Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (20)

Още въпиеща некомпетентност на тема свалки

Неделя, 16 септември 2012 г.

60 кг (храня се от чувства)

— Не! — заяви Талита, седнала в моята дневна заедно с Том, мен и Джуд. — Никак дори не е „яко“.

— Защо? — попитах, загледана унесено в съобщението си.

Беше много хубаву, че се видяхме срядъ. Да излезим отново скоро!

Том прочете съобщението на глас и изсумтя.

— Първо, очевидно е, че си пияна — подхвана Джуд, като отдели за кратко очи от сайта „ОкейКупидон“.

— Второ, часът е единайсет и половина вечерта — продължи Том. — Трето, вече си му казала, че би искала да се видите, и започваш да звучиш отчаяна.

— Четвърто, използвала си възклицателен знак — вметна сухо Джуд.

— И е емоционално недостоверно — добави Том. — Тонът е несдържан и измамно лековат, също като на ученичка, която е убедила капитана на отбора по нетбол да седне до нея на обяд и се мъчи да му се натрапи за приятелка, но в същото време се старае да звучи небрежно.

— Освен това не ти е отговорил — заключи Джуд.

— Успях ли да съсипя всичко?

— Пиши го като наивност на новородено зайче, озовало се сред глутница хищни койоти — рече Том.

Почти в същия миг се получи съобщение.

Какъв е графикът на детегледачката ти? Надявам се, че е по-стегнат от правописа ти. Какво ще кажеш за следващата събота вечер?

Погледнах ги с изражението на демонстрант против войната в Ирак, узнал, че не са открити оръжия за масово унищожение. После се понесох на облак — не биохимичен — от вълнение.

— „Какъв е графикът на детегледачката ти?“ — повторих и затанцувах наоколо. — Толкова е ТАКТИЧЕН.

— Иска да ти смъкне гащичките — отсече Джуд.

— Не стой така — заговори развълнувано Том. — Отговори на съобщението!

Помислих за кратко и после написах:

Събота вечер е идеално, само трябва да намеря здраво въже, за да вържа децата.

Аз предпочитам широка лепенка — получи се почти незабавно.

— Веселяк — оцени го Том. — И се долавя съвсем лек намек за садо-мазо. Което е обнадеждаващо.

Всички се спогледахме щастливо. Триумфът на един беше триумф за всички.

— Да отворим още една бутилка — предложи Джуд и тръгна към хладилника в торбестия си гащеризон и дебели пухкави чорапи. По път спря и ме целуна по челото.

— Браво на всички. Браво.