Фабиан Ленк
Клетвата на самурая (12)

Сянка в нощта

Отдавна бе минало полунощ, когато приятелите най-после се прибраха в стаичката си. Въпреки че денят се оказа дълъг, Юлиан не усещаше умора. Това, което преди малко им разказа Леон, не му даваше мира. Преди да си тръгнат от кухнята, успяха все пак да поразпитат главния готвач. Озаму не познаваше всички помощници и не можа да си спомни за дебел мъж с белег на шията. В ден като днешния на негово разположение бяха повече от сто души. В различните дни в кухнята имаше различен брой хора, в зависимост от това колко души бяха необходими. Някои помощници бяха наети само за един ден.

Приятелите откриха и още нещо. По всичко изглежда, че не е много трудно човек да се промъкне в палата през входа за доставчиците, защото ежедневно тук се докарваха огромни количества пресни продукти. Озаму ежедневно посещаваше пазарите на Едо и избираше най-добрата стока, която селяните след това му донасяха.

Ако палатът има някакво слабо място, определено бе този вход, помисли си Юлиан.

— Къде може да е нинджата? — размишляваше на глас Леон, поглеждайки въпросително към приятелите си.

Ким се бе излегнала върху рогозката и си играеше с Кия.

— Едва ли има начин да разберем. Все пак не може да обърнем палата с главата надолу.

— А дали все пак да не кажем на шогуна? — попита Леон.

Но Юлиан поклати глава.

— Това е като да търсиш игла в купа сено. Дебелият помощник от кухнята с белега вече не съществува. Ще станем смешни, а шогунът най-вероятно ще ни изгони. И какво ще стане тогава с Моцаемон? Не бива да рискуваме!

Ким за момент престана да си играе с котката.

— Какво предлагаш?

— Не знаем къде се е скрил нинджата. Освен това не знаем каква е ролята на даймьото в тази игра. Може би е съучастник на нинджата — отбеляза предпазливо Юлиан. — Едно обаче знаем със сигурност. Мишената на заговорниците е шогунът. А нашата стая е в коридора, който води към личните покои на владетеля, така че тази нощ ще останем на стража.

Леон веднага се запали:

— Много добра идея! Аз ще съм пръв! След два часа ще събудя някого от вас, става ли?

Ким и Юлиан се съгласиха.

Няколко часа по-късно Ким събуди Юлиан. На момчето му трябваше известно време, за да разбере къде е и какво трябва да прави.

— Е, добре — сънливо промърмори Юлиан и застана на поста си.

Оставиха вратата на стаята леко открехната, така че да виждат коридора.

Ким си легна, а Юлиан се настани до вратата. Отвори я малко по-широко и погледна навън. Дългият коридор бе пуст и слабо осветен. Нищо не помръдваше в палата. Изглежда, всички спяха.

Юлиан си помисли, че охранителните кули най-вероятно са претъпкани със стражи, които пазят денонощно, но шогунът няма как да знае, че най-опасният му враг се подвизава в палата, първо като дебел помощник в кухнята, а сега… Като какво всъщност?

Момчето подпря глава върху тънката стена от оризова хартия. Два часа са ужасно дълго време, особено ако човек няма часовник… Ще направи така, както е постъпила Ким, ще събуди Леон, когато прецени, че времето е изтекло.

Какво можеш да правиш, когато си сам и не трябва да заспиваш?

Точно когато Юлиан смяташе да се посвети на отговора на този толкова труден въпрос, една чудно красива котка се плъзна към него. Момчето я взе в скута си и я погали под брадичката. Тя сладко-сладко замърка, сгушвайки се в него, а той веднага се почувства по-добре.

Продължи да седи до вратата, вперил поглед в пустия коридор.

След малко, когато почти бе задрямал, подскочи внезапно. Кия, свита в ръцете му, бе станала много неспокойна. Верен на дълга си, Юлиан впери поглед към коридора.

Изведнъж косата му настръхна — една сянка мина покрай стаята им! Юлиан потърка очи. Не, не му се присънва. Някой се прокрадва по коридора!

Светкавично събуди приятелите си и те бързо скочиха на крака, когато чуха какво е видял. Всички се измъкнаха от стаята, но от сянката нямаше и следа.

Дали не му се присъни? Не, сянката изчезна в посока към покоите на шогуна и Юлиан бе напълно сигурен в това.

Приятелите се упътиха нататък. Коридорът скоро зави и Юлиан, който вървеше начело, надзърна иззад ъгъла. Отпред отново се простираше дълъг коридор, също така слабо осветен.

И там — ето там, той съзря сянката!

С разтуптяно сърце момчето се скри зад една от огромните декоративна вази, редящи се отляво и отдясно на няколко метра една от друга. Леон, Ким и Кия го последваха.

Момчето предпазливо надникна иззад укритието си. Сянката бе облечена в тъмни дрехи и с покрито лице като нинджа! Плъзна се напред, плътно прилепена към стената, като почти се сливаше с тъмното дърво.

Приятелите излязоха от прикритието си и тръгнаха след непознатия, като внимаваха да са на разстояние от него. В полумрака се появиха очертанията на огромна двукрила врата и Юлиан предположи, че води към покоите на владетеля. Плавно, също като дива котка, сянката се плъзна към вратата.

Сърцето на Юлиан заби бързо. Дали да не повикат помощ? Ами ако нинджата ги нападне?

И тогава забеляза две сенки, изправени отляво и отдясно на широката врата. Стражите! Но защо не предприемат нищо? Юлиан се вгледа. Не може да бъде! Стражите не бяха застанали до вратата, а лежаха до нея и тихичко похъркваха!

Непознатият спря и Юлиан се изплаши, да не би да се обърне. Тримата бързо се скриха зад вазите. Но изглежда, маскираният се чувстваше спокоен и неуязвим. Протегна ръка и отвори вратата, след това се шмугна в покоите на шогуна.

Юлиан хвърли бърз поглед към Ким и Леон и те кимнаха. Затичаха се, минаха край спящите стражи и се устремиха към отворената врата. Юлиан предпазливо надникна вътре. Видя огромна, оскъдно обзаведена стая, едва-едва осветена от два червени лампиона. Преградена бе от паравани, украсени с дъгообразни мотиви. Видя още ниска масичка, резбовани врати от блестящо тъмно дърво и множество красиви керамични вази.

Но къде е шогунът? И къде е нападателят?

Внезапно сърцето на Юлиан почти спря да бие. Маскираният бе застанал в сянката на един параван. В ръката си държеше къс меч.

Едва сега момчето забеляза, че на тъмната рогозка пред паравана лежи фигура в тъмна дреха, почти незабележима върху тъмната рогозка.

Това трябва да е спящият шогун!

Юлиан вече отваряше уста да извика, когато иззад друг параван изскочи трета фигура, извади нинджатото си и се хвърли към маскирания.