Пиер Льометр
Алекс (14)

14

Човек би си помислил, че в двора на бившата болница е нахлул снимачен екип. Отрядът за бързо реагиране си е тръгнал, полицаите са опънали десетки метри кабел и сега прожектори на стойка обливат всичко със светлина. Посред нощ е, но няма и един квадратен сантиметър сянка. Стерилни пътеки, по които да минават, без риск да променят нещо на местопрестъплението, са очертани с найлонови ленти в червено и бяло. Криминалистите вземат проби.

Трябва да разберат дали Трарийо е водил момичето тук, след като го е отвлякъл.

Арман обича да има навалица. За него тълпата е преди всичко запас от цигари. Решително се промъква между тези, от които твърде често се е снабдявал на муфта, и преди те да успеят да предупредят новодошлите, се зарежда за четири дни напред.

Изправен насред двора, той довършва една цигара, последните милиметри на която парят пръстите му, и гледа стъписано цялата тази суматоха.

— Е, какво? — пита Камий. — Съдията май се ската, а?

Арман би се опитал да го спре, но е философски настроен и познава добродетелта на търпението.

— Искаш да кажеш, че не дойде и на околовръстното. Жалко, защото не можеш всеки ден да видиш виновен, арестуван от полуремарке. Освен това…

Камий упорито се взира в часовника си, Арман невъзмутимо брои връзките на обувките си, а Луи изглежда буквално погълнат от устройството на някаква строителна машина.

— Пък и в три през нощта съдията е редно да поспинка, да проявим разбиране. Като знам колко тъпотия трябва да мъкне, дните му със сигурност са тежки.

Арман пуска микроскопичния фас и въздъхва.

— Какво? Какво съм казал? — пита Камий.

— Нищо — подхвърля Арман, — нищо не си казал. Е, ще бачкаме ли, или майната му?

Прав е. Камий и Луи си проправят път до жилището на Трарийо, също пълно с криминалисти, а то не е голямо и всички се мъчат да се сместят.

Верховен хвърля поглед наоколо. Скромен апартамент, чистички стаи, сравнително добре поддържани съдове, инструменти, подредени като във витрина на магазин за домашния майстор, и внушителни запаси от бира. Колкото за цял взвод. Като изключим това, нито едно листче, нито една книга, нито едно тефтерче, ще речеш, жилище на неграмотен.

Единствена любопитна подробност в картинката — една юношеска стая.

— Синът, Паскал… — казва Луи, като преглежда записките си.

За разлика от останалата част от жилището, тук не е чистено кой знае откога, миризма на застояло, овлажнели чаршафи, от които лъха на мухъл. Конзолата за игри ХВОХ 360 и джойстикът са покрити с прахоляк. И един компютър за игри с голям екран, единственото почистено нещо, сякаш с няколко бръсвания с ръкава.

Един от криминалистите вече е пристъпил към първоначален оглед на твърдия диск, преди да го отнесе за подробен анализ.

— Игри, игри, игри — казва мъжът. — Интернет връзка…

Камий слуша, докато оглежда съдържанието на шкаф, който експертите снимат.

— И сайтове с голотии — допълва компютърният специалист. — Игри и голотии. Моят синковец е същият.

— Трийсет и шест годишен.

Всички се обръщат към Луи.

— Възрастта на сина — пояснява той.

— Това очевидно променя нещата — отбелязва компютърният специалист.

Камий се е съсредоточил върху шкафа и арсенала на Трарийо. Пазачът на бъдещия строеж явно е приемал адски на сериозно своята роля — бейзболна бухалка, сплетени волски жили, американски оловен бокс, сигурно здравата е обикалял, даже е странно, че не откриха питбул.

— Тук питбулът е бил Трарийо — казва Камий на Луи, който е задал въпроса на глас. След това към компютърджията: — Нещо друго?

— Имейли. Малко. Не много. То и като му видиш правописа…

— Като на твоя син ли? — пита Камий.

Този път мъжът се обижда. Когато идва от него, не е същото.

Камий приближава до екрана. Така е. На пръв поглед безобидни съобщения, фонетично изписани.

Нахлузва латексовите ръкавици, които му подава Луи, и взема една изровена от чекмеджето на шкафа снимка. Вероятно направена няколко месеца преди това, защото момчето е на обекта, който пази баща му, през прозореца се вижда дворът с машините. Некрасив, висок и кльощав, неприятно лице, доста дълъг нос. Спомнят си за снимките на момичето в клетката. Изтерзана, но красива. Тези двамата не са си лика-прилика.

— Изглежда тъп като галош — промърморва Камий.