Фабиан Ленк
Клетвата на самурая (14)

Лицето под маската

— Кидо! — извика Леон. — Ръководителят на кабуки трупата.

Тримата приятели се спогледаха изумено.

Нинджата се поклони.

— Това не е съвсем точно — отвърна Кидо.

— Очаквам обяснение! — каза шогунът, очевидно объркан.

— Почакайте за момент! Тежка ли е раната ти, Кидо? — намеси се Ким.

Нинджата махна с ръка.

— Нищо особено, само драскотина. Вече дори не кърви.

— Добре, да чуя историята ти! — нетърпеливо заповяда владетелят. — Как се озова в палата ми?

Кидо се усмихна меко.

— Всичко по реда си, с ваше позволение. Аз съм Кидо, самурай. Баща ми бе многоуважаваният Йошио от Фуджисава.

— Чувал съм за него — каза шогунът. — Говори се, че той и самураите му си направили сепуко след някаква непочтена постъпка на баща ви.

„Значи Кидо е самурай! Ами да!“ — помисли си Леон, спомняйки си за знака, който Юлиан видя върху дрехата на нинджата, когото гонеха по покривите на Едо.

— Това не е вярно — отвърна Кидо. — Баща ми никога не се е държал непочтено. Беше убит! От мъжа, който се опита да убие и вас.

Настана гробна тишина.

— Какво, какво? — попита най-после Леон.

— Това е истината. Мъжът, който лежи там, е в дъното на заговора. Искаше да ви отстрани и започна да си търси съюзници. Предложиха на баща ми да участва в заговора, но той отказа…

Нинджата сведе поглед.

— И какво стана после? — попита владетелят.

Кидо вдигна глава.

— Баща ми и братята ми бяха убити, защото разбраха за заговора. Аз също трябваше да умра, но като по чудо се спасих. Загубихме цялото си имущество. Аз, естествено, се заклех да отмъстя. Така самураят Кидо се превърна в нинджата Кидо. Само по този начин хората ми и аз имахме шанс да осуетим коварния план. Използвахме прикритието на нощта, за да ви предпазим, Токугава Цунайоши!

— Защо просто не дойдохте при мен? — попита владетелят.

Нинджата се усмихна тъжно.

— Кой щеше да ни повярва? Не разполагаме с никакви доказателства срещу заговорниците. Трябваше да заловим извършителите на местопрестъплението или да ги спрем преди това…

Леон кимна бавно.

— Затова се преоблякохте като артисти от кабуки трупа и…

Той погледна към лежащия в безсъзнание нападател. Почти се досещаше кой е. Нямаше търпение да дръпне кърпата от лицето му, но се удържа.

— Точно така — отвърна нинджата. — Само че претърпяхме поражение и хората ми бяха заловени. Само аз успях да се измъкна…

— Били сте значи в странноприемницата на Моцаемон? — отново попита шогунът. И на него сякаш започна да му става ясно кой е нападателят.

Леон не издържа повече:

— Да, а там лежи един даймьо на име Сайкаку.

Токугава Цунайоши се наведе към мъжа на пода и дръпна кърпата от лицето му. След това ужасен отстъпи назад.

— О, не, не може да бъде! — изплъзна се от устата му. После си пое дълбоко дъх. — Наистина е той! Как е възможно, никога не съм предполагал, че може да извърши подобно нещо.

— Такава е, за съжаление, горчивата истина — отвърна Кидо. — Реших да действам, когато видях, че ще дойде с вас в палата и може да застраши живота ви. Преоблякох се като търговец и подкарах насам една двуколка с риба. Промъкнах се в палата през кухнята и пак се преоблякох като дебел слуга…

— Да, а ние намерихме възглавниците и въжето — добави Леон и си спечели изумения поглед на шогуна.

— След това открих спящите пред вратата ви стражи и реших сам да охранявам съня ви — продължи нинджата. — Промъкнах се в покоите ви и зачаках. Хм, а след това се появи този с меч в ръка… — и Кидо презрително посочи към мъжа на пода.

Дълбока бръчка проряза челото на шогуна.

— А сега се надявам да разбера и защо е искал да ме убие.