Кристоф Хохмут
Вертикален старт (12) (Курс към бога)

Глава 10
Живот във вяра

Хората, които обмислят да направят крачката към един живот с Бога, често се страхуват от последиците, които това решение води след себе си. Ще трябва ли да се променя из основи, да заживея по нов начин? Накъде ще тръгне да се развива животът ми? Мога ли да продължавам да живея както досега? Ние познаваме слабостите и грешките си и усещаме, че не винаги се държим, както би трябвало. Представата, че крачката към Бога ще извади живота ни от обичайните удобни релси, може да предизвика дълбока несигурност. Кой от нас не се е провалял многократно в добрите си намерения? За кого от нас книгите със съвети за преодоляване на слабости не са се оказвали напразна инвестиция? Животът с Бога не е ли като ярко огледало, в което недостатъците ни лъсват още по-ясно? Как бихме могли да водим живот с Бога при всичките тъмни страни, които си имаме?

Тези въпроси са оправдани, защото без дълбока, коренна промяна на нашето същество няма да успеем да живеем по Божиите норми. Но живот с Бога означава, че Бог наистина ще дойде в живота ни. Той ни носи надежда в различни области. След нашето доброволно решение да живеем с него Бог предизвиква у нас промяна. Той извършва това, което ние не успяваме — променя ни и посява у нас нещо ново, което постепенно израства. Бог прави това чрез своя Дух, който в Библията се нарича „Светият Дух“. Когато Иисус говори за това преобразяване, той го нарича още „духовно новораждане“. То се извършва, когато човек приеме лично Иисус Христос, Божия Син, за Спасител и господар на живота си, повярва в него и по този начин обвърже живота си с него. Едва тогава Божият Дух може да промени у нас много неща, за да можем да живеем според Божието благоволение.

Бог не иска само да ни придаде известна християнска окраска и да ни предпише няколко правила. Той иска да ни подари един съвсем нов живот. Този живот е изпълнен с промени, които могат да се извършват с различна скорост, и които са жив знак за вярващия, че Бог съществува. Слабости, които са изглеждали непреодолими, изведнъж започват да играят второстепенна роля. Приоритетите се сменят. Обиди и огорчения вече могат да бъдат простени, инатът и гордостта се топят. Божият Дух започва да действа и ни повежда в едно пътешествие, което крие много изненади. За времето, което имаме на тази земя, той съгражда наново своето творение човек и ни дава възможност да принасяме добри плодове. Затова Иисус казва, че Божиите деца ще се познават по плодовете.

Друг ключов елемент от християнския живот е радостта, която се основава на вътрешната убеденост, че ще живеем във вечно единение с Бога. Перспективата за вечен живот сваля от душата ни тежко бреме, особено при срещата със смъртта. Смъртта е нещо непонятно. При досега с нея ни обзема скръб и безпомощност. Нямаме думи, когато се докоснем до умирането и самата смърт. Покрусата и ужасът, които ни обземат, ни хвърлят в крайно, неописуемо безсилие. Хората се сриват душевно. Откакто на земята живеят хора, тази покруса, тази дълбока скръб, раздираща човешкото сърце, никога не е преставала. Ние никога няма да можем наистина да свикнем с мисълта за смъртта. Къде е любимият човек? Какво остава пред лицето на смъртта? Ние чувстваме, че тялото, материалното, всъщност не е самата личност. В състояние сме да се изправим смело и гордо пред много житейски ситуации, но пред лицето на смъртта изведнъж излиза наяве цялата ни безпомощност. Най-същественото не е в наши ръце.

Много хора вярват, че със смъртта всичко свършва. Някой беше казал: „Запомнете, когато човек умре, го слагат в дупка, дълбока два метра, засипват го с пръст и след това вече няма нищо. Това беше!“ Някои хора дори болезнено искат всичко да свърши със смъртта. Дали мисълта, че след смъртта трябва да се явим пред Божия съд, не е неприятна или дори непоносима? Дали това не е сляпата вяра, че няма да се случи нищо, което не бива да се случва?

Такова мислене може да успокоява някои, но не дава на човека никаква надежда. Убеждението, че със смъртта всичко свършва, тласка хората в дълбоката пропаст на безизходността. Животът се превръща в едно безсмислено съществуване. Всички опити на човека да намери някаква сигурност в живота си се сгромолясват. Федерико Фелини, един от най-големите филмови продуценти и режисьори на Италия, обобщава много точно:

„Както много хора, и аз нямам религия и седя в една малка лодка, и се оставям да ме носи течението. Работя, наблюдавам живота и се опитвам да го направя видим и за другите. Днес ние сме голи, беззащитни и самотни, както никога досега в историята.“

Починалият през 1993 година Фелини е имал всичко, което човек може да постигне на този свят — богатство, слава, професия, в която е могъл изцяло да разгърне способностите си. Въпреки това той не е усещал уют и се описва като гол, беззащитен и самотен. Той не е имал надежда извън този живот. Каква полза от целия труд и всички усилия, ако накрая идва нищото? Някои се отнасят към безнадеждността с чувство за хумор. Един шотландски боксьор си пожелал следния надпис на надгробния си камък: „Този път можеш да броиш колкото си искаш, аз вече няма да стана!“ Други хора реагират цинично. Други се борят срещу смъртта и се опитват да удължат живота. Напредъкът на съвременната медицина дава надежди, че в бъдеще човешкият живот вероятно ще може да бъде удължен с 20 години. Независимо как се отнася човек към непонятното, ако няма надежда за вечен живот, всички опити за удължаване на живота се свеждат до просто отлагане. Неизбежното не може да се избягва за дълго.

Какво идва след живота?

Въпросът за „след това“ намира отговор в Библията, и то с абсолютна сигурност. Надеждата за живот след смъртта не е мъждив проблясък. Който слуша Иисус, ще научи много за вечния живот. Някои хора обичат да казват: „Никой не се е върнал оттам!“ Това не е вярно. Иисус Христос се е върнал от смъртта. Той е възкръснал от мъртвите. За това историческо събитие съществуват многобройни свидетелства, признати от историците. Например Томас Арнолд, професор по история към университета в Оксфорд и автор на три тома за историята на Рим, пише:

„Свидетелствата за живота, смъртта и възкресението на Иисус са задоволителни. Според общите правила за различаване на добри и лоши свидетелства те са добри. Хиляди, дори десетки хиляди хора са ги проучвали едно по едно, така внимателно, както всеки съдия, който разглежда изключително важен случай. Аз също многократно съм го правил, и то за да убедя себе си, а не други. Вече от много години съм свикнал да изучавам историята на други времена и да проучвам и преценявам аргументите и доказателства на онези, които са писали за това. И не познавам нито един-единствен факт от човешката история, който да е потвърден с по-добри и по-пълни доказателства от всякакъв вид (…), от великия знак, даден ни от Бог, че Христос е умрял и отново е възкръснал от мъртвите.“

Томас Арнолд, цитиран от Уилбър Смит, „Therefore Stand“, стр. 425.; Grand Rapids: Baker Book House

1945

В течение на 40 дни след възкресението си Иисус се е показвал на много хора, с които е разговарял, ял и пил, и които са го докосвали. Както апостол Павел пише до коринтяните, веднъж той се е явил на 500 души едновременно. В писмото си Павел посочва, че повечето от тези 500 свидетели са били още живи по негово време. Дори апостолите първоначално трудно са се убедили във възкресението на Иисус. Пример за това е Тома, който повярвал едва когато видял лично белезите на Иисус. Иисус наистина е възкръснал и е преодолял смъртта. Чрез него и ние можем да получим вечен живот след смъртта си.

Ако възкресението е факт, тогава сметките, които много хора си правят за живота си, са погрешни. Когато апостол Павел се позовава на свидетелствата за възкресението пред цар Агрипа, присъстващият там римски наместник Фест го обявява за луд. Дали не го е направил, защото не е можел да си позволи да признае, че има възкресение? За вярващите възкресението носи съвсем ново измерение на сигурност по въпроса за смъртта. Несъмнено е, че Иисус е преодолял смъртта. Смъртта не е краят, а началото на нещо ново. Иисус ни предлага вечния живот:

„Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее.“

Йоан 11:25

Възкресението не е само едно събитие. Възкресението е личност — Иисус Христос. Той е възкресението, защото сам е прекрачил смъртта и ни предлага вечен живот. Той ни уверява, че ще имаме вечен живот, ако вярваме в него. Така е възможно да имаме увереност за онова, което следва след смъртта. Сигурността, че ще имаме вечен живот, ще възкръснем от мъртвите и след като напуснем този свят, ще бъдем заедно с Иисус, ни дава нова здрава основа в живота. Смъртта вече не може да разруши всичко. Затова животът на един човек, който е новороден чрез Божия Дух, е белязан от спокойна сигурност. С увереността за вечния живот не само сърцето ни се изпълва с дълбока вътрешна радост, но и придобиваме нова основа, на която можем да градим живота си. Вече имаме една основна сигурност, с която можем да живеем.

Освен тази увереност вярващият човек притежава и надеждата за небето. В Библията се казва, че небето е мястото, на което винаги се изпълнява Божията воля — за разлика от земята, където Божията воля постоянно се потъпква. Освен това небето е място на светлината (1 Тимотей 6:16). „Светлината“ в Библията е свързана неразделно с живота и се отъждествява с чистото и доброто. Тя е противоположност на злото и мрака. Също така небето е място на общение и радост. Както се казва в Евангелието от Лука, на небето настава голяма радост за един грешник, който се покае (Лука 15:7). На някои места небето е наречено „рай“ — Божията градина, място за почивка, където човек е защитен в Божието присъствие. Иисус говори за жилища, които той ще приготви за своите на небето:

„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен. В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда да ви взема при Себе Си; така че където съм Аз, да бъдете и вие.“

Йоан 14:1–3

Това място е една вечна родина, постоянен дом, където Бог живее при хората.

„Той ще избърше всяка сълза от очите им; и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина.“

Откровение 21:4

Раят е място, където вече няма раздяла, няма болка, няма сълзи, няма болести, няма страдание. Смъртта е преодоляна и бъдещето е вече само живот. Библията описва небето и като място, изпълнено с музика, където цари невероятно тържествено настроение. Едно сравнение, което Иисус често е използвал, е сравнението с празнично пиршество или с царска сватба. Както един цар подготвя сватбено тържество за своя син, така и Бог подготвя празник за хората, които са повярвали в него. Веднъж Иисус казва на учениците си, че хора от четирите посоки на света ще се стекат на тази празнична трапеза. Хора от всички епохи ще седнат с него на масата. Какъв празник ще бъде, когато прадеди срещнат своите потомци и хора, разделени от смъртта, се видят отново! В центъра на това огромно тържество е Иисус, който е свързващото звено между всичките гости. Но Иисус добавя към описанието на небесната красота едно недвусмислено послание: съществува опасността човек да не участва в това славно тържество.

„Борете се да влезете през тясната врата; защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат. След като стане домакинът и затвори вратата и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте. Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал. А той ще рече: Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда. Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си — изпъдени навън.“

Лука 13:24–28

Иисус казва, че ще има хора, които ще бъдат изключени от небето. Защо става така? Обяснението на Иисус е, че той не познава тези хора. Те не са го приели през своя живот. А това според него е абсолютно необходимо.

„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тези, които вярват в Неговото име.“

Йоан 1:12

Писанието също така ясно казва, че всички, които не вярват в това, нямат вечния живот.

„Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота.“

Първо послание на Йоан. 5:12

Когато се определя кой ще бъде допуснат в рая, Иисус няма да застане на страната на всички хора еднакво. Колкото е чудесна надеждата за небето, толкова е настоятелна и поканата на Иисус, докато сме живи тук, на земята, да се борим да влезем в него. А как може да стане това, Бог е казал съвършено ясно на света:

„Бог ни е дал вечен живот и този живот е в неговия Син. Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота. Това ви писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.“

Първо послание на Йоан. 5:11–13