Фабиан Ленк
Клетвата на самурая (6)

Гонитбата

„О, не!“, помисли си Юлиан, но вече нямаше връщане назад. Втурна се след Леон, Ким и Кия, които тичаха след нинджата, решени да го проследят на всяка цена.

Когато приятелите изскочиха на улицата, от маскирания нямаше и следа.

— Не може да се е изпарил просто така — възкликна Юлиан, като се оглеждаше наоколо. Виждаха се само неколцина закъснели минувачи.

В този момент Кия измяука по специалния си начин. Всички впериха погледи в котката, а тя направи голям скок и се метна върху капака на една каца за дъждовна вода, оттам скочи върху съседната стена, грациозно изтича към плоския покрив на някаква конюшня и изчезна от погледа им.

Юлиан въпросително погледна към Ким и Леон.

— След нея! — извика Леон и се покатери върху кацата.

Ким го последва. Юлиан с въздишка направи същото. Децата разпериха ръце и започнаха да балансират като акробати по ръба на стената. Скоро достигнаха покрива. И тогава Юлиан съзря нинджата, който тъкмо скачаше върху един съседен покрив. След него се носеше малка сянка — Кия!

Останали без дъх, Юлиан, Ким и Леон се изкатериха на покрива.

„Гадост!“, помисли си Юлиан. Отдолу беше някаква пуста улица, широка не повече от два метра и половина. Котката и нинджата очевидно бяха преодолели разстоянието без усилие.

Юлиан успя да овладее страха си. Не можеха да оставят Кия сама.

— Готови ли сте? — обърна се той към Ким и Леон.

Леон го погледна стъписано.

— Да не би да искаш да скочиш пръв?

— Разбира се — отвърна Юлиан и преглътна. След това отстъпи няколко крачки, засили се и скочи.

Съседният покрив направо полетя към него и той усети плочите под краката си. Залитна, претърколи се напред, после застана на четири крака и се изправи. След това се обърна — Ким и Леон го следваха плътно.

Продължиха да преследват облечения в тъмно нинджа, който сякаш се стопи в нощта. Но ето че маскираният стигна до един островръх покрив, и Юлиан настръхна.

Нинджата с лекота преодоля стръмния наклон и се озова на върха. За момент замря неподвижно и погледна към тях. Нямаше никакво съмнение — разбра, че го преследват. След това се обърна и уверено премина по ръба на покрива. Отдолу изглеждаше, сякаш лети.

Юлиан осъзнаваше, че нинджата ги превъзхожда многократно, но въпреки това момчето се изкачи върху покрива, като безброй пъти се подхлъзна по гладките плочи. Най-сетне стигна до ръба. За щастие, това бе широк еднометров трегер и Юлиан овладя паниката си, насили се да продължи напред.

О, боже, колко високо се изкачиха!

Нощният Едо лежеше в краката им. Единични лампиони като светулки блещукаха из уличките. Наблизо блестеше река Сумида, сребърна панделка под лунната светлина.

— По-бързо! — пришпори го Ким, застанала зад гърба му.

Без да губят време, приятелите се прехвърлиха от другата страна на покрива. Когато стигнаха до края, Юлиан видя нинджата да скача от един балкон на сградата в тясна уличка, а Кия го следваше по петите.

Сега бе непосредствено под тях и когато застана за миг в светлината на една лампа, Юлиан съзря на врата му дълъг зигзагообразен белег.

Мъжът продължи напред, без да се бави.

Приятелите се спуснаха възможно най-бързо долу и го последваха.

Почти го бяха настигнали, когато Юлиан усети, че нещо убоде стъпалото му. Спря се и издърпа малкия остър предмет, който се беше забил в подметката на обувката му. За щастие, той само беше одраскал крака му. Юлиан се вгледа и видя, че това е малко топче, от което стърчаха пет остри шипа. Както и да падне на земята, поне две от остриетата му стърчаха нагоре. Цялата улица бе осеяна с такива топчета.

— Внимание, нинджата е посипал улицата с нещо като кабарчета — предупреди Юлиан и пъхна едно от топчетата в джоба си. После внимателно продължиха напред.

След няколко минути видяха мъжа, който се канеше да се покатери върху стена, висока около два метра. Но Юлиан забеляза и още нещо: черната дреха на нинджата бе разкъсана на гърба, вероятно мъжът я бе закачил някъде, докато е бягал. Под черната дреха се виждаше друга — червена, с избродиран върху нея тъмен ромб.

— Какво чакаш? — нетърпеливо го подкани Ким.

Приятелите бързо се изкатериха върху стената, но не видяха нинджата. Пред тях се простираше реката, влачеща бавно водите си.

— Ето го! — извика Юлиан и посочи към обраслия с тръстика бряг. Там се виждаше една сянка, приведена над торба.

— Какво ли е намислил? — зачуди се момчето.

— Може би в тръстиката има скрита лодка? — предположи Ким.

— Няма значение — отвърна Леон. — Да го последваме!

Приведени, приятелите се запромъкваха към брега. Приближиха на около десетина метра от нинджата. Юлиан го наблюдаваше, скрит зад един храст. Маскираният привързваше нещо към краката си. Момчето се взря внимателно и видя, че това са някакви дървени дискове.

Неочаквано мъжът се изправи и се втурна към водата… Само че не нагази в нея! Юлиан с изумление видя, че нинджата тръгна по водата! Дървените дискове бяха кръгли, с диаметър половин метър, и издържаха лекия като перце мъж.

— Ама какво е това! — изуми се Леон.

— Просто не е за вярване! Този човек владее невероятни трикове! — отвърна Юлиан.

— Да, но ни се изплъзна! — простена Ким. — Страхотната акция на Кия се оказа безполезна.

И тя погали по гърба котката, вперила поглед в нинджата, който се смаляваше пред очите им.

— Безполезна ли? Не съм толкова сигурен — отвърна Юлиан и им разказа за белега и за червената долна дреха.

— Хм, това е интересно… Може би ще ни помогне. Дали пък Мийу не познава човека с белега? Трябва да я попитаме — рече Ким.