Пиер Льометр
Алекс (58)

58

Седем вечерта е. Светлината е намаляла толкова коварно, че никой не си е дал сметка как от известно време си говорят в полумрак, който придава на този разпит нещо нереално.

Тома Васьор е уморен. Става тежко, като след цяла нощ игра на карти, слага ръце на хълбоците, изпъчва гърди, пуска мъчителна въздишка на облекчение и повдига скованите си крака. Полицаите остават седнали.

Арман свежда глава над досието, за да прикрие смущението си.

Луи внимателно разчиства бюрото с ръба на дланта. Камий също е станал, отишъл е до вратата, после — полукръг, и с уморен вид:

— Полусестра ви, Алекс, ви е шантажирала. Да започнем отново с това, ако искате.

— Не, съжалявам — казва Васьор с прозявка.

Лицето му изразява съжаление, би искал да им достави удоволствие, да им направи услуга, нали виждат, но не е възможно. Пуска си ръкавите на ризата.

— Вече наистина е време да се прибирам.

— Трябва само да се обадите по телефона…

Жест с ръка, сякаш отказва последна почерпка.

— Наистина…

— Има две възможности, господин Васьор. Сядате и отговаряте на последните ни въпроси, за един-два часа…

Васьор слага разтворени длани на масата:

— Или?…

Сега гледа от долу нагоре, както във филмите, когато героят се кани да извади оръжие, ала в случая издрънчава на кухо.

— Или ви задържам поне за двайсет и четири часа. Дори можем да удължим до четирийсет и осем, съдия-следователят обожава жертвите и не ще съзре нищо нередно, ако ви задържим малко по-дълго.

Васьор се облещва.

— Но… да ме задържите… с какъв мотив?

— Няма значение. Изнасилване с утежняващи вината обстоятелства, изтезание, сводничество, убийство, варварско отношение, не ми пука, каквото щете. Ако имате някакви предпочитания…

— Ама вие нямате никакво доказателство! За нищо!

Направо изригва, проявил е търпение, огромно търпение, ала вече край, ченгетата злоупотребяват с положението си.

— Писна ми от вас. А сега се омитам.

От този момент нещата рязко набират скорост.

Тома Васьор се изправи като пружина, промърмори нещо, което никой не разбра, взе си сакото и преди който и да било да успее да помръдне, вече беше на вратата и я бе отворил, с единия крак навън. Двамата униформени полицаи на пост в коридора веднага се намесиха, Васьор спря и се обърна.

Камий заключи:

— Струва ми се, че действително е най-добре да ви задържа. Да речем, за убийство. Устройва ли ви?

— Нямате нищо срещу мен. Просто сте решили да ми правите въртели, така ли?

Затвори очи, отново пое бремето и се върна в кабинета с провлачена стъпка. Уморен от борбата.

— Имате право да се обадите по телефона на някой близък — каза Камий. — И да се видите с лекар.

— Не, аз искам да се видя с адвокат.