Томас Енгер
Мнима смърт (23)

21

Апартаментът на Хенинг му напомня за гаражна разпродажба. Не харесва гаражите. Не знае защо, но му напомнят за коли, бръмчащи двигатели, затворени врати и отчаяни писъци на болка.

Когато са живеели в Кльофта, в гаража на семейство Юл е имало гуми, които е трябвало да бъдат изхвърлени преди години, древни и неизползваеми велосипеди; ръждясали инструменти; сцепени маркучи; чували с плочки за баня; ски, които никой не използва; кутии с боя, четки за боя и дъски, облегнати на стената. Въпреки че бащата на Хенинг никога не се занимавал с колите, които притежава, мястото неизменно мирише на гараж. На бензин и машинно масло.

Миризмата на машинно масло винаги ще му напомня за баща му. Всъщност Хенинг не си спомня много за него, но помни миризмата му. На петнадесет години е, когато баща му внезапно умира. Една сутрин той просто не се събужда. Хенинг е станал рано, защото по-късно има контролно по английски. Планирал е да преговори уроците си, преди останалите членове на семейство да станат от сън, но Трине вече се е събудила. Седи на пода в банята, прегърнала коленете си. Казва му:

— Мъртъв е.

Посочва стената, отвъд която е спалнята на родителите им. Не плаче. Просто повтаря:

— Мъртъв е.

Хенинг си спомня как е почукал на вратата, въпреки че тя е открехната. Вратата на спалнята на родителите му винаги е била затворена. Но не и сега. Баща му лежи вътре с ръце над завивката. Очите му са затворени. Изглежда спокоен. Майка му още спи. Хенинг отива до страната на леглото, където лежи баща му и го поглежда. Изглежда така, сякаш спи. Когато Хенинг го побутва, той не помръдва. Хенинг го побутва отново, този път по-силно.

Майка му се събужда. Отначало се стресва, чудейки се какво прави Хенинг. След това поглежда съпруга си… и изпищява.

Хенинг не си спомня почти нищо от това, което се е случило след този писък. Помни единствено миризмата на машинно масло. Дори в смъртта Якоб Юл мирише на машинно масло.

След закуска, състояща се от две чаши кафе и три бучки захар, Хенинг решава да се захване с работа. Още няма пет и половина, но не вижда смисъл да бездейства.

Когато завива по „Уртегата“, си представя морето. Би трябвало да се чувства изморен, но кафето го е ободрило. Сьолви още не е пристигнала, но Хенинг си я представя съвсем ясно, докато търси магнитната си карта.

В офиса има само един човек. Дежурният редактор се е прегърбил над клавиатурата си и отпива кафе. Хенинг му кимва, когато погледите им се срещат, но мъжът веднага се обръща отново към монитора.

Хенинг се отпуска в скърцащия си стол. Чуди се кога Ивер Гюнешен ще дойде на работа и дали кожата му ще е поруменяла след сутрешния секс. Чуди се дали всички в офиса ще видят, че Нора го е изпратила подобаващо от вкъщи.

Най-накрая Хенинг успява да се отърси от тази мазохистична картина, но не преди да помирише уханието на Нора във въздуха. Кокос и топла кожа. Не си спомня името на лосиона — този, който тя е обичала да си слага, а той просто е обожавал. Но сега около него мирише на кокос. Двамата с дежурния редактор са сами в офиса, но въпреки това му мирише на кокос. Хенинг души въздуха. Защо не може да си спомни името на този лосион?

Уханието изчезва също толкова бързо, колкото се е появило. Той се обляга назад в стола си.

„Морето — казва си Хенинг. — Представи си морето.“