Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хенинг Юл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Skinndod, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2015)

Издание:

Автор: Томас Енгер

Заглавие: Мнима смърт

Преводач: Неда Димова-Бренстрьом

Издател: Персей

Година на издаване: 2014

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2144

История

  1. — Добавяне

4

Сутрешните планьорки. Ядрото на всеки вестник, където се очертава разписанието за деня, разпределят се различните задачи и всички истории се степенуват по значимост на основата на критерии като актуалност, важност и, в случая на „Новините 123“, потенциален брой читатели.

Всеки новинарски отдел започва деня със своя собствена сутрешна планьорка. Спорт, бизнес, изкуство, национални и международни новини. Съставят се списъци с потенциални истории. На този етап една сутрешна планьорка може да послужи за вдъхновение. Добрата история често получава развитие посредством разисквания, докато лошите се изоставят след консенсус — защото са скучни или маловажни, или защото друг вестник е публикувал нещо подобно преди две седмици. След това различните редактори се срещат, за да може всички да са информирани относно историите, които се развиват — включително и дежурният редактор.

Планьорките са единственото нещо, което не му е липсвало. Още преди да е започнала, Хенинг знае, че тази планьорка е пълна загуба на време. Той отговаря за криминалните новини — убийства, мръсотии, зло. Защо му трябва да знае какво се случва в света на спорта? Или че Брус Спрингстийн се развежда? Може да прочете статията по-късно във вестника, ако поиска. И ако въпросният репортер напише нещо, което си струва да бъде прочетено. Редакторът на финансовите новини и спортният редактор обикновено не разбират нищо от изкуство и обратното, което означава, че една планьорка просто няма как да бъде продуктивна. Освен това всеки редактор е твърде зает със собствения си отдел, за да дава ценни идеи на колегите си. Въпреки всички тези неща ръководството на вестника настоява планьорките да се провеждат и точно поради тази причина Хенинг влиза в съвещателната зала, чиято маса блести като наскоро полирано огледало. По средата има куличка от пластмасови чаши и кана с вода. Предполага, че водата е застояла.

Сяда на стол, който е твърде неудобен за дълги разисквания, и избягва да поглежда към останалите, които се настаняват около масата. Хенинг не умее да води непринудени разговори, а освен това е сигурен, че всички знаят кой е и не се чувстват особено приятно в присъствието му.

„Той защо е тук?“

„Не е редактор.“

„Чух, че е изпаднал в нервна криза.“

Коре Йелтланд пристига последен и именно той затваря вратата.

— Ок, да започваме — провиква се той и сяда в единия край на масата. Оглежда се.

— Или чакаме някой друг?

Никой не му отговаря.

— Добре, да започваме с международните новини. Кнут. Какво имаш за нас днес?

Кнут Хамерстад, редактор на отдела за международни новини, кашля и оставя чашата си с кафе на масата.

— Задават се избори в Швеция. Съставяме профил на всеки, който потенциално може да стане министър-председател — кой е и за какво се бори. Самолет се е разбил в Индонезия. Разследващите подозират, че е било терористичен акт. В момента издирват черната кутия. В Лондон са арестували четири заподозрени в тероризъм. Чух, че планирали да взривят парламента.

— Страхотно заглавие — реве Коре. — Майната им на шведските избори. Не губи много време със самолетната катастрофа. На никой не му пука, освен ако не са загинали норвежци.

— Проверяваме за това, разбира се.

— Добре. Задвижи историята с терористите. Искам подробности, какво точно са смятали да направят и какво се е объркало, потенциален брой на жертвите и така нататък.

— Заемам се.

— Супер. Следващият.

Рике Рингхайм седи до Кнут Хамерстад. Рике редактира статиите за секс и клюки. Най-важният отдел на вестника.

Коре се провиква:

— Рике, какво си ни забъркала днес?

— Ще интервюираме Кари Олсон.

Рике цялата сияе от гордост. Хенинг я поглежда и се чуди дали осъзнава, че лицето му е една голяма питанка.

— Коя, по дяволите, е Кари Олсон? — пита Коре.

— Авторката на „Как да получа десет оргазъма на ден“. Бестселър в Щатите, на челно място в класациите в Германия и Франция. В момента е в Норвегия.

Коре пляска с ръка. Звукът отеква в стаята.

— Велико!

Рике се усмихва самодоволно.

— Освен това има норвежки корени.

— Още по-добре. Друго?

— Започнахме анкета. „Колко често правите секс?“. Вече имаме доста посещения.

— Още един магнит. Привлича всеки читател. Хе-хе.

— Имаме и още един хит: интервю със сексолог, който казва, че сексът е най-важното нещо във всяка връзка. Мога да го пусна по-късно днес.

Коре кима.

— Много добре, Рике.

Той продължава нататък, сякаш е под пара.

— Хайди?

Хенинг досега не е забелязал Хайди Шус, но сега го прави. Тя все още е твърде слаба. Скулите й са изпити, гримът около вдлъбнатите й очи е твърде ярък и си е сложила червило, чийто цвят му напомня за фойерверки и евтино шампанско на нова година. Тя се навежда напред и се изкашля.

— Няма две мнения по въпроса коя е голямата новина днес: убийството в парк „Екеберг“. Информираха ме, че наистина е убийство. И то брутално. По-късно ще има полицейска пресконференция. Ще изпратя Ивер и той ще покрива историята до края на деня. Вече говорих с него.

— Страхотно. Може би Хенинг трябва да отиде с него на пресконференцията. Нали, Хенинг?

Хенинг подскача, когато чува името си.

— Ммм?

Гласът му е станал писклив. Звучи като деветдесетгодишен старец, който се нуждае от слухов апарат.

— Убийството в парка „Екеберг“. Пресконференция по-късно днес. Едно добро начало за теб, нали?

От деветдесетгодишен дядка до зелен новобранец за броени секунди. Той прочиства гърлото си.

— Да, добре.

Чува гласа, но не го разпознава като свой.

— Супер. Предполагам, че всички познавате Хенинг Юл. Той няма нужда от допълнително представяне. Знаете какво е преживял, така че го накарайте да се почувства като у дома си. Никой не заслужава това повече от него.

Мълчание. Лицето му гори отвътре. Броят на хората в стаята сякаш се е удвоил през последните десет секунди и всички го зяпат. Иска да избяга. Но не може. Така че вдига глава и вперва поглед в една точка на стената, малко над главите на всички, с надеждата да ги заблуди, че гледа към някой друг.

— Времето лети. Закъснявам за среща. Нещо друго, което трябва да знаеш, преди да хукнем да гоним кликванията?

Коре говори на дежурния редактор — мъж с черни очила, когото Хенинг никога преди не е виждал. Той понечва да отговори на въпроса, но Коре вече е скочил от стола си.

— Край на планьорката.

Излиза.

— Уле и Андерс, бихте ли ми изпратили списъците си, ако обичате?

Гласът на дежурния редактор е мек. Никой не му отговаря. Хенинг с радост осъзнава, че планьорката е свършила. Но после всички стават и се отправят към вратата, където става задръстване. Хора дишат във врата му, блъскат се, без да искат, в него. Дробовете му веднага се свиват. Изпитва остра клаустрофобия, но някак си успява да се овладее — не избутва никого от пътя си, не изпада в паника.

Вече навън, той си поема облекчено дъх. Челото му гори.

Убийство толкова скоро. Хенинг се е надявал завръщането му да е по-спокойно, да има време да се почувства уютно на работното си място, да прочете важни статии, които е пропуснал, да навакса с нещата, които са се случили, докато го е нямало, да установи контакт със стари източници, да си припомни уменията на занаята, да си възвърне работните навици, да открие къде държат всичко, да се запознае с новите си колеги, постепенно да се аклиматизира. Сега няма време за нито едно от тези неща.