Томас Енгер
Мнима смърт (44)

42

Преди да започне да чете сценария, Хенинг дълго време се взира в първата страница. Чувства се неспокоен. И малко нервен, въпреки че не може да си обясни защо. Може би защото отговорът на въпроса защо и как Хенриете Хагерюп е била убита лежи в ръцете му?

Хенинг вдишва дълбоко и започва да чете:

1. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Жена, МЕРЕТЕ ВИК (21), стои с гръб към камерата. Светлината се отразява в лопатата, която държи в ръката си. Диша тежко, изтощена е. Избърсва потта от челото си. След това забива лопатата в земята.

2. ЕКСТ. ПРЕД ПАЛАТКАТА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Кола паркира до палатката. Шофьорът изключва двигателя. Виждаме как багажникът се отваря. МОНА КАЛВИГ (23) излиза от колата. Отива до багажника.

3. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

МОНА КАЛВИГ отваря палатката и влиза. Носи тежка чанта. Спира пред дупка в земята.

МОНА: Доста си изкопала.

Мерете бърше пот от челото си и се усмихва.

МЕРЕТЕ: Физическото натоварване е полезно.

МОНА: Пробва ли я?

МЕРЕТЕ: Не, дупката е твоя. Честта се пада на теб.

4. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Близък план на дупката. Мона скача в нея. Дупката е до кръста й.

МОНА: Идеална е.

МЕРЕТЕ: Супер. Донесе ли джиесема си?

МОНА: Да.

МЕРЕТЕ: Може би е време да изпратим първия?

Мона излиза от дупката и изтупва влажния пясък, полепнал по дрехите й. Вади джиесем от джоба си и проверява колко е часът. След това се обръща към Мерете и се усмихва съзаклятнически.

5. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В ГАЛГЕНБЕРГ:

Мъж, ЯШИД ИКБАЛ (28), гледа „Хотел Сесар“ по ТВ2. Джиесемът му иззвънява. Той го взима и проверява съобщенията си. Мръщи се, когато прочита есемеса. Изпращачът е „Мона мобилен“. Виждаме съобщението: „Извинявай. Това не означава нищо. ТОЙ не означава нищо. Ти си този, когото обичам. Може ли да поговорим за това? Моля те?“

6. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР: Жените седят една до друга. Пият от термос, наливайки в една чаша. От нея се издига пара.

МЕРЕТЕ: Добре ли беше?

Мона глътва горещия чай.

МОНА: Мм.

МЕРЕТЕ: Нямам предвид чая.

МОНА: Тогава какво…

Мона осъзнава какво има предвид Мерете. Мона се усмихва.

МОНА: Днес беше страхотно. Харесва ми, когато е груб.

МЕРЕТЕ: Може би ти е харесало още повече, защото си знаела, че е за последно.

МОНА: Може би.

МЕРЕТЕ: Ще ти липсва ли?

Мона свива рамене. Подава чашата на Мерете. Известно време мълчат.

МЕРЕТЕ: Дойде ли време да изпратим следващия?

МОНА: След малко. Да му дадем още малко време.

МЕРЕТЕ: Ок.

Край на надписите и заглавието.

Засега Хенинг има чувството, че чете сценария на снъф филм^[1]. Продължава нататък:

7. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В ГАЛГЕНБЕРГ, ВЕЧЕР:

Яшид Икбал е в кухнята си. Отваря хладилника и вади кутия обезмаслено мляко. Посяга към шкафа, за да вземе чаша, когато джиесемът му отново иззвънява. Той го вади от джоба си. Втори есемес от „Мона мобилен“. Прочита го: „Обещавам, че ще ти се реванширам. Дай ми още един шанс, моля те!“ Яшид Икбал клати глава, промърморва „Какво, по дяволите, прави тя?“, след което натиска „Call sender“^[2]. Раздразнено крачи из кухнята. Мона не вдига. Той хвърля телефона си гневно.

8. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Мона и Мерете продължават да седят до дупката.

МЕРЕТЕ: Мислиш ли, че ще се получи?

МОНА: Трябва да се получи.

Джиесемът на Мона започва да вибрира. На екрана пише ЯШИД.

МЕРЕТЕ: Той звъни.

МЕРЕТЕ: Няма ли да му вдигнеш?

МОНА: Не.

Мерете поглежда към Мона. Очевидно е, че Мона ръководи нещата.

9. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В СВ. ХАНСХАУГЕН, ВЕЧЕР:

Семейство ГОРДЕР вечерят. Атмосферата е напрегната. Синът, ГУСТАВ, е сърдит и едва докосва храната в чинията си. Съпругата, КАРОЛИН, поглежда мъжа си, ХАРАЛД. Той яде, но изглежда смутен.

ГУСТАВ: Може ли да стана от масата?

КАРОЛИН: Но не си ял нищо.

ГУСТАВ: Не съм гладен. Може ли да стана от масата?

Каролин въздъхва, кимва на сина си и го гледа, докато става и излиза от стаята. След това поглежда съпруга си.

КАРОЛИН: Отблъскваме го. Ти го отблъскваш.

Харалд вдига поглед от чинията си.

ХАРАЛД: Аз?

КАРОЛИН: Да, кой друг?

Харалд въздъхва.

ХАРАЛД: Пак ли трябва да говорим за това? Мислех, че сме приключили с тази тема.

КАРОЛИН: Лесно ти е на теб. Лесно ти е да си „приключил с тази тема“.

Каролин имитира гласа му. Харалд избухва.

ХАРАЛД: Не знам какво очакваш да направя. Казах ти, че повече няма да я виждам. Какво друго искаш от мен?

КАРОЛИН: Искам да ме убедиш, че наистина ще го направиш. Че ще спреш да мислиш за нея през цялото време, както правиш сега.

Халард извръща поглед и осъзнава, че не може да я заблуди.

ХАРАЛД: Това не зависи от мен.

КАРОЛИН: (имитира съпруга си) „Това не зависи от мен.“

Каролин въздъхва. Харалд не казва нищо. Известно време двамата мълчат.

КАРОЛИН: Мисля, че трябва да се разведем.

ХАРАЛД: Какво?

КАРОЛИН: Защо не? И без това бракът ни няма бъдеще.

ХАРАЛД: Не говори такива неща, Каролин. Ами Густав?

КАРОЛИН: Сега изведнъж те е грижа за него? Не те беше грижа, когато…

Каролин не успява да довърши изречението. Тя свежда глава и започва да хлипа. Харалд оставя ножа и вилицата си на масата примирен.

10. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Близък план на екрана на джиесема в ръката на Мона. Гледаме я как набира есемес: „Моля те, отговори ми! Моля те! Никога повече няма да правя така. Обещавам.“ Тя изпраща есемеса.

11. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В ГАЛГЕНБЕРГ, ВЕЧЕР:

Яшид крачи неспокойно в апартамента. Разговаря с брат си, ФАРУК ИКБАЛ, който е в дневната и пие мляко. Говорят на лош норвежки.

ЯШИД: Курва.

ФАРУК: Опитах се да ти кажа.

ЯШИД: Шибана курва.

Мобилният телефон на Яшид отново иззвънява. Братята се споглеждат.

ФАРУК: Това тя ли е?

ЯШИД: Не знам, кретен такъв. Още не съм видял.

ФАРУК: Еми виж тогава, кретен такъв.

Яшид поглежда смръщено към брат си. След това отваря есемеса и го чете. Хвърля телефона на дивана.

ЯШИД: Шибана курва.

„Лесно е да решиш, че персонажите в сценария са истински хора — мисли си Хенинг. — Но освен това е твърде удобно.“

Отново му се допива кафе. Поръчва си едно дълго от келнера зад бара, който изглежда възмутен от факта, че Хенинг си е поръчал само едно кафе, откакто е дошъл. В кафенето има само още двама души, които поглъщат салатите си в мълчание.

Кафето му пристига точно когато започва отново да чете.

12. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, КЪСНА ВЕЧЕР:

Близък план на дупката в земята. Мона отново е скочила вътре. Мерете запълва дупката с пръст.

МЕРЕТЕ: Успя ли да се погрижиш за компютъра му?

МОНА: О, да. Беше много лесно. Взе си душ, след като правихме секс. Никакви проблеми.

МЕРЕТЕ: Да не сме забравили нещо?

МОНА: Не мисля. Чакай малко… трябва да извадя ръцете си.

МЕРЕТЕ: Ок.

Мона изважда ръцете си от песъчливата пръст.

МОНА: Добре. Продължавай.

Мерете продължава да запълва дупката. Не след дълго пясъкът достига подмишниците на Мона. Мерете оставя лопатата на земята. Задъхала се е.

МЕРЕТЕ: Искаш ли да кажеш нещо, преди да започнем?

Мона се замисля. Прочиства гърлото си.

МОНА: (с тържествен глас) Това е за всички жени по света. Но особено за нас в Норвегия.

Мерете се усмихва. Камерата бавно се премества от лицето на Мерете и се насочва към земята зад нея. Виждаме лопатата. Виждаме чантата, която Мона е донесла. Отворена е. До нея лежи голям, тежък камък.

„Не може Хенриете да се е подложила на това — мисли си Хенинг и вдига глава. — Не може да е изиграла тази роля, използвайки сценария си. Не може да е позволила да я убият с камъни, за да отправи политическо послание.“

„Това е само един филм, Хенинг“ — чува гласа на майка си той. Спомня си как се е катерил в скута й всеки петък, когато детектив Дерик^[3] разгадава мистерии по телевизията.

Някой е използвал сценария на Хенриете срещу нея. За да й се подиграе? За да я посочи с пръст?

Хенинг продължава да чете:

Надпис на черен фон: Две седмици по-късно.

13. ИНТ. СТАЯ ЗА РАЗПИТИ В ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК, СУТРИН:

Яшид Икбал седи на стол от едната страна на маса. Срещу него седят двама полицаи. Те изглеждат сериозни.

ПОЛИЦАЙ 1: Какво направи след като получи есемесите, Яшид? Отиде ли при нея, за да я успокоиш?

Яшид не отговаря.

ПОЛИЦАЙ 2: Знаем, че си опитал да й се обадиш. Освен това знаем, че си излязъл от апартамента си малко след осем часа.

ПОЛИЦАЙ 1: Имам доказателства за брутално изнасилване, Яшид.

ПОЛИЦАЙ 2: Имаме и лаптопа ти. Същия следобед си влязъл в пощата й. Защо го направи?

ПОЛИЦАЙ 1: Ясно ни е какво е станало, Яшид. Вбесил си се. Това е напълно разбираемо. Тя ти е изневерявала, ти си се разгневил и си решил да я накажеш.

ПОЛИЦАЙ 2: Ще ти олекне, когато си признаеш, Яшид. Разкажи ни какво се случи. Ще се почувстваш много по-добре.

Яшид не казва нищо.

ПОЛИЦАЙ 1: След като си получил есемесите, ти си отишъл на мястото, където тя е снимала. Изнасилил си я и си я заровил в дупка в земята. След това си намерил няколко тежки камъка и си я замервал с тях, докато е издъхнала. Това е подходящото наказание, нали? За изневяра?

Яшид вдига глава и поглежда полицаите. Адвокатът му се накланя към него и прошепва нещо в ухото му. Яшид се обляга напред.

ЯШИД: Обичам Мона. Невинен съм.

Полицаите се споглеждат и въздъхват.

Надпис на черен фон: Пет месеца по-късно.

14. ИНТ. СЪДЕБНА ЗАЛА В ОСЛО, Следобед:

Яшид седи до адвоката си. Харалд Гордер седи няколко реда зад него. Изглежда депресиран и мрачен. Фарук Икбал също е там. Изглежда разтревожен. Съдията влиза. Всички се изправят.

СЪДИЯ: Седнете, моля.

Всички сядат. Съдията поглежда към журито.

СЪДИЯ: Журито стигна ли до решение?

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО: Да.

15. ИНТ. СЪДЕБНА ЗАЛА В ОСЛО, Следобед:

Близък план на Яшид. Той е свел поглед. Изглежда неспокоен. Камерата се дръпва назад. Мерете седи в задната част на съдебната зала. Камерата се фокусира на нея. Продължаваме да я гледаме, докато председателят на журито изчита присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО: Признаваме обвиняемия Яшид Икбал за виновен по всички обвинения.

Хората в съдебната зала избухват в аплодисменти. Мерете поглежда към Харалд Гордер. Усмихва му се. Гордер извръща очи и си тръгва. Мерете изважда мобилния си телефон. Пише есемес. Виждаме какво пише: „Едно на нула. А има още толкова много.“

Тя намира Мона в списъка с номера и й изпраща есемеса.

КРАЙ

Хенинг оставя сценария на масата, разочарован. Разтърква очите си. Началото го е подготвило за кървав трилър, но това, което е получил накрая, е посредствена мелодрама. Сценарият е трябвало да бъде негова „кутия на Пандора“, но никъде в него не се споменават електрошокови пистолети, камшици или отрязани ръце. Хенинг започва да се чуди дали не съществуват други, по-брутални версии на сценария.

Първоначалната идея е добра: две жени инсценират „убийство“ и правят така, че приятелят на едната е арестуван и осъден за убийството, въпреки че е невинен. „Това е просто една фантазия — мисли си Хенинг, — една измислица.“ Значи Мона и Мерете са съответно Хенриете и Анете, Махмуд Мархони е Яшид Икбал, а Тарик е Фарук.

До тук добре. Засега нещата се развиват съгласно собствените теории на Хенинг. Махмуд Мархони е невинен и някой се опитва да го натопи. Есемеси, намеци за изневяра, последно грубо чукане, което е на една крачка от изнасилване. На заподозрения няма да му е лесно да се разграничи от подобни доказателства, особено ако не продума нищо по време на полицейските разпити.

Но кой е Харалд Гордер? В сценария е отделено толкова място за него и семейството му, че те просто не могат да не бъдат важни. Но важни ли са и в истинския свят? Както казва майка му, това е само филм. Не всичко има своето огледално отражение в реалността.

Въпреки това Хенинг разсъждава върху тази възможност. Харалд Гордер е имал връзка с Мона (кой друг може да е?) и изневярата му е била наказана с убийство с камъни. Но защо на края на филма Гордер и Мерете поглеждат един към друг? И защо тя се усмихва?

Истинският Гордер сигурно познава Анете. И двете жени трябва да познават мъжа, който е имал връзка с Хенриете. Единственият мъж, за когото се сеща в момента, е Ингве Фолдвик. Но Фолдвик не е чел сценария, значи не може да е той. Освен ако не го е излъгал? Но защо ще го лъже за това? Сигурно осъзнава, че подобно обвинение може лесно да се провери, ако полицаите решат да го направят. Доказателства, открити в компютъра му, копия на сценария в кабинета му, в дома му. Ако го уличат в подобна лъжа, белезниците и затворът „Улерсмо“ ще му бъдат в кърпа вързани. „Трябва да има други мъже — мисли си Хенинг. — Друго семейство. Може би семейството на Анете? Или на Хенриете?“

Мисли за Хенриете. Красива, нежна, общителна, отворена. Какъв човек е била наистина? Фолдвик е описал работата й като „провокативна, но смислена“. Хенинг е съгласен с това описание, въпреки че сценарият й разисква шериата по един ограничен и доста опростен начин. Посланието на Хенриете сякаш е следното: идиотите, които насърчават шериата, трябва да бъдат премахнати, ние не бива да се страхуваме да използваме крайни мерки, за да защитим културата и традициите си, а жените по целия свят трябва да се обединят и да се борят заедно срещу шериата.

Но къде е барутът? Къде е експлозията! Къде са инкриминиращите реплики, амунициите, накарали убиеца да осъществи тази фантазия? Хагерюп не е Тео ван Гог, холандския режисьор, снимал филми, критикуващи исляма, убит с осем изстрела с пистолет в Амстердам през 2004 г. Убиецът прерязал гърлото на Ван Гог и забил два ножа в гърдите му, на един от които било завързано писмо, пълно със заплахи. Доколкото Хенинг знае, Хагерюп не е била ислямофоб. Освен това Махмуд Мархони, нейният приятел, е мюсюлманин.

Колкото повече мисли за това, толкова повече се убеждава, че убиецът е някой приятел или приближен на Анете и Хенриете. „Трябва да открия кой друг е участвал в снимките на филма — мисли си Хенинг. — Кой е имал достъп до сценария и дали той е бил четен от външни лица. Убиецът или убийците трябва да са сред тези хора.“