Джудит Кранц
Любов и омраза в Бевърли Хилс 2 (1)

Пролог

Вито се изпоти, докато чакаше да обявят „Оскар“ за най-добър филм през паузата, когато напрежението достигаше връхната си точка, а представящите тръгваха иззад кулисите към средата на сцената, за да прочетат списъка с кандидатурите. „Ами ако информацията на Маги Макгрегър излезе недостоверна? Ами ако «Огледала» не получи наградата за най-добър филм? Господи, ще се наложи да купя правата на «Момче от добро потекло», както се споразумяхме с Кърт Арви. Е, какво пък! — Той вдигна рамене и се усмихна. — Така или иначе, трябва да притежавам тази книга. Написана е специално, за да направя филм по нея, убеден съм в това.“

Били Орсини, която стискаше силно ръката му, не беше изпаднала в такава паника. Доли Мун й бе позвънила тази сутрин, не се стърпя и сподели с нея добрата новина. Но Били не поиска да я каже на Вито, смяташе: ако разбере, че тайната на запечатания плик е била разкрита предварително, това ще омаловажи за него оскара, който се надяваше да получи. Също както щеше да му съобщи, че е бременна, едва утре, когато триумфът на тази вечер ще е отшумял. За съпруга й, който до четирийсет и втората си година нямаше деца, нейната новина би засенчила най-високото признание във филмовата индустрия. „Бъди коректна“ — си каза Били. Тя, Вилхелмина Хънънуел Унтроп Айкхорн Орсини, нямаше ни най-малкото желание нейната съкровена майчинска гордост да бъде изравнявана с някаква позлатена статуетка, с която на премъдрата Академия за филмово изкуство може да й хрумне да удостои този или онзи.