Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (55)

Обезумяла

Сряда, 12 юни 2013 г.

8 ч. Добре. Срещата в „Грийнлайт Продъкшънс“ е в девет, така че успях да се разбера с Клои тя да закара децата на училище, а после аз ще ги прибера вместо нея.

8:10 ч. Само трябва да си измия косата и да се облека.

8:15 ч. Катастрофа. Синята копринена рокля е на химическо чистене и забравих да помоля Клои да приготви планини от червени и жълти чушки за утре, а още ми остава да си измия косата.

8:45 ч. В автобуса съм и вече наближавам. Чувствам се ужасно некомфортно в черната вечерна рокля, която беше единствената подходяща за срещи чиста дреха в гардероба ми. В огледалото изглеждах добре, защото горната й част е като корсет, така че придържа всичко на мястото му, докато съм в изправено състояние и придава форма като пясъчен часовник. Вярно, че въпросната горна част е от дантела, но облякох сако, за да внеса приятна еклектична нотка в стил дъщерята от „Късмет, Чарли“ и сега, разбира се, завирам.

Когато зърнах отражението си в една витрина обаче, осъзнах, че видът ми е потресаващ. Вече в автобуса също така си припомних, че кройката на роклята представлява истинско наказание, ако се опитам да седна. Паласките ти тлъстина се притискат една в друга като тесто, месено в кухненски робот. Също така целият ефект е леко садо-мазо, а това е последното, за което би ми хрумнало, тъй като душевното ми състояние би било олицетворено по-автентично от юрган, грейка с топла вода и Пухчо Първи. Освен това косата ми е бухнала по странен начин, малко в стила на мама и Уна, и все едно нося шапка.

Предишната вечер успях да открия бележките на Амбъргрис Билк, но сега съм озадачена, защото в съзнанието на Амбъргрис явно „Листата в косата му“ са се прехвърлили в Стокхолм. Дали е наясно, че Джордж държи да пробута онази яхта на Хаваите заради провалилия се филм? И дали Джордж ще реши, че съм се опитала да убедя Амбъргрис да се прехвърлим в Норвегия и това я е навело на мисълта за Швеция? Всъщност ще помоля Клои да донесе и малко ликьор „Пимс“, защото не виждам как ще преживея целия спортен празник при тези ниски температури. Бррр! Съобщение от Рокстър.

Днес ще вечеряме ли заедно?

Да вечеряме заедно? Бяхме ли се разбирали да вечеряме днес? О, по дяволите, не съм уредила гледачка и… по-добре да вървя на срещата.

15 ч. Кошмарна среща. Сафрън се оказа новата сценаристка, която, разбира се, е на двайсет и шест и току-що е написала пилотна серия — нещо средно между „Момичета“, „Игра на тронове“ и „Убийството“, — която предстои да бъде излъчена по Ейч Би О (преди да я свалят от екран поради провал, прокрадна се у мен по небудистки злобна надежда). Чувствах се като някакво чудато същество, облечено във вечерна рокля и сако, и със странна прическа във форма на шапка. После по невнимание застъпих с крака на стола чантата си, която без мое знание сега съдържаше някаква шумна играчка, собственост на Били, от торбичките с подаръци, раздадени им на партито с африканските барабани, и произведе продължителен остър звук. Никой не се засмя, освен Имоджен.

Сафрън нанесе първия удар, като постави сценария на масата пред себе си и произнесе с невинен тон:

— Не знам дали само на мен така ми се струва, но не се ли пише „Хеда Габлер“, а не „Хеда Габлър“? И мисля, че пиесата е от Ибсен, а не от Чехов.

Всички се втренчиха в мен, а аз измърморих нещо на тема антиинтелектуалистичната ирония, като същевременно си мислех колко релаксиращо щеше да бъде да вечеряме с Рокстър и да се надсмеем над всичко това. За малко да посегна да му напиша: Не знаех, че все пак ще вечеряме днес. Стори ми се твърде сприхаво, така че когато всеобщото внимание беше отвлечено от гнусните идеи на Сафрън как да съсипе моето творчество, скришом написах: Пай с пилешко у нас?

Рокстър: Мммммммммммм. Към 8:30?

Мигом съжалих, че споменах за пай с пилешко, тъй като нито разполагах с пай с пилешко, нито с продуктите да го приготвя. Също така вероятно краката ми бяха ораснали с косми, но не вървеше да проверявам насред срещата. Бях твърде немощна, потисната и объркана, за да се включа в обсъждането на тема Стокхолм срещу Хаваи и затова казах само, че може би е най-добре да оставим Сафрън да се потруди и да видим как ще седи получилото се. При което на Джордж му се наложи да хукне към самолета за Албакърки.

19:30 ч. Ох. От срещата се втурнах към къщи, като успях да вместя купуването на планините червени и зелени чушки, тъй като нямаха жълти, и пилешки пай от един безбожно скъп деликатесен магазин, преди да прибера децата точно навреме.

Докато пътувахме към къщи, Били каза:

— Мамо?

— Да — отговорих му разсеяно, докато се мъчех да заобиколя един велосипедист, който зави точно пред мен.

— В неделя е Денят на бащата. Направихме картички.

— Ние също — обади се Мейбъл.

В мига щом ми се отвори възможност, отбих и угасих двигателя. Обърсах лице с две ръце, разтърках очите си за секунда и се обърнах да ги погледна.

— Може ли да видя картичките?

Те затършуваха из чантите си. Тази на Мейбъл изобразяваше семейство, състоящо се от тати, мама, малко момиченце и малко момченце. Рисунката на Били представляваше момче, играещо с баща си, и беше оградена с рамка във формата на сърце. Пишеше „Тати“.

— Може ли да ги пратим на тати? — попита Мейбъл.

Когато се прибрахме, извадих всички снимки, на които бяха с него — Били, облечен в малкото си костюмче, съвсем същото като костюма на Марк, застанали заедно с еднакви изражения на лицата, в абсолютно идентични пози с една ръка в джоба на панталона. Марк държи Мейбъл като новородено бебе, също като някоя малка кукла в гащеризончето й. Поговорихме си за тати и как съм убедена, че той е наясно с какво се занимаваме и все така ни обича. После излязохме и изпратихме картичките.

Адресът върху тази на Мейбъл гласеше: „Тати. Рая. Космоса“. Навръх чувството за вина заради всичко останало сега се почувствах виновна и задето ще травмираме пощальона.

На път за дома Били заяви:

— Ще ми се да живеехме в нормално семейство като това на Ребека.

— Тяхното семейство не е нормално — отговорих. — Не са…

— Фин може да играе на ексбокса и през седмицата! — прекъсна ме Били.

— Сега може ли да погледаме „Спъндж Боб“? — попита Мейбъл.

Наистина бяха ужасно уморени. Заспаха мигом след ваната.

20 ч. Рокстър ще е тук след половин час. Ще си взема вана и ще измия косата си отново, ще се гримирам и ще се помъча да открия нещо подходящо да облека за вечер с човек, който или ще скъса с мен, или ще извади годежен пръстен.

20:10 ч. Вече съм във ваната. Ооох! Телефонът.

20:15 ч. Изскочих от ваната, увих се в кърпа и сграбчих телефона, за да чуя плътния и силен глас на Джордж от „Грийнлайт Продъкшънс“.

— Добре. На пистата в Денвър сме. Така че, чуй ме, днес мина добре, но не желаем да губиш… Санта Фе.

— Но става дума за Стокхолм! — казах и в този миг се сетих, че не съм сложила пая с пилешко да се пече.

— Почакай, в момента слизаме от самолета… Не искаме да губиш гласа си.

Какви ги говореше? Как тъй да не губя гласа си? Губех ли го?

— Стокхолм ли? Не, прехвърлям се за Санта Фе. — Сега на мен ли говореше или на стюардесата?

— И така. Искаме да го изпълниш с Хеда.

Да го изпълня с Хеда? Това пък какво можеше да значи? Сигурно го каза на пилота.

— Не, съжалявам, имах предвид Албакърки.

— Джордж! — изкрещях. — Не трябваше ли да си в Албуфейра?

— Какво? КАКВО?

Линията прекъсна.

20:20 ч. Едва сварих да изтичам долу, че да сложа пая с пилешко във фурната, и звънна стационарният телефон.

— Добре. Какво беше това за Албуфейра? — Пак беше Джордж.

— Просто шега — отговорих, като се мъчех да отворя кутията на пая със зъби. — Не мога да се съсредоточа върху онова, което ми казваш, защото все си в самолет или друго превозно средство. Не може ли просто да поговорим спокойно и на едно място за две минути? — попитах, заврях телефона под брадичката си, отворих фурната с една ръка и тикнах вътре пая с другата. — Не мога да работя с теб, докато ПРЕПУСКАШ по този начин! Нужно ми е да се съсредоточа.

Изведнъж Джордж превключи на кадифен тембър, чувствен и утешителен, какъвто не бях чувала преди.

— Добре, добре. Според нас ти си истински гений. Щом приключа с това пътуване, през цялото време ще съм в офиса, става ли? Ти просто трябва да придадеш специалното звучене на Хеда, което толкова ни допада във всички реплики на Хеда, след като Сафрън приключи с тях. И ще получиш абсолютно нераздвоеното ми внимание.

— Добре — отговорих трескаво, като се чудех дали ще успея да глазирам пая, преди да си изсуша косата.

20:40 ч. Пфу. Слава богу, че Рокстър закъсня малко. Всичко е идеално. Косата е в нормално състояние. Паят с пилешко не само е във фурната, но е глазиран с разбито яйце, та да създам приятното усещане, че е поне отчасти домашно приготвен. Долу изглежда прилично, запалих свещи и реших, че копринена блуза ще свърши работа и не е твърде предизвикателна, предвид, че спим заедно от месеци, а освен това всичко друго е адски неудобно или се намира в коша за пране. О, боже, толкова съм уморена. Мисля да подремна за мъничко на дивана.

21:15 ч. Бррр! 9 и 15 е, а Рокстър още го няма. Да не би да съм проспала звънеца?

Написах на Рокстър:

Заспала съм. Да не би да не съм чула звънеца?

Джоунси, ужасно съжалявам. В крайна сметка с колегите седнахме на къри след работа, а в този час автобусите са много бавни. Може би докъм 10 минути.

Останах загледана в съобщението, а мислите ми препускаха бясно. Къри? Бавни автобуси? Колеги? Рокстър не казва „колеги“. Ами моят пай с пилешко? Какво ставаше?

21:45 ч. Рокстър още го няма. Написах: Очакван час на пристигане?

Рокстър: След около 15 минути. Ужасно съжалявам, скъпа.