Кристоф Хохмут
Вертикален старт (4) (Курс към бога)

Глава 2
Думи от Бога

Инструкциите за експлоатация са важна част от нашето ежедневие. Те разясняват функциите, начина на употреба и рисковете на даден продукт и съдържат предупреждения и указания за правилната му поддръжка. Така ръководствата за употреба ни служат като отправна точка, ориентир и напътствие.

Има ли ръководство за употреба за живота?

Много хора се опитват да дават ориентация и помощ в различни области. Но истинско ръководство за живота може да даде само Бог, Творецът на всичко живо.

Дал ли ни е Бог ориентири и напътствия за живота? Да, Бог не мълчи. Той е говорил и Неговите думи са записани в Свещените Писания и са обединени в Библията (от гр.: библос — книга).

За това твърдение имаме следните две основания. Първо, авторите на Библията твърдят, че думите им идват от Бога. Второ, Библията съдържа стотици предсказания, които са се сбъднали с течение на времето. И двата аргумента заслужават по-подробно разглеждане.

Авторите на Библията казват, че писанията им произхождат от самия Бог, че Бог им се е открил и така е оповестил на хората Своята воля. Те са записали това, което Бог е казал. Мойсей например пише, че Десетте заповеди идват направо от Бога. Мойсей не ги е измислил, нито съставил, а Бог му ги е съобщил по време на четиридесетдневното му пребиваване на планината Синай (Изход 34:1, 27–28).

Апостол Павел също заявява, че всички Свещени Писания са дадени от Бога.

„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата…“

Второ послание към Тимотей 3:16

Павел използва думата „Писание“ за Стария Завет. Същото понятие използват и Иисус (Йоан 7:38, 42), и Лука (Деяния 8:35). Отличителна черта на това Писание е, че то е било вдъхновено (буквално „вдъхнато“) от Бога. Това означава, че то произхожда от Бога и чрез хора (пророци и апостоли) е достигнало до света. Думите, които днес четем в Библията, са послание от Бога. Те са записани по желание и поръка на Бога.

Никое библейско пророчество не е било изказано по желание на съответния човек. По-скоро тези хора са били подтикнати от Божия Дух да кажат това, което Бог им е поръчал (2 Петр. 1:21). Апостол Петър казва, че книгите на Библията не са написани по собствена инициатива на пророците (в по-общ смисъл определение за всички автори на Библията), а са създадени от Божия Дух с помощта на човешка ръка.

Следователно Библията съдържа мислите на Бога, който е използвал хора, за да запишат Неговата воля. Тези хора обаче не са били нещо като безлична пишеща машина. Всеки текст е белязан от съответния индивидуален стил и език на автора. Бог е използвал различни личности, за да ни предаде Своите мисли. Също както обоят и флейтата придават различен характер на едно и също музикално произведение, така и авторите на Библията са използвали различни изразни средства. Важно е да разберем, че Бог е композиторът, който отправя към нас Своите мелодии, т. е. послания.

И така, първото ниво, на което Бог се намесва в нашия живот, е Свещеното Писание. Това повдига редица въпроси. Как реагираме ние на Божието слово? Допускаме ли го до себе си? Игнорираме ли го? Занимаваме ли се с него? Противим ли му се? Готови ли сме да съобразим живота си с това, което Бог ни казва? За да можем да си отговорим на тези въпроси, е много важно да се запознаем подробно с Библията. В края на краищата всеки може да твърди, че притежава истината — защо пък да вярваме точно на Библията?

Значимостта на Библията

До ден-днешен Библията е била четена от повече хора и превеждана на повече езици отколкото всяка друга книга в човешката история. Тя е сред първите книги, които изобщо са били превеждани на други езици. Още през 250 г. пр. Хр. целият Стар Завет е бил преведен на гръцки език. Този превод се нарича „Септуагинта“. Оттогава досега Библията е била превеждана и коментирана повече от всяка друга книга в света. Броят на произведените екземпляри — били те ръкописни, или печатни — надхвърля всеки друг тираж. Една статистика от 1990 г. илюстрира това. Тогава в световен мащаб са били отпечатани 16 234 259 Библии, 12 205 802 издания на Новия Завет, 43 316 378 отделни книги на Библията и 567 473 410 нейни части.

Какво представлява Библията?

Всъщност Библията представлява библиотека — колекция от 66 книги, които са били писани от 40 различни автори за период от най-малко 1500 години (от ок. 1400 г. пр. Хр. до ок. 100 г. сл. Хр.).

Тя се състои от Стария Завет, който съдържа 39 книги, и Новия Завет, който съдържа 27 книги. Тези книги включват исторически писания, както и поучения, поезия, песни, биографии, писма, пророчества, мемоари, апокалиптични писания, притчи и алегории, лична кореспонденция и още много други.

Въпреки че повечето автори не са се познавали помежду си и са произхождали от различни културни кръгове и обществени слоеве, Библията представлява единно цяло. Това е още един силен показател за нейния изключителен, свръхестествен произход. Как иначе биха могли хора от различни поколения и съвсем различна среда, без каквито и да било уговорки, да напишат едно произведение, съвършено в своето единство? Нека си представим, че десетима писатели, които живеят по едно и също време в една и съща страна, произхождат от една и съща социална среда, и освен това застъпват едни и същи схващания, пишат съвместен труд на някоя спорна тема, без да се уговарят помежду си. Дали написаното от тях ще съвпада?

Едва ли. А Библията разглежда стотици спорни теми, за които по принцип съществуват много различни мнения, и писанията на всички нейни автори са съвършено съгласувани.

Единството и хармонията, характерни за Библията, са следствие от това, че всичко в нея е подчинено на една основна тема. Тази главна тема на Библията е отношението между Бога и човека. Човекът е бил създаден от Бога и е живеел в хармония със своя Творец. Но той се е разбунтувал срещу Бога и оттогава е в състояние на отчуждение от своя Създател. След това отделяне от Бога човекът непрекъснато греши и е виновен. Но в Своята любов Бог въпреки това му дава нов шанс. Чрез Иисус Христос човек може да получи опрощение на вината си и да се помири с Бога. Бог ни кани да приемем Иисус Христос като Спасител и да започнем нов живот.

Това води до друга централна тема, която преминава като червена нишка през цялата Библия — спасението на човечеството чрез Христос.

Предаването на Библията

Понякога се чува мнението, че поради продължителния процес на ръкописното предаване на древните писания (до ок. 1500 г. сл. Хр.) нямало начин да не са внесени грешки и промени и затова не можем да сме сигурни, че днес имаме оригиналните текстове. Този аргумент често се изтъква от хора, които нямат представа от поразителната сила на доказателствата за прецизното предаване на Библията през вековете. Новият Завет илюстрира това най-добре. Има голям брой ръкописи — общо над 5 000 — които съдържат целия Нов Завет или отделни негови части. Естествено във всички ръкописи има грешки, допуснати при преписването. Практически е невъзможно да се препише на ръка цял дълъг документ без никаква случайна грешка. Прави впечатление обаче, че няма два ръкописа, в които да се появяват точно едни и същи грешки. Така, чрез сравняване на всички ръкописи, е възможно да се реконструира оригиналният текст, така че евентуалните отклонения да се сведат до по-малко от 2%. А при тези два процента става дума предимно за незначителни езикови особености, които нямат значение за смисъла на текста. Освен това тези дребни неясноти не поставят под въпрос нито едно учение на Новия Завет, защото никое учение не се основава на единични стихове или пасажи.

Точността на предаването на Стария Завет беше ярко потвърдена след откриването на свитъците от Мъртво море. Тези свитъци съдържат повече от 40 000 фрагмента, от които могат да се реконструират повече от 500 книги. Един от откритите свитъци представлява пълният ръкопис на еврейския текст на книгата на пророк Исая. Палеографите — изследователите на древни писания — го датират на около 125 г. пр. Хр. Другите библейски ръкописи са датирани между 200 г. пр. Хр. и 68 г. сл. Хр. Значимостта на откритието е в точното съвпадение на текста на Исая в свитъка от 125 г. пр. Хр. с около 1000 години по-късния мазоретски препис от 916 г. сл. Хр., който дотогава е бил най-старият известен препис на книгата на Исая. Това отново показва необичайната прецизност, с която Старият Завет е бил преписван в продължение на около хиляда години. Археологията също потвърждава голямата историческа точност, с която текстовете на Библията са съхранени през вековете. Известният еврейски археолог Нелсън Глюк пише: „Категорично може да се заяви, че никое археологическо откритие никога не е оборило никое библейско твърдение.“ По-нататък Глюк подчертава почти невероятно точната историческа памет на Библията (вж. Nelson Glueck, „Rivers in the Desert. History of Negev“, 1969).

Известният археолог У. Ф. Олбрайт пише: „Не може да има съмнение, че археологията по същество е потвърдила историческата достоверност на предаването на Стария Завет“ (вж. W. F. Albright, „Die Religion Israels im Licht der archäologischen Ausgrabungen“, München, 1956).

Следователно можем да бъдем сигурни, че в Библията имаме точно текста, който е бил написан от първоначалните автори.

Феноменът на библейските пророчества

Изпълнените пророчества на Библията са ясно свидетелство за нейния божествен произход. В Библията се срещат стотици конкретни пророчества, които са се изпълнили дословно. В това отношение Библията е уникална. Апостолите също са се позовавали на два основни фактора от живота на Христос, за да обосноват, че той е Месията — това са възкресението и изпълнените месиански пророчества.

Старият Завет, който е бил писан в разстояние на около 1000 години, говори на стотици места за идващия Месия. Животът на Иисус Христос точно съответства на всичко, казано в Стария Завет, той изпълнява всички пророчества. Те съставляват солидна основа за неговата достоверност като Месия. В Стария Завет Бог призовава хората да проверяват пророчествата чрез факти, за да могат да разберат кое пророчество идва от Него. Всичко, което Бог казва, се изпълнява. Това значи, че Бог не само допуска неговите думи да бъдат проверявани, но дори призовава към това.

„Помнете предишните неща от древността — че Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мен; който от началото изявявам края и от древността — нестаналите още неща; който казвам: Намерението Ми ще се извърши и ще направя всичко, което Ми е угодно.“

Исая 46:9–10

Само Бог, Вечният, който е извън пространството и времето, е в състояние да предскаже бъдещето с точност. Тук ще споменем само един пример от многото пророчества.

През VII в. пр. Хр. Бог е оповестил чрез пророк Михей, че Неговият Син ще дойде на света във Витлеем Ефратов. С това той изключва всички други градове на света като възможно място за раждането му.

А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си твърде малък, за да бъдеш между юдовите хиляди, от теб ще излезе за Мен Един, който ще бъде владетел в Израил; и произходът Му е от начало, от дните на вечността.

Михей 5:2

Евангелистите Матей и Лука съобщават, че Иисус Христос е роден във Витлеем (Матей 2:1, 4–8; Лука 2:4–7). По това време сред евреите е било всеизвестно, че Месията ще произхожда от Витлеем (Йоан 7:42). Тъй като цар Ирод считал новородения Христос за заплаха за престола си, той наредил да бъдат убити всички деца до определена възраст във Витлеем. Иисус избегнал меча на Ирод, защото родителите му, предупредени от Бога, избягали в Египет.

Бог действа със словото си в нашия живот

Веднъж Иисус разказал една притча, с която илюстрирал въздействието на своите думи върху нашия живот:

„И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо.“

Матей 7:24–27

Ако думите на Иисус и Библията се приложат в живота, въздействието им върху хората е огромно. Който живее на практика съгласно Христовото учение, има опора и стабилност и в най-тежките обстоятелства, във всички житейски бури. Но само познаването на словото и учението на Иисус и възхищението от тях все още не ни дава стабилност. Божието слово ще промени положително живота ни едва когато го приемем сериозно и го прилагаме на практика. В своята притча Иисус говори за опасността от това, да знаем какво е казал, но да не го изпълняваме. Който се отнася към Божието слово надменно или повърхностно, никога няма да преживее неговата сила.

Преди няколко години един английски кораб се разбил и бил изхвърлен на брега на остров от Папуа Нова Гвинея. Туземците приели корабокрушенците дружелюбно. Когато капитанът влязъл в колибата на вожда, видял там един Нов Завет и се изказал пренебрежително за тази, според него, остаряла книга. Тогава вождът му казал: „Не се подигравай с тази книга! Ако бяхте попаднали тук, преди да я имаме, щяхме да убием и да изядем всички ви.“

Всеки може да преживее лично каква сила имат думите на Иисус да обновяват и стабилизират живота. За тази цел трябва да ги четем и да съобразяваме живота си с тях. Когато е бил на земята, Иисус е учел простия народ и е илюстрирал учението си с много примери. Не е нужно да имаме богословско образование, за да разбираме думите му.

Великият американски писател Марк Твен е казал: „В Библията ме тревожи не това, което не разбирам, а това, което разбирам.“

Съвсем естествено е в една толкова древна книга да има и трудни за разбиране пасажи. Но дори и неопитният читател може да разбере достатъчно, за да може Божието слово да промени революционно неговия живот.