Томас Енгер
Мнима смърт (20)

18

Парата се издига и кондензира под покрива. Маркуч я изстрелва под високо налягане към тъмночервено „Ауди“ А8 с лъскави единадесетинчови джанти. Стари птичи изпражнения, мръсотия, чакъл и камъчета биват отмити от боята. Само след секунди колата е мокра.

Йасер Шах оставя пароструйката на земята и дава знак на двамата мъже да се захващат с работа. Трети мъж отваря вратите и започва да прахосмуче тапицерията. Насапунени гъби масажират гладките повърхности на луксозния автомобил. Четиримата работят бързо и ефикасно. Изваждат стелките и ги обработват с пароструйката. Отварят багажника и почистват парчетата дървесна кора, трева и боклуци. Не след дълго всичко в купето блести — воланът, таблото, лостът за скоростите, стереоуредбата и прозорците. Отнема им не повече от десет минути.

И всичко това за 150 крони.

Собственикът на колата, мъж в сив костюм и сива вратовръзка, чака отвън. От време на време той поглежда вътре, за да види докъде са стигнали. Захирулах Хасан Минтроза седи в стъклената си будка и се чуди на какво се дължи скептицизмът на собственика. „Сигурно защото сме пакистанци — мисли си той. — Но сме евтини и той е готов да рискува. Чекиджия. Само ако знаеше кой мие колата му.“

След като четиримата свършват, Хасан натиска едно копче и вратата се отваря. Собственикът не е сигурен дали от него се очаква да влезе вътре. Хасан се изправя, излиза и прави знак на мъжете да довършат бърсането на дневна светлина. Йасер Шах влиза и включва двигателя, който изревава като див звяр в перфектната акустика на помещението, след което подкарва на задна. Другите тръгват след него, стиснали парцали от шведска кожа.

Хасан се приближава до собственика и взима парите.

— Изглежда много добре — отбелязва мъжът. Хасан кимва, преброява осемте банкноти от по двадесет крони и пропуска да спомене, че мъжът му е дал десет крони отгоре. „Точно така — мисли си той. — Заради експресното обслужване.“

Шах излиза от колата и подава ключовете на собственика. Останалите трима бързо подсушават влагата, останала по покрива, вратите и джантите на аудито.

— Много ви благодаря — казва собственикът и влиза. Подкарва бавно и внимателно. Хасан поглежда останалите и им дава знак да се приберат обратно вътре. Те се подчиняват и влизат в стъклената клетка, която представлява офисът на Хасан. Той е с размерите на спалня. Има три стола и телевизор в ъгъла, по който върви „Ал-Джазира“, но без звук. На бюрото му има чаша с кафе, компютър и купчина вестници и документи. Стара гола снимка на Нерейда Гаярдо Алварес краси стената зад скърцащия му стол.

— Затвори вратата — нарежда Хасан на Йасер Шах и натиска едно копче. Червената лампа, монтирана на външната стена на автомивката, светва.

Другите чакат. Хасан ги поглежда. Косата му е твърде дълга, обилно намазана с гел и сресана назад. Няма конска опашка, въпреки че косата му е достатъчно дълга за такава. Има внимателно сресана брада около устата и по бузите. Носи дебел златен синджир около врата си, както и златни обеци. Облечен е с износени джинси и бяла риза, опъната около корема и гръдния му кош. Хасан е слаб, но не кльощав. Мускулите на ръцете му са забележими. Има татуировка на зелена жаба на едната ръка и черен скорпион на другата.

— Имаме проблем — казва той и поглежда всеки един поотделно. — Говорили сме за това и преди. Обсъждали сме какво трябва да правим, ако изникне нещо подобно и особено ако изникне ситуация като сегашната.

Другите кимват мълчаливо. Йасер Шах отваря уста и Хасан забелязва това.

— Йасер, сега е твой ред — заявява твърдо той. Йасер понечва да каже нещо, но Хасан го прекъсва. — Трябва да му изпратим послание. Това е твоят шанс да докажеш, че си един от нас и че наистина искаш да бъдеш тук.

Шах поглежда надолу. Той е нисък и набит. Около устата му има квадрат от гъста брада, кожата му е гладка и има бакенбарди. Носът му е крив заради един юмручен бой в Гуйрат пред 1994 г. Има белег в лявата част на горната устна, наследство от същия бой. На лявото му ухо блести обеца с диамант.

— Искаш ли да отидеш в затвора?

Шах вдига глава.

— Не — отговаря тихо той.

— Искаш ли всички ние да отидем в затвора?

— Не.

Този път гласът му е по-твърд.

— Този начин на живот изисква да жертваме себе си за другите — продължава Хасан. — Не можем да рискуваме.

Другите поглеждат към Хасан, а след това към Шах. Хасан оставя тишината да се проточи, след което отваря едно чекмедже и изважда черна кутия. Отваря я, вади пистолет и заглушител и ги подава на Шах.

— Бързо и безшумно. Без грешки.

Шах неохотно кимва.

— А вие останалите. Веднага след като новината плъзне, искам да сте под някоя улична камера, в компанията на предостатъчно свидетели, които могат да потвърдят това. Може би ченгетата няма да ни посетят, но ако го направят, те ще искат да знаят къде сте били.

Всички с изключение на Йасер Шах кимват. Той е забил поглед в земята.