Керелин Спаркс
Коледно желание (24)

Глава 24

Иън със сигурност я изненада. Тя лежеше на леглото, а красивата й уста бе останала отворена от изумление. Той се преобърна на една страна, за да е с лице към нея и се подпря на лакът.

— Ти… ти не си мъртъв — прошепна тя.

Той се усмихна.

— В момента не.

— Как? Да не си изпил лекарството? Онова „Остани буден“?

— Да. Знам къде бе скрито.

Тя седна.

— Но, Иън, то те кара да остаряваш.

— По една година за всеки ден — той сви рамене. — Така че ще изглеждам на двадесет и осем, вместо на двадесет и седем.

Устата й отново остана отворена.

— Готов си да остарееш с една година?

— За да прекарам един ден с теб, да.

— Това е толкова сладко — тя се изпъна на леглото с лице към него. — Но сигурен ли си, че трябва да си сладък? Имам предвид, ти си буден, а лошите спят.

Усмивката му се разшири. Тя бе точно толкова войн, колкото него.

— Значи искаш да ги посека, докато са неспособни да се защитават?

Тони трепна.

— Осъзнавам, че не е много благородно, но те биха го направили на мига.

— Да, така е, затова трябва да сме сигурни, че никога няма да намерят лекарството. — Той се протегна да махне една мокра къдрица от бузата й. — Всъщност бих се изкушил да ги избия всички и да приключим с цялата каша, но ги пазят двадесет руски мафиоти въоръжени до зъби.

— Ох — тя направи физиономия. — Това няма да е много приятно.

— Така е. Откакто Роман ги посети през деня, те са изключително предпазливи. — Той прокара пръст по челюстта й. — А го има и проблема с това да се превърна на въглен, ако изляза на слънце.

— Тогава предполагам, че трябва да останем вътре.

— Да.

Иън плъзна пръста си по ухото й.

— Предполагам, че можем да измислим нещо, с което да запълним времето. — Очите й блеснаха, когато погледна към долнището на пижамата му. — Изглежда, че ти си го измислил преди мен.

Той се усмихна иронично.

— Един мъж трябва да е винаги подготвен.

Беше истина, че докато лежеше в леглото, чакайки я да пристигне, се бе възбудил само при мисълта да се люби с нея. Знаеше, че сега очите му са червени. Стаята бе в червени сенки, а кожата на Тони изглеждаше розова и изпълнена с кръв. Щеше да е предизвикателство да запази контрол. Нарочно се бе наситил със синтетична кръв, за да го направи по-лесно.

Начинът, по който го бе гледала, когато бе освободил всичките си вампирски сили в библиотеката на доктор Проктър — това бе изпитало контрола му до край. Бе чул как препуска сърцето й. Бе подушил възбудата й. Искаше му се да скочи върху нея и да забие зъби във врата й.

Венците му изтръпнаха и той падна по гръб, стискайки очи. Контрол. Не смееше да се люби с нея, ако не можеше да се контролира.

— Добре ли си? — прошепна тя.

— Не искам да ти влияя по никакъв начин. Ако останеш в леглото ми, това трябва да е твое решение. Но знай, че ще те любя.

— Е, аз точно на това разчитам.

Гласът й звучеше приглушено, след това нещо меко падна на лицето му.

Той го отметна настрани и отвори очи. В ръката му имаше синя риза. Нейната риза. Тя седеше до него, плъзгайки презрамките на сутиена по раменете си. Медальонът с форма на сърце, който й бе дал, лежеше между гърдите й.

— Сигурна ли си?

— Да не би да изглеждам несигурна?

Тони метна сутиена си на пода.

Той скочи, карайки я да легне по гръб.

— Обичам решителните жени.

Тя се усмихна.

— Аз обичам агресивните мъже.

Иън разтвори ръка върху ребрата й.

— Знам, че не ме познаваш от много дълго време.

— Но те чаках с години.

— В продължение на векове. Мисля, че сърцето ми те разпозна още първата нощ, в която се срещнахме. Просто отне още няколко нощи на мозъка ми да навакса.

Тя докосна лицето му.

— И при мен бе по същия начин.

Той плъзна ръката си нагоре, за да покрие гърдата й.

— Искам да знаеш, че ще ти бъда верен. Обичам те. Това никога няма да се промени.

— О, Иън — тя обви ръце около врата му. — Аз също те обичам.

Той се наведе да целуне устните й. Бяха меки и влажни и се отвориха подканващо. Завъртя езика си вътре, изучавайки и вкусвайки сладостта й. Тя потръпна под него — толкова крехка в своята смъртност, но толкова силна в страстта си. Тони бе всичко, което той не бе. Всичко, което жадуваше. Живот и светлина. Чиста и добра.

Езикът й се плъзна по зъбите му, след това се уви смело около острия връх на единия му кучешки зъб. Той изстена. Дали осъзнаваше, как си играе с опасността? Тя притисна езика си към върха му.

Иън прекъсна целувката, поемайки си рязко въздух. Кожата й, шията й, гърдите й — изглеждаха невероятно вкусни през червения му поглед.

— Господи, желая те.

Обсипа с целувки гърлото и гърдите й. Бумтящото й сърце ехтеше в ушите му: колкото по-бързо биеше то, толкова повече се разпалваха пламъците на страстта му. Иън плъзна ръка зад гърба й и я повдигна във въздуха. Гърбът й се изви, притискайки гърдите й към устата му. Със стон тя отмести ръце настрани и остави тялото си на неговите нужди.

И Иън наистина се нуждаеше от нея. Всеки сантиметър от нея. Захапваше и смучеше зърната й, докато те не станаха твърди в устата му. Засмука едното и леко ощипа другото. Когато дръпна и двете, тя ахна.

— О, моля те.

Тя хвана тениската му и я дръпна.

Той я измъкна през главата си и я хвърли. После разкопча колана й и се насочи към ципа на панталоните й.

— По дяволите, никога не съм си мислил, че ще свалям мъжки панталони.

Тя се разсмя и се опита да му помогне, като повдигна ханша си във въздуха. Той изстена при гледката. Издърпа панталоните й до глезените, но там спря заради обувките й. С едно бързо движение на китката те полетяха във въздуха. Чорапите и панталоните й ги последваха.

— Обичам краката ти.

Хвана глезена й и повдигна голия й крак, за да може да целуне прасеца й.

— Свали си панталона.

— Сега?

Той погъделичка задната страна на коляното й.

Кракът й трепна.

— Да. Сега.

Постави глезена й на рамото си, след това се повдигна на колене, за да свали долнището на пижамата си. Ерекцията му изскочи.

Тони се подпря на лакти, за да има по-добра гледка.

— Леле.

— Надявам се, че не очакваш да танцувам наоколо като онзи мъж от Палави дяволи.

Иън хвърли долнището на пода.

— Кой мъж? — измърмори тя, а очите й не се отлепваха от слабините му.

Колкото повече го гледаше, толкова по-голям ставаше той. Ако продължаваше така, Иън нямаше да издържи още дълго. Трябваше да я разсее, при това бързо.

— Сега, до къде бяхме стигнали? — попита я и целуна глезена й.

— Не — тя свали крака си от рамото му и се наведе напред. — Искам да те докосна.

Тони обви ръка около ерекцията му.

— Ох, девойче. Няма да успея да издържа още дълго.

— О, хайде де — тя го стисна леко. — Ти си силен мъж.

— Да — той остана без дъх, когато тя закачи връхчето му с палец. Вече се бе появила една капчица и тя я разнесе наоколо. — Силен съм — той стисна зъби. — Аз съм войн.

— Истински мъжага.

Тони го бутна назад върху леглото.

Главата му бе наполовина извън леглото. Той ахна, щом устата й го пое. И смачка завивката в юмруци. Можеше да издържи това. Не бе някой младок.

— Аз… аз пораснах с няколко сантиметра през лятото.

Дълбоко от гърлото й се чу звук на одобрение. Пръстите й гъделичкаха топките му, след това ги стиснаха. Езикът й се въртеше около пениса му. Стаята се завъртя около него. Не можеше да повярва. Случващото се бе различно от всичкия секс, който бе правил през вековете. Може би защото снаряжението му бе по-различно — по-голямо и по-зряло. Или може би бе, защото Тони бе… Тони. Тя се любеше с него. Той не искаше това да свърши никога.

Но щеше да се случи при това дяволски скоро.

— Не! Тони!

Тя погледна към него точно когато изгуби контрол. Със стон той свърши върху гърдите й. Бе запазил достатъчно самообладание, за да се извърне от нея. Покрусен той се изхвърли по целите завивки на Роман. И проклетото нещо не спираше да излиза.

— Ох, девойче. Толкова съжалявам. Не съм свикнал с този дълъг… Не го контролирах както трябва.

Иън сведе глава, прекалено засрамен, за да я погледне.

Звукът на смях прекъсна тишината. Той погледна намусено към нея. Тя се търкаляше от страна на страна, смеейки се толкова силно, че очите й се бяха насълзили.

Лицето му почервеня.

— О, това със сигурност е мечтата на всеки мъж, да му се присмиват в леглото.

— Иън, толкова си сладък. О, боже! Пенисът ми е прекалено голям. Извън контрол е! — Тя имитира шотландския му акцент и се разсмя отново. — Горкото бебе. Толкова е тъжно, че си свръхнадарен. Мисля, че ще се наложи да поплача.

Той я погледна намръщено.

— Ти със сигурност се наслаждаваш на това.

— Разбира се — тя седна и изтри очите си. — Въодушевена съм, че мога да те накарам да изгубиш контрол.

— Наистина ли?

— О, да! Това е вдъхващо сила — тя сви мускули. — Обикновената смъртна кара якия, безсмъртен вампир да изгуби контрол. Чувствам се като супержена!

— Това ти харесва?

— Господи, да.

Тони притисна ръка към гърдите си, след това се разсмя отново, щом пръстите й докоснаха спермата му. Хвана края на чаршафа и избърса ръката и гърдите си.

Иън бе удивен. Той можеше да се посрами пред Тони и тя все още да го обича. Бе най-големият късметлия на земята.

— И трябва да си призная, че наистина оценявам тези допълнителни сантиметри. — Погледът й падна върху чатала му. — Великолепен си.

— Благодаря ти. — Вече се чувстваше много по-добре. — Лесно мога да бъда убеден отново да изгубя контрол, щом това те прави толкова щастлива.

Устата й трепна.

— Много благородно от твоя страна.

— Живея, за да служа. Фактически, сега, когато не съм в опасност да избухна, мога да отделя повече време на това да ти доставя удоволствие.

Тя повдигна вежди.

— Звучи добре.

— Да — той прокара пръсти по голия й крак. — Ще си поставя за цел да те накарам да изгубиш контрол.

— Как да не обичаш един мъж с мисия.

Той повдигна вежда.

— Свали си бельото, девойче.

Тя се изкиска и легна назад.

— Слушам ви, средновековни воине — Тони пъхна палците си в ластика на бикините си и бавно ги смъкна. — Може да се забавлявате с тялото ми.

— Така и ще направя.

Той се наслаждаваше на начина, по който тя движеше бедрата си.

Свали бикините до средата на бедрата си, но в позицията си не бе способна да стигне по-далеч.

— Ще бъдеш ли така любезен да ми предложиш малко помощ?

— С удоволствие, скъпа лейди.

Той закачи пръст в бельото й и го смъкна по краката й.

— Благодаря ви, сър любезни.

Южняшкият й акцент се чу доста по-отчетливо и тя го погледна страстно.

Той се подсмихна. Трябваше да се досети, че това да се люби с Тони няма да може да се сравни с нищо, което е преживявал досега. Тя изпълваше сърцето му с радост.

— За мен е истинско удоволствие, красива лейди.

Иън хвърли бикините й във въздуха. Щом те надвиха гравитацията, той погледна нагоре и ги забеляза да висят от полилея.

Тони отново привлече вниманието му, като премести единия си крак надясно, а след това със съблазнително движение на бедрата си, плъзна другия наляво.

— Надявам се, да се насладите на гледката.

— Определено.

Той можеше да види как влагата блести по нежните й гънки. Иън пое дълбоко въздух, наслаждавайки се на аромата на възбудата й.

— О, девойче ти си най-красивата сред всички красиви девици.

— Хмм. Прекалено мил си. — Тя раздвижи провокативно бедра. — Ще се постарая да се пригодя към мъжествения ти размер — каза тя и му се усмихна.

— Ще те ближа, докато не се взривиш от удоволствие.

Очите й станаха огромни.

— Добре.

Той сграбчи глезените й и ги постави около врата си.

— Дръж се, съкровище. Нещата могат да излязат извън контрол.

Тя се изкиска.

Иън сграбчи бедрата й и зарови лицето си в аромата й. Тя ахна, щом той започна да я ближе и се разтрепери, когато я засмука. Проникна с два пръста в нея и я погали леко. Дишайки тежко, тя размърда бедра в ритъма на пръстите му.

Сега бе толкова мокра. Толкова гореща. Толкова красива. А той отново бе твърд. Погледна за последно към мократа й, изпълнена с кръв плът, след това се придвижи към финалния щурм. Размърда езика си, увеличавайки скоростта, както само един вампир може. Краката й се свиха. Ханшът й се повдигна. Почти бе там.

Тони нададе вик и потрепери. Вътрешните й мускули се свиха около пръстите му. Цялото й тяло се разтърси.

Той целуна треперещите й бедра и свали краката й на леглото. Целуна корема и гърдите й. Подпираше се на ръцете си над нея и върхът на ерекцията му докосваше леко копринения й вход.

— Иън.

Тя прокара ръце нагоре по гърба и раменете му.

— Искам да видя любовта в очите ти, когато вляза в теб — прошепна той.

— Имаш я — тя погледна към него. — Обичам те.

Той се плъзна в нея. Завладя го смесица от най-различни чувства. Радост, любов, еротично удоволствие и първичен мъжки триумф, щом я завладя. Възнамеряваше да се любят бавно, но тя бе толкова красива, толкова секси, толкова обичаща, че скоро и двамата се отправиха заедно към освобождаването. Не можеха да бъдат достатъчно близо. Краката й се сключиха около кръста му и телата им се сляха.

Неговият оргазъм настъпи първи. Той се блъскаше в нея със скорост и свирепост, с която можеше да го прави само вампир. Тони извика и свърши разтърсена. Докато тялото й продължаваше да трепери, тя се притисна към него.

— О, боже — задъха се тя, опитвайки да си поеме въздух.

Той допря челото си до нейното, докато дишането им бавно се нормализира.

— Надявам се, че не съм те наранил — прошепна той.

— Не. Беше… прекрасно. Зрелищно. Разтърсващо.

— Да.

Той падна до нея и я придърпа към себе си.

Очите й се затвориха.

— Изтощи ме.

— Да.

Иън затвори очи и потърка брадичката си в косата й. Един мъж лесно можеше да пожелае цяла вечност прекарана така.

 

 

Тони се събуди, осъзнавайки бавно, че е гола и й е студено. Тя седна. В приглушената светлина, която се прокрадваше през открехнатата врата на банята, забеляза Иън до себе си. Погледът й се плъзна надолу по голото му тяло и се върна обратно на лицето му. Поразително красив мъж. Толкова секси. И бе толкова мил, да остарее с една година само за да бъде с нея. Дали действието на лекарството бе преминало? Той определено изглеждаше мъртъв за околния свят.

Тя погледна към часовника на масичката до леглото. Господи, бе почти обяд. Карлос и Хауърд сигурно се чудиха какво се е случило с нея. Тя издърпа чаршафа да покрие гърдите на Иън. След това отиде до банята и си взе един топъл душ.

Влезе на пръсти в спалнята с една хавлия, омотана около главата си и друга около тялото си. Откри ризата си на пода от едната страна на леглото, а сутиена си от другата. Погледна към полилея от ковано желязо над леглото. Бикините й висяха на едно от разклоненията му. Съмняваше се, че ще може да ги стигне, дори ако се качи на леглото. Жалко, че не можеше да левитира като вампирите.

Може би щеше да открие нещо, с което да бутне бикините си долу. Погледна в гардероба и се усмихна на килтовете, които висяха там. Погали мекия пуловер на Иън и се наведе да подуши аромата му. Забеляза черните кожени панталони, които бе облякъл вечерта, в която спасиха Бри. Зад тях бе смокингът, който облече за ролята си на Дракула. След това бе вампирската пелерина.

Прокара пръсти по гладкия, черен сатен. Изправената яка беше толкова готина. Погледна към Иън, който все още бе мъртъв за света.

Е, защо не, по дяволите? Пусна хавлиите на пода и взе пелерината. Завъртя се наоколо, размахвайки я като матадор. След това я метна на раменете си и завърза връзките около врата си. Събра краищата, за да може, щом повдигне ръце да се разпери. Тя пребяга през стаята, оставяйки пелерината да се вее зад нея. След това изпълни няколко удара в стил Пасо Добле. Щастлива с постигнатото Тони сви десния си лакът, оставяйки пелерината да покрие долната част на лицето й. Подобно на Снидли Уиплаш^[1], тя профуча през стаята.

Скочи върху долния край на леглото и вдигна ръце. Впери зловещ поглед в Иън и каза с призрачен, нисък глас:

— Аз съм твоята господарка.

— Като девица — отговори й женски глас.

Тони подскочи и се завъртя. Това трябва да бе нейният телефон. Панталоните й бяха някъде на пода. Мадона обяви, че е докосната за съвсем пръв път.

— О, млъкни — Тони скочи от леглото и тръгна през стаята, търсейки панталоните си. — Ти си девица точно колкото и аз.

— По това може да се поспори — чу се един мъжки глас.

Тя изписка и се завъртя.

— Иън?

— Тони?

Той погледна изненадано костюма й или по-точно липсата на такъв.

Тя стисна краищата на пелерината заедно в опит да прикрие голото си тяло.

— Мислех, че си мъртъв. Отново.

Устата му трепна.

— Не бих пропуснал това за нищо на света.

Лицето й пламна.

— Като девица — подигра й се Мадона.

Тя измъкна телефона от джоба на панталона си.

— Ало?

— Menina, какво стана с теб? — попита Карлос. — Отиде да провериш Иън горе и не слезе.

— Аз… добре съм. Иън също е добре — тя погледна към леглото.

Той й се хилеше насреща.

— Да не заспа? — попита Карлос. — Знам, че бе изморена тази сутрин.

— Аз… явно съм заспала леко. Съжалявам.

— Няма проблем. Нищо не се е случило. Просто си помислих, че може да си гладна. Хауърд приготвя сандвичи в кухнята. Искаш ли един?

— Аз… ъъ…

Тя наблюдаваше как Иън се запъти покрай нея към офиса. Гледката отзад бе прекрасна. Той извади бутилка с кръв от малкия хладилник в мокрия бар и я сложи в микровълновата.

— Тони, какво става? — настоя Карлос. — Трябва ли ти помощ там горе?

— Не! Аз… аз наистина съм добре.

— Той е буден, нали? — настоя да узнае Карлос. — Или е това, или си развила някои вкусове, които са прекалено извратени.

— Добре де, той е буден — призна тя.

— Хауърд ми разказа за лекарството „Остани буден“ — отвърна Карлос. — Предполагам, че вие двамата се възползвате добре от него?

— О, да.

Карлос се изхили.

— Ciao, menina.

Той затвори.

— Те знаят какво правим?

Иън извади бутилката си от микровълновата и изсипа кръвта в една чаша.

— Да — тя пусна телефона си и влезе в офиса. — Дали ще си навлечем големи неприятности?

— Точно в момента никой не може да се свърже с Конър, така че не се притеснявай за това. — Иън отпи от чашата си, докато я наблюдаваше как приближава. — Пелерината стои много по-добре на теб, отколкото на мен.

— Не мисля, че гледаш пелерината.

Тя я разтвори и разкри тялото си за миг.

Иън се усмихна и отпи отново.

— Случи се нещо невероятно.

— О, да, сексът беше страхотен.

Тя седна на стола до бара.

Той се разсмя.

— Това също. Но, Тони, аз наистина заспах. — Той се наведе към нея, подпирайки лакти на бара. — Беше толкова странно. Не съм спал от векове.

— Леле.

Иън отпи още от кръвта.

— Бях забравил какво е чувството. Мъртвешкият сън е толкова… празен. Нищо повече от смърт и пълна забрава. Но това бе толкова прекрасно и…

— Спокойно?

Очите му заблестяха от влага.

— Сънувах. Сънувах теб.

— Ох… боже.

Тя забеляза, че сълзите в очите му бяха червеникави.

Той докосна лицето й.

— Не бих помислил, че това изобщо е възможно.

Тя хвана ръката му.

— Какво сънува?

Устата му се изви в усмивка.

— Направи ми стриптийз с вампирска пелерина.

— Наистина ли? — Щом той се разсмя, тя му се намуси. — Много смешно. Какво сънува?

Очите му се смекчиха.

— Някой ден ще ти кажа.

— Хмм.

Тони стана от стола. Отдалечи се от него, след това преметна едната страна на пелерината зад гърба си и разкри едно заоблено бедро.

— Имам си начини да те накарам да говориш.

Тя ахна, когато той стигна до нея с вампирска скорост.

— Аз имам начини да те накарам да викаш.

Иън развърза връзките на врата й и бутна пелерината от раменете й.

Сатенената материя падна на пода с червената страна отгоре. Иън я вдигна на ръце, след това я постави да легне върху червения сатен.

— Е, защо не? — тя го погледна кисело. — Вече изцапахме всичко друго на това място.

Смеейки се, той се придвижи до бара с вампирска скорост и взе чашата си, в която бе останало малко кръв.

— Даде ми една идея.

— Ще направиш петно на килима?

— Не.

Той коленичи до нея и капна от кръвта върху гърдите й и надолу по торса й.

— Иуу. Надявам се да изчистиш това.

Тя забрави да бъде възмутена, когато езикът му облиза кръвта от гърдите й. Той проследи дирята от кръвта надолу по торса й и облиза последната капка от пъпа й.

Тя се заизвива върху червения сатен, наслаждавайки се на упадъчното чувство, което предизвикваше по гърба й. Иън се върна на гърдите й и ги засмука. Тя усети зъбите му да я захапват съвсем леко и си спомни как изглеждаше с изскочили зъби напълно превъплътен в Дракула. Очите му светеха сини, пълни с вампирска сила, след това станаха червени, когато бе погледнал гладно към нея. Старите следи от ухапвания по гърдите и торса й я погъделичкаха, но не от страх или отвращение.

Тя усети желание. И нужда.

— Иън.

Той погледна към нея и червеният блясък в очите му я прониза дълбоко. Белезите от ухапванията сякаш горяха.

Прокара пръсти през дългата му черна коса и стисна главата му.

— Ухапи ме.

Той премигна.

— Не. Не казвай това. Няма да те използвам за храна. Не съм гладен.

— Аз съм. Вътре в мен има огромен… глад.

— Тони, ти реагираш на вампирските ми сили. Ще се опитам да ги заглуша.

— Не, освободи ги.

Той я изучаваше любопитно.

— Знаеш ли какво искаш от мен? Ти си била нападната. Имаш ужасни спомени.

— Искам да превърна ужаса в нещо красиво. Можеш ли да направиш това?

— Мога да направя така, че да не те боли. Но това е илюзия. Контрол над съзнанието. А аз знам как се чувстваш относно това.

— Не се страхувам от твоя контрол. Обичам те.

Той се поколеба и се намръщи.

— Направи го. Направи всичко. Искам да изпитам всичко с теб.

Той затвори очи.

— Толкова си изкушаваща. Мога да подуша кръвта ти, гореща и вкусна. Мога да я чуя как се движи в теб и ме призовава.

— Вземи ме.

Очите му се отвориха и тя ахна заради изумителния им син цвят. Вълна от леденостуден въздух докосна челото й, след това се разля по тялото й, карайки кожата й да настръхне.

С теб съм. Гласът му проехтя в съзнанието й и тялото й изтръпна, сякаш дъхът му я докосна. Той захапа леко врата й. Ние ще споделим съзнание, тяло и кръв. Облиза врата й и тя ахна, когато усети същото и между краката си.

Трябваше да е илюзия. Но каква илюзия само. Всеки допир до шията й проехтяваше и по-надолу по тялото й. Нуждата й стана още по-отчаяна, а трепетът прерасна в туптящи пулсации настояващи за удовлетворение.

Тя обви крака около него.

— Вземи ме сега.

Зъбите му изскочиха с тих свистящ звук, който я изпълни с копнеж по него. Тя се разтрепери, щом ерекцията му се докосна до нея, а зъбите му нежно одраскаха врата й. Скоро, скоро щеше да се случи.

Иън нахлу в нея с такава сила, че тя едва забеляза бодването във врата си. А после я любеше, вземаше тялото и кръвта й. В теб съм по всеки възможен начин. Ти си моя и аз съм твой.

С всяко засмукване на шията й я заливаше вълна от удоволствие. След това той се отдръпна от врата й. Не искам да вземам прекалено много. Облиза раните от ухапването и вълните продължиха, засилени от всеки тласък.

Той усили темпото. Мога да усетя, че приближаваш върха. Ще го достигнем заедно.

Така и стана. Тони извика точно когато чу стона му от удоволствие да кънти в съзнанието й. Никога не бе усещала нещо подобно. Телата им потрепваха заедно сякаш танцуваха. Умовете им пулсираха в споделеното удоволствие. Невероятно, помисли си тя, или пък той го помисли? Вече не можеше да различи кой, кой е. Бяха едно цяло.

— Иън — прошепна тя, щом дишането им стана отново нормално.

Дори дъхът им бе в синхрон.

Можеш ли да усетиш колко много те обичам? Гласът му изпълни ума й.

Заля я топла вълна, която предизвика сълзи в очите й. След това хладнината се отдръпна от нея и него вече го нямаше. Нямаше го от ума й, но лежеше до нея и очите му преливаха от любов.

И тогава изведнъж разбра, че нищо нямаше да я спре да прекара живота си с Иън. Нито приятелство, нито злодеи можеха да я спрат да го обича.

Дори смъртта не можеше да ги раздели.