Георги Коновски
Минало бешело (5)

5.

Следващата година отидох в — Бог да го прости! — училище „Отец Паисий“. Щото сградата и сега си е там, но училището го няма. Закриха го, а отвън все още виси огромен плакат в чест на 110 години от създаването му.

Сега ще бъде турско читалище… Кога турците са имали читалище? И за тях ли отец Паисий е казал „О, неразумни и юроде…“.

Всъщност, дали сте се замисляли защо народът го нарича така? Отец… Друг наш възрожденец с подобно име няма — освен отец Матей Преображенски — Миткалото. Оня, дето е създавал комитети с Левски, изобретил картечница (митральоза) и селектирал чорбаджийските чушки…

Уважение към Софроний Врачански, Неофит Рилски и други църковни дейци, но — без това гальовно и признателно „отец“…

Сложиха ме класен на четвърти клас. 41 ученика! Последният по списък ходеше със столче, защото в кабинетите имаше по 40 места.

Там спечелихме преглед на художествената самодейност. На мен не мечка, слон ми е стъпил на ухото. Но пък акълът шава бързичко. Поискаха да излезем на прегледа с някакви изпълнения. И — ето ги! Пя нашият Алексей. Българче с родители руснаци, дядо му от емигриралите навремето белогвардейци. Страхотен глас, после заминаха за Холандия и изгубих дирите му…

После малък хор — хорче, изпълни детска песничка, играха ръченица — без костюми, в панталони и поли, с червени връзки. Та я нарекохме „Пионерска ръченица“. Накрая малка сценка с автор… Няма да кажа, скромен съм си…

Разбира се, станахме училищни, а после и градски първенци. Натам не зная — завърши годината…

Наскоро гледам — двама с опърпани погледи нещо се разправят на тротоара. Тръгнах, както винаги напред — ако ще и белята да си намеря. А те млъкнаха и единият вика: „Махни се да мине господинът, той ме научи да мисля…“.

Заинтригувах се. Оказа се, че и двамата били в този четвърти клас и запомнили как се намират препинателните знаци. С мислене! На глас четеш и усещаш къде е паузата…

Е, по външния им вид не личеше много да са мислили, ама помнят…

Все е файда…