Кристоф Хохмут
Вертикален старт (8) (Курс към бога)

Глава 6
2000 години Иисус

Преди 2000 години във Витлеем се ражда един човек, който оставя своя отпечатък върху световната история както никой друг. Този човек, чийто живот започва във възможно най-мизерни условия, повлиява по несравним начин морала, мисленето, изкуството и културата на западния свят. Неговото име е Иисус. Въздействието му продължава и до днес. Значителна част от ценностите и съдържанието на нашето законодателство и нашия обществен ред водят началото си от Иисус от Назарет. Например любовта към ближния, милосърдието или грижата за социално слабите. Тези основни ценности, вече институционализирани в държавни мрежи за социално подпомагане и общественополезни сдружения, не произхождат от нашите германски или келтски предци. Ние ги приемаме за съвсем естествени, но ако погледнем малко по-далеч от върха на носа си, ще видим, че в страните, в които християнството не се е наложило, важат други ценности. Пример за това е Индия, в която живеят около 200 милиона т. нар. „недосегаеми“ — най-низшата социална прослойка. Това са хора, за които никой не поема социална отговорност, защото те не принадлежат към никоя от четирите основни касти (които от своя страна се делят около 3000 „под-касти“). При това морални угризения няма. Тези хора са пренебрегвани от обществото и вършат работа, която се счита за „нечиста“, например акушерки, перачи, чистачи и метачи на улици. Доскоро децата на „недосегаемите“ нямаха право да посещават училище. И макар че междувременно индийската държава върши доста за тези хора, и до днес в определени части на Индия продължава тяхната изолация и дискриминация. Назарянинът не е повлиял морала на тази страна, нейните ценности се градят на друга основа.

Иисус е оставил своя отпечатък върху света, макар че не е заемал влиятелна позиция. Той е роден в голяма бедност — в един обор. До тридесетата си година е работил като занаятчия и не е посещавал юдейско училище. Въпреки това, за учудване на съвременниците си, е бил образован: „Как този Човек е начетен, като не се е учил?“ (Йоан 7:15).

Иисус не е търсел обществото на богатите и влиятелните. Той никога не е пътувал извън страната си и не е написал нито една книга. В продължение на едва три години е бил пътуващ проповедник, след което е бил екзекутиран като престъпник. Учениците му са били обикновени хора — рибари, занаятчии. Как е могъл такъв човек да окаже такова огромно въздействие върху последващите две хилядолетия? Как е станало възможно неговото учение да се превърне в най-масовата религия на света? Ако Иисус е бил обикновен човек, неговото влияние върху хода на световната история не може да бъде обяснено.

От неговата биография обаче личи, че Иисус не е бил обикновен човек. Самият той твърди, че е дошъл от друг свят, от отвъдния свят. „Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца“ (Йоан 16:28).

Иисус е дошъл при нас от Божието присъствие. Той пренебрегва духа и стойностите на своето време, като налага други. Неговото различие е положително. Той не проявява расизъм и дискриминация. Отнася се с жените като с равноправни, което по негово време е изключение и противоречи на общоприетите норми. Най-свободно общува и с представители на мразени малцинства, напр. самаряните, като пренебрегва предразсъдъците на времето си. Изправя се срещу обществените злини и срещу висшата религиозна прослойка, която обвинява, че използва дългите си молитви само като претекст да „изпояжда“ имота на хората.

Иисус не съответства на представите за героичен образ. Героите на евреите, гърците и римляните никак не приличат на Исус. За разлика от евреите, животът и мисленето на гърците са били силно повлияни от философската мисъл. Широко застъпено философско направление е бил стоицизмът, чийто последователи се опитвали да потискат чувствата си и да приемат страданията и смъртта с невъзмутимо спокойствие. Евреите пък напротив, очаквали Месия, който с военна мощ и с помощта на ангели ще отхвърли политическото господство на римляните и ще освободи Израел. Един Месия, който се оставя да го разпънат на кръст и се моли за палачите си, и до ден-днешен е непонятен за евреите. Лука, който сам е грък, описва в своето Евангелие, че Иисус е плакал и е бил обзет от смъртен страх. Иисус не е отговарял на идеалните образи на времето си, и въпреки това е оказал върху човечеството много по-голямо влияние от всички императори, пълководци и други исторически величия.

Мотивацията на неговите действия

Мотивацията за действията на Иисус е любовта — и това го прави уникален. Честолюбието, властолюбието, стремежът към влияние са му били чужди и не са били движещата сила за постъпките му. Той сам се е сравнявал с добър овчар, който отива да търси изгубената овца и когато я намери, я вдига на раменете си и я донася у дома. Той е плакал за Ерусалим, обичал е враговете си и е изпитвал състрадание към болните, слепите, страдащите. Когато екзекуторите му го убивали, той извикал към Бога: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Той се смилявал над човешките маси, които идвали да го видят и да го слушат. Държанието му било смирено, като на слуга. Той измил краката на учениците си, докато те спорели кой от тях е по-велик.

Иисус е казал: „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина“ (Марк 10:45).

Той е търсел контакт с отхвърлените и презрените в обществото. Неговата различност се е изразявала и в това, че е бил безгрешен. Характерът му е бил съвършен — нещо невъзможно за обикновения човек. Веднъж той попитал своите противници: „Кой от вас ме обвинява в грях?“ А те замълчали (Йоан 8:46). Дори враговете му не могли да му посочат никакво прегрешение. Това съвършенство и до днес или привлича, или отблъсква хората. Дори Петър веднъж, след като станал свидетел на едно чудо на Иисус и разбрал с кого си има работа, казал: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек“ (Лука 5:8).

Изключителността на Иисус се проявява и в авторитета, с който е говорел. Той предлага на хората да им дари вътрешен мир: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28).

Моралните принципи на Иисус са актуални и днес, 2000 години по-късно. В областта на етиката и морала нито преди, нито след него е казано нещо по-добро. Примери за това са безусловните призиви за любов към ближния, за честност, за великодушие, за вярност.

Но думите на Иисус не само подкрепят и утешават, а и често са огромно предизвикателство. Слушателят постоянно е изправен пред необходимостта да вземе решение относно личността на Иисус. Той казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Това твърдение е предизвикателство за всеки, защото то означава, че пътят към Бога минава през Иисус. Изключено е човек да остане неутрален. Лука съобщава, че Иисус веднъж е казал: „Който не е с Мен, той е против Мен“ (Лука 11:23). Иисус довежда хората до Бога. Той е този, чрез когото ние можем да познаем невидимия Бог, защото Бог го е изпратил с тази цел. Действително Иисус е говорил за Бог по начин, по който може да говори само някой, който е в много близки отношения с него. Апостолите свидетелстват, че Иисус е единственият, който някога е видял Бога. Той изразява Божията воля в света. Иисус казва: „Който е видял Мен, видял е Отца“ (Йоан 14:9). Защо Иисус е говорил толкова много за Бог-Отец? Не за да влезе в историята, а защото е искал да спечели хората за Бога. Иисус ни представя един Бог, който не е далечен и недостъпен, а благ и любящ. Един Бог, който не желае да бъде изгубена нито една душа.

Независимо от моралната стойност и произтичащата от нея полза за обществото, всичко, което Иисус е говорил, няма никакъв смисъл, ако той не е този, който твърди, че е — вечният Син на Бога, самият Бог, който е станал човек. Юдейските книжници, които приемали тази претенция като богохулство, подложили Иисус на разпит:

„Ако си ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите. Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм.“

Лука 22:67–70

Трима евангелисти са записали следните думи на Иисус: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (виж Матей 5:18; Матей 24:35; Марк 13:31; Лука 16:17; Лука 21:33).

За много хора претенцията на Иисус, че е Син на Бога, е трудно приемлива. Но ако той не е такъв, вярата в него не би била оправдана. Иисус обаче не ни е оставил сами на себе си в нашите съмнения и предположения. Той ни е дал конкретни знаци, за да можем да вярваме в него както с разума, така и със сърцето си.

Опорни точки за вярата в Иисус

Иисус не е дошъл неочаквано. Още от началото на човешкия род Бог е обещал, че един ден ще дойде Спасител. В лицето на Сина Бог сам ще посети своя народ. И за да бъде разпознат Божият Син, стотици години преди раждането на Иисус в еврейските писания на Стария Завет се съобщават подробности за неговия живот. Те ни дават един много точен образ на Месията, за да може той да бъде лесно разпознат от всички и да се изключи каквато и да било грешка. Въз основа на предсказанията на Стария Завет по времето на Иисус хората са очаквали идването на Месията. Нека споменем тук някои от тези пророчества. Предсказано е например, че Иисус ще се роди по свръхестествен начин от девица. По този въпрос пророк Исая пише 750 години преди Христа:

„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил (Бог е с нас).“

Исая 7:14

Освен това книгите на Стария Завет съдържат много подробности относно неговата смърт, неговите страдания, предателството на Юда, разпъването на кръста, хвърлянето на жребий за дрехите му, гроба му и възкресението му от мъртвите. Всички тези пророчества са се изпълнили в живота на Иисус и ни показват, че Иисус действително е този, който твърди, че е. Иисус е единственият човек, чийто живот е бил предсказан писмено и подробно стотици години преди неговото раждане. Той е единственият, чието тяло не е останало в гроба, а е възкръснал. Той е дошъл при нас от отвъдното, живял е 33 години на нашата земя и след възкресението си се е върнал обратно при Бога.

Самите апостоли са били скептични и едва с течение на времето постепенно са разбрали, че Иисус наистина е този, за когото се говори в Стария Завет. След като той им се явил след възкресението си, те вече се убедили така твърдо, че впоследствие предпочели да умрат, но не и да се отрекат от него. По тази причина десетима от неговите ученици са били убити. Те не са имали изгода от проповядването на възкресението на Иисус, както често се представя. Не, те са преживели възкресението и не са могли да постъпят по друг начин, освен да разпространяват това послание, дори това да е означавало смърт за тях.

Сериозно основание за съвременниците на Иисус да вярват в него са били чудесата, които той е вършел. И тогава, както и днес, хората не са вярвали в чудеса като например възкресение от мъртвите. Но явяването на Иисус е било съпътствано от многобройни уникални чудеса, както и е било предсказано. Иисус е възкресявал мъртви, изцелявал е слепи, прокажени, неми, глухи, и то много на брой. Очевидецът Йоан пише: „Ако се напишеха едно по едно делата на Иисус, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“ (Йоан 21:25).

Днес на много хора им е трудно да вярват в чудеса. На хората, които са живели тогава и са видели Иисус лично, им е било по-лесно, защото са видели делата му със собствените си очи. Въпросът дали са се случвали чудеса, или не, не може да се разреши нито от природните науки, нито чрез човешки разсъждения, а трябва да се отправи към историята. Налице са множество сведения от очевидци. Дори за враговете на Иисус и за нехристиянските автори чудесата на Иисус са били факт. Те са знаели за тях, чували са за тях, говорили са с изцелени хора. Фактът, че юдейските водачи не са отричали чудесата, или „знаменията“, както ги нарича Иисус, е особено интересен, тъй като те са били враждебно настроени към зараждащото се християнство и с всички средства са се опитвали да го забранят. И въпреки това са били принудени да признаят чудесата за действителни. Един еврейски първосвещеник казва в Синедриона: „Този човек върши много знамения“ (Йоан 11:47). Ако е било възможно чудесата да бъдат опровергани, противниците на Иисус със сигурност са щели да го направят. Явно това е било невъзможно.

Евангелията съобщават за конкретни случаи на възкресяване на умрели. Веднъж Иисус върнал към живот дванадесетгодишната дъщеря на началника на синагогата Яир. Тя била единствената му дъщеря и смъртта й била ужасна трагедия в живота на това семейство. Иисус съжалил семейството и възкресил дъщеря им. В град Наин Христос възкресил един млад мъж по време на погребението му. Може да се предположи, че това събитие е оставило дълбок отпечатък върху живота на всички, присъствали на погребението. Особено като се има предвид, че възкресените хора са живели още 50, 60 или дори 70 години след това и са можели да бъдат видени и разпитани от околните.

Иисус е извършил хиляди изцеления. Каква е била целта на неговите чудеса? От една страна той е бил изпълнен с любов и е искал да освободи хората от тяхното страдание. От друга страна обаче чудесата потвърждават неговата самоличност. Всеки може да твърди, че е Син на Бога. Но никой не може да върши такива чудеса освен ако те не идват наистина от Бога. Нека си представим, че един ден Бог ни посети на земята. Не бихме ли очаквали от него такива чудеса? Чрез своите знамения Иисус подкрепя достоверността на твърденията, които прави са себе си пред своите съвременници.

„И Иисус извърши още много знамения пред учениците, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“

Йоан 20:30–31

Иисус е правил много сериозни твърдения за своята личност и въздействието, което може да окаже върху живота на един човек. Например: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее“ (Йоан 11:25). Той подкрепя това твърдение с чудеса. След като изрича тези думи, Иисус отива на гробището и възкресява Лазар от гроба, където той лежи мъртъв вече от четири дни. Лазар излиза от гроба и можем да си представим, какъв ужас предизвиква това. Освен това Иисус казва: „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (Йоан 6:35). Тези думи придобиват особена тежест, тъй като малко преди това той е нахранил 5000 семейства с пет хляба и две риби. При друг случай Иисус опрощава греховете на един парализиран човек. Юдейските книжници го обвиняват в богохулство, а той им отговаря:

„Кое е по-лесно да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или: Стани, вдигни постелката си и ходи?“

Марк 2:9

„Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове — каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни постелката си и си иди у дома. И веднага той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.“

Лука 5:24

Човекът станал и си отишъл у дома. Той бил изцелен и греховете му били простени. Днес Иисус също опрощава греховете ни, за да можем в деня на смъртта си да застанем пред Бога без грехове. Уникалните твърдения на Иисус придобиват огромна тежест и достоверност за нас поради неговите чудеса.

Иисус е използвал чудесата си и за да събуди у хората вяра в себе си като Божи Син. Тази вяра е пътят към вечния живот и вечното общуване с Бога. Иисус е ключът към Бога. Той казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (Йоан 14:6). Той иска да заведе всеки човек при своя Отец. Иисус е дошъл от Божието присъствие в нашия тъжен и изпълнен с омраза свят и е живял тук един съвършен живот. Той ни е донесъл радостната вест, че ако вярваме в него, ще получим вечен живот, т. е. ще бъдем във вечна общност с Бога. Исус е дошъл, за да ни даде надеждата за небето. След възкресението си той се е върнал при Бога и продължава и до днес да ни призовава да го последваме там.

„Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Йоан 10:27–28

Иисус е не просто морален пример за нас. Важно е да го познаем като този, който е дошъл при нас от Божието присъствие, за да ни призове при себе си. Видимият свят не е единствената реалност и не е нашата окончателна родина. Иисус иска да му се доверим. Това доверие се поражда, когато му дадем място в сърцето си и започнем да живеем според думите му. За милиони хора на тази земя това е действителност, която те живеят на практика. Неминуемо ще дойде един момент, когато няма да ни е необходимо нищо друго освен Иисус Христос. Това е часът на смъртта. Докато живеем активно на този свят, много неща ни отвличат, но в края на дните ни всичко друго става без значение. Тогава ни е необходим само той, Иисус Христос — Господ, който е дошъл, за да ни спаси.