Керелин Спаркс
Коледно желание (16)

Глава 16

Йедрек Янов се скри зад едно голямо яворово дърво в двора на Роматех. Бе накарал Юри да спре на километър разстояние от входната порта. След това се телепортираха в двора и се приближиха през дърветата до централната сграда.

— Паркингът изглежда изцяло покрит с охранителни камери — прошепна Юри. Той приклекна до Надя зад един покрит със сняг храст. — А охраната обикаля из тези гори през петнадесет минути. Не можем да стоим дълго тук.

— Няма да се наложи. — Йедрек погледна към множеството коли на паркинга. Имаше повече вампири, отколкото бе очаквал. — Да не би да са работохолици или правят оргия?

— Имат смъртен свещеник, който провежда литургия в неделя вечер — обясни Юри.

— И си забравил да ми споменеш това? — изръмжа през стиснати зъби Йедрек.

— Решихме, че са ги преустановили — възрази Юри. — Наистина бяха спрели за известно време. Взривихме параклиса миналия август.

Значи сладките малки, хранещи се от бутилка, идиоти отново са започнали да ходят на църква. Направо му се повдигаше от тях.

— Надявам се, че се молят за спасение. Ще им е нужно. — Той погледна към дългата раница на Юри. — Подготви РПГ-то.

— Да, господарю.

Юри отвори раницата и внимателно извади едно ракетоизтрелващо оръжие и зареди една граната.

— Чух, че вампирите правят парти след литургията — прошепна Надя. — Раздават безплатно Шококръв.

— И откъде ще знаеш това? — тихо попита Йедрек.

Тя го погледна предпазливо.

— Аз никога не съм ходила. Бяха някои от другите момичета от сборището. Те бяха любопитни.

— Тъпи крави — измърмори Йедрек. — Кажи ми, Надя, виждала ли си как един вампир изгаря?

Тя поклати глава.

— Отговори ми.

— Не, господарю. Не съм.

— Ще получиш специален подарък. Ще покажеш благодарността си към мен по-късно тази вечер.

Тя притисна коленете към гърдите си.

— Да, господарю.

Той се усмихна. Вече се поддаваше на желанията му.

Юри вдигна оръжието на рамото си.

— Готов съм.

— Добре. Ще изчакаме да се върнат към колите си и тогава ще взривим няколко от тях — каза Йедрек. — И когато оцелелите бягат наоколо като уплашени малки мишки, ще открием МакФий или Драганести и ще получим необходимата ни информация.

Вниманието му се насочи отново към Роматех, когато входната врата се отвори.

Дълга фигура изтича навън.

— Джакпот — прошепна Йедрек. Бе Роман Драганести. Той тичаше из паркинга, търсейки като обезумял нещо. — Този глупак не е въоръжен. Хванете го.

Юри остави оръжието и извади дълга сребърна верига от раницата си. Той обви краищата около ръцете си облечени в дебели ръкавици.

Точно тогава, двама шотландци, носещи мечове дотичаха от входната врата, запътени точно към Драганести.

Юри се поколеба.

— Има ли някакъв проблем? — попита сухо Йедрек.

Той разпозна шотландците като Конър Бюканън и Иън МакФий.

— Това е Бюканън — каза Юри. — Той уби Сашенка.

— Тогава би трябвало да си нетърпелив да му отмъстиш.

Юри бавно извади меча си.

— Те са повече на брой.

Йедрек завъртя очи. Бе заобиколен от страхливци. Извади своя меч.

— Дръж Бюканън зает, аз ще хвана МакФий и ще се телепортирам с него.

Точно тогава, Драганести се спря и наклони глава към Роматех. После хукна обратно към сградата следван от двамата шотландци. Вратата се затвори след тях.

— Идиот такъв — изсъска Йедрек към подчинения си. — Страхливостта ти провали шанса ни.

Юри сведе глава.

Надя потръпна.

— Студено е. Може ли вече да се прибираме вкъщи?

— Все още не знам какво е предизвикало стареенето на Иън МакФий — измърмори Йедрек.

— Защо ни трябва да знаем? — попита Надя. — Никой не иска да остарява.

Йедрек уви ръка около врата й и стисна.

— Осмеляваш се да поставяш действията ми под въпрос?

— Сгреших. Прости ми, господарю.

Йедрек я пусна. Главното му притеснение бе как Драганести бе успял да нахлуе в щабквартирата им в Бруклин през деня. Той смътно подозираше, че внезапното остаряване на МакФий имаше нещо общо с това. Искаше отговори. Тази вечер.

След няколко минути, една кола спря на паркинга. Млад мъж излезе от черния Лексус. Йедрек го разпозна от снимките, които бе изучавал. Това бе Грегори Холщайн, вицепрезидентът на Роматех и добър приятел на Роман Драганести.

— Той ще знае тайните им. — Йедрек се обърна към Надя. — Иди да говориш с него. Отвлечи му вниманието, за да може Юри да го хване.

— Да, господарю.

Тя тръгна към паркинга.

Грегори извади една пълна черна торба за боклук от багажника на колата си. Той си пееше, повтаряйки две думи. Остани жив, остани жив. Колко подходящо.

— Телепортирай го тук — нареди Йедрек. — Искам малко време с него.

— Да, господарю.

Юри тръгна към паркинга, прикривайки се.

— Извинявайте.

Надя се приближи към Грегори.

Той се обърна към нея.

— Госпожице, какво правите тук?

— Тук ли правят партито с безплатната храна?

— Да. — Грегори я погледна по-добре. — Добре ли сте, госпожице?

— Аз съм… толкова гладна.

Надя се препъна.

Грегори пусна торбата за боклук, за да я хване. Юри изтича свръхбързо зад него, за да го сграбчи и секунда по-късно и двамата се материализираха до Йедрек.

— Какво по…

Грегори се намръщи, щом Йедрек сложи сребърната верига около голия му врат. Кожата на Грегори изцвърча, там, където го изгори среброто.

— Среброто ще ти попречи да се телепортираш. — Йедрек подаде краищата на веригата на Юри. — Имам няколко въпроса.

— Върви по дяволите — изръмжа Грегори.

— Той изпрати телепатично съобщение — предупреди го Надя, щом се присъедини към тях в гората.

— Чух го.

Йедрек сграбчи главата на Грегори и вля в нея безмилостно физическо насилие. Това бе трик, който бе научил през вековете. В действителност бе унищожил няколко мозъка, преди да изпипа техниката си.

Грегори се скова, опитвайки се да устои на нападението, но беше млад вампир, лесна плячка за Йедрек. Мъжът премина през спомените на Грегори, сякаш прехвърляше страници на албум за снимки, докато не откри тази, която търсеше.

Един нисък вампир в лабораторна престилка говореше с Драганести.

— Резултатите са ясни, сър. За всеки ден, в който вземате лекарството Остани буден, ще остарявате с една година. Съветвам ви да спрете да го вземате незабавно.

— Затова ли побеля? — попита Грегори.

— Има сребристи кичури — поправи го една блондинка. — Роман, аз съм съгласна с Ласло. Не искам да вземаш повече от това лекарство.

— Но ти се нуждаеш от помощ през деня с бебето — протестира Роман.

— Господарю — изсъска Юри. — Те идват!

Йедрек забеляза пазачите нахлули на паркинга. Той пусна Грегори и вампирът падна напред, задържан само от сребърната верига.

— Избутай го обратно към паркинга.

Юри издърпа веригата, за да освободи Грегори и го бутна към паркинга. Раненият вампир се запрепъва към паркираните коли, докато пазачите се спуснаха към него.

Йедрек сграбчи РПГ-то и го сложи на рамото си. Избра най-близката кола до Грегори и останалите пазачи. Усмихна се и дръпна спусъка.

 

 

Тони седеше в офиса на охраната заедно с Хауърд Бар, мълчаливо премисляйки идиотското поведение на Иън, когато Хауърд скочи на крака.

— Мамка му!

Той натисна алармата и хукна към оръжията. Сложи един пистолет в колана си.

— Какво? — Тони прегледа мониторите, но не виждаше нищо без лещите си.

— Някой отвлече Грегори от паркинга! — Хауърд излезе през вратата, носейки пистолети и мечове.

— О, боже.

Тони облече якето си и се зареди с един зашеметител и няколко дървени колове в джобовете си. Сърцето й биеше силно. Бе време да се изправи лице в лице със страховете си. Тя хукна надолу по коридора.

Вампирите, естествено, бяха по-бързи и вече бяха взели оръжия от Хауърд и бяха изтичали навън. Шана бе във фоайето, опитвайки се да удържи извиващия се Константин и в същото време да успокои Радинка.

— Не ме интересува какво са казали, трябва да ида там!

Радинка се спусна към входната врата.

Тони я изпревари.

— Остани зад мен.

Тя отвори вратата и излезе навън.

Бум! Една кола експлодира. Парчета метал и стъкло се пръснаха навсякъде, докато пламъци и дим се носеха към нощното небе.

Тони спря шокирана. Зад нея Радинка извика. Константин започна да плаче.

Тони тръгна бавно напред. Странно ехо звучеше в ушите й, което караше писъците и виковете да звучат сякаш идват някъде отдалече и въпреки че знаеше, че трябва да се движи по-бързо, тялото й просто не съдействаше. Една кола бе подпалена, но в паркинг пълен с коли, всеки миг можеше да се случи нова експлозия. Топлината от огъня обля лицето й. Димът се разнесе и тя видя тела да лежат по паважа.

Нещо в нея изщрака и внезапно тя можеше да бяга.

— Иън!

Хукна напред, ботушите й мачкаха счупените стъкла. Къде бе той?

— Грегори!

Радинка дотича до сина си и падна до него.

Той вдигна една окървавена ръка към лицето й.

Тони ахна, след това се закашля, заради дима, който бе вдишала. Очите й запариха, докато се опитваше отчаяно да открие един килт от червен и зелен плейд.

— Иън!

Той се изправи на колене на застлания със стъкла паваж, после се изправи бавно. Кръвта се стичаше по краката му.

— Иън!

Тони хукна към него и изплака, когато той се изправи. Лицето му бе разкъсано и кървящо.

Тя стисна раменете му.

— О, Иън. Красивото ти лице.

Малки парченца стъкло бяха нацепили кожата му.

— Внимателно, ще се порежеш — прошепна той. — Върни се. Тук не е безопасно.

— Не ме интересува — тя издърпа парче стъкло от пуловера му.

— Съжалявам, че бях груб с теб — каза той. — Наистина не искам да излизам с никой друг.

— Това е добре. — Очите й се напълниха със сълзи. — Опасявам се, че съм станала много… себична, що се отнася до теб.

Усмивката му изглеждаше малко страховита с кръвта по лицето му.

— Може ли да помогнеш на ранените да се приберат?

Тя се огледа наоколо и забеляза, че повечето вампири се бяха изправили и бяха взели оръжията си.

Трепвайки, Иън се наведе, за да вземе меча си.

— Трябва да проверя околността. Може все още да са тук.

— Не си в състояние да се биеш.

— Това са само повърхностни рани. — Той уви кървавата си ръка около дръжката на меча си. — Дугъл, Финиъс, елате с мен!

Тримата окървавени воини тръгнаха към гората.

Конър вдигна Грегори на ръце и тръгна към Роматех. Радинка вървеше до тях. Роман помогна на Хауърд Бар да се изправи.

— Мога да вървя.

Хауърд закуца към входната врата с рана в единия крак.

Шана изтича до Роман, все още държейки Константин в ръце. Освен няколко одрасквания Роман изглеждаше добре.

— Побързайте да влезете вътре — предупреди ги Роман. — Може да има още експлозии.

В далечината се чуха сирени.

Тони се зачуди как щяха да обяснят това на полицията. Тя се огледа из паркинга. Нямаше да е добре да има мечове и дървени колове пръснати наоколо. Забеляза черна торба за боклук, лежаща на земята до един черен лексус.

Надникна вътре. Видеоигри? Да не би Грегори да бе донесъл тези на работа? Бяха чисто нови и неотворени.

— Аз ще взема това.

Дугъл взе торбата и се понесе към входната врата.

— Но… — Тони подскочи, когато Иън внезапно се появи до нея. — Каква е цялата тази работа с торбите с играчки?

— Таен Дядо Коледа. — Иън я поведе към входната врата. — Гората е чиста, но можем да кажем къде са се крили.

— Да, човече. — Финиъс се появи до тях. — Скапаните страхливци са се телепортирали.

Тони трепна при вида на кръвта по лицето на Финиъс.

— Вие двамата се нуждаете от медицинска помощ.

— Роман и Ласло могат да ни позакърпят — каза Иън.

Те влязоха във фоайето и откриха всички насочили се към чакалнята. Тони погледна към коридора и забеляза Дугъл с торбата видеоигри. Той отвори заключената врата на стаята срещу забавачницата.

— Ела.

Иън я побутна към чакалнята.

Отец Андрю се молеше с Радинка. Другите седяха тихо, сякаш пълната сила на шока най-после ги бе застигнала.

Конър обикаляше напред-назад, а Константин го следваше, копирайки походката му. Когато малкото момче забеляза Тони, той изтича до нея с вдигнати ръце. Тя го вдигна и го прегърна.

— Роман и Шана са в операционната заедно с Грегори — обясни Конър. — Той бе ударен най-лошо.

— Ще се оправи ли? — Тони осъзна, че Константин бе затворил очи и бе заспал на рамото й.

— Има няколко сериозни порязвания и изгаряния — каза Конър, — но ако оцелее до изгрев, ще може да се излекува по време на съня си.

Вратата на операционната се отвори и Роман и Шана излязоха от нея.

— Грегори ще се оправи — обяви Драганести и всички въздъхнаха с облекчение.

Радинка се спусна напред.

— Мога ли да го видя?

Роман кимна.

— Той е в съзнание. Ласло му преля кръв.

След като Радинка отиде в операционната, Роман се приближи към Конър и Иън и сниши глас.

— Има няколко лоши новини. Грегори, каза, че един Бунтовник е стопил мозъка му като вулкан, каквото и да означава това и Бунтовниците знаят за лекарството Остани буден.

— Тогава са научили, че ти си създателят му — каза Конър. — Искам още тази вечер да ви скрия на безопасно място със семейството ти.

Роман се намръщи.

— Добре. Но първо искам да прегледам ранените и да се оправя с полицията.

— Хауърд може да се оправи с полицията. Ние тръгваме при първа възможност — нареди Конър. Той се обърна към Иън. — Ти ще си начело тук.

— Но какво ще стане с Коледния бал? — попита Шана.

Конър сви рамене.

— Това не е важно.

— Разбира се, че е — възрази тя. — Всички ще дойдат. Трябва да направим това, Роман.

— Повече се тревожа за твоята безопасност…

— Ще бъдем в безопасност — прекъсна го Шана. — Ангъс и Ема ще дойдат. Жан-Люк, Золтан, Джакомо — всички ще дойдат. Няма как да бъдем в по-голяма безопасност.

Роман размени поглед с Конър.

— Тя има право. Тук ще има малка армия.

— И аз отказвам да оставя Бунтовниците да развалят Коледата ни — заяви Шана. — Ако отложим, ще изглежда сякаш сме се уплашили от тях.

Конър се поколеба.

— Те пак могат да нахлуят на партито. И да се опитат да отвлекат Роман, защото той знае как да направи онова проклето лекарство.

— Ще е бал с маски — каза Шана. — Ще им е трудно да го познаят. — Лицето й засия. — Знам! Имаме стотици костюми на Дядо Коледа. Всички мъже ще облекат един и същ костюм. Напълно ще ги обърка.

Роман се ухили.

— Харесва ми.

Стотици костюми на Дядо Коледа? Тони се зачуди. Защо група вампири ще имат стотици костюми на Дядо Коледа? Дали имаше нещо общо с това, което Иън бе нарекъл тайния Дядо Коледа?

Конър кимна бавно.

— Това е достатъчно откачено, че да свърши работа. Но тази вечер все пак ще заминем. Ще се върнем за бала във вторник.

— Съгласен.

Роман бе на половината път към операционната, когато Дугъл отвори вратата на чакалнята.

— Роман, полицията е тук.

— Хауърд ще се оправи с тях — каза Конър. — Къде е той?

— Ласло превързва крака му. — Роман надникна в операционната. — Хауърд, готов ли си? Полицията е тук.

— Заемам се.

Той закуца към чакалнята, за да се присъедини към Дугъл в коридора.

Погледът на Роман се плъзна по вампирите из чакалнята.

— Финиъс ти си следващият.

Той влезе в операционната, следван от Финиъс.

— Хайде, Конър. Аз ще погледна порязванията ти.

Шана побутна шотландеца към операционната.

— Ти си зъболекар, не доктор — измърмори Конър.

— Щом мога да извадя един зъб, значи ще мога да извадя и стъклата от лицето ти. — Тя го бутна вътре и погледна назад. — Ти си следващият, Иън.

Тони трепна.

— Това ще е забавно.

Радинка излезе от операционната, усмихвайки се.

— Грегори ще се оправи. Ето, нека взема малкия и да го сложа в леглото му.

Тя взе спящия Константин от ръцете й и излезе от стаята.

— Ти също трябва да поспиш — каза Иън на Тони. — Имаше тежък ден.

— Не целият бе лош.

Погледът й се спусна към устата му. Между ужасното посещение на болницата и страшната експлозия на паркинга, имаше една божествена целувка.

Тя се надяваше, че Иън се сеща какво има предвид, тъй като не смееше да го спомене в стая пълна с вампири със свръхчувствителен слух.

Той пристъпи по-близо.

— Не съжаляваш ли за това? Каза, че първата е била грешка.

— Бях объркана. Все още съм объркана. — Тя поклати глава. — Не знам какво да мисля за всичко това. И все още трябва да говоря с теб. Наистина е важно.

— Готова си да признаеш тайните си?

— След като се погрижат за нараняванията ти.

— Добре съм. — Иън се огледа из стаята. — Не тук. Ела.

Той я изведе от стаята.