Пиер Льометр
Алекс (42)

42

Почти двайсет и два часът. Пълен провал. Камий възвърна спокойствието си, ала с много усилия. Най-вече не бива да мисли за злорадото лице на пазача от склада за мебели, малоумник с болнав тен и дебели мръсни очила, все едно са от свински черва.

Колкото до диалога: момичето ли, какво момиче, колата ли, каква кола, кашоните ли, какви кашони. Отварят клетката, в която са складирани нещата й, и сякаш ги бодва в сърцето. Всичко е тук, десет облепени с тиксо кашона, нейните лични вещи. Нахвърлят се върху тях, Камий би искал да ги отвори веднага. Ала си има процедура, опис, ще стане по-бързо, ако се обадят на съдия-следователя, отнасят всичко, кашоните, разглобените мебели, в крайна сметка не е кой знае какво, но разчитат да открият нещо лично, да изяснят самоличността й. Разследването е в повратна точка.

Крехкото упование в записите от видеонаблюдението на всеки етаж не трае дълго. Въпросът за продължителността на тяхното съхраняване изобщо не стои, камерите са фалшиви.

— Декоративни, ако предпочитате — пояснява пазачът злостно.

Чак късно през нощта правят опис и криминалистите успяват да вземат необходимите проби. Отделили са настрана мебелите, най-обикновени, продаващи се навсякъде, библиотечни секции, квадратна кухненска маса, легло с пружина, дюшек, експертите са се надвесили с клечки за уши и пинсети. След което оглеждат съдържанието на кашоните. Спортни дрехи, плажни дрехи, летни дрехи, зимни дрехи.

— Всичко това се предлага в хипермаркетите по целия свят — казва Луи.

Книгите са почти два кашона. Най-вече джобен формат. Селин, Пруст, Жид, Достоевски, Рембо. Камий чете заглавията: „Пътешествие до края на нощта“, „Една любов на Суан“, „Фалшификаторите“, но Луи стои замислен.

— Какво има? — пита Камий.

Луи не отговаря веднага. „Опасни връзки“, „Лилия в долината“, „Червено и черно“, „Гетсби“, „Чужденецът“.

— Прилича на ученическа библиотека.

И действително изборът изглежда грижлив, образцов. Всички книги са били четени и често препрочитани, някои буквално се разпадат, цели абзаци са подчертани, понякога чак до последната страница. Може да се открият удивителни, въпросителни, малки и големи кръстчета, предимно със син химикал, на места съвсем избледнял.

— Чете каквото трябва, иска да върши правилните неща, старателна е — размишлява Камий. — Незряла?

— Не знам. Може пък и да е регресивна.

Камий леко се обърква от изтънчените нюанси на Луи, ала схваща основното послание. Момичето не е цялостно.

Или не е завършено.

— Говори малко италиански, малко английски. Започнала е чуждите класици, но не ги е изкарала докрай.

Камий забелязва и това. „Годениците“, „Бездомният любовник“, „Името на розата“, както и „Алиса“, „Дориан Грей“, „Портрет на една дама“ и „Ема“ са в оригинал.

— По повод на момичето, за което стана дума при убийството на Масиак, споменаха за чужд акцент, нали?

Туристическите материали го потвърждават.

— Не е глупава, учи, говори два езика, вероятно не добре, но това предполага езикови стажове в чужбина… Представяш ли си я с Паскал Трарийо?

— Или пък как съблазнява Стефан Масиак? — допълва Луи.

— Или как убива Жаклин Занети?

Луи си води бързи записки. Благодарение на листовките навярно ще успее да възстанови маршрута на момичето или поне част от него, на някои от каталозите на туристическите агенции има дата на издаване, трябва да може да се съпоставят периодите, ала никъде никакво име.

Никакъв официален документ. Никаква следа, която да помогне за идентификацията. Какъв ли е животът на момиче, което притежава толкова малко лични вещи?

Накрая изводът се налага убедително.

— Разчистила е. Нищо лично. В случай че полицията попадне на тези неща. Нищо не може да ни помогне.

Двамата мъже се изправят, Камий е облякъл якето, Луи се колебае, би останал още мъничко да порови, да потърси.

— Недей да се трепеш, моето момче… — подхвърля Камий. — Вече има сериозна кариера зад гърба си и като гледам как се организира, май ще има и занапред.

Льо Ген е на същото мнение.

Ранна съботна вечер. Ке дьо Валми.

Звъннал е на Камий и са се настанили на маса отвън в „Ла Марин“. Сигурно под въздействието на канала, който навява мисълта за риба, са поръчали две чаши сухо бяло вино. Льо Ген седна предпазливо. Виждал е не един стол, който не може да го издържи. Този устоява на изпитанието.

Когато разговарят извън кабинета, често схемата е такава — приказват си за какво ли не, а работата остава за последните секунди, две или три изречения. Естествено, онова, което днес се върти в главата на Камий, е търгът. Утре сутринта.

— Нищо ли няма да задържиш? — пита Льо Ген.

— Не, разчиствам — казва Камий. — Всичко ще дам.

— Мислех, че ги продаваш.

— Картините ги продавам. Парите ще дам. Всичко.

Камий не може да се сети кога е взел това решение, то изскочи ей така, но почувства, че е зряло. Льо Ген се въздържа от коментар. Ала все пак е по-силно от него.

— На кого?

За това Камий още не е мислил. Иска да даде тези пари, само че не знае на кого.