Филипа Грегъри
Проклятието на краля (40)

Дворецът Гринич, Лондон
Есента на 1514 г.

Но три месеца преди да дойде време за раждането, получаваме лоши новини от Шотландия: сестрата на краля, овдовялата кралица Маргарет, е проявила глупостта да се омъжи за един глупак от собствените си придворни: красивият Арчибалд Дъглас, граф на Ангъс. С един замах тя губи правото си да бъде регент и попечителството над двегодишния си син и наследник, както и над невръстния му брат, който е само на шест месеца. В медения си месец младоженците се скриват в замъка Стърлинг с децата, а новият регент на Шотландия, Джон Стюарт, втори херцог на Олбани, поема властта.

Хенри и хората от цяла северна Англия се боят, че Олбани ще се съюзи с французите и ще нападне Англия. Но преди шотландците да успеят да сключат съюз с французите, ние ги изпреварваме. Хенри е решил приятелството му с Франция да бъде подпечатано с брака на малката му сестра, принцеса Мери, и кралицата е принудена да види зълва си омъжена за един крал, когото тя смята за свой враг, за враг на баща й, и на нейните две страни.

Принцеса Мери ожесточено се противопоставя на този брак — френският крал е почти достатъчно стар да й бъде дядо — и идва разплакана в личните покои на кралицата, за да сподели шепнешком, че е влюбена в Чарлс Брандън и че е помолила краля да й позволи да се омъжи за него. Моли кралицата да се застъпи за нея и да убеди Хенри, че сестра му има право да сключи брак по любов, също като него.

Катерина и аз се споглеждаме над сведената червеникавозлатиста глава, докато младата принцеса плаче, заровила лице в скута на кралицата.

— Вие сте принцеса — казва Катерина въздържано. — Вашата съдба ви носи големи богатства и власт; но не сте родена да се омъжвате по любов.

Хенри се наслаждава на тази възможност да се държи царствено и властно. Почти мога да го видя как се възхищава на собствената си подобаваща на един държавник решителност, докато се издига над оплакванията на съпругата и сестра си и им доказва, че като мъж и крал той знае най-добре. Пренебрегва както ожесточената съпротива на принцесата, така и изпълнените с достойнство възражения на съпругата си. Изпраща принцеса Мери във Франция със свита от благородни придворни дами и господа; сред тях е и синът ми Артур, все по-прочут с уменията си в двубоите и опасните спортове.

Кралицата внимателно намеква, че Беси Блаунт може да отиде с принцеса Мери във Франция, и принцесата веднага пита хубавата Беси дали не би й се понравила възможността да опознае френския двор? Принцеса Мери знае достатъчно добре, че зълва й, кралицата, ще се оттегли в усамотението си преди раждането с по-леко сърце, ако Беси не танцува с краля, докато тя понася родилните си мъки. Но бащата на Беси мигновено отказва честта, предложена на дъщеря му, и ние разбираме, че той се подчинява на краля. Беси не може да напусне двора.

Хващам я за ръката един ден, докато отивам към затъмнената стая на Катерина, а Беси, облечена за лов, тича в обратната посока.

— Беси!

— Не мога да спра, ваша светлост! — изрича тя припряно. — Кралят ме чака. Купил ми е нов кон и трябва да отида да го видя.

— Няма да ви задържам — отвръщам. Разбира се, не мога да я задържа. Никой не може да упражнява никаква власт над избраната фаворитка на краля. — Но исках да ви напомня да не говорите против кралицата. Тя се тревожи, докато е в уединение, а всички клюкарстват толкова много. Няма да забравите, нали, Беси? Не бихте искала да наскърбите кралица Катерина?

— Никога не бих я наскърбила! — възкликва пламенно тя. — Всички ние, почетните дами, я обичаме. Бих направила всичко, за да й служа. А баща ми специално ми поръча да не казвам нищо, което да разтревожи краля.

— Баща ви? — повтарям.

— Каза ми, че ако кралят някога започне да ме разпитва, не бива да говоря нищо за здравето на кралицата, а само да отбележа, че идваме от плодовит род.

— Плодовит род?

— Да — казва тя, доволна, че е запомнила указанието на баща си.

— О, нима? — казвам гневно. — Е, ако баща ви иска безименно копеле в къщата си, това си е негова грижа.

Беси поруменява, очите й бързо се насълзяват, докато се извръща от мен.

— С мен се разпореждат баща ми и кралят на Англия — промърморва тя. — Безсмислено е да ме упреквате, ваша светлост. Едва ли имам право на избор.