Джефри Арчър
Пръв между равни (38)

Епилог

Крал Чарлс III взе окончателно решение.

Когато Биг Бен удари десет часа в събота сутринта, личният секретар на краля се обади по телефона на достопочтения Саймън Кързлейк и го попита дали ще бъде така любезен да посети Негово Величество в двореца.

Саймън излезе от главната квартира на консервативната партия на площад „Смит“. Посрещна го множество доброжелатели, телевизионни камери и журналисти. Той само се усмихна и махна с ръка, защото не беше време да прави изявление. Мина през полицейския кордон и се качи в черния ровър. Ескортът от мотоциклетисти, следван от служебна кола, бавно мина сред събралата се многолюдна публика пред „Транспорт Хаус“. Саймън се замисли какво ли минава през главата на Реймънд Гулд в този момент, когато знае, че Андрю трябва вече да е взел решение.

Колата мина покрай камарата, през площада пред парламента, влезе в „Бърдкейдж Уок“ и стигна до парк „Сейнт Джеймс“.

Скотланд Ярд бе информиран кой лидер е поканен на среща с краля и колата не спря нито веднъж по пътя до двореца.

Шофьорът зави по алея „Мал“ на парка „Сейнт Джеймс“ и Бъкингамският дворец блесна пред очите на Саймън. На всеки ъгъл полицай спираше движението и след това отдаваше чест. Изведнъж миналото изплува в паметта му. После потъна в мисли за бъдещето. Първата му мисъл бе за Елизабет и децата. Колко много му се искаше да са с него сега. Спомни си интервюто в Ковънтри, изгубеното депутатско място, продължителното неодобрение, докато се стигне до Пъкълбридж; финансовата криза, писмото с оставката, което Арчи беше обещал да му върне, когато стане министър-председател; ирландската „Харта“, „Бродсуорд“ и последната битка с Чарлс Сеймор.

Ровърът стигна до края на алеята, заобиколи статуята на кралица Виктория и спря пред огромния портал от ковано желязо на парка на Бъкингамския дворец. Часовой с червена униформа от кралската пехотна гвардия отдаде чест. Хората, които чакаха още от сутринта, проточиха вратове, за да видят кой е избран начело на управлението. Саймън се усмихна и им махна с ръка. В отговор някои също махнаха и шумно го приветстваха, други направиха кисела физиономия.

Колата продължи покрай караула, пресече парка, мина под арката, после по чакъления четириъгълник и спря пред страничния вход на двореца. Саймън слезе от колата и бе посрещнат от личния секретар на краля. Мълчаливият секретар го поведе по извитото стълбище, покрай портрета на Джордж III, рисуван от Алън Рамзи, след това по дълъг коридор до залата за аудиенции. Секретарят се поклони и остави Саймън сам с краля.

Саймън с разтуптяно сърце мина три крачки напред, поклони се и изчака кралят да заговори.

Монархът не прояви признаци на нервност при първото си официално задължение, независимо от подчертаната му деликатност.

— Господин Кързлейк — започна той, — исках да видя първо вас, защото смятам, че е редно да ви обясня обстойно защо ще поканя господин Реймънд Гулд да бъде моят пръв министър-председател.