Майкъл Туджиъс, Кейси Шърман
Часът на героите (16) (Историята на най-героичната спасителна операция на бреговата охрана на САЩ)

Глава 15
Вторник в станция Чатъм

Братството е наградата и условие за оцеляването.

Карлос П. Ромуло

Бърни Уебър търка изморените си очи, за да прогони съня, и усеща тъпа болка във всяка става. Въпреки изтощението не е спал добре. Надига натъртеното си тяло от леглото и оглежда стаята. Болката веднага му напомня за случилото се. Той и смелят му екипаж наистина са спасили живота на трийсет и двама моряци с една малка лодка. Бърни свежда очи към пода и си мисли, че сънува, защото по дъските са пръснати банкноти, а чекмеджето на нощното му шкафче също прелива от пари. Объркан, той бързо се облича, събира всички пари и слиза долу. Оцелелите като че ли са навсякъде: лежат по легла и по пода. Бърни дава парите на началник Клъф и го пита „Откъде се взеха тези пари?“. Клъф му казва, че това е подарък от оцелелите на „Пендълтън“, които успели да вземат част от вещите си, преди да изоставят кораба. Накрая с тези пари купуват телевизор за станцията, рядък лукс през 1952 г. Но има и хора, които не са така доволни от Бърни; висшестоящите са гневни, защото е нарушил протокола по време на спасителната операция. Началник Клъф му казва, че сред висшите офицери дори се обсъждала вероятността да бъде изправен пред военен съд, защото е изключил радиото и е игнорирал заповед от висшестоящ офицер на връщане към Олд Харбър. Клъф обещава на Уебър да се справи със ситуацията и го съветва да не се тревожи. Оказва се обаче, че няма нужда да се застъпва нито за Бърни, нито за друг от екипажа. По-късно същия ден контраадмирал Х. Дж. Бредбъри, командир на първи окръг на Бреговата охрана, изпраща телеграма с висок приоритет:

ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В СПАСЯВАНЕТО НА „ПЕНДЪЛТЪН“. НА СТАРШИНА ПЪРВА СТЕПЕН БЪРНАРД К. УЕБЪР, КАПИТАН НА CG36500, И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА НЕГОВИЯ ЕКИПАЖ: АНДРЮ ДЖ. ФИЦДЖЕРАЛД, РИЧАРД П. ЛИВСИ И ЪРВИН И. МАСКА КАЗВАМ СЛЕДНОТО: „ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ВИ ГЕРОИЗЪМ И ГОТОВНОСТТА ВИ ДА РИСКУВАТЕ СОБСТВЕНАТА СИ СИГУРНОСТ ПРИ ПРЕСИЧАНЕТО НА ОПАСНИТЕ ВОДИ НА ЧАТЪМ БАР В БУРНО МОРЕ, В ПЪЛЕН МРАК И ПРИ СНЕЖНА ВИЕЛИЦА, ЗА ДА СПАСИТЕ ОТ СИГУРНА СМЪРТ ТРИЙСЕТ И ДВАМА ОТ ТРИЙСЕТ И ТРИМАТА НА КЪРМАТА НА БЕДСТВАЩИЯ ТАНКЕР МИНУТИ ПРЕДИ ТОЙ ДА СЕ ОБЪРНЕ… ПРАВЯТ ОГРОМНА ЧЕСТ КАКТО НА ВАС ЛИЧНО, ТАКА И НА ЦЯЛАТА БРЕГОВА ОХРАНА“.

Тази сутрин Ричард Ливси се събужда с възпалено гърло и пулсираща от болка глава, и се опасява, че ще развие пневмония. Очаква го седмица отпуск и той иска да се прибере възможно най-скоро у дома, всички от екипажа получават заповед да останат в станцията и да чакат да бъдат прегледани от лекар по-късно този ден. Ричард е болен, но това облекчение скоро се превръща в раздразнение, защото лекарят заявява, че иска той и другарите му да останат под негово наблюдение цяла седмица, което означава, че отпускът на Ливси се отлага.

Оцелелите от „Пендълтън“ не остават дълго в станцията на Чатъм, но не забравят да изразят чувствата си към Уебър и екипажа му. „Никога няма да ви забравя, момчета — казва оцелелият Франк Фато и стиска ръцете им. — Господ да ви благослови!“ Чистачът Фред Браун кима в съгласие. По-късно тази сутрин всички се качват на автобус за хотел „Есекс“ в Бостън. По пътя спират да вземат още двама от екипажа, 51-годишният Арън Посвел от Джаксънвил, Флорида, и най-добрия приятел на Майърс Дребния, Роло Кенисън. И двамата са били в болницата на Кейп Код в Хаянис, където са лекувани заради шока и измръзването при падането им в морето. Когато автобусът потегля от станцията на Чатъм, мъжете виждат в морето отломките на своя кораб, които блестят на утринното слънце. „Ето го“, казва младият Каръл Килгор с тъга в гласа.

Досега новините за спасяването вече са се разпространили далеч извън малкото градче Чатъм. Местните вестници съобщават за залавянето на банковия обирджия Уили Сътън, за плановете за първата публична церемония от управлението на наскоро коронованата кралица Елизабет и дори за скорошния брак между Елизабет Тейлър и британския актьор Майкъл Уайлдинг, но новината на деня естествено е драмата, която продължава да се развива близо до Кейп Код. Един от водещите вестници в Бостън, „Дейли Рекърд“, излиза със заглавие на първа страница: „Трийсет и двама спасени, петдесет и петима още са на разцепените кораби близо до Кейп Код“. „Стандарт Таймс“ обявява на първа страница: „Четирима от бреговата охрана в Чатъм спасяват 32-ма души след разцепването на два танкера близо до Кейп Код.“ Първата страница на бостънския ежедневник „Глоуб“ съобщава: „32-ма спасени от танкерите“. Този вестник публикува и снимка на капитан Джон Дж. Фицджералд с подзаглавие; „Капитан от Бостън загива на носа на «Пендълтън».“ Това със сигурност е твърде прибързано съобщение, особено за семейството на Фицджералд.

Маргарет Фицджералд научава, че съпругът й е в беда вечерта на 18 февруари. Единайсетгодишният син на капитана на танкера, Джон Дж. Фицджералд III, чува телефонния звън докато с брат си гледат епизод на „Приключенията на Кит Карсън“ по телевизията. Майка му вдига телефона и след като чува ужасните новини, изпищява: „Господи! Съпругът ми ще умре ли?“. Човекът в другия край на линията й казва, че още нищо не е ясно, в ход са четири спасителни операции и на този етап съдбата на съпруга й е неизвестна. Маргарет Фицджералд затваря телефона и се опитва да се овладее, преди да съобщи новината на четирите си деца. Също като останалите, Джон Дж. Фицджералд III отначало не може да проумее какво се опитва да им каже майка им. За него вероятността баща му да не се върне у дома е немислима. Макар че е свикнал с дългите отсъствия на баща си, който е в морето по месец и половина всяка година, той го чака да се прибере с цял куп подаръци. Междувременно майката намира кой да се грижи за децата и тръгва към Чатъм.

Мили Оливера е единствената съпруга, която чака във фоайето на хотел „Есекс“, когато изтощените оцелели слизат от автобуса след продължилото два часа и половина пътуване до Бостън. Обградена от трите си деца, тя прегръща съпруга си Аквинол, когато той влиза в топлото фоайе. По време на дългите часове на кърмата на бедстващия танкер слабият очилат готвач се страхува, че никога няма да види семейството си. Аквинол Оливера и останалите получават безплатни стаи в хотел „Есекс“, докато бъдат изслушани пред разследващата комисия на Бреговата охрана. Преди това обаче те трябва да опишат премеждията си на нетърпеливите репортери, които не са стигнали чак до Чатъм. По време на едно интервю за бостънския „Поуст“, Аквинол казва, че е готвел, когато корабът се разцепил, и цялото му лице било покрито с брашно, щом хукнал към палубата, за да види какво става. Той казва и че бурята била по-страшна от всичко, което немците са изпратили срещу кораба му по време на нападението в Сицилия преди девет години. Роло Кенисън държи в ръце триъгълен пакет, докато говори с репортерите. Когато го питат какво е това, той вади оттам сигналния пистолет, който Джордж Майърс Дребния му дава преди смъртта си. „Той беше твърде добър, за да умре“ — казва на журналистите все още потресеният Кенисън.

* * *

На следващата сутрин Маргарет Фицджералд върви по брега, скръстила ръце пред гърдите си, за да се стопли. Тя се взира в бурните вълни и се чуди дали морето е отнело съпруга й. Но не е сама. Стотици хора са излезли на брега на Чатъм в този ден, за да видят с очите си отломките на „Пендълтън“. Тълпата е толкова голяма, че са извикани специални полицейски патрули, за да насочват движението. За мнозина гледката на разкъсаната кърма е страховито напомняне за мощта на морето, но има и други, които виждат в тази развалина единствено възможност.

Плъзват слухове, че на една от масите в кърмата на „Пендълтън“ е останало цяло състояние. Говори се, че група моряци тъкмо играели на карти, когато им казали, че спасителната лодка наближава кораба. Щом започнали да събират парите си от масата, един от тях напомнил на останалите моряшкото суеверие, че човек, който събира залозите си, преди да напусне кораба, ще стане жертва на морето. Този слух се поражда от факта, че оцелелите са имали достатъчно пари в себе си, за да натъпчат с тях чекмеджето на Бърни Уебър и да осеят с банкноти пода на стаята му. Все пак мнозина сред рибарите на Чатъм вярват в слуховете, освен това са изкушени от напълно оборудваната работилница на танкера, както и от скъпото навигационно оборудване и от количеството дрехи на борда. Бреговата охрана казва, че няма да охранява двете секции на „Пендълтън“, докато не получи такава заповед. Подобни заповеди не идват, затова в съгласие със старата традиция на Кейп Код Дейвид Райдър и останалите излизат в бурното море в търсене на съкровище. С лодката на Райдър, 38-футовата „Алис и Нанси“, те успяват да се доближат до кърмата, двама се качват на борда и започват да тършуват. Райдър отказва да се качи на танкера и гледа как другите мъже се пързалят по палубата в търсене на съкровища. При този набег те взимат и червения кливер на „Пендълтън“, който остава в семейството на Райдър до ден-днешен.

* * *

Докато тълпата на брега на Чатъм гледа бурното море, няколко души се събират на брега на трийсетина километра оттам, в Барнстабъл, който също има история за оцелели в морето. Подобно на „Пендълтън“ и „Форт Мърсър“, 60-футовият риболовен траулер „40 Фатома“ се озовава в клещите на смъртоносния североизточен вятър. Корабът напуска пристанището на Барнстабъл в събота, на 16 февруари, и се отправя към богат на риба район на петдесетина километра от Провинстаун. Екипажът успява да събере 250 кг миди, преди бурята да ги връхлети на следващия ден. Капитан Уарън Гоф и тричленният му екипаж изпадат в беда, когато огромна вълна залива лодката, строшава лоцманската кабина, залива ехолота, радиопеленгатора и радиотелефона.

Останал без инструменти за навигация, капитан Гоф навлиза още по-дълбоко в морето с надеждата там да устоят на бурята. Лодката се движи цели три часа, после се връща по същия път, и пак обратно. Накрая капитанът обръща и се насочва на юг. До средата на следобеда в понеделник, 18 февруари, Гоф някак успява да насочи лодката близо до Денис. Решава да навлезе в залива на Олд Айланд, в залива Кейп Код, и там изчакват бурята да затихне. На следващия ден се прибират благополучно в Барнстабъл. Тогава обаче научават, че други мъже, застигнати от същата буря, не са имали този късмет.