Сюзън Елизабет Филипс
Сладки мечти (25)

Епилог

Всички я наричаха Хънибел, освен баща й, който обикновено се обръщаше към нея с Юджиния… или Юджиния Франсес, както през онази сутрин, когато намери новата си вратовръзка „Хелмут Ланг“ в купата за вода на Гордън. След майка си тя беше радостта на живота му — лукаво дяволче, с неговата тъмна коса и поразителните очи на Шугар Бет и нейния непокорен нрав. Всяка сутрин той я носеше на ръце на долния етаж, а тя започваше да пищи в прегръдките му, когато видеше огромния портрет на Диди, който Шугар Бет отново бе окачила на предишното му място в преддверието. Съпругата му остана глуха за всичките му заплахи, че ще изгори проклетото нещо. Тя бе заявила, че Уини не би могла да й направи по-хубав сватбен подарък. С изключение на перлите на Диди.

— Да не си помислила да си ги слагаш — прошепна Джиджи на бебето в деня, когато кръстиха малката Юджиния. Тогава Уини официално поднесе на малката си племенница перлите в синя кадифена кутия. — Ще изглеждаш много тъпо.

Обикновено в неделя следобед всички се събираха в дома на Уини, на традиционната вечеря — горгоните със съпрузите си и „по-добрата половинка“ на Лий Ан. Новината, че Джуъл и Лий Ан сега бяха постоянна двойка, хвърли града в потрес, но Лий Ан обяви, че повече не може да живее в лъжа и за пръв път в живота си е истински щастлива. Въпреки че Джуъл твърдо отказа да стане член на „Горгоните“, никога не пропускаше сбирките им.

Колин гледаше как Хайди идва към него с ножа за рязане на месо.

— Ти си единственият мъж тук, който може да нареже шунката, без да я разкашка — заяви тя. — Подай ми Хънибел.

— Аз няма да ям нищо друго, освен моята диетична храна — заяви Мерилин и се насочи към микровълновата. — Ударете ме през ръцете, ако ме видите само да поглеждам към нещо друго.

Шугар Бет улови погледа на мъжа си над главите на жените и го дари с една от онези усмивки, от които сърцето му се разтопяваше. Сякаш в ъгълчетата на устните й се спотайваше сянка на недоверие, като че ли не можеше да повярва, че всичко това е нейно. Понякога и на него му беше трудно да повярва.

„Любовната история на Валънтайн“ оправда предвижданията на Шугар Бет и се превърна в най-популярната книга, макар че лично Колин напълно можеше да мине и без такава слава, да не говорим за неспирните молби на редактора му отново да напише любовен роман. Той потръпваше само при мисълта за това. Шугар Бет, разбира се, се наслаждаваше на известността и даваше интервюта, без много да я молят. Книжарницата й, наречена „Валънтайн Букс“, имаше незабавен успех, а Джуъл бе разширила „Джемайма Букс“. „Кафенето на гарата“, управлявано от Хайди, се превърна в любимо място за срещи в града, най-големият разсадник на клюки, от които Колин бягаше като дявол от тамян.

Животът им беше хубав, но не и идеален. Понякога се случваше двамата с Шугар Бет отново да влязат в словесен двубой, ако ги налегнеше подходящото настроение. Горгоните се забъркаха в нелеп заговор, с цел да намерят секспартньор за овдовялата майка на Мерилин. Джиджи имаше гадже, което караше Райън да беснее. И понякога, при пълнолуние, Къби Боумар и тайфата му се появяваха на предната морава на „Френчманс Брайд“, за да вият жално за Шугар Бет. Колин се примиряваше с това, защото знаеше колко много се наслаждава тя на вниманието на мъжете.

— Вечерята е готова.

Уини пое от ръцете му подноса с резените шунка и подкара всички към трапезарията.

— Някой ден ще донеса суши — рече Хайди. — Сега го продават в „Биг Стар“.

— Аз не ям суши — отсече Дийк. — Дори се съмнявам, че тази гадост е разрешена в Мисисипи.

— Време е за молитва — оповести Ейми. — Хванете се за ръце.

— Ела тук, Хънибел.

Шугар Бет пое бебето от Хайди и се промуши между Райън и Дийк, за да застане до Колин. Стисна ръката му и двамата мълчаливо благодариха на Бог за щастието, за което никой от тях не бе и мечтал.