Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Senkrechtstart, Kurs auf Gott, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
1 (× 1 глас)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Кристоф Хохмут

Заглавие: Вертикален старт

Преводач: Димитър Константинов

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Издателство „Верен“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Редактор: Юлиана Балканджиева

ISBN: 978-619-7015-42-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13011

История

  1. — Добавяне

Приложение 1
Животът не е справедлив

Освен надеждата за възкресението и небето вярващият има и надежда в страданието. Животът носи със себе си и много страдания и често е несправедлив. Материалните блага, здравето, красотата и дарбите са разпределени несправедливо. Не всеки е огрян от слънце в живота си. Това се вижда ясно от многото физически и психически заболявания, трагични смъртни случаи, осакатяване, бедност, неразбиране. Много страдания разтърсват из основи живота ни. За всичко това вярващият често няма отговор, но има надежда и утеха. Човек, който страда, може да погледне към Иисус. Самият Иисус е страдал много и ни разбира в нашата болка. Той познава самотата и разочарованието. Той знае как се чувстваме, когато приятели ни нападнат в гръб. Той знае какво е да си нежелан в родината си, какво е най-близките ти да те смятат за луд. Той е бил осмиван, хулен, оплют без капка съчувствие от хората. Бил е подложен на мъчения и знае какво е да преживееш нощта преди екзекуцията си. Иисус добре знае как се чувства един немощен човек, който в нужда се моли на всемогъщия Бог, но страданието му не се отнема. През последната нощ преди смъртта на Иисус ясно се виждат страховете, които той е понесъл.

„И като отиде малко напред, падна на земята, и се молеше, ако е възможно, да го отмине този час, като каза: Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти.“

Марк 14:35–36

Божият Син е знаел, че Бог може да отмени съдбата му. В страха и отчаянието си той моли Бога: „Отче, ти си всемогъщ, трябва да има и някакъв друг път за мен!“ Това е викът на човек в беда. Всемогъщият Бог може да предотврати всичко. Защо не се намесва? Това е мъчителен въпрос. Но като се вгледаме в изпълнения със страх Иисус, виждаме, че той се покорява пред Бога. „Нека бъде не моята воля, а да стане това, което ти искаш!“ Тази нагласа показва, че Бог има поглед върху нещата, и ако той реши да не отмахне страданието, то значи това е най-доброто решение при тази ситуация. Чрез смъртта на Иисус много хора получават живот. За своя любим Син Бог е нямал друг път освен пътя на страданието. Вярващият човек, който помни страданията на Иисус, може сам да приеме страданието от Божията ръка и да намери мир в него. След скръбта ще дойде утрото на възкресението — както при Иисус. Хора, които са свързани с Иисус чрез вяра, често получават свръхестествена помощ в страданието. Бог ги пренася през него. Така за вярващите страданието не е само отрицателно, защото те получават силата да го понесат. Тъкмо в такива ситуации връзката с Бога се задълбочава особено много. За онзи, който страда и вярва в Иисус, има едно чудесно обещание в Евангелието:

„Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите — вечни.“

Второ послание към коринтяните 4:16–18

Вярващият приема страданията като възможност за духовно израстване. Още тук, на земята, страданието усъвършенства характера ни, пречупва гордостта, прави ни по-смели, по-търпеливи — но и по-благодарни за дребните неща.

Библията не дава отговор на всички въпроси, които си задаваме за страданието. Но когато страдаме, Божието слово ни дава огромна надежда. Това е надеждата, че страданието не е безсмислено за вярващия, и че Бог ще го превърне в благословение.

„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“

Послание към римляните 8:28

„Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.“

Послание към римляните 8:18

Вярващите не знаят всичко, но знаят, че на тези, които обичат Бога, всичко съдейства за добро.

Затова животът с Бога носи не само промяна на характера, но и надежда, опора, утеха и смисъл на живота. Той носи също така и страдание и смърт. Бог сам ни носи и води през всички тези фази и след нашето житейско пътуване ни приема в своята велика слава със своята вечна любов.