещата.

— Ти си тази, на която нямам пълно доверие.

— Ти си този, който се опитва да наруши правилата за необвързване.

— По дяволите, аз съм мъж! Да не би да очакваш да не забележа колко си красива?

Той се олюля. Тони протегна ръка, за да му помогне, но я дръпна, преди да го докосне.

— Да не си посмял да умреш в стаята ми. Как ще обясня това?

— Никой няма да разбере, че съм бил тук. Довери ми се.

Тя го погледна тъжно.

— Как мога да се доверя на един вампир?

— Аз все още съм мъж — прошепна той. — И никога няма да те нараня.

С последни сили той се телепортира на петия етаж, свали пуловера си и се срина на леглото. Щеше да получи отговорите си тази вечер.

Докато сънят го поглъщаше, му се искаше да може да сънува прекрасни момичета със златни коси и очи зелени като шотландските поляни през пролетта.

 

 

Аз заслужавам да бъда щастлива.

Аз ще постигна целите си.

Тони започна с убежденията си под душа. Докато сапунисваше ръцете си, тя си спомни как Иън я бе сграбчил и я бе придърпал към себе си. Беше прекалено изненадана, за да се измъкне. Да, продължавай да си го повтаряш.

Ще изградя нещо значимо в живота си.

Заслужавам да бъда обичана.

По дяволите, харесваше й да бъде в прегръдките му. Явно полудяваше. Повече нямаше да мисли за него. Изплакна се и започна наново с убежденията.

Аз заслужавам да бъда щастлива.

Да не би да очакваш да не забележа колко си красива?

Господи, сега неговите думи се повтаряха в ума й. Но какви хубави слова. И какво й бе казал по-рано? Всеки мъж би бил благословен и поласкан да получи любовта ти. Въздишайки, тя спря водата. Бе чакала цял живот, за да чуе от някого точните думи. Що за късмет имаше, че да бъдат изречени от един вампир.

Тя се облече, сложи лещите си и хвана все още мократа си коса на опашка. Щеше да я изсуши по-късно. За сега трябваше да направи обиколката си и да се обади с първия си доклад. Отиде до мазето, за да се увери, че всички малки вампири се бяха сгушили в малките си вампирски легла. Дугъл и Финиъс бяха добре. Време бе за дългото изкачване нагоре. От всички етажи, Иън трябваше да избере последния. Поне това бе добра тренировка за сърцето й.

Откри го проснат на огромното легло, облечен в килт, бяла тениска, чорапи и обувки. Пуловерът бе на земята. Тя го вдигна, сгъна го и го постави на леглото до него. Лицето му бе спокойно, но сурово заради наболата брада. Пребори се с желанието да го погали по лицето и да докосне трапчинката на брадичката му.

Отмести поглед от лицето му и забеляза обувките му. Съмняваше се да му е много удобно така. Вече бе свалила едната му обувка, когато осъзна, че бе едва вчера сутринта, когато я бе страх дори да го докосне.

Тони погледна лицето му. Той бе започнал да се превръща в човек за нея. И не просто човек, а такъв, който я привличаше. По дяволите. Тя пусна и другата обувка на пода и излезе от стаята. Трябваше да напусне тази работа колкото може по-бързо. Просто трябваше да открие доказателство, че вампирите съществуват. Тогава щеше да е способна да го натика в гърлото на доктор Проктър и да го накара да пусне Сабрина. И после можеше да изчезне оттук. Никога повече нямаше да й се наложи да види Иън.

Внезапната тъга я хвана неподготвена. По дяволите, защо не можеше да е смъртен? Защо не можеше да го бе срещнала в НЙУ? Ако той се бе приближил до нея с прекрасното си лице и ритмичния си лек акцент, тя щеше да падне в краката му за секунди. Господ да й е на помощ, но желаеше да го чуе как говори още прекрасни неща за нея. Искаше да знае дали гъстата му, черна коса ще бъде мека, ако прокара пръсти през нея.

Всъщност колко възрастен бе той? Бе споменал шестнадесети век. Беше невероятно, като се замисли за всички неща, които трябва да е видял през вековете. Какъв ли товар носеше на широките си рамене? Какво ли го караше да продължава да съществува нощ след нощ в продължение на векове? Дали наистина искаше да сподели дългия си живот с една специална жена?

Престани да мислиш за него. Тя мина през офиса и седна на бюрото. Компютърът не бе дал никакво доказателство. Може би щеше да открие нещо в чекмеджетата. Разрови се из тях и откри тънка черна книга. На нея с бял шрифт бе отпечатано заглавието Черните страници.

Щом прегледа първите няколко страници, сърцето й започна да бие по-бързо. Това можеше да свърши работа. Със сигурност бе доказателство. Рекламите очевидно бяха за вампири.

Първокласни алуминиеви щори и кепенци. Блокирайте досадните слънчеви лъчи и се насладете на мрака!

Аеробика и тренировки за тялото. Тялото ви е на няколко века? Поддържайте го във форма с нас!

Кръвна банка „Бруклин“. Специално за нуждите на всеки вампир. Писнала ви е синтетичната кръв и жадувате за истинска?

Това беше!

Тя бе толкова въодушевена, че се обади на Карлос.

— Нарича се „Черните страници“. Перфектно е за целта!

— Не съм сигурен, че това е неоспоримо доказателство — каза Карлос, прозявайки се. — Всеки може да разпечата каквото си поиска от някой компютър.

Тони изстена.

— Не бъди такъв песимист.

— Съжалявам, menina. Все пак ще се радвам да го прегледам. Можеш ли да го донесеш довечера? Нека вечеряме у вас. Ще поръчам китайско.

— Това звучи страхотно.

Щеше да вземе сака си, за да изнесе указателя.

— Откри ли още нещо за чичото на Сабрина?

— Все още не. Имам изпит днес следобед и трябва да предам един доклад утре. Но ще намеря време.

— Добре. Успех.

Тони затвори.

Бе осем сутринта, време за първия й доклад. Щом приключи разговора с Хауърд, телефонът започна да звъни безспир. Тя бе облекчена, че Иън бе записал ново съобщение и нямаше да й се налага да се разправя с всички момичета, които си мислеха, че той е секси. Дори и когато бяха прави.

До четири и половина следобед тя бе готова да си ходи. Бе скрила Черните страници в големия си сак. Щом Дугъл и Финиъс пристигнаха в кухнята, тя се сбогува с тях и тръгна към вратата. Иън се материализира във фоайето точно когато тя отключваше вратата.

— Тони, чакай! — той хукна напред, спъна се и почти падна по лице. Спря се почти на време. — По дяволите!

Тя се поколеба, преди да отвори вратата.

— Добре ли си?

Господи, горкият мъж се изчерви.

— Краката ми пораснаха няколко размера само за дванадесет дни — прошепна той. — Все още свиквам с тях.

Краката му не бяха единственото нещо, което бе пораснало. Лицето на Тони почервеня, докато се опитваше да отхвърли спомена. Държиш се като глупачка, скара се тя на себе си. Той трябва да е страдал ужасно, израствайки толкова бързо.

— Сигурно е било много болезнено.

Той повдигна рамо.

— Струваше си, защото най-после изглеждам като мъж.

И то какъв мъж.

— Е, със сигурност си постигнал добри резултати.

Очите му заблестяха.

— Като секси, секси жребец?

Тя трепна. Това изречение щеше да я преследва до края на дните й.

Той пристъпи към нея.

— Все още трябва да говорим.

Отново започваше с това. Може би трябваше да опита друга тактика.

— С удоволствие бих говорила с теб, но може ли да е по-късно? Трябва да вървя. Имам среща за вечеря.

Той присви очи.

— Имаш среща?

Тя тъкмо щеше да каже, че просто ще се види със стар приятел, но защо да го спасява от нещастието му? Той изглеждаше, сякаш ревнува, а на нея това някак й допадаше.

— Нали знаеш, че не само ти ходиш на срещи?

Иън се намръщи.

— Аз имам три срещи тази вечер.

Страхотно, жребецо. Натрий ми носа.

— Забавлявай се.

Недей, помисли си тя и измарширува през вратата.