Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (17)

Разбиваща се вълна

Неделя, 9 септември 2012 г.

61 кг; калории 3250; брой проверявания за съобщения от Коженояке 27; съобщения от Коженояке 0; мисли, изпълнени с чувство на вина 47.

2 ч. Всичко е ужасно. Написах съобщение на Талита. Оказа се, че не само е взела номера на Коженояке, но също така МУ Е ДАЛА МОЯ. Стомахът ми се свива от несигурност. Щом му е дала номера ми, защо тогава той не се обажда?

5 ч. Никога вече не бива да се замесвам с мъже. Напълно бях забравила за кошмарното „Защо не се обажда?“.

21:15 ч. Децата спят, готови да посрещнат понеделник сутринта. Но аз съм в пълен срив. Защо Коженояке не ми писа? Защо? Ясно е, че Коженояке ме смята за луда и стара. Вината е изцяло моя. Редно е да съм просто майка — децата трябва да се прибират у дома всеки ден и да заварват на печката да къкри яхния, а за десерт да ги очаква руло с конфитюр. Ще им чета „Лястовици и амазонки“, ще ги слагам да спят и… И какво после? Ще гледам „Имението Даунтън“, ще си фантазирам за секс с Матю, а на другата сутрин отново ще подхващам всичко отначало?

21:16 ч. Току-що звъннах на Талита и й разясних ситуацията. Ще намине.

21:45 ч.

— Сипи ми питие, моля.

Сипах й обичайната водка с газирана напитка.

— Причината за всичко това е, че някакъв тип, когото си срещнала за пет секунди, не ти е пратил съобщение. Отворила си се на възможностите, предлагани от живота, и сега ти се струва, че са ги отмъкнали под носа ти. Защо не му напишеш ти?

— Никога не преследвай мъж, това само ще те направи нещастна — заявих, рецитирайки мантра от времето, когато бях трийсет и няколко годишна необвързана. — Анджелика Хюстън никога не позвъни на Джак Никълсън.

— Драга, трябва да разбереш, че тези неща не са ти ясни. Всичко се е променило от времето, когато си била необвързана. Тогава нямаше съобщения, нито имейли. Хората разговаряха по телефона. Освен това в наши дни младите жени са по-агресивни сексуално, а мъжете — естествено, по-мързеливи. Най-малкото трябва да побутнеш.

— Не пращай нищо! — викнах и се хвърлих към телефона.

— Няма. Но всичко е наред. Размених телефонните ви номера и му споменах дискретно, че си вдовица…

— КАКВО си направила?

— Звучи по-добре, отколкото да си разведена. Толкова романтично и оригинално е.

— Значи в общи линии използваш смъртта на Марк, за да ми набавиш мъж?

По стълбите се чу топуркане. Появи се Били в неговата раирана пижама.

— Мамо, не съм си написал домашното.

Талита вдигна разсеяно поглед, а после насочи вниманието си обратно към телефона.

— Кажи на Талита „Здравей, радвам се, че те виждам“ и я погледни в очите — наредих му по навик. Защо родителите постъпват така? Кажи „моля“. Кажи „здравей“. Кажи „благодаря за поканата“. Ако не ги научите да реагират правилно в реални житейски ситуации, наистина няма смисъл да…

— Здравей, Талита.

— Здравей, миличък — отвърна Талита, без да го поглежда. — Прекрасен е.

— Написа си домашното, Били. Задачите по математика, нали помниш? Решихме ги, когато се прибра от училище в петък.

— Ето на, уреден си — заяви Талита, като вдигна поглед и после отново го заби в телефона.

— Но има и друг лист — възрази Били. — Ето, виж. По „Труд и творчество“ е.

Само не „Труд и творчество“! Били прекара последните шест седмици да изработва малка мишка от парченца филц, което беше последвано от „анкети“, задаващи загадъчни концептуални въпроси. Хвърлих поглед към последната анкета: „Какво би желал да постигнеш с изработването на мишката?“.

С Били се спогледахме отчаяно. Доколко глобално се очакваше да бъде подходено към този въпрос? Имам предвид от философска гледна точка. Подадох на Били молив. Той седна до кухненската маса и написа нещо, а после ми връчи листа.

„Да направя мишка.“

— Добре — съгласих се. — Много добре. Сега да те слагаме обратно в леглото.

Той кимна и пъхна длан в моята.

— Лека нощ, Талита.

— Кажи „лека нощ“ на Талита.

— Мамо. Току-що го направих.

Мейбъл спеше на долното легло с глава, сякаш завъртяна със задната страна напред, и стискаше Плюнка.

— Ще ме погушкаш ли? — помоли се Били, докато се изкатерваше на горното легло. Представих си как долу Талита все повече губи търпение, после се покатерих горе при него, Пухчо Първи, Марио и Хорсио.

— Мамо?

— Да — отвърнах, а сърцето ми се сви от страх, че пак ще пита за тати или за смъртта.

— Какъв е броят на населението на Китай? — О, боже, толкова много прилича на Марк, когато го озадачи подобен въпрос. Къде ми беше умът да обмислям да пиша съобщения на някакъв небръснат непознат в кожено яке, който вероятно… — Мамо?

— Четиристотин милиона — излъгах, без да ми мигне окото.

— О. Защо земята се свива с по сантиметър на година?

— Ами… — Замислих се на темата. Наистина ли светът се свива с по сантиметър на година? Цялата планета или само сухите участъци? Нещо свързано с глобалното затопляне ли е? Или с изключителната мощ на вълните и…

После чух равномерното дишане на вече заспалия Били.

Изтичах долу запъхтяна. Талита вдигна към мен лице, на което беше изписано задоволство.

— Добре, надявам се да го оцениш. Беше наистина трудно.

Подаде ми телефона.

Най-после дойдох на себе си след срама, който изживях, задето се изнизах малодушно от мъжа мечта и неговата цитадела. Всичко беше така изключително чувствено, че се побоях да не взема да се подпаля спонтанно или да се превърна в тиква. Как е към теб?

— Не си го пратила.

— Още не. Но си го бива. Трябва да четкаш егото им. Как мислиш, че се е почувствал горкият мъж, когато хукна, без да му обясниш нищо?

— Не звучи ли малко…

— Завършва с въпрос, тоест, прехвърляш му топката. Не му мисли прекалено, просто…

Тя хвана пръста ми и натисна „изпрати“.

— Нееее! Каза, че няма…

— Не бях аз. Ти го изпрати. Дали ще е възможно да получа още една съвсем мъничка водка?

Запътих се към хладилника с мисли, бясно препускащи из главата ми, но в мига, щом отворих вратата му, прозвуча сигнал за получено съобщение. Талита сграбчи телефона. Върху безупречно гримираното й лице цъфна самодоволна усмивка.

Здрасти. Пепеляшка ли е?

— И така, Бриджет — заяви твърдо тя, като наблюдаваше смесицата от емоции по физиономията ми — Трябва да проявиш смелост и да се метнеш обратно на седлото за доброто на всички, включително… — Тя кимна по посока на горния етаж.

В крайна сметка Талита се оказа права. Но нямаше как нещата да се развият по-катастрофално зле с Коженояке. Както каза самата тя, докато седеше на канапето ми след трагичните последици:

— Вината е изцяло моя. Забравих да те предупредя. Когато си приключил с дълга връзка, първата последвала винаги е най-лоша. На нея се залага твърде много. Мислиш, че ще бъдеш спасена. Но не става така. И според теб другият представлява барометър дали още си жизнена, а ти си, но той няма да ти го докаже.

Наруших абсолютно всяко едно от Ключовите правила за свалки по отношение на Коженояке. Но в моя защита не знаех, че съществуват такива правила.