Кристоф Хохмут
Вертикален старт (9) (Курс към бога)

Глава 7
Кръстът

Кръстът е един от тези символи, чието значение се е променило из основи в хода на историята. В античния свят кръстът е бил символ на ужас — един от най-страшните инструменти за мъчения и смърт, които човечеството е измислило в своята жестокост. Римляните са възприели разпъването на кръст като метод за екзекуция от картагенците, които окачали осъдените престъпници да висят, защото считали земята за свещена. Кръстната смърт се прилагала само за най-тежки престъпници, за врагове на държавата или роби и била свързана с много изтезания. Осъденият на смърт чрез разпъване първо бил бичуван с камшик, в който били вплетени остри предмети. След това бил принуждаван да носи напречната греда на кръста до мястото на екзекуцията под публичен присмех и позор. Там събличали дрехите на осъдения и екзекуторите ги разпределяли помежду си. Палачът забивал пироните в китките на голия човек. Тези наранявания на нервите предизвиквали ужасни мъки. Глезените били поставяни един върху друг и през тях също бил забиван дълъг пирон. При такова увисване на тялото се получават тежки смущения в дишането и разпънатият започвал да се задушава. Той можел да си поеме въздух само ако от време на време се повдигал нагоре, като се опирал на пирона, забит в глезените. Агонията на това постоянно повдигане и отпускане можела да трае с дни. За да съкратят това мъчение, като акт на милосърдие, палачите понякога пречупвали подбедриците на осъдения, за да не може да се повдига и да се задуши по-бързо. Кръстът бил един ужасен инструмент за мъчение и на хората от античния свят никога не би им дошло на ум да го носят като украшение на шията си — както днешният религиозен човек не би носил изображение на електрически стол.

Днес кръстът предизвиква почти изключително асоциация с Иисус от Назарет. Този невинен човек, който е вършил само добрини, е бил разпънат на кръст. Процесът, на който Иисус Христос е бил осъден, и неговата екзекуция са исторически факти, документирани така добре, както почти никое друго събитие в историята. Те са оставили дълбоки следи в развитието на човечеството. Кръстът е играл и продължава да играе важна роля в изкуството, културата и обичаите. Някогашният кървав символ на ужас се е превърнал в символ на надеждата за милиони хора. Но какво знаем всъщност за неговото значение? Защо екзекуцията на еврейския Месия на кръста е толкова важна за християните? Възможно ли е един инструмент за екзекуция да носи надежда?

Можем да изследваме този въпрос, като проследим събитията около екзекуцията на Иисус от Назарет. Евангелията ни дават много точна картина за осъждането и разпъването на Иисус. Почти половината от информацията в Евангелията се концентрира върху събитията около смъртта му.

Иисус, човекът, проповядвал любов, бил мразен от някои хора. Прослойката на висшето духовенство в древния Израел и преди всичко законниците виждали в него заплаха за собственото си учение и за особеното положение, което заемали в религиозната система. Заявлението му, че е Божи Син, било такава провокация за тях, че искали да го убият. Затова го изправили пред еврейския съд и провели няколко инсценирани процеса. Призовали лъжесвидетели, които приписвали на Иисус множество прегрешения. Самият Иисус мълчал по време на процесите. Купените свидетели се оплели в противоречия и показанията им толкова много се различавали помежду си, че нямали доказателствена сила. Така обвинението се разпаднало, макар че обвиняемият не бил казал нито дума в своя защита. Съдът изпаднал в конфузно положение. Първосвещеникът Каяфа, който бил и върховен съдия, изтървал нервите си и противно на съдебния ред започнал лично да разпитва Иисус. Не получил отговор. Тогава Каяфа прибегнал до следната хитрост. Той попитал Иисус: „Ти ли си Христос, Синът на живия Бог?“ Иисус отговорил за пръв път: „Да, аз съм.“ Първосвещеникът разкъсал дрехите си в израз на възмущение и ужас. Останалите съдии направили същото. След това се събрали и единодушно осъдили обвиняемия на смърт за богохулство. Евангелията ясно заявяват, че Иисус е бил осъден не заради някакво свое деяние, а заради своята самоличност — Божият Син.

За да може Иисус да бъде екзекутиран според тогавашното право, присъдата на Синедриона трябвало да бъде потвърдена от действащия римски управител Пилат. За да получат неговото потвърждение, еврейските съдии обвинили Иисус в държавна измяна и подстрекателство на народа срещу римляните. Пилат се колебаел и решил да поеме лично случая. Много е вероятно действията му да са били повлияни от жена му — Клавдия Прокула, внучка на Август. Тя го посъветвала да не се натоварва с вина по случая с праведния Иисус. Пилат сам разпитал Иисус, с което се оказал на опасен политически терен, защото се впуснал в борба за надмощие с Каяфа, главния водач на юдеите. При този процес Иисус също не казал нито дума в своя защита. Пилат не могъл да установи никаква вина. „Аз не намирам вина в Него.“ Той бил раздвоен. От една страна Иисус бил невинен, но от друга страна Пилат бил отговорен за поддържането на обществения ред. Ако освободял Иисус, можело да се стигне до въстание на евреите. Накрая, по политически съображения, той предал Иисус на евреите да го разпънат.

„А като Го видяха, главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! Пилат им каза: Вие Го вземете и го разпънете, защото аз не намирам вина в Него!“

Йоан 19:6

Така Иисус бил отведен и екзекутиран по най-жесток начин.

От разказа става ясно, че тези, които са дърпали конците на това съдебно убийство, не биха успели да осъдят Иисус на смърт, ако той сам не го беше допуснал. Иисус не се е защитавал. Според Матей много преди да бъде осъден, Иисус е знаел, че ще бъде убит. Той е казал на учениците си:

„Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце; и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те много се наскърбиха.“

Матей 17:22–23

На кръста се проявява омразата, отхвърлянето и безразличието на човека към Бога. И до днес човекът често си устройва живота без Бога или с някакъв самоделен бог. Много хора призовават Бога едва когато изпаднат в трудности, иначе не му обръщат никакво внимание. Не неговите правила определят живота ни, а ние си определяме наши правила. Много често се бунтуваме в сърцата си срещу Бога, като го отхвърляме или отричаме — или най-често просто с безразличие.

Екзекуцията на Иисус е съществена част от Божия план. Иисус не оказва никаква съпротива при ареста си, което подчертава, че той се предава доброволно в ръцете на хората. За ареста Йоан разказва следното:

„А Иисус, като знаеше всичко, което ще дойде върху Него, излезе и им каза: Кого търсите? Отговориха Му: Иисус Назарянина. Иисус им каза: Аз съм. А с тях стоеше и Юда, който Го предаваше. И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. Пак ги попита: Кого търсите? А те казаха: Иисус Назарянина. Иисус отговори: Казах ви, че съм Аз. И така, ако търсите Мен, оставете тези да си отидат; за да се изпълни думата, казана от Него: От тези, които Ми даде, не изгубих нито един. А Симон Петър, като имаше меч, го измъкна, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. Името на слугата беше Малх. Тогава Иисус каза на Петър: Сложи меча в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия?“

Йоан 18:4–11

Тези думи на Иисус показват, че арестът и всичко последващо е съдбата, отредена му от Бога. Иисус не прави нищо, за да предотврати това, което ще стане. Но всъщност какъв е смисълът на това жестоко убийство? Още преди това Иисус казва, че ще даде живота си като откуп за мнозина. Той сам се нарича Добрият пастир, който дава живота си за овцете. Овцете сме ние, хората. Но защо Иисус е трябвало да умре за нас? Той е умрял, за да изкупи нашите грехове. Тази фраза се чува често, но рядко се схваща пълното й значение. Иисус е умрял заради нашите грехове, защото ние всички, без изключение, сме грешници.

„Защото няма разлика, защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.“

Послание към римляните 3:23

Ние всички се отклоняваме от правия път. Моралната пропаст между Бога и човека е голяма. И дори когато оценяваме греховете и простъпките си като безобидни човешки слабости, понякога оправдани и неизбежни, въпреки това с всички тях ние престъпваме Божиите норми. Може би не престъпваме нормите на нашия свят, но във всеки случай престъпваме нормите на Бога. Самият Бог е свят и чист и в неговото присъствие няма място за лъжа, омраза, завист, гняв, презрение, насилие. Божията справедливост изисква наказание за греховете и изолиране на греховете от неговото присъствие. Ако Бог просто си затваряше очите за греховете, това не би било справедливо. Нито един грешник няма възможност със собствени сили да заличи вече извършените си грехове. Според Божия план смъртта на Иисус на кръста е мостът над пропастта между грешния човек и светия Бог. Бог иска да бъдем заедно с него във вечността. Чрез Иисус ние стигаме до Бог-Отец. Иисус казва:

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“

Йоан 14:6

Бог познава всички сърца, а човек без грях няма. Иисус е бил наказан от Бога вместо нас, за нашите грехове. Принципът за заместването е дълбоко залегнал още в еврейските ритуали, където едно невинно агне е трябвало да се принесе в жертва, за да се покрият греховете на народа пред Бога. Едно невинно животно изгубва живота си заради грешните. Библията нарича Иисус Божия Агнец, който поема върху себе си греховете на света. Когато Иисус бива разпънат на кръста, Бог натоварва върху него греховете на цялото човечество. Очевидци разказват, че в този момент посред бял ден настъпва дълбок мрак. Бог облича небесата в черно, когато осъжда своя Син заради греховете на хората. Последните думи на Иисус на кръста са: „Свърши се.“ Гръцката дума за това е „тетелестай“, което всъщност е финансово понятие: „Дългът е изплатен, платен изцяло.“ Иисус е изплатил целия наш дълг към Бога. Веднага след това се е случило нещо, което е потресло хората от онова време. В еврейския храм се раздрала на две завесата, която закривала от хората Пресвятото място на храма, Божието присъствие. Зад нея можели да влизат само избрани свещеници, и то само веднъж в годината, със специални жертвоприношения. Тази завеса била толкова тежка, че трябвало да я носят 200 мъже. След като Иисус произнесъл последните си думи, тази завеса се раздрала на две отгоре надолу. Оттогава пътят към Бога е отворен за всички. Иисус е отворил този път за всички нас. Той е прехвърлил мост над пропастта на греха.

Около 750 г. пр. Хр. пророк Исая пише за разпъването на Иисус:

„Презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не го счетохме за нищо. А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени.“

Исая 53:3–6

Иисус е платил. Бог ще помилва всеки грешник, който се позове на този, който е платил за греховете на хората. А Иисус познава всички свои овце и е загрижен да върне изгубените овце у дома.

„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тези, които вярват в Неговото име.“

Йоан 1:12

„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота. Това ви писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.“

1 Йоан. 5:11–13

„Да има човек Божия Син“ означава да е свързан с него, да е приел Иисус в сърцето си, да вярва в Иисус и да му се доверява, че той ни води при Бога. Прозрението, че при всичките си грехове не можем да устоим пред Бога със собствени сили, е решаващо за живота ни сега и във вечността. Бог очаква от нас да осъзнаем това. По този начин ние придобиваме правото да станем деца на Бога. Това е радостното послание на кръста. Това е причината, поради която някогашният символ на мъчение се е превърнал в символ на надежда за вечен живот. Чрез Иисус всеки човек има шанс да получи прошка от Бога. От прошка се нуждаят не само убийци, педофили и измамници. Ние всички се нуждаем от нея.

Лука разказва в своето Евангелие как един закоравял престъпник е получил опрощение малко преди смъртта си. Докато Иисус висял на кръста в страшни болки, обсипван от подигравки от жадната за зрелища тълпа, отляво и отдясно на него били екзекутирани по същия начин двама разбойници. След тежките си престъпления сега те се намирали в отчаяно и безизходно положение. Зад гърба им бил един провален живот, очаквал ги бавен и мъчителен край. Отчаянието им се изразило в това, че в предсмъртната си агония те започнали да ругаят и проклинат. За разлика от тях Иисус понасял мълчаливо страданията и присмеха, концентриран предимно върху него. Това провокирало престъпниците и те насочили своята отчаяна злоба към Иисус. Жадната за зрелища тълпа се подигравала и подканвала Иисус да слезе от кръста:

„Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него!“

Матей 27:42

Иисус обаче помолил Бога да прости на тези невежи хора. В това изключително положение, в което към борбата със смъртта се примесвали силни чувства, Иисус се държал по необичаен начин. Дори и на кръста той обичал хората. Това така засегнало сърцето на единия от престъпниците, че той се видял принуден да вземе страната на Иисус пред присмехулната тълпа.

„И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който се под същото осъждане? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.“

Лука 23:39–41

Борейки се със смъртта на кръста, той съжалил за делата си и си признал, че наказанието му е справедливо. На прага на вечността той разбрал, че в лицето на Иисус вижда пред себе си Бога и не би могъл да устои пред него със своя грях. Тогава той се обърнал към него и го помолил: „Спомни си за мен, когато дойдеш в Царство Си!“ (Лука 23:42). Иисус отговорил на каещия се престъпник: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43).

На престъпника му било простено. С това уверение той можел да премине в мир към другия свят — въпреки позора и болките. Малко преди смъртта си той намерил мир с Бога. Това е изумително — предвид живота, който този човек бил водил. Като се обърнал към Бога, му било простено — дори в момента, в който той вече не можел да направи нищо, за да изкупи вината си.

За Бога няма значение нашето минало. Важно е само нашето доверие към него, вярата в него. Иисус обещава на престъпника на кръста, че ще отиде в рая — без никакво отлагане или предварително пречистване. Това обещание е валидно и днес. Ние не знаем нито деня, нито часа, в който ще напуснем този несигурен свят. Затова всеки човек трябва да си зададе въпроса: „Къде ще отида, ако тази нощ ми бъде взета душата?“ Благата вест е, че никой не е принуден да живее в неведение по този въпрос: „Всеки, който призове Господното име, ще се спаси“ (Римляни 10:13).

Всеки, който се обърне по този начин лично към Иисус, може още днес да знае със сигурност, че след като си отиде от този свят, ще бъде завинаги в Божието присъствие. Основата за това обещание е смъртта на Иисус на кръста. А възкресението на Иисус е потвърждение, че Бог е приел смъртта му като заместваща жертва за нашите грехове. Смъртта като наказание за греховете е преодоляна. Чрез Иисус ние можем да имаме вечен живот и вечно единение с Бога.