Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (79)

Глава 76

Не исках да се замислям твърде много за това най-вече защото не виждах как интересът или дори манията на Нед към тази конкретна марка кола може да ни доближи до него. Понякога кутията с играчки си е просто кутия с играчки.

И въпреки това се налагаше да ги огледам всичките. Никога не можеш да бъдеш сигурен.

Започнах да ги изваждам една по една. Не бях сигурен какво точно търся. С малко късмет щях да разбера, щом го открия. Всичко, което откривах, обаче, беше делориън след делориън, без значение дали беше дървен, пластмасов или метален.

До момента, в който стигнах до дъното.

Там, обърната с лицето надолу, лежеше малка рамка със снимка. Още преди да я вдигна и да я обърна, знаех чие лице ще видя.

На Нора Синклер.

Избърсах прахоляка от стъклото и се загледах. Изглеждаше точно толкова зашеметяваща, колкото си я спомнях. Високите скули и плътните устни. Лъчезарните очи и погалената от слънцето кожа.

Да: до момента това беше най-красивата серийна убийца, с която бях спал.

— Как върви? — провикна се Сара. — Откри ли нещо?

Фройд би прекарал цял ден в анализиране на неудобството ми от снимката, сякаш бях спипан да върша нещо нередно.

— Още не — извиках в отговор и върнах рамката на дъното на раклата.

Вдигнах я обратно почти на мига. Този път онова, в което се взирах, не беше лицето на Нора. Беше мястото на гърба, където се отваряше.

Не съм съвсем сигурен защо предприех следващите си действия. Дали беше това, че бях чел за човек, който открил копие на Декларацията за независимост зад картина, купена от гаражна разпродажба? Или може би заради навика на баба ми да добавя нови снимки, като оставя старите зад тях?

Знам само, че нещо ме накара да отворя задната част на рамката.