Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (84)

Глава 81

Още при първата стъпка човек можеше не само да чуе жуженето в сградата на „Ню Йорк Таймс“. Можеше и да го усети.

Двамата със Сара влязохме бързо в огромното фоайе и се загледахме в стотиците окачени малки екрани, по които вървяха откъси от новини и се движеха и сменяха като в синхронизиран танц.

Слязохме от асансьора на двайсет и втория етаж и Сара се представи на млада жена със свежо лице, очила с рогова рамка и с бяла жилетка. Можех да се обзаложа, че тя е единствената рецепционистка в Манхатън, която чете Пруст под бюрото си.

— Госпожица Ласал ви очаква — съобщи тя. — Един момент.

Позвъни в офиса на редакторите и след секунда друга млада жена ни поведе през коридор, по чиито стени имаше снимки на част от стотиците наградени с „Пулицър“ автори на вестника.

— Аз съм личната асистентка на госпожица Ласал, между другото — обяви тя през рамо.

Тонът й беше уверен, но също така и фалшив. Плахостта, която се появи в походката й при приближаването на ъгловия кабинет, не остави и капка съмнение, че е напълно стресирана от шефката си.

Лесно можеше да се види защо.

Емили Ласал, редактор на сватбената рубрика в „Ню Йорк Таймс“ и доайен на висшето общество в Манхатън, беше смущаващ образец на изрядност и приличие. Косата, гримът, тоалетът й — допълнен от два реда бели перли — бяха с напълно завършен вид. Всичко беше обмислено.

Нещата изглеждаха под строг контрол до момента, в който личната й асистентка затвори вратата и ни остави насаме. Тогава госпожица съвършенство буквално рухна.

— Чувствам се толкова отговорна — проплака тя и изведнъж по скулите й взеха да се стичат сълзи. — Аз избрах тези двойки.

Това, разбира се, беше глупаво. Едва ли вината беше нейна. И все пак можех да разбера защо е толкова разстроена. Сериен убиец ликвидираше младоженци по време на медения им месец и тези младоженци ги свързваше само едно — всички те бяха представени в рубриката „Брачни обети“.

— Не бива да вините себе си — зае се да я успокоява Сара, сякаш бе най-близката й приятелка. — Това, което можете да направите, е да ни помогнете.

— Как? — попита тя.

— През последните две седмици рубриката е била посветена на семействата Пиърс и Бреслоу. Семейство Келър, последната двойка, всъщност е било представено почти преди два месеца — заговорих.

— Да, помня — каза Ласал. — Те бяха отложили сватбеното си пътешествие. Завършваха образованието си по право, нали?

— Точно така — потвърди Сара. — Това означава, че между жертвите има петседмична празнина. Изчислихме.

— Или, казано по друг начин, пет седмици, в които са представяни други новобрачни двойки, които още са живи — допълних.

— Защо мислите, че са били пощадени? — попита Ласал.

— Нямам представа. Всъщност първо искаме да се уверим, че е точно така — обясних. — Поне една от тези двойки може още да е на сватбено пътешествие.

— О, господи — ахна Ласал, разтърсена от реалността.

Имаше нещо още по-лошо от три мъртви младоженски двойки от „Брачни обети“.

Четири мъртви двойки.