Фабиан Ленк
Клетвата на самурая (5)

Нападението на нинджите

Вечерта се спусна над Едо. Вътрешният двор на странноприемницата потъна в топлата светлина на червени и жълти лампиони, а в центъра на двора издигнаха проста сцена — няколко сандъка с наредени върху тях дъски.

Изпълнен с нетърпение, Леон се настани на една от пейките, наредени в полукръг около сцената. В задната част на сцената бе опъната завеса. Отдясно на Леон седна Ким, която държеше Кия в скута си, а отляво се настаниха Юлиан и Мийу. На останалите места, плътно долепени един до друг, бяха седнали около стотина души и Леон помисли, че не само гостите на „Златната рибка“ са дошли да видят представлението.

Сред зрителите бе и даймьото със самураите си. Бяха седнали най-отзад, в полумрака. Леон разбра от Мийу, че гледането на театър се смята за нещо под достойнството на един даймьо или самурай.

— Всеки момент ще започне! — възбудено извика Мийу. — Чувате ли шамисена^[1] и барабаните?

В този момент завесата се вдигна и зрителите видяха група музиканти. Избухнаха аплодисменти.

Когато музиката утихна, на сцената се появи актьор, облечен във великолепно кимоно от светлосиня коприна. Лицето му бе боядисано в бяло, а устните — в яркочервено.

— Това е Кидо — засмя се Ким. — Преоблякъл се е като жена.

Кидо пристъпваше грациозно и си играеше с малко жълто чадърче. В този момент на сцената излезе млад мъж, който се опита да омае красивата жена. Той направи няколко фокуса, за да й се хареса, само че бе доста непохватен. При едно салто се простря по корем върху сцената, а докато правеше колело, направо падна от нея. Публиката крещеше от възторг и ръкопляскаше. Леон бе особено впечатлен от артистичното изпълнение на младия актьор, който се провали като обожател.

Последваха няколко кратки хумористични сценки, в които също ставаше въпрос за любов. След това барабаните забиха, светлините угаснаха и настана тишина. След минута сцената се освети в оранжево и публиката видя, че там лежи хъркащ мъж, а до него бе вързопът с вещите му. Към легналия се прокрадваха четирима мъже, които по всяка вероятност искаха да го ограбят. Те приближаваха все повече и повече, а сред публиката се възцари напрегната тишина. Бе толкова тихо, че игла да падне, щеше да се чуе. Дори Кия стана неспокойна, тя бе вперила поглед в случващото се на сцената, а опашката й нервно се поклащаше насам-натам.

Внезапно мъжът скочи. Четиримата се нахвърлиха върху него и се завърза разгорещена битка. Зрителите крещяха и насърчаваха с викове жертвата.

Леон отново бе удивен от майсторството на актьорите — всяко тяхно движение бе прецизно и премерено, те се движеха по сцената с невероятна бързина и грация. Както можеше да се очаква, негодниците бяха победени и героят бе възнаграден с бурните аплодисменти на публиката.

Последваха и други подобни сценки. Представлението продължи около два часа. После хората се разотидоха и приятелите също се прибраха в малката си стаичка. Сайкаку и самураите му се настаниха в залата, за да пият саке. Прислужваше им лично Моцаемон.

Приятелите си поговориха малко за представлението — бяха във възторг от него, а след това легнаха на рогозките и бързо заспаха. Кия се сви върху корема на Ким.

Сънят им обаче не продължи дълго, или поне не сънят на Леон. Момчето се събуди от силен смях, долитащ от залата. Сайкаку и хората му очевидно бяха в най-добро разположение на духа и изобщо не ги беше грижа за останалите гости — гласовете и смехът им нямаше как да не се чуват през тънките стени. Изнервен, Леон се обърна на другата страна.

Коридорът бе слабо осветен и светлината падаше върху стената от оризова хартия. Също като в театър на сенките, Леон разпозна очертанията на два силуета.

Дъхът му спря при вида на извадените ками и къси мечове. Очевидно в този момент въоръжените мъже нахълтваха в странноприемницата.

Леон събуди приятелите си, а после отиде до вратата и леко я открехна.

— Внимавай! — прошепна Юлиан.

Леон надзърна навън и мигновено се дръпна. Пред него стоеше мъж, облечен в черно. Около лицето му бе омотана кърпа, така че оставаше само тясна цепнатина за очите, които проблясваха студено.

„Нинджа!“ — мълниеносно се стрелна през главата на Леон.

Маскираният изтегли късия меч, прикрепен към гърба му.

Леон понечи да изкрещи, но преди да издаде и звук, една ръка го стисна за гърлото и го блъсна навътре. Момчето направи няколко крачки назад, олюлявайки се, а мъжът го последва с вдигнат меч. Сложи пръст на устните си и даде знак на Леон и приятелите да мълчат, след това безшумно изчезна.

— Нинджи! — ужасено прошепна Юлиан. — Нападат странноприемницата!

— Но-о-о… защо? — запелтечи Леон.

— И аз бих искала да знам — промълви Ким и помогна на Леон да се изправи.

Странноприемницата се изпълни с викове и дрънкане на оръжие, но това не попречи на Ким и Леон да надзърнат в коридора.

— Нали не се каните… — започна Юлиан, но не успя да довърши, тъй като Леон, Ким и Кия вече се промъкваха в коридора и затичаха към залата, откъдето се разнасяше шумът. Точно когато Леон протегна ръка да отвори вратата, някой я изби от пантите. Приятелите се блъснаха в един самурай и всички заедно се строполиха на земята.

С разширени от ужас очи Леон видя, че в осветената от една-единствена лампа зала се вихри битка. Самураите се бяха скупчили около своя даймьо, като го прикриваха с телата си и размахваха с две ръце вдъхващите ужас катани. Сайкаку също въртеше дългия си меч.

Нинджите нападаха от всички страни. Един шурикен изсвистя във въздуха, но самураят, за когото бе предназначен, се наведе в последната секунда и оръжието разряза с лекота тънката хартиена стена.

Отекна боен вик и самураите се втурнаха в атака. Нинджите се отбраняваха умело със своите ками и къси мечове. Наоколо хвърчаха искри.

Един от нинджите метна кусаригама, която се понесе във въздуха и се усука около ръката на един от самураите. Самураят изпусна меча си, падна на земята, като направи мълниеносно кълбо напред и препъна нинджата, устремил се към него. Вкопчени един в друг, мъжете се затъркаляха по пода и преобърнаха една ниска масичка. Фина кана със саке се стовари върху пода и се пръсна на хиляди парченца.

В същото време се разнесе ужасяващ трясък — Сайкаку бе запратил един нинджа към стената от оризова хартия — красивите дървени орнаменти се разлетяха във всички посоки.

Следващият нападател обаче се бе устремил към даймьото и замахваше с късия си меч, но Сайкаку внезапно направи салто назад, без да изпуска меча си, и избегна удара на нинджата. После, пъргав като котка, се приземи на пода и повали на земята смаяния нинджа.

— Да изчезваме! — викна Леон, когато един шурикен изсвистя във въздуха и разкъса единствения лампион.

Приятелите се втурнаха по коридора, където лежеше самураят, изгубил съзнание, и едва не се сблъскаха с Мийу и родителите й.

— Бързо в обора! — извика Моцаемон. — Там е най-сигурно!

Всички побягнаха към обора, където конете неспокойно тъпчеха край яслите си.

— Вече се обадих на стражите! — промълви гостилничарят с треперещ глас, когато се озоваха в една празна конска ясла.

— Кои са тези нинджи и защо нападнаха Сайкаку? — попита Леон, щом успя да си поеме дъх.

Моцаемон вдигна рамене, лицето му бе бледо като восък. В този момент Мийу изхлипа:

— Нинджите ще попилеят хубавата ни странноприемница!

— Да — тихо отвърна баща й. — Но още по-лошото е, че нападнаха един даймьо, верен на шогуна, в дома ми…

Леон въпросително го погледна.

— Шогунът ще възприеме това като нападение срещу самия себе си — мрачно обясни Моцаемон. — Сайкаку е в Едо по заповед на шогуна, така че се намира под непосредствената му закрила. Шогунът отговаря за сигурността на своя даймьо, а сега той е нападнат от нинджи, тук, в дома ми… Това може да ми струва главата.

Леон смутено мълчеше. Дано даймьото да оцелее! Кога най-после ще дойдат стражите, за да помогнат на него и на самураите му?

В същия момент вратата, свързваща странноприемницата с конюшнята, се отвори и един нинджа влетя в обора. Ужасени, приятелите и семейството на Моцаемон се притиснаха един в друг.

Без да им обръща внимание, нинджата безшумно се стрелна край тях и побягна към срещуположната врата, водеща към улицата. Леон успя да види, че дребният слаб мъж носеше нещо като раница.

— Ще избяга! — извика той и реши да предприеме нещо изключително опасно: — След него! Той сигурно ще ни отведе до скривалището им!