Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Войната на хаоса (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crown Imperiled, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
karisima (2016)

Издание:

Автор: Реймънд Фийст

Заглавие: Застрашена корона

Преводач: Валерий Русинов

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-470-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3515

История

  1. — Добавяне

19.
Сблъсъци

Цареше хаос.

Хал за миг спря, докато проумее гледката пред себе си. Три кръга гвардейци стояха плътно в защита на монарсите си, докато всички, които можеха да се измъкнат от голямата зала, се блъскаха към най-близкия изход. Центърът на залата вреше и кипеше и му отне малко време, докато проумее какво става, защото сред куп нападали тела стояха трима души.

Лорд Уортингтън стоеше замръзнал, с окървавен нож в ръка. Синът му лежеше в краката му, явно с прерязано гърло, и кръвта се разливаше около него. Лорд Джон изглеждаше вцепенен, зяпнал в празното, докато дворцовата гвардия на Ролдем оформяше жива преграда между него и краля.

Двойниците на лорд Джон от Островите и Кеш също стояха неподвижни, с изпънати пред тях ръце с дланите нагоре и със затворени като в молитва очи.

А в центъра на невидимия триъгълник между тези трима бушуваше нещо тъмно и убийствено.

Хал не можеше да проумее съвсем това, което виждаше. Пред очите му се оформяше вихър от движение и местеща се светлина. След това лорд Джон и другите двама съветници рухнаха на пода едновременно и от тях нещо изригна.

Три трепкащи силуета изведнъж се хвърлиха към тримата монарси. Хората, които не бяха зад стената от щитове, закрещяха в предсмъртна болка, щом по телата им изведнъж се появиха рани, или издъхнаха мигновено от внезапни убийствени удари. Кръв швирна и плисна навсякъде, докато привиденията сякаш се движеха из залата в безумен танц на убийство и сеч във всички посоки.

Принцесата бе зад баща си, лейди Габриела, Тай и десетина кралски гвардейци. Джим и Франсиезка стояха между тяхната група и гвардейците на Островите, които бранеха крал Грегъри. И двамата държаха по два внушителни ножа.

Кешийците оформяха стена от железни щитове и ятагани около император Сезиоти, който бе извадил церемониалния си меч и изглеждаше спокоен и готов да го използва, ако се наложи.

Хал се помъчи да осмисли ставащото, но му беше трудно да различи сеещите кървав хаос три тъмни фигури.

Движеха се странно, безредно, но въпреки това настъпът им бе смъртоносен. Кръв плискаше по изящните облекла и униформи и придаваше на цялата сцена нещо неземно. Нещо повече, пронизителният звук, който издаваха съществата, беше изнервящ. Хал потисна инстинктивния подтик да се обърне и да побегне и прецени следващия си ход. Имаше дълг към своя крал и знаеше, че трябва да тръгне и да защити Грегъри, но сърцето му бе със Стефани и искаше само да побърза и да застане до нея.

Прецени, че най-добрият му шанс е да се присъедини към Джим и Франсиезка. Притича покрай кралския подиум и се озова до Джим.

— Какво са те? — попита Хал задъхано.

— Никога не съм ги виждал — отвърна началникът на шпионите на краля. — Но съм чел за тях. Наричат се „танцьорите на смъртта“ и са адски трудни за убиване.

Хал се загледа в убийствения им танц и забеляза в него шаблон.

— Давай тогава да ги убием колкото може по-бързо!

Направи три крачки напред и както очакваше, онова, което приличаше на дупка във въздуха с форма на човек, замахна в широка дъга с нещо, което трябваше да е меч. Хал се хвърли напред и го прониза, усети как мечът му се вряза дълбоко, усети съпротивление, после го издърпа и коленичи, докато дивашки размаханото лезвие посече във въздуха там, където бе стоял допреди миг. Хъхрещ звук, който не можеше да издаде никой смъртен, разцепи въздуха — звук на неудържима болка и ярост.

— Добре! — извика Джим зад него. — Май наистина го ядоса!

Танцьорът на смъртта се обърна и като че ли се опита да намери Хал, който отстъпи назад, готов да скочи по-надалече от атаката на съществото. Беше го пронизал някъде в долната част на тялото, но то като че ли само се беше вбесило още повече, без никакъв признак, че е ранено сериозно.

— Как се убиват тези неща? — изрева Хал.

— Не знам, но знам, че не трябва да му позволиш да те посече! Допирът му е отровен!

— И ми го казваш чак сега!?

— Не аз налетях там, нали? — викна му Джим.

Хал заотстъпва от танцьора на смъртта и видя зад него друг. Имаше нещо различно в движенията на съществата, но той беше твърде зает с избягването на ударите, за да го открои по-добре. Извика:

— Джим, каква е разликата между този и другите?

Джим откъсна погледа си от най-близкото същество, щом то се хвърли към Хал и той едва успя да отскочи навреме. Смътното и безлико същество беше трудно да се види и само бързите рефлекси на младия херцог го спасиха.

— Другото е с нещо като камшик. Твоето е с меч, мисля.

— Не мога да го видя достатъчно добре, за да го раня! — извика Хал. — Все едно се биеш на тъмно.

Един от гостуващите лордове на кралството изкрещя и се хвана за лицето, щом камшикът на другия танцьор намери целта си. Падна на колене, кръв закапа между пръстите му, после очите му се изцъклиха и той рухна на пода. Лицето му пребледня, на челото му изби пот и той сякаш се бореше да си поеме дъх.

Третият танцьор на смъртта стигна до плътната редица щитове, които пазеха императора, и бе отблъснат само от многото удари, насочени към него. Няколко го поразиха и съществото повтори хъхрещия вик на онова, което Хал бе ранил и принудил да отстъпи.

Джим загледа отчайващата битка, докато Хал, Тай и другите защитници на монарсите се мъчеха да отблъснат атаката на врагове, които в най-добрия случай приличаха на танцуващи сенки, а в най-лошия бяха почти невидими.

— Не мога да ги видя! — извика той.

— Имам идея! — каза Франсиезка.

Тя се обърна и за кратък миг помисли да извлече краля и принцеса Стефани през вратата зад тях, но осъзна, че коридорът води до терасирана градина. Единственият изход от терасата бе през ниска каменна стена, а след това — петдесет стъпки пропад до парадния двор долу.

Присви се зад трона и се провря през тълпата уплашени благородници, които се опитваха да останат колкото може по-далече от убийствените магически същества. Имаше един вход за слуги, скрит зад стенно пано, и тя се промуши през него. Не беше ефикасен спасителен изход за хората в голямата зала, тъй като лъкатушеше на спирала до кухнята три етажа по-долу: хората щяха да се изпотъпчат по тези стъпала в паническия си бяг.

Стигна до кухнята и откри, че персоналът е в пълно неведение за ставащото горе — главният готвач надзираваше приготовленията за пиршество за над петстотин гости, което трябваше да започне след по-малко от два часа. Слуги вече започваха да подреждат големи подноси с деликатеси и чаши за поднасянето на вино. Един чирак хлебар забеляза Франсиезка и очите му се облещиха, като видя жена с разрошена коса и с два големи ножа в ръцете. Преди да е успял да проговори, тя му извика:

— Брашно! Къде е брашното?

Момчето посочи, докато другите се извръщаха и я зяпваха. Тя видя трикилограмовата торба на голямата маса за точене и още една неотворена под масата. Заби двата ножа в масата и извика:

— Никой да не се качва по стъпалата до залата, докато не ви кажат, че е безопасно!

Награби двете торби, по една под всяка мишница, без да обръща внимание на разсипващата се, и забърза обратно нагоре по стълбището. Колкото и здрава да беше, все пак се задъха, докато стигне горе. Как успяваха слугите да го правят десетки пъти по време на пир, зачуди се разсеяно.

Провря се през тълпата благородници до вратичката и видя, че една млада жена я гледа зяпнала. Франсиезка й каза:

— Не слизайте долу! Там има още от тях!

Жената мигновено се отдръпна и изпищя. Едва се чу в цялата шумотевица. Франсиезка стигна до Джим, пусна затворената торба в краката му и каза:

— Срежи я!

Бръкна в отворената торба, гребна колкото можа по-голяма шепа от брашното и извика:

— Хал! Затвори си очите!

Задъхан и с плувнало в пот чело от битката с невидимото същество, той извика:

— Полудяла ли си?

— Затвори си очите! — изрева Джим.

Франсиезка хвърли брашното по движещата се сянка и то се пръсна на бял прашен облак. Изведнъж се открои очертание, което Хал можеше да види.

Той скочи напред, мечът се разигра бясно в ръката му и започна да сече по съществото. После към неговия се включи още един меч — Тай скочи покрай Габриела и промуши съществото, докато то се обръщаше да се противопостави на Хал.

Двамата с Тай бързо принудиха танцьора да отстъпи, а някои от по-храбрите гвардейци вече настъпваха напред, след като вече можеха да различат изплъзващите се убийци. Замахване, посичане, забиване — и хъхрещият вой се усили до пронизващ ушите писък.

Хал пухтеше, докато се мъчеше да притисне първия танцьор. Лицето му бе плувнало в пот.

— Назад — извика му Тай. — Поеми си дъх! Аз ще го задържа.

Един от гвардейците на Островите понечи да заеме мястото на Хал, но не премери добре движението си, танцьорът се завъртя и го посече през гърлото. Облещил очи, войникът падна на колене и кръвта швирна от врата му.

Колкото повече рани получаваха танцьорите на смъртта, толкова по-настървени ставаха и още войници загинаха. Джим се озова на позиция между биещите се и вече покритата с брашно Франсиезка и извика:

— Опитай да изведеш краля и принцесата!

— Не виждам как поне засега — отвърна тя.

Един храбър кешийски легионер скочи напред, блъсна с щита си най-близкия до него танцьор и той залитна назад.

Това предложи нужната пролука, за да извлекат император Сезиоти през най-близкия вход към по-безопасна част на двореца. Разгневеният танцьор на смъртта се опита до го последва, но храбрият легионер отново го блъсна с щита си и замахна с ятагана.

Джим видя дядо си, които се мъчеше да защити крал Грегъри и кралицата, и махна към вратата, през която бяха избягали кешийците. Лорд Джеймс кимна в знак, че е разбрал сигнала на внука си, и викна на капитана на гвардията да е готов да тръгне към изхода, ако се отвори път.

А после Джим забеляза, че с крал Грегъри нещо не е наред. Дясното му око беше затворено и дясната му ръка висеше безпомощно. Помоли се наум дано да не е поразен от танцьор на смъртта: от това, което знаеше за тях от едно съобщение на Пъг преди години, малцина преживяваха такава атака. Един от тях беше бащата на Тай, Тал, но той бе разполагал с най-добрата магия и медицина, която Конклавът на сенките можеше да осигури, а и бяха стигнали бързо до него.

Огледа се и видя, че след като кешийците се бяха изтеглили, освен храбрия легионер, който бранеше вратата, сега танцьорите на смъртта нападат защитниците на Кралството. Насочи вниманието си към този срещу Тай и видя как Хал скочи към него.

— Проклятие, тия ако не са храбри младоци! — измърмори той.

— Храбреци са, да — каза Франсиезка до него.

Той я погледна и покритото й с брашно лице щеше да му се стори смешно, ако не бяха обстоятелствата. Всъщност брашното беше навсякъде, на много места зацапано с алена кръв, и там, където двете вещества се бяха съчетали, се образуваха странно розови бучки.

Танцьорите на смъртта вече бяха побеснели дотолкова, че се хвърляха към всичко, което се окажеше пред тях — хора, стени, мебели. Уморените гвардейци се блъскаха един в друг и Джим извика:

— Ако не свършим с това скоро, един от кралете ще умре!

Изведнъж бръмчене изпълни залата и Джим видя фигура с червен халат, застанала в другия край. Държеше ръцете си вдигнати нагоре и бръмченето се усили. Мигновеният резултат бе, че тримата танцьори на смъртта спряха да се движат, застинаха по местата си и завибрираха, сякаш телата им се опитваха да влязат в хармония със звука. Нотата се усили толкова, че стана болезнена, и хората закрещяха от болка и запритискаха ушите си.

След това звукът изведнъж секна.

А с него изчезнаха и танцьорите на смъртта.

 

 

Тримата съветници бяха мъртви. И според първите доклади на дворцовия лекар така и не бяха и живели. Каквото и да се окажеше, че са, не бяха човешки същества.

Руфио седеше сред събрания набързо съвет на представители от трите държави. Нито един от монарсите не присъстваше, от съображения за сигурност. Нещо повече, според съобщенията крал Грегъри бе преживял някакъв пристъп и за него се грижеха жреци и лекари.

Като най-старши ролдемски благородник, херцог Владислас от Ансеват бе неофициалният водещ конференцията. До него на масата седеше лорд Джеймисън, херцог на Риланон, с внука му Джим от едната му страна. Франсиезка седеше до херцог Владислас, а вляво от нея беше старшият кешийски представител, принц Янташи, един от многото племенници на императора.

След ужасните събития от вечерта на масата бе струпано много вино и се лееше свободно.

— Милорд Янташи — каза Джим, — ако ми позволите дързостта да направя едно предложение?

— Да, лорд Джеймисън?

— Известете в Джалпур и върнете лорд Хазара-хан. Той погрешно бе заподозрян в измяна и е невинен, но е ценен и талантлив слуга на вашия император и ще ви бъде нужен в бъдеще.

— Странно е да си помисли човек, че такава подкана от враг на държавата има някаква стойност.

— О, аз съм много неща, милорд — призна Джим, — но враг на Кеш не е сред тях. — Огледа залата и каза: — Нашите роли като автори на интриги приключиха, на Касийм и моята. — Не спомена Франсиезка, тя сигурно щеше да предпочете сама да избере кога да направи такива разкрития. — Той все пак е твърде умен и талантлив човек, за да не се използва, а аз ще се оттегля от публичния живот с благоволението на моя крал. Но знайте, че само се стремях да укрепвам мира между двете ни държави, колкото и трудно да се оказваше това понякога.

Дядо му — едва можа да сдържи гнева си — се намеси:

— И трябва ли да ви напомня, принц Янташи, че имахме мир, близо столетие, освен онези неприятни малки свади в Долината, докато вашата държава не предприе пълномащабно нашествие срещу моята?

Тук заговори магьосникът.

— Простете за намесата на един простосмъртен, милорди, но е ясно, че е действала магия. Няколко от вашите групи повтарят, че е било все едно са се събудили от сън, някои твърдят, че е било така от години. Тримата съветници, които загинаха, не бяха човешки същества, а създания с някакво чуждо естество, каквито не е имало сред нас от дълго време. Сър Уилям е бил млад войник с крал Грегъри още преди трийсет години, а принц Харфум и лорд Джон като него са се наместили в столиците преди десетилетия и бавно са усилвали влиянието си. Но помислете как никой от тях не е будел съмнения, докато толкова постепенно са се издигали.

Други двама магьосници бяха придружили Руфио от Академията: и двамата, също като облечения в червено заклинател, бяха слуги на Конклава на сенките. На единия бе възложено да огледа труповете на тримата мъртви благородници, докато другият разговаряше с всеки, който издаваше някакви признаци, че е бил под влиянието на тези мъртъвци.

— Ще знаем повече след известно време — каза Руфио и погали разсеяно черната си брада, — но съм сигурен, че ще открием, че връхлетялото ни безумие е резултат от някакъв коварен план.

— А кой точно сте вие? — попита лорд Владислас.

— Смирен слуга — отвърна Руфио със скромна усмивка. Джим знаеше много добре кой е, но си замълча. — Преподавам в Академията на Звезден пристан. Пъг от Звезден пристан ни помоли да държим под око тази среща, защото очевидно е съдбовно важна, и тревогите му се оказаха оправдани. Съжалявам, че толкова се забавихме с реакцията си, но помислихме, че ще е разумно да останем по-настрани от тази среща. — Огледа събралите се и добави: — Предположихме, че тук ще има и други боравещи с магия, верни на владетелите си. Очевидно не е така. А защо?

Дори да ги бе ядосала идеята, че човек от простолюдието им задава въпроси, присъстващите благородници не го показаха. Принц Янташи каза:

— Императорът, благословен да е, имаше съветник магьосник на младини. Беше след един ужасен опит за покушение над живота на дядо му. Било е преди моето време, тъй че не знам подробности. Но знам, че беше придворен магьосник много години. — Гласът му заглъхна. — Мисля, че лорд Харфум сложи край на тази практика.

Руфио кимна и се обърна към лорд Джеймисън.

— Крал Боррик имаше домашен магьосник — каза той малко сопнато. — Щом сте от — Звезден пристан, попитайте Пъг за последния му разговор с крал Патрик. Точно затова оттогава в Риланон не е имало дворцов магьосник.

Руфио отново кимна.

— Чувал съм историята, милорд.

— Ролдем никога не е имал дворцов магьосник — заяви Владислас.

Руфио сви рамене.

— Ако знаехме, можеше да спасим живота на повече хора.

Владислас каза:

— Вижте, всичко това може да почака. Сигурен съм, че Руфио с удоволствие ще ни разкаже как направи това, което направи, за да се отървем от онези същества, но първата ни работа е да сложим край на тази проклета война. — Погледна Янташи, който кимна, и отсече: — Вие я започнахте и вашето послание до краля ни я прекрати. Какво предлагате?

— Честно казано, милорд, едва ли има здравомислещ човек в империята, който да знае защо нападнахме Островите — каза кешиецът. — Ако щяхме да нападаме, Долината е единственото място, което си струва да се иска, а цената за спечелването й е повече, отколкото струва самата тя. Ясно е, че развитието на причините, разселването на бунтовни племена от Конфедерацията, „възвръщането“ на Босания, окончателното покоряване на Квег и възстановяването на древните граници бяха просто средство да се създаде колкото може повече войнствена треска сред членовете на Галерията на лордовете и майсторите, които не бяха под прякото влияние на принц Харфум. — Поклати замислено глава. — Докато императорът, благословен да е, не се върне безопасно в двореца си, нямам идея какво е възможно.

— Бихте могли да си вдигнете играчките и да се приберете у дома — каза лорд Джеймс.

— Имаме колонисти, разпръснати от Карс до границата на Ябон в района на Далечния бряг, милорд. Окупирали сме половината Илит. Имаме три анклава по брега на Свободните градове и пълна блокада на Крондор и Порт Викор. И вие искате да си „вдигнем играчките“?

— Да — каза Джеймс.

Джим погледна внимателно дядо си и видя в изражението му решителност, каквато не беше виждал от години. Половината живот на Джим беше минала в престъпна дейност, но другата половина беше в служба на Короната и личният му пример в това седеше вдясно от него. Дядо му бе готов да умре още в този миг заради това, в което вярваше.

— Нямам власт да договарям споразумение — заяви принц Янташи.

— А каква точно власт имате? — попита херцог Владислас.

Принцът се усмихна.

— Не много всъщност. Всичко, за което се съглася, очевидно може да бъде отменено от императора, благословен да е. Също както вашите крале могат да го отменят.

— Разбрано — каза Джеймс. — Но не седите просто тук, за да заемате пространство, нали?

— Мога да се съглася да поддържаме сегашното примирие, докато се проведат по-официални преговори. Мисля, че ще се съгласите, че след това, което понесохме днес, всяка надежда за бързо разрешение е неразумна.

— Искаме отстъпки — каза Джеймс.

— Какви по-точно?

— Изведете хората си от Ябон. Изтеглете ги до границата на Крудий, за да можем да закараме там продоволствие. Градът на младия лорд Мартин гладува и не е лесно да се внесе храна и помощ.

Джим едва успя да се сдържи. Дядо му лъжеше като комарджия с подправени зарове. Кервани с храна вече се изпращаха за Крондор през Сарт, а квеганците държаха флотата на Кеш южно от острова им под контрол. Всъщност отношенията между Кралството и Квег бяха по-добри от всякога: нищо по-добро от един общ враг, за да изоставят съперниците разногласията си. Не, дядото на Джим вече замисляше кампания, за да си върнат Крудий от Кеш, и искаше разрешението на Кеш, за да го осъществи. Дано само този кешийски принц да беше също толкова невежа в географията и политиката на север, колкото повечето кешийци от Истинската кръв.

Принц Янташи кимна.

— Ще помоля за изтегляне до границата. — После се усмихна. — Продължете с кроежите си за завземането на Крудий, лорд Джеймс. Сигурен съм, че до около година императорът с удоволствие ще ви го върне. Няма нужда от кръвопролития, ако сте търпелив.

Джим едва успя да сдържи усмивката си, като видя как кипна дядо му. Този кешийски принц явно не беше избран само заради роднинските си връзки. Обърна се към Джим и каза:

— Сериозно ще обмисля препоръката ви по отношение на лорд Хазара-хан. Хората от Джалпур са били едни от най-верните ни поданици от столетия и той е един от тези, които явно не са били омагьосани от принц Харфум и слугите му. — След това се обърна към домакина им. — Лорд Владислас, имате нашите благодарности за гостоприемството. Кеш знае, че Ролдем е напълно невинен за днешната касапница, и нашият император, благословен да е, желае възлюбеният му брат крал Карол да знае, че питае към него най-високо уважение. Флотата на Кеш в Кралско море ще се изтегли до традиционната ни сфера на контрол. — Стана и останалите също станаха, а после седнаха отново, след като той напусна.

— Е, Джеймс — каза Владислас, — след като формалностите приключиха, какво предлагаш?

— Не знам за тебе, Влад, но мисля, че моментът е много подходящ да се напием.

— Как е кралят ви? — попита херцог Владислас.

— Боя се от най-лошото — отвърна Джеймс. — Грегъри изобщо не беше здрав. Изглеждаше… пострадал от удар, когато го изнесоха. Трябва да изчакаме и да видим какво ще кажат лекарите.

— Ще се моля за него тази нощ — каза херцогът и херцог Джеймс знаеше, че ще го направи — старият му приятел беше благочестив мъж. Все пак изненада всички, когато се пресегна за бокал и рече: — Но намирам предложението ти отпреди малко за много добра идея.

Джим се обърна към Франсиезка и тя му кимна. Станаха едновременно от масата и дадоха знак на Руфио да се присъедини към тях, за да оставят двамата стари херцози насаме. Щом тримата излязоха от стаята, Джим попита:

— Къде е Пъг?

Руфио погледна колебливо към лейди Франсиезка.

— Говори открито — каза Джим. — Казвам й всичко.

Ако в живота й бе имало момент, в който лейди Франсиезка Сорбоз бе трябвало да събере всяка троха самообладание, за да не прихне, това беше този момент. Повечето от връзката й с Джим се беше въртяла около усилията на всеки от двамата да опази тайни от другия, тайни, които другият отчаяно се стремеше да разкрие.

Руфио, изглежда, разбра шегата и сви рамене.

— Двамата с Магнус отидоха по една работа, която той смята за съдбовно важна. — После сниши глас. — Миранда и Накор, изглежда, са се върнали.

Джеймс Джеймисън Фурията за миг онемя. Най-сетне успя да каже:

— Но те са мъртви!

Руфио отвърна с тъжна усмивка:

— Всички бяхме единодушни за това. Някои от колегите ми видяха как Миранда умря, а Накор изобщо не се завърна от едно пътуване до друго селение с Пъг и Магнус. Но двама от най-доверените ми помощници ме известиха, че са се върнали на Острова на чародея, където обядват с Амиранта и Сандрина, Непреклонния рицар от Щита на слабите.

— Помощници ли? — попита Джим. — Ти си повишен?

Руфио кимна.

— Пъг предвижда всичко. Както Магнус ще го замести един ден, аз ще трябва да заместя Магнус. Сега съм водачът на Конклава в тяхно отсъствие.

Франсиезка се изкикоти.

— Е, явно ще трябва да допълня записките си.

— Сега ще ви оставя — каза Руфио. Бръкна в пояса си и извади малка кесийка. — Разбирам, че последното ти кълбо се е повредило. Ето ти друго, за удобство. Първата настройка ще те пренесе до Вила Беата, разбира се. Направил съм и втора, която да те върне в двореца в Риланон, и трета до двореца в Крондор.

Джим се зарадва.

— Благодаря ти, Руфио!

— Има и едно кубче. Завърти малкия ключ и ще бъда призован. — Магьосникът се огледа и рече: — Боя се, че щетите, нанесени от онези тримата… хомункули или каквото там бяха, съвсем не са поправени. Имаме война и недоверие, и три държави в задънена улица, и може да минат години преди да се върнем до нещо, приближаващо се до спокоен живот.

Джим кимна.

— Мнението ми е, че целта на цялото това безумие е три държави да затънат в такава безизходица, че да не могат да реагират на някаква нова заплаха.

— И Пъг смята така — отвърна Руфио.

Преди някой да е успял да каже нещо повече, покрай тях притича скуайър в ливреята на Островите и нахлу в стаята, която току-що бяха напуснали. Франсиезка пребледня и се вкопчи в ръката на Джим. После я пусна и той изтича в стаята.

— Усещам го. Крал Грегъри е мъртъв — промълви тя.

— Дано пътуването му на колелото му донесе повече радост — въздъхна Руфио, погледна я и добави: — Трябва да се върна в Академията и да обясня, че намесата на Звезден пристан в политиката е връх на глупостта. — Усмихна й се. — Вашата красота и проницателност далеч надвишават репутацията ви, милейди. Знайте, че Конклавът не иска да навреди на нито една държава или владетел. Служим само за да защитим света.

После изчезна.

Франсиезка се обърна, щом Джим излезе от стаята, заета от дядо му, и каза:

— Вече нямаме крал, нито наследник.

— Какво ще правиш?

— Първо отивам в Крондор. Трябва да говоря с братовчед ми Ричард и с принц Едуард. Той е с най-високия сан, но е по-слаб претендент от някои други. Като стана дума, би ли се погрижила за Стефани? Освен ако не съм се объркал ужасно, тя иска да има младия Хал за свой съпруг и ако никой не ги е пазил грижливо, най-вероятно вече го има между чаршафите. Най-добрият й ход може да е да заяви на баща си, че е с дете и че младият херцог на Крудий е бащата.

— Не е чак толкова коварна — отвърна с усмивка Франсиезка.

— Жена е, нали?

— Ще ти простя тази забележка, ако ми кажеш къде ще отидеш след Крондор.

— До Риланон и ще се постарая да успокоя Събранието на лордовете. Имаме претенденти за трона, включително и обекта на желание на принцесата, но нито един ясен фаворит. Тронове ще се търгуват и обещания ще се дават и нарушават. Съюзи и измени ще диктуват дневния ред и ако се намери някой достатъчно глупав, може да стигнем до гражданска война.

— Би ли могло да се стигне до това с Кеш на границите ви?

Джим се засмя.

— Както твърдят, че е казал предтечата ми, първият лорд Джеймс: „Никога не подценявай мощта на човешката глупост, когато залогът е богатство и власт“.

Тя въздъхна.

— Боя се, че си прав. Хайде, върви. Скърби за своя крал и се погрижи за делата на държавата си, но знай, че ще очаквам да те видя отново при по-щастливи обстоятелства.

— Лейди, нямате представа колко се радвам да чуя, че казвате това. Ако има нещо в това горчиво преживяване, което не бих заменил срещу кешийската съкровищница, то е да чуя, че казвате това.

Тя го изгледа продължително.

— Наистина те обичам, глупако.

— И аз те обичам, повече от дъха в дробовете си. — Целуна я и я притисна до себе си. После извади пътното кълбо, завъртя ключа и изчезна.

Лейди Франсиезка Сорбоз постоя неподвижно за миг. Никога в живота си не се беше чувствала толкова самотна.

 

 

Магнус стоеше на студения песъчлив бряг, пренебрегнал жестокия зимен вятър от юг. Бореше се с мрачен гняв, какъвто не бе изпитвал от момчешките си години.

Взираше се замислен в пляскащите по брега вълни. Умората го бе принудила да се откъсне от проучването на матрицата и той знаеше в сърцето си, че тя отчасти е причинена от конфликта, който изпитваше всеки път, щом се откъснеше от проучването и видеше в ума си лицето на майка си.

Въздъхна.

Взирането в морето винаги бе начинът му да се пребори с вътрешните си конфликти. Беше отраснал като кротко момче, не гневлив, а разсъдлив и усърден. Когато се беше родил по-малкият му брат, се беше държал като повечето други деца, разкъсван между обич към близък и негодувание от натрапник. Калеб беше буен и игрив, докато не се разбра, че няма никакви магически дарби и че никога няма да се научи на тях.

За повечето деца това щеше да се окаже маловажно, но за Калеб се бе оказало бреме, защото растеше на Острова на чародея, син на Пъг и Миранда, по-малкия брат на Магнус и единственото дете не слуга без магически способности.

Магнус се беше превърнал в неговия закрилник. Беше големият му брат, който го бранеше, колкото бе възможно, от жестокостите на другите момчета и момичета, но дори тогава не можеше да бди над него непрекъснато, тъй че с Калеб все пак се бяха държали грубо.

Пъг дойде при сина си и го попита:

— Как си?

— Зле — отвърна Магнус. — Наистина зле.

Пъг въздъхна.

— Тази среща с онези… същества… Знам, че е притеснително.

— Притеснително ли? — Магнус повиши глас. — Видях как я гледаш. Разбирам, татко. Имаше моменти, кратки, когато забравях, а после си напомнях, че тя не е майка ми. Не е твоята жена!

Пъг видя гнева в сина си, гняв, какъвто не бе виждал никога досега.

— Какво има всъщност?

Магнус премисли думите си, преди да отговори.

— Коя е границата на цената, която си готов да заплатиш?

Пъг се оказа неподготвен за въпроса му.

— Не съм сигурен какво имаш предвид?

Магнус винаги беше съвестно, сдържано дете, същият беше и като възрастен, но за първи път изглеждаше в очите на баща си така, сякаш му е нужно цялото му самообладание, за да не избухне.

— Умирали са хора, татко. Не десетки, не стотици или хиляди, а милиони. Умирали са заради решения, които взимахме ние, ти и аз. Кога цената става прекалено висока?

Пъг онемя.

— Предполагам, че това всъщност е без значение, ако не знаеш кои са тези хора или поне ако не са ти близки — каза Магнус. Очите му бяха пълни с едва сдържани сълзи на безсилие и гняв. — Историите, които разказваше на Калеб и мен, когато бяхме момчета. За стотиците, загинали на арената на Келеуан. Беше прав. Игрите са били жестоки. А после ти затваряш разлома, който е привлякъл Господарите на дракони или каквото е останало от тях към Мидкемия.

Стъписването на Пъг започна бавно да прелива в гняв.

— Да не би да намекваш, че по някакъв начин съм виновен, че валхеру са започнали Войните на хаоса преди човекът да е дошъл на Мидкемия?

— Разбира се, че не! — извика Магнус. — Не обиждай интелигентността ми. Но помислял ли си изобщо някога, че онова срутване на арената над главите на цурански граждани, чието единствено престъпление е било да присъстват на публично празненство, може да е било първият път в живота ти, в който си гледал на човешкия живот като на нещо, което имаш право да похарчиш? По своя прищявка?

Пъг сграбчи Магнус за предницата на халата и извика:

— Защо правиш това, Магнус?

Магнус избута ръцете му.

— Ти унищожи един свят, татко. Даде всичко от себе си, за да освободиш хората, но накрая… не знам колко хора загинаха заради това, което направи.

— Нямах избор! — извика Пъг.

— Винаги има избор — отвърна Магнус. — От избора да не правиш нищо и да оставиш събитията да следват своя ход до постоянното намесване и хвърляне в хаос на живота на други хора. Просто като че ли твоите избори нанасят най-голямото унищожение. — Гледаше баща си така, сякаш го вижда за първи път. — Не те познавам.

— Знаеш какъв е залогът.

— Нима? — каза Магнус. — Знам срещу кого сме изправени. Няма да споря, че срещу нас стоят неописуемо зли сили. Безумие е тяхното клеймо и хаос — избраното оръжие, но в крайна сметка трябва да попитам: дали ли сме всичко от себе си, за да им се опълчим, или просто вършеем слепешката, разбиваме всичко, което се окаже на пътя ни, защото никога не си задаваме въпроса: на каква цена?

— Плащаме цената, която се иска — отвърна Пъг. — Иначе всичко, което познаваме, и повече, неизброими светове са изгубени.

Магнус се обърна и зарея поглед над океана.

— Стоя тук и гледам, и виждам мили прииждащи вълни. Под водата кипи живот, който не осъзнава и не разбира борбите ни. Птици се реят в небето и нашите конфликти не означават нищо за тях. И това е само един свят. Гледал съм звездите в небесата и знам, че машината на сътворението е необятна, извън способността ми да я възприема, и все пак в крайна сметка изпитвам точно това, което казах: че има граница! — Повиши глас и посочи назад към града на пантатийците. — Там вътре има нещо мерзко. Двама души, които съм обичал безмерно, майка ми и Накор, са пленени в някакъв зъл замисъл и са върнати при нас — и с каква цел? Дори те признават, че не знаят защо. Но мисля, че е поредната шега на боговете, за да ни убедят, че тяхната цена няма граница. И не го искам повече.

След тези думи Магнус изчезна.

Пъг остана сам на стръмния бряг, загледан към студеното бурно море. Никога в живота си не се беше чувствал по-самотен.