Фабиан Ленк
Клетвата на самурая (16)

На оръжие срещу блудкавия вкус

Измина една седмица от пътешествието при шогуна. И тъй като бе събота вечер, Леон покани вкъщи Юлиан и Ким. Ким, разбира се, бе взела и прекрасната котка с кехлибарена козина и изумруденозелени очи.

Гостите на Леон се настаниха в трапезарията в очакване на онова, което той им бе обещал.

Момчето успя да уговори родителите си да отидат на кино, а след това да се поразходят из града. Те излязоха преди три часа и освободиха терена, но той нямаше намерение да организира парти, да надуе музиката до дупка или някоя подобна глупост. Нищо подобно! Завърза една престилка и се барикадира в кухнята. През седмицата изчете многобройните готварски книги на майка си и най-накрая откри онова, което му трябваше. Едва след това отиде да напазарува.

Леон направо летеше из кухнята. Върху печката бяха строени три тенджери и един тиган и главният готвач Леон се опитваше да следи нещата изкъсо. Не му се удаваше толкова лесно, като се има предвид, че най-голямото му кулинарно постижение досега бе палачинка с плънка от течен шоколад.

Но Леон нямаше да е Леон, ако не даде всичко от себе си.

И така, той кълца и стърга на рендето, сече със сатъра, счуква подправки и ги добавя към ястията, бърка и опитва…

И засега, поне така смяташе самият той, кулинарното му творчество се увенчаваше с успех. Вече се канеше да пристъпи към финала и да нагости взискателните си гости.

Бързо изсипа предястието в чиниите, а после, натоварен с тежката табла, гордо се отправи към трапезарията.

— Уха, изглежда апетитно! — възкликна Юлиан, когато Леон му сервира. — Какво си приготвил?

— Соба, суши и цукемоно за предястие. Пиле с гъби шийтаке като основно ястие и сладки топки, пълнени със сливи, за десерт — изброи той.

Ким опита зеленчуковата супа.

— Много е вкусна, признавам! Справил си се великолепно! — каза тя на Леон, който със затаен дъх очакваше присъдата й.

Лицето му светна от удоволствие и той понечи да седне до тях на масата.

— Свали си престилката! — през смях каза Ким. — И кажи какво смяташ да правиш с двете супени лъжици, които се подават от джоба ти?

Леон се засмя и извади лъжиците, както самурай изтегля меча си.

— Ето това! — каза той. — Това са моите оръжия срещу скучната храна и блудкавия вкус!