Томас Енгер
Мнима смърт (10)

8

Влизат трима униформени полицаи — двама мъже и една жена. Хенинг веднага познава мъжете: главен следовател Арилд Йерстад и детектив Бярне Бругелан.

Бярне и Хенинг са съученици от Кльофта. Така и не са станали добри приятели, въпреки че са от един и същ випуск. Едно време това може и да е било достатъчно за завързването на приятелство. Но сега трябват и други неща. Като например разбирателство и взаимна толерантност.

По-късно Хенинг е открил, че Бярне е Дон Жуан, чиято амбиция е да прави секс с възможно най-много момичета и когато започва все по-често и по-често да му идва на гости, истинските му намерения не са трудни за дешифриране. За щастие, Трине, сестрата на Хенинг, бързо осъзнава с какъв човек си има работа и на Хенинг не му се налага да играе ролята на по-голям брат закрилник. Но още тогава намразва Бярне.

А сега Бярне е полицай.

Не че това го изненадва. И двамата са кандидатствали в полицейската академия през 90-те. Бярне е приет. Хенинг не е. Но този резултат е предрешен, тъй като Хенинг има всички алергии, известни на медицината, а като малък страда и от асма. Но Бярне е физически здрав и пъргав. Има перфектно зрение и страхотна издръжливост. Като млад е атлет и се представя успешно в ученическия седмобой.

Хенинг си спомня, че има постижение от 4.50 метра на овчарски скок.

Това, което Хенинг не знае, е, че Бярне е започнал работа в отдела за тежки и сексуални престъпления. Мисли, че Бярне е обикновен униформен полицай, но всеки има нужда от промяна от време на време. Сега той се качва на платформата и оглежда събралата се тълпа. Лицето му е сериозно и професионално и той изглежда внушителен в плътно прилепналата си униформа. Хенинг решава, че прекарва доста време във фитнес залата. Къса, тъмна коса, прошарена на слепоочията, цепната брадичка, бели зъби. Тен. Гладко избръснат.

„Суетният Бярне“ — мисли си Хенинг.

И потенциален източник.

Другият мъж, главен следовател Йерстад, е слаб и висок. Има грижливо подрязан мустак, който често приглажда. Йерстад е в отдел „Убийства“, откакто Хенинг е започнал да отразява криминалните новини и изглежда е останал там. Той мрази репортерите, които мислят, че са по-умни от полицаите. Хенинг трябва да признае пред себе си, че най-вероятно е един от тях.

Жената между двамата мъже, полицейски инспектор Пиа Ньоклеби, проверява дали микрофонът работи, след което прочиства гърлото си. Репортерите вдигат химикалки в очакване. Хенинг е сред малкото изключения. Той знае, че първите няколко минути ще бъдат посветени на представяния и повтаряне на информация, която вече е известна. Въпреки това възнамерява да слуша много внимателно.

Изведнъж усеща нещо, което го изненадва. Чувство на нетърпеливо очакване. През последните две години е усещал единствено ярост, самосъжаление и омраза към самия себе си, а този вълнуващ гъдел в стомаха, това професионално настървение несъмнено представлява нещо, което д-р Хелге би нарекъл „пробив“.

Той слуша високия глас на жената:

— Добро утро и благодаря на всички за това, че сте тук. Днешната пресконференция е посветена на тялото, открито в парка „Екеберг“ тази сутрин. Аз съм полицейски инспектор Пиа Ньоклеби, а с мен са главен следовател Арилд Йерстад, който ръководи разследването, и детектив Бярне Бругелан.

Йерстад и Бругелан кимват отривисто на репортерите. Ньоклеби закрива устата си и кашля, след което продължава:

— Както ви е известно, жена е била открита мъртва в палатка в парка „Екеберг“. Получихме обаждане в шест часа и девет минути тази сутрин. Тялото е било открито от възрастен мъж, който разхождал кучето си. Жертвата е двадесет и три годишна жена от Слемдал. Името й е Хенриете Хагерюп.

Единственият звук е драскането на химикалки. Ньоклеби кима на Йерстад, който се приближава до масата и микрофона. Кашля.

— Разследваме смъртта като убийство. Още няма направени арести. На този етап от разследването не можем да ви разкрием подробности относно това, което открихме на местопрестъплението, но можем да изтъкнем, че убийството има особено жесток характер.

Хенинг си записва думата „брутално“. На езика на медиите и полицията „брутално“ означава, че има подробности, които пресата не бива да разгласява. Обществеността трябва да бъде предпазена от знанието, че на света има хора, способни на подобни неща. Напълно разбираемо: защо роднините на жертвата трябва да знаят всяка подробност от смъртта на тяхното дете, брат, сестра или родители? Защо тези подробности трябва да се правят обществено достояние? Но това не означава, че пресата не бива да ги знае.

С изключение на думата „брутално“ пресконференцията не съдържа нищо интересно. Не че Хенинг е изненадан от това. Не може да има заподозрени, когато не се знае мотивът за извършване на престъплението, а полицията все още събира улики от местопрестъплението. Разследването е в твърде ранен стадий, за да могат полицаите да бъда сигурни, че тези улики ще им предоставят заподозрян.

И бла-бла-бла…

Изказването на главен следовател Йерстад, ако изобщо може да се нарече така, отнема не повече от десет минути. Както винаги, накрая е отделено време за въпроси и както обикновено, репортерите се състезават кой първи ще зададе своя. Хенинг всеки път клати невярващо глава. Първият въпрос винаги предизвиква завистливи погледи и поздравителни шляпвания по гърба във всички редакторски отдели без изключение. Репортерът, чийто глас се чуе първи, се счита за победител в нещо като състезание.

Хенинг все още не разбира смисъла на този ритуал и смята, че става дума за най-обикновена себичност. Този път печели Тури Палме от ТВ2. Красиво русо момиче, превърнало негативните страни на тези свои черти в най-силното си оръжие. Още при пробива си тя е изненадала всички с амбицията и интелекта си и продължава успешно да се катери по журналистическата стълба.

— Какво можете да ни кажете за обстоятелствата около убийството? В уводните си думи споменахте, че убийството е необичайно брутално. Какво означава това?

Заемете местата си. Готови? Старт!

— На този етап не мога да ви отговоря, а и не искам — казва Йерстад.

— Можете ли да ни кажете нещо за жертвата?

— Знаем, че жертвата е била студентка в Института за информационни технологии „Вестердал“. Още малко й е оставало да завърши втората си година и всички я считали за много талантлива.

— Каква специалност е следвала?

— Кино и телевизия. Искала е да бъде сценарист.

След само три въпроса Гури Палме подава щафетата на НРК. Хенинг долавя разочарование в гласа на репортера от това, че е избран втори, въпреки че го вижда в гръб. Но именно Йорн Бендиксен от НРК изненадва всички присъстващи.

— Има ли слухове, че това е „убийство на честта“^[1]?

Журналисти. Винаги готови да направят изявление, маскирано като въпрос. Заместник-комисар Ньоклеби клати глава.

— Без коментар.

— Можете ли да потвърдите дали жертвата е била бита с камшик?

Ньоклеби поглежда към Бендиксен, преди да се обърне към Йерстад. Хенинг се усмихва. „Има изтичане на информация“ — заключава той. И полицията знае. Въпреки това професионалната фасада на Ньоклеби не се пропуква.

— Без коментар.

„Без коментар“.

Ще чуете тези думи поне десет пъти по време на полицейска пресконференция, особено в ранните етапи на разследването. Това се прави поради „тактически съображения“. Стратегията предполага разкриването на възможно най-оскъдна информация на всички, включително на убиеца, относно уликите и доказателствата, открити от полицаите, за да имат те достатъчно време, за да изградят обвинението.

Ньоклеби и Йерстад вече знаят, че играят игра. НРК са открили две важни парчета от пъзела: „убийство на честта“ и бой с камшик. Бендиксен никога не би правил подобни изявления по време на пресконференция, без да знае, че те са верни или много близо до истината. Ньоклеби оправя очилата си. Гейрстад изглежда леко смутен. Бругелан, който досега не е казал нищо, се намества тромаво на стола си.

Случва се доста често. Репортерите знаят повече, много повече, отколкото биха искали полицаите, и в много случаи пречат на разследването. Това е един сложен танц за двама; единият партньор зависи от другия за получаването на най-добрия резултат. Освен това сред журналистите има съперничество — жестока борба за надмощие, тъй като всички отразяват една и съща история. Онлайн вестниците публикуват със скорост, която ограничава времетраенето на всяка история и винаги се стремят да открият следващата Голяма новина. Това подлага властите на допълнителен натиск и ги принуждава да прекарват повече време, занимавайки се с пресата, отколкото вършейки работата си.

Ньоклеби прекратява пресконференцията, след като отговаря на въпросите на P4, VG и „Афтенпостен“, но това не означава, че може да се върне на работа. Телевизиите и радиостанциите също имат нужда от интервюта, чрез които да внушат на зрителите и слушателите си, че имат ексклузивен достъп. Въпросите се повтарят и Ньоклеби има още една възможност да каже…

Точно така.

Едно и също представление, отново и отново. Всички знаят, че истинската журналистическа работа започва след пресконференцията.

Хенинг решава да открие Ивер Гюнешен, за да може двамата да обсъдят най-добрия начин за отразяване на тази история.

Нали вече официално е на работа.

Самата мисъл му се струва странна.