Брайън Хейг
Игра за милиарди (31)

31

В продължение на две седмици Капитол Груп беше в устата на целия град и единствената трайна тема на медиите. Политическите предавания по кабелните телевизии почти не споменаваха друго. Радиостанциите бълваха коментари. Всеки ден се извършваха нови арести, които подклаждаха огъня, който заплашваше да се превърне във вечен. Бяха обвинени трима конгресмени и двама сенатори, а също петнайсет души от персонала им, но и никой не вярваше, че ще се свърши само с това. Над сградата на Капитолия като гъста мъгла беше надвиснало тежко отчаяние. Още четирима конгресмени и двама сенатори обявиха, че се оттеглят след края на мандата си, което събуди подозрения, че са се споразумели, за да избегнат присъдите.

Клиповете, показващи как арестуват висши директори, се повтаряха безкрайно. Това беше любимият трик на федералните и те му се наслаждаваха при всяка възможност.

Особено голям хит беше Белуедър, най-вече в интернет, където ругатните, които изригваха от устата му, не бяха цензурирани. Мич Уолтърс далеч не беше толкова популярен с мизерните си седем милиона посещения. Той, който искаше да мине за закоравял тип, сега трепереше и криеше главата си с шлифер.

Заради клиента си Мия даваше възможно най-малко интервюта. Изглеждаше абсолютно незаинтересована, суха и отегчителна. Новинарите се възхищаваха от физическата й красота, но беше очевидно, че не си струва да хабят за нея телевизионно време. Отговорите й бяха кратки и неособено информативни, така че медиите бързо загубиха интерес.

Джак живееше в уединение. Мия пускаше в ход оправданието, че клиентът й трябва да стои извън светлината на прожекторите поради юридически причини. Понеже го очаквали множество дела, трябвало да избягва всякакъв риск от компрометиране на доказателствата.

Обвиняемите вече бяха наели най-тежката адвокатска артилерия в страната. Големите юридически фирми от столицата просто обичаха Джак и обожаваха Мия. Такива подаръци се получаваха най-много веднъж на десетилетие. В близко бъдеще се очертаваше да имат много работа.

В края на третата седмица голям град в Калифорния беше изпепелен от развилнял се горски пожар. Щетите и кошмарните разкази за останалите без дом семейства изместиха от новините „Капитолгейт“, както лишената от въображение преса нарече скандала.

От време на време се прокрадваха нови истории как Марти О’Нийл опитал да избяга от затвора и го заловили в тоалетна в Ричмънд например, но публиката се отегчи и медиите изоставиха темата.

След триседмична оргия вестниците също се отегчиха от „Капитолгейт“. Оставиха нещата за известно време, тъй като множеството съдебни процеси обещаваха нови сензации.

 

 

Мич Уолтърс седеше на маса в клуб „Космос“ срещу Фил Джаксън, който сега беше негов адвокат.

Джаксън беше един от малцината щастливци, избегнали официалните обвинения, което до голяма степен се дължеше на собствената му юридическа настървеност. Когато започнаха първите арести, той организира бурна пресконференция, на която ръмжа пред камерите и заплашва със страховити съдебни дела, ако някой направи опит да го арестува или обвини. Да, наистина бил директор на фирмата, но също така бил и юридически съветник. Всякакво участие в провала с полимера било следствие на този факт. Всичките му разговори и контакти се били случили в тази връзка и следователно изцяло попадали под защитата на конфиденциалността в отношенията между клиент и адвокат.

След два дни Уолтърс го нае за свой защитник. Опита се да му откаже, но Уолтърс му предложи магически стимул — или да го отърве, или ще пропее и ще даде достатъчно информация, за да му гарантира място на бесилката до него самия. Джаксън плати гаранцията на Уолтърс, като даде и свои собствени пари.

Двамата обсъждаха делото на обяд с порция патица по пекински, варени аспержи и пържен див ориз, когато двойката се появи изневиделица. Джак държеше Мия за ръка. Те се приближиха до масата.

— Здрасти, Мич! Фил! — поздрави Джак и се усмихна широко, като че ли са се срещнали съвсем случайно и срещата им е прекрасно съвпадение.

Уолтърс пусна вилицата, погледна ги и почувства, че му се повдига. Помисли си дали да не стовари юмрук в лицето на Джак, или може би да го удуши с ръце. Познаваше го обаче и беше много вероятно някъде наблизо да има скрита камера. Щеше да си навлече още обвинения.

— Ти, жалко, гадно копеле! — изръмжа Уолтърс. — Ти съсипа живота ми!

— Разкарай се — махна презрително с ръка Джак. — Тук сме, за да говорим с Фил.

— За кого, по дяволите, се мислиш?

Джак погледна Джаксън и посочи изхода.

— Кажи му да се разкара. Трябва да поговорим.

Джаксън се замисли за момент, после кимна на Уолтърс.

— Направи каквото иска.

Уолтърс стана и за миг се поколеба дали да не каже на всички да вървят по дяволите. За нещастие Джаксън беше единствената му надежда да запази свободата си. Стисна зъби и тръгна към изхода.

Джак и Мия седнаха на масата.

— Имате ли микрофони? — попита Джаксън язвително.

— Днес не. Да отидем ли да вземем?

Джаксън се вгледа в лицата им и изведнъж си даде сметка за нещо, за което трябваше да се досети отдавна — Джак и Мия бяха любовници.

— Не е ли прекрасно! И как се запознахте вие, двамата? — попита той саркастично.

— Беше преди три години — отговори Мия изненадващо откровено. — Представлявахме фирма, която компанията на Джак искаше да изкупи. След края на сделката започнахме да излизаме заедно. Обичаме се, Джаксън. Не е ли прекрасно? Поради определени причини решихме да не вдигаме много шум.

— Защо? — попита Джаксън.

— Какво защо? Откъде се взех? Или защо решихме да не вдигаме шум?

— Да започнем от теб.

— Имам сестра близначка, Джанет. Родена е минута преди мен и затова я наричам „голямата“ ми сестра. Както много близнаци, и ние бяхме неразделни, докато не стигнахме до колежа. Аз учих в „Дикинсън“, а тя — в „Нотър Дам“.

— Чудесно. Има ли някакъв смисъл всичко това?

— Слушай, Джаксън, и научи нещо за разнообразие. В колежа Джанет се влюби. Той беше футболист, едър като мечка, и я обожаваше. Беше чудесен, интелигентен, невероятно талантлив и имаше за какво да живее. Биваше го във всичко, с което се захванеше. С Джанет не можеха да чакат и се ожениха, когато бяха последна година в колежа. Питаш защо ти го разказвам, нали? След като завърши, Бил отказа чудесно предложение за работа на Уолстрийт и предпочете да постъпи в армията. Когато войната започна, той остана на служба. С Джанет имат две чудесни момиченца, които и двамата обожаваха, но Бил не искаше да изостави хората си. Изпратиха ги в Ирак. Как мислиш, че свършва тази история, Джаксън?

Джаксън нямаше представа.

— Продължавай.

— Преди малко повече от две години Бил водел военен конвой през иракско село. Оставали му по-малко от две седмици, преди да се прибере у дома при Джанет и момичетата. Бил на хъмви — модел, който все още не бил оборудван с допълнителна броня за по-добра защита. Батальонът му по график трябвало да получи нови машини осем месеца преди това, но фирмата, която се занимавала с преоборудването, непрекъснато изоставала с графика. Войниците непрекъснато се оплаквали, но никой не им обръщал внимание. По програмата за преоборудване работели по-малко хора, отколкото били нужни, служителите били невероятно мързеливи, а ръководството — ужасно некомпетентно. Единственото, което фирмата правела навреме, било да представя сметките си на Пентагона, които били раздути с извънреден труд, заплащане за несъществуващи работници и други завишени разходи. Искаш ли да отгатнеш името на тази фирма?

— Значи това е лична вендета? — попита Джаксън разочаровано.

— Бил Форест умрял по ужасен начин, Джаксън. Взривът го изхвърлил от седалката. Паднал на прашната улица с откъснати крака и отворен корем. Кръвта му изтекла за няколко минути. Две седмици преди да се прибере у дома, умрял в страшни мъки, стиснал в ръка снимката на Джанет и момичетата.

— Колко тъжно — отбеляза Джаксън, все едно казваше „майната ти“.

— Прекарах месеца след погребението на Бил с Джанет и децата. Плачеха през цялото време. На самото погребение Джанет припадна. Имаш ли представа колко е ужасно да загубиш съпруг и баща, който лесно би могъл да бъде спасен от няколко сантиметра броня?

— Колко благородно говориш, Дженсън. Гади ми се от вас двамата. Интересуват ви единствено парите, нали? Награда от един милиард! Най-големият джакпот досега.

— Ето ти изненада, Джаксън. Тези пари отиват във фондация, която с Джак основахме тази седмица. Нарича се фондация „Бил Форест“. Парите ще се използват за отпускане на стипендии за колеж за съпруги и деца на военни, загубили живота си в тази война.

— Значи затова избрахте нас?

— Виждаш ли, известно време не бях на себе си. Напуснах фирмата и отидох в СКР, защото исках да хвана злоупотребите ви. Все едно ми беше как или колко време ще отнеме. Исках да ви подгоня един по един. Щях да ви дебна за най-малката грешка. Щях да тормозя отдела по придобиванията, да преровя цялата документация, да хвана и най-малкото нарушение. Всяко надписване на разход, измама, мошеничество. Бях сигурна, че ще ми дадете предостатъчно основания, и смятах да реагирам на всяко едно от тях. Наричах го „смърт от хиляда удара“.

— И защо не го направи?

— Идеята беше на Джак. Вместо да си губя времето с дребни нарушения, да направя голям удар. Решихме да изпробваме алчността ви. Във всеки един момент имахте избор. Предложихме ви сделка, каквато би приел само мошеник. Можехте да спрете във всеки един момент, да премислите, да постъпите правилно. Не ни разочаровахте, Джаксън. Напротив, надминахте всичките ни очаквания.

— И „Арван Кемикълс“ е била примамката.

— Горкият Пери. Чакаше го почти сигурен фалит, но не беше особено доволен от сделката. Достоен човек. Почти насила го въвлякохме в нея. И не промени мнението си, докато Уолтърс не го посети.

Джаксън я погледна и каза:

— Коректната юридическа терминология е „конспирация и измама“. Когато стигнем до съд, ще го докажа и ще ти го изкарам през носа, Дженсън.

— Глупости! Всеки първокурсник по право ще ти каже, че нямаш никакъв шанс с доказателствата, с които разполагаш.

Джаксън беше прекалено хладнокръвен и прекалено свикнал да заплашва, за да се притесни от подобна заплаха. Погледна Джак.

— Цялото дело се крепи на твоите рамене. На записите и показанията ти. Ти си единственият реален свидетел на обвинението.

— Старая се.

— Много скоро ще видиш на какво съм способен и аз, Уайли. Ще те унищожа в залата.

— С помощта на Едит Уорбингър ли? — попита Джак.

— Да, защото си крадец и убиец. Ще почакам, Уайли. Ще потърпя, докато не влезем в някоя уютна съдебна зала, със съдия и дванайсет чувствителни съдебни заседатели. Ще дам показанията си и ще призова стария ти приятел Уолърман. После ще извикам самия теб и ще те влача в калта колкото си искам.

Известно време Джак не каза нищо. Като че ли се чудеше откъде да започне. Мълча толкова дълго, че Джаксън реши, че е изпаднал в кома.

— Как научи за Едит? — попита Джак накрая, като почти се задушаваше от собствените си думи. Звучеше тъжно и уморено.

— От един източник — отговори Джаксън с лека доволна усмивка.

— Кой? Кой е източникът ти?

— Ще научиш в съда, Уайли.

— Чарлс? Наистина ли?

Джаксън предпочете да не отговаря. Не беше изненада, че Джак знае името. Беше подслушвал Капитол Груп толкова дълго, че вероятно можеше да назове и любовниците на портиера.

— Успяхте ли да го откриете? — попита Джак. — Знам, че се криеше. Научихте ли другото му име, професията, как е научил за Едит и мен?

Отговорът на тези въпроси би разкрил слабости, които щяха да го преследват в съдебната зала. Джаксън беше опитен адвокат и не би се хванал на такава очевидна провокация. Дръпна стола си назад и стисна устни.

Джак се подпря на лакти върху масата и каза:

— Ще ти помогна, Джаксън. Името му е Чарлс Палмър. Актьор от Бродуей, неособено успешен, но ще се съгласиш, че талантът му е недооценен.

— Лъжеш.

— Потърси го в указателя на Манхатън. Понеже тази година ти плащаш наема му, мисля, че ще се съгласи да разговаря с теб. Петдесет хиляди само за два дни превъплъщение в роля е доста добър хонорар.

— Не ти вярвам, Уайли.

— Или Лу Уолърман. Стар познайник от Принстън. Много добър приятел тогава и сега. Горкият Лу имаше лош късмет. Кариерата му на Уолстрийт не потръгна, преживя тежък развод, след който остана гол като пушка. Последните няколко години бяха кошмарни за него. Откри се чудесен шанс да спечели милиони. Помоли ме да ви благодаря. Бяхте щедри като шампиони.

Джаксън заприлича на дете, на което са взели бонбонките. След случилото се с полимера не се съмняваше в нищо, казано от Джак. Щеше да е красиво да го гледа как се поти и гърчи на свидетелската банка, докато той доказва, че главният свидетел на обвинението е крадец и убиец, прокурорът губи ума и дума, съдията се мръщи отвратен, а съдебните заседатели се хилят и клатят глави. От доверието към Джак нямаше да остане и следа. Само допреди минута всичко това беше толкова пределно ясно, така подредено в главата му.

Джак кръстоса крака и поклати глава.

— След като влязохте в къщата ми и подхвърлихте дрогата, а момчетата от охранителната фирма започнаха да ровят в миналото ми, реших, че е добра идея да ви пратя по грешна следа. Трябваше да ви махна от гърба си, нали? С достатъчно хора време и енергия бихте могли да откриете Мия. Не можех да си го позволя.

— Съществувала ли е изобщо Едит?

— Най-добрите лъжи винаги почиват на някаква истина. Всеки адвокат го знае. Да, имаше Едит и тя наистина изчезна от кораба и никой не знаеше къде е цели седем месеца.

Вече само от любопитство, Джаксън попита:

— И къде се появи?

— В Амстердам. На кораба се запознала с възрастен господин, двамата се измъкнали, оженили се в малка църква. Последен танц за горката Едит. По онова време тя вече беше развалина. Безпокоях се за нея, затова наех холандска детективска фирма да я открие, след като напуснах „Примо“. Шефът и финансовият директор бяха мошеници. Искаха да пипнат парите й и когато ги обвиних, ми дадоха премия от един милион, за да изчезна. Не искаха Едит да бъде открита, така че се заех аз.

— Разбирам.

— Почина пред пет години, ако те интересува.

— Аха — успя да измънка Джаксън.

— Заради усложненията от паркинсоновата болест. Погребана е в Лонг Айланд до първия си съпруг.

Джаксън закри лицето си с длани. Знаеше, че Джак казва истината и че последната надежда за добра защита — за каквато и да е защита — току-що се бе изпарила.

— Но не сме дошли тук, за да злорадстваме — осведоми го Джак.

— Точно това правиш, гадно копеле!

— Добре, може би съвсем малко. Трябва да свършиш една последна работа за нас. Наистина последна.

Джаксън бавно свали длани от лицето си.

— Не бих се изпикал в устата ти, дори и да умираш от жажда. Дори и животът ми да зависеше от това.

— Но той зависи. До голяма степен — намеси се Мия.

— Чудиш ли се защо единствено ти не беше арестуван и обвинен? — попита Джак. — Нали не смяташ, че е заради юридическия ти гений, заради онази гадна пресконференция и гадните заплахи, които ръсеше наоколо? Кажи ми, че не си толкова наивен или глупав, Джаксън.

Беше директен удар. Мия едва го изчака да асимилира казаното и нанесе следващия удар:

— Разбира се, преди да предадем записите, ги прослушахме. Ако те интересува, задържахме около трийсет от тях.

— Трийсет записа, от които ясно личи, че си нарушил няколко закона, Джаксън — допълни Джак. — За всеки от тях можеш да получиш по няколко години и да бъдеш лишен от адвокатски права. С кариерата ти във Вашингтон ще бъде свършено. Но цялата колекция… не, не, наистина не би искал да я чуе жури от дванайсет чувствителни съдебни заседатели.

Джаксън вече не беше в състояние нито да спори, нито да се съпротивлява. Бяха помислили за всичко. Донякъде им се възхищаваше — на ума, хитростта и упорството им. И едновременно с това ги ненавиждаше и се страхуваше от тях.

— Кажете ми какво искате.

— Каквото адвокатите правят най-добре. Споразумение — отвърна му Джак много категорично. — Когато Министерството на отбраната се заеме с Капитол Груп, ще искаме от теб да убедиш борда да сключи споразумение. Това ще ви струва пет и половина милиарда долара. Искаме да сме сигурни, че ще върнете на данъкоплатците всичко, което откраднахте от тях, до последния цент.

Джаксън се опита да я потисне и скрие, но по лицето му заигра тънка усмивчица. Сумата не го изненада. Разбира се, Джак знаеше съвсем точно колко е било платено. Офисите на Капитол Груп бяха снимани и подслушвани като студио за порнофилми. Добронамереното споразумение обаче и бездруго беше най-добрият изход от тази каша. Бордът вече беше съгласен. В резерв бяха отделени три милиарда. Джаксън и останалите от юридическия отдел вече бяха изработили защитна стратегия. Щяха да се борят за всеки цент, да опишат подробно и раздуят всички разходи дотолкова, че трите милиарда да заприличат на жест на добра воля и благородство от страна на Капитол Груп. С малко късмет щеше да им се размине с доста по-малко.

Сякаш прочела мислите му, Мия добави:

— Не си и помисляй да правиш контраоферти. Ще платите пет милиарда и половина, Джаксън. Ние ще следим внимателно. При най-малкото колебание Джак изведнъж ще си спомни за останалите трийсет записа, които така небрежно е пропуснал да предаде където трябва.

Джаксън я погледна в очите и му стана ясно, че тя не се шегува. Веднага се замисли как да промени предишния си съвет към борда. Приходите на Капитол Груп за тази година и бездруго бяха трагични. Сега, след месец повишено внимание от страна на пресата, последното, от което фирмата имаше нужда, беше дълга, оспорвана съдебна борба, която само би озлобила допълнително и бездруго бесния Пентагон и още повече би окаляла репутацията й.

— Между другото — добави Джак — Министерството на отбраната ще се опита да ви наложи наказание от един милиард. Това е равно на моята награда. Ще платите и това до последния цент, и то с усмивка.

Джаксън се улови за гърлото, сякаш щеше да повърне. Шест и половина милиарда долара! Това беше цената, срещу която щеше да остане на свобода. Бордът щеше да изреве, но въпреки всичко той изобщо не се съмняваше, че ще успее да убеди директорите да платят.

— Приятно е да си мислим, че вие ще платите нашата сметка — подхвърли Мия.

— Върви по дяволите.

— Не бъди такъв. Когато подписваш чека, помисли за добрата кауза, за която ще отидат парите.

— Нещо друго?

— Да, само още едно нещо — отговори Джак и стана.

Мия също стана. Погледна го от високо и каза:

— Кажи на приятелчетата си от големите фирми, които работят за отбраната, че сме тук. Няма да се махнем, Джаксън. Сега имаме много пари и свежи идеи. Ще следим и вас, и тях много внимателно.