Георги Коновски
Минало бешело (8)

8.

Есента ме поканиха — именно поканиха! — в Езиковата гимназия. Пак по 64 член, но директорът специално ме потърси и ми предложи мястото. Нещо ме бил харесал…

За Езиковата… Сега там приемат всеки, минал случайно покрай вратата. И с тройки, и с двойки — след специален изпит за горкото дете.

Навремето имаше четири паралелки, страхотна конкуренция и — най-важното! — разбиране, че със знания далеч се стига. Имал съм случаи — пиша петица. А ученикът… Не, не хленчи за повече. Просто моли да му дам допълнителни задачи, та „да оправи“ петицата…

И двамата ми сина учеха там. Малкият ми каза, че преподавателката по немски искала да му дава частни уроци, щото… Аз й изпратих послание по обща позната и изведнъж се оказа, че нямало нужда от частни уроци. Известни бяха тя, и мъжът й, с рекета над родителите. Извиниха се — не знаели, че е дете на „колега“. Абе, какъв колега съм аз на подобни…

На 15 септември в единадесети клас пък дойде синът при мен и каза: „Свърши предпоследният учебен ден. Последният е 24 май…“ И наистина — всеки ден идваше — ту тоя ги освободил, ту оная не дошла… Реномето на училището…

Аз започнах там с бригада. Млад учител, но ме изпратиха старши на бригадата. Имах зад гърба си към двадесетина трудови бригади — и като бригадир, и командир на отряд, и ЗКТЧ. Най-трудното — отговаряш за работата. Та опит имах, прилагах го още малко след това…

Бяхме в Кардам. Лозя. Работим, после по къщите — хората с радост приемаха бригадирите. Вечер забави. А и учениците си бяха навзели книги — четяха.

Интересно беше. Отиваме на работа, извикват ме в ТКЗС-то — някакви документи, минавам през селския магазин да си взема две вафли… А там — само фенери и гас. Празно!

Минали полски туристи и всичко изкупили…

Отидох в читалището — гледам: стая, пълна с книги, нейде над метър височина. Щели да ги бракуват, ако искам… Искам, разбира се… Катерих се, рових… Ама бях почтен — взех си само десетина, макар че очите ме сърбяха да грабя…

Заваля дъжд. Тича едно момиче. Какво да правят? Викам й — иди при колегата, да извади мушамите от колата. Тича и се връща: той пита дали червените или белите?

Ей така я изкарахме…

После почна ученето…