Керелин Спаркс
Коледно желание (27)

Епилог

Коледа

Облечен в костюм на Дядо Коледа, Иън остави на изтъркания килим голямата си червена торба. Той се бе телепортирал заедно с Тони, която бе облечена в елфския си костюм под червеното си вълнено палто. Дървената къща в провинциална Вирджиния бе малка — достатъчно малка, че се наложи да са много тихи. Той можеше да чуе как родителите хъркат в близката спалня, а четирите им деца спяха във втората спалня.

Сабрина им бе дала информация за семейството. Бащата бе ранен в инцидент във фермата и те едва свързваха двата края. Под коледното дърво имаше само четири малки подаръка обвити във вестник.

Иън отвори торбата си, а Тони му помогна да извади няколко кутии с топли зимни дрехи. Пластмасова торба, в която имаше замразена пуйка. След това дойде ред на играчките — видеоигра, няколко книги и красива кукла за малкото момиче.

С празна торба, Иън хвана Тони, за да се телепортират. Тя посочи към покрива. Правейки кисела физиономия, той изпълни желанието й.

Приземиха се на покрива, в сняг до колене.

Той я задържа здраво.

— Защо искаше да дойдем тук?

— Това е повече в стила на Дядо Коледа. Къде ще идем сега?

— Обратно в Роматех. Торбата ми е празна — той докосна червения й нос. — Сигурна ли си, че искаш да пътуваш с мен? Изглеждаш полузамръзнала.

— Така е, но това е прекалено готино. Като си помисля за тези хора как се събуждат сутринта и намират всички неща… страхотно е!

Тя обви ръце около врата му.

— Внимателно — той разшири позицията си. — Тези покриви могат да са доста хлъзгави.

Тони се сгуши в него, след това погледна надолу.

— Или имаш нещо в джоба, или си се въодушевил.

— И двете.

Той бръкна в джоба на червените си панталони и напипа малката черна кутийка. Дали трябваше да й го даде сега? Когато се върнат в Роматех, ще бъдат заобиколени от шумни хора, бързащи да раздадат подаръците тази нощ.

Той се огледа наоколо. Звездите блестяха в ясното небе. Лунната светлина огряваше покритите със сняг пасища. Въздухът ухаеше на кедър и пресен сняг.

— Мястото е прекрасно, нали?

— Да. Много спокойно. — Тя облегна глава на рамото му. — Имам подарък за теб в градската къща. Но преди да ти го дам, се надявах, че ще ми разкажеш за онзи твой сън, който имаше за мен.

Той целуна челото й.

— Сънувах, че си бременна. С нашето дете.

— Наистина ли? — Тя се отдръпна назад, за да го погледне. — Защо не ми каза?

— Не исках да те тласкам към нещо, което ти може би не желаеш. — Макар че той се надяваше, че тя ще иска деца. Иън извади черната кутия от джоба си. — Имам подарък за теб, ако го желаеш. Надявам се, че ще ти хареса — той отвори кутийката и й показа пръстена.

— О, боже — тя взе кутийката. — Толкова е… красив.

Иън падна на едно коляно.

— Дайтона Лин Дейвис, ще се… — под него снегът се размърда, после изведнъж част от него се плъзна надолу по покрива, отнасяйки Иън със себе си.

— Иън! — извика тя.

Той полетя през ръба на покрива и падна по гръб върху големия куп от сняг.

— Ох.

Иън видя как Тони се спуска по покрива като сърфист. Тя скочи от ръба и се приземи близо до него. Смееше се.

— Това да си Суперуомън си има своите предимства. Добре ли си?

— Опитвах се да ти предложа.

Той започна да се изправя.

— Да! — тя се хвърли върху него, блъскайки го отново в снега. — Да, ще се омъжа за теб.

Иън се ухили.

— Надявам се, че не сме изгубили пръстена?

— Не. Ето го тук.

Тони му показа кутийката.

Той издърпа ръкавицата й, за да може да го постави на пръста й.

— Не знаех какво друго да ти взема за Коледа.

Тя го прегърна там, сред снега.

— Единственото, което искам за Коледа, е моят вампир.