Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (58)

Глава 55

Сара извърна лице към него. Донякъде й заприлича на Матю Макконъхи — малко по-млад, без тексаския акцент и вероятно без потребността постоянно да съблича ризата си. Поне засега.

Той държеше бира. Нейната бира. Дали я беше взел по грешка? Неговата бутилка „Будвайзер“ беше съвсем наблизо.

— Не се притеснявайте — каза Сара. — Вече бях приключила с нея.

На лицето му на мига се появи усмивка — страхотна усмивка, както тя забеляза — и той започна да се смее.

— Шегувам се. Знаех, че е вашата бира.

Сара се присъедини към него.

— Заблудихте ме за секунда — каза тя.

— Съжалявам. Имам малко особено чувство за хумор. Позволете ми да ви взема нова.

— Няма нужда, наистина — възрази Сара. — Съвсем излишно е.

— Боя се, че не е така, ако не за друго, поне за да не разочаровам майка си — настоя той.

Сара се огледа наоколо.

— Майка ви тук ли е? — попита тя почти на шега.

— Не. Но би се ужасила, ако разбере, че синът й не е успял да се реваншира. Имаше педантично отношение към маниерите.

Отново проблесна тази негова невероятна усмивка.

— Е, като че ли нямам желание да разочаровам майка ви — съгласи се Сара.

— Това е идеята — каза той. Обърна се и поръча на бармана още един „Будвайзер“. След това протегна ръка. — Казвам се Джаред, между другото. Джаред Съливан.

— Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Сара. — И тя направи нещо, което досега никога не беше правила през всичките години във ФБР.

Ръкува се със сериен убиец.